Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 14.07.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 427 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Авеню - Легал” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Димитровград, ул. „Емилиян Станев” № 9, вх. Б, ап. 19, представлявано от управителя М.А.Х.срещу Наказателно постановление № 504143 –F529553 от 07.04.2020 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което, дори да се приемело, че бил осъществен състава на описаното в него административно нарушение, било издадено при наличие на хипотеза по чл. 28, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя на „Авеню - Легал” ЕООД град Димитровград - М.А.Х., който заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива подробни аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Л.Р., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 29.11.2019 г. в около 15:20 часа била извършена проверка от свидетелите Д.Т.Д., на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП и Т.В.В. – „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП Пловдив в търговски обект – кафе - аперитив, намиращ се в град Хасково, ул. „Христо Ботев” № 1, в сграда „Бизнесцентър“ 1, стопанисван „Авеню Легал” ЕООД град Димитровград, въз основа на договор за наем, сключен на 02.10.2013 г. с „Аида Тур“ АД и Анекс към него от 30.09.2017 г., както и Споразумение към Договор за наем от 15.10.2019 г. В обекта, категоризиран с Удостоверение № 01926, издадено от Община Хасково на дата 13.03.2014 г. /една звезда/ се извършвали продажби на напитки, бутилирана минерална вода, алкохолни напитки – бира, както и топли напитки на цени от 080 лева до 1.50 лева. Обектът бил в работен режим, но със слаба посещаемост в момента на проверката, разполагал с капацитет от 20 места, разположени в търговската площ. В него имало и монтирано и едно фискално устройство модел „Eltrade A1 KL“ с ИН на ФУ: ED: 312462 и ФП 44312461. В хода на проверката била извършена от страната на органите на ТД на НАП – Пловдив контролна покупка – 1 бр. минерална вода, за която от обслужващото лице – М.Х.не бил издаден фискален бон от ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ. След това контролните органи се легитимирали и уведомили, че се извършва проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство, като преценили, че за извършената контролна покупка на минерална вода „Terra“ от 500 мл на стойност 0.70 лева, платена в брой от свид. Д.Т.Д. преди легитимацията, следвало да бъде издаден фискален бон с № 0000330 от 29.11.2019 г., тъй като бил изведен с този номер дневен отчет от проверяващите и след като установили и наличие на касова разлика в размер на 41.90 лева между наличните парични средства в касата, за което бил съставен опис и тези маркирани във ФУ. Горните констатации от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка, серия АА, № 0024175/ от 29.11.2019 г., който бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател, присъствал при извършване на проверката. Въз основа на достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на управителя на дружеството било отправено разпореждане да се яви на 29.11.2019 г. в 16:30 часа в ТД на НАП, на посочения в протокола адрес, като представи съответните, изброени документи – лична карта.
Актът за установяване на административно нарушение с № F529553 е съставен на 29.11.2019 г. от свид. Д.Т.Д., в присъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че има такива, каквито депозирал на 03.12.2019 г. – в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка. В подадените писмени възражения е посочено, че контролните органи от състава на НАП не били изчакали нужното време за реализиране на касовия бон след осъществяване на контролната покупка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Т.Д. и Т.В.В. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн.,
ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с
изм. и доп. в редакцията, относима към датата на процесното деяние, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Според актуалната редакция на
цитираната норма, бр. 9 от 2020 г. , в сила от 31.01.2020 г.), всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8. По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството -
жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на изрично упълномощено от законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, според утвърденото в тази насока виждане в съдебната практика, който, чрез това лице, е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 3, ал., 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че обектът, в който е инсталирано процесното фискално устройство е бил в работен режим, а дружеството – жалбоподател е лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – кафе - аперитив. Съгласно определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, същият е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта. Тоест, несъмнено за извършената в обекта контролна покупка на минерална вода „Terra“ от 500 мл на стойност 0.70 лева, за която на 29.11.2019 г., в 15:20 часа е извършено плащане в брой от свид. Д.Т.Д. е следвало да бъде издаден от търговеца фискален бон с № 0000330 от 29.11.2019 г., след като бил изведен с този номер дневен отчет от проверяващите. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото писмени доказателства – изведен дневен отчет, протокол за извършена проверка, както и от показанията на разпитаните свидетели, включително и ангажирани от жалбоподателя, преценени в тяхната взаимовръзка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., с изм. и доп., и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, а преценката за разлика в касовата наличност, установена в хода на проверката обосновава и твърденията, че с деянието се е стигнало до неотразяване на приходи.
На следващо място, с оглед отправеното изрично и всъщност единствено конкретно възражение, не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случа. Дори и при установените факти, такива каквито са релевирани от жалбоподателя - за трудова ангажираност на законния предсатвител на дружеството – лицето М.А.Х.и фактът, че същият е бил на работа на 28 срещу 29.11.2019 г. – нощна смяна от 19:00 часа до 08.:00 часа във В.Р.У Трояново 1 на Мини „Марица Изток“ ЕАД, съдът намира, че с тях не се променя друг основен факт, а именно, че стопанисваният от представляваното това лице дружество търговски обект е бил в работен режим. Освен това ирелевантен е фактът на икономическа изгодност, респ. неизгодност от дейността в определен момент, като фактът, че с деянието действително се е стигнало до неотразяване на приходи е отчетен при оценка на степента на обществена опасност на деянието и даване на релевантната правна квалификация. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно, конкретни вредни последици, свързани с неотразяване на приходи не е установено пряко да са реализирани, а при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, макар да не е налице основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, с определяне на имуществената санкция от АНО за него над минималния законов размер, е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при реализиране на отговорността. По този начин, в рамките на преценката по реда на чл. 27 от ЗАНН, съдът приема, че размерът на наложената административна санкция е необходимо да бъде намален съобразно установения специален минимум от 500 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. Като последица от това, с оглед изхода на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на дружеството - жалбоподател, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение, още повече предвид липсата на искане в тази насока. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да бъде обсъдено.
По отношение на разноските по направеното искане и наказващия орган, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 504143 –F529553 от 07.04.2020 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Авеню - Легал” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Димитровград, ул. „Емилиян Станев” № 9, вх. Б, ап. 19, представлявано от управителя М.А.Х.е наложена, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500.00 лева.
ОСЪЖДА „Авеню - Легал” ЕООД със седалище и адрес на управление: град Димитровград, ул. „Емилиян Станев” № 9, вх. Б, ап. 19, представлявано от управителя М.А.Х.да заплати на Националната агенция по приходите, ЦУ сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.