№ 3773
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100513894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20169703/08.08.2021г., постановено по гр.д. №49698/2020г. по
описа на СРС, 174 състав, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. К. С. и К. А.
А. дължат на „С.В.“ АД по ½ от сумата от 969,41 лева, представляваща стойността
на водоснабдителни услуги за периода от 15.01.2017г. до 16.03.2019г., ведно със
законната лихва от 15.01.2020г. до изплащане на вземането, както и ½ от сумата в
размер на 84,45 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.01.2017г. до 16.03.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1665/2020г. по
описа на СРС, 174 състав. Отхвърлени са предявените от „С.В.“ АД срещу Д. К. С.
и К. А. А. за сумата над 969,41 лева по пълния предявен размер, представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 04.04.2012г. до 16.03.2019г.,
ведно със законна лихва от 15.01.2020г. до изплащане на вземането, и сумата в
размер над 84,45 лева до пълния предявен размер, представляваща законна лихва
за забава за периода от 05.05.2012г. до 16.03.2019г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
1
№1665/2020г. по описа на СРС, 174 състав. Осъдени са на основание чл.78, ал.1 от
ГПК Д. К. С. и К. А. А. да заплатят на „С.В.“ АД сумата в размер на 34,91 лева –
разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 137,51 лева –
разноски за исковото производство. Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА във
вр. с чл.78, ал.3 от ГПК „С.В.“ АД да заплати на адв. М. Л. Л. сумата в размер на
262,75 лева, представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна
помощ. Осъдена е на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК
„С.В.“ АД да заплати на адв. Н.И.И. сумата в размер на 262,75 лева,
представляваща съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ.
Постъпили са въззивни жалби от ответниците Д. К. С., чрез пълномощника
адв. В. С., и К. А. А., чрез пълномощника адв. С. Д., срещу решението в частта, с
която предявените срещу тях искове са уважени, като се излагат оплаквания, че в
обжалваната част решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че ответниците са оспорили
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като
ищецът не доказал това обстоятелство при условията на пълно и главно доказване.
Поддържа се, че представената справка от Имотен регистър не представлява
официален документ и има само информативен характер, но не и материална или
формална доказателствена сила. Считат, че същата не представлява официален
документ, не е подписана от ответниците, поради което и при оспорването й,
същите не носели доказателствена тежест да установят верността на отразените в
нея констатации. Установяване на обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния имот било възложено в доказателствена тежест на
ищеца. Справката не удостоверявала право на собственост върху имота и можела
да бъде само индиция за такова, но сама по себе си не можела да го установи. Не
били представени по делото документ за собственост, нито нотариален акт за
учредяване право на ползване. Не можело да се установи наличието на право на
собственост или вещно право на ползване и от подписаните от ответниците
карнети. Не било установено и количеството ВиК услуги, доставени до имота. Не
била спазена законовата уредба за извършване на реални отчети на всяко
тримесечие. Измерването било веднъж годишно или по-рядко. Не било
установено ищецът реално да е извършвал доставка на ВиК услуги, спазвайки
законовите разпоредби. Поради изложеното молят решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Насрещната страна „С.В.“ АД не е изразила становище по жалбата.
2
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „С.В.“ АД срещу Д. К.
С. и К. А. А. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1665/2020г. на СРС, 174 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на В и К услуги като
собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, с. Б., СО, ул.
„*******, както и, че не са заплатили предоставените им услуги в установения за
това срок.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с
тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане
цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или
юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В
и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него
лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително
публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница
и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до
тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
3
централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С
оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна
облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е
собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са
предоставени В и К услугите.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците са
собственици на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е
доставило В и К услуги през процесния период. За установяване притежанието на
вещно право върху имота от страна на ищеца е представена поименна справка от
имотния регистър, според която ответниците Д. К. С. и К. А. А. са съсобственици
на процесния имот, намиращ се в с. Б., СО, ул. „*******, като няма данни това
вещно право да е отчуждено от тях преди или през процесния период.
Ответниците оспорват да са потребители на ВиК услуги в процесния имот,
позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от тях вещно право
върху имота, както и на негодност на приложената към исковата молба справка от
имотния регистър да установи това обстоятелство.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на РБ и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44,
ал.1 от Правилника за вписванията (ПВп) в приложимата редакция, писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или
заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите
вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата,
а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за
определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл.80 ЗКИР актът
се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото,
освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл.82, ал.1 ЗКИР съдията
по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са
спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията
в публичния имотен регистър, представената справка с дата 29.01.2018 г. е годна
да установи притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени
от ответниците (твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на
оспорване на вписаните в нея данни), нито е проведено насрещно доказване, че
през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено.
4
Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо
страните, по което ответниците като потребители на доставените от ищеца услуги,
дължат заплащане на тяхната стойност до размера на притежаваната от тях
идеална част от имота.
От изслушаното и прието по делото заключение на комплексната съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадено, се установява,
че имотът е водоснабден, както и, че има реални отчети, но на голям интервал –
един път в годината. С оглед представените по делото карнети за отчет на
показанията на водомера за процесния период, подписани от ответниците,
въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че
между страните е било налице облигационно правоотношение за доставка на вода
в количество, посочено в карнетите за отчет през процесния период.
С първоинстанционното решение е разгледано направеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност и правилно е определен размерът на
дължимите непогасени по давност вземания за периода от 15.01.2017г. до
16.03.2019г., а именно 969,41 лева, дължими от ответниците при равни квоти.
Ответникът Д. К. С. е починал в хода на въззивното производство и на
негово място е конституиран наследникът му по закон – дъщеря му Т. Д. С..
Същата е представила съдебно удостоверение, изх.№30687/26.05.2022г. на СРС за
отказ от наследството, оставено от наследодателя й Д. К. С., вписан в особената
книга на съда под №1048/26.05.2022г. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН, само
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават, поради което
конституираната ответница Т. Д. С. не отговаря за процесните задължения, тъй
като се е отказала от наследството, оставено от наследодателя й Д. К. С..
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е признато за установено, че Д. К. С. дължи на „С.В.“
АД ½ от сумата от 969,41 лева, представляваща стойността на водоснабдителни
услуги за периода от 15.01.2017г. до 16.03.2019г., ведно със законната лихва от
15.01.2020г. до изплащане на вземането, както и ½ от сумата в размер на 84,45
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.01.2017г. до
16.03.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1665/2020г. по описа на СРС,
5
174 състав, като тези искове срещу Т. Д. С., конституирана на мястото на
починалия в хода на производството ответник Д. К. С., следва да бъдат
отхвърлени. В останалата обжалвана част по отношение на уважените претенции
срещу другия ответник К. А. А. решението следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
е осъден Д. К. С. да заплати на „С.В.“ АД разноски за заповедното производство в
размер на 17,46 лева, както и разноски за исковото производство в размер на
131,38 лева.
При този изход на спора на процесуалния представител на въззивницата
адв. В. С. следва да бъде присъдено, съобразно направеното искане и
представения договор за правна защита и съдействие, възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА за осъществена безплатна правна помощ.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20169703/08.08.2021г., постановено по гр.д.
№49698/2020г. по описа на СРС, 174 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.200 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. К. С. дължи на „С.В.“ АД ½ от сумата от 969,41
лева, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
15.01.2017г. до 16.03.2019г., ведно със законната лихва от 15.01.2020г. до
изплащане на вземането, както и ½ от сумата в размер на 84,45 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.01.2017г. до
16.03.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1665/2020г. по описа на СРС,
174 състав, както и в частта, с която Д. К. С. е осъден да заплати на „С.В.“ АД
разноски за заповедното производство в размер на 17,46 лева, както и разноски за
исковото производство в размер на 131,38 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.“ АД срещу Т. Д. С., ЕГН **********,
конституирана на мястото на починалия в хода на производството ответник Д. К.
С., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
следните вземания: 484,71 лева - стойността на водоснабдителни услуги за
периода от 15.01.2017г. до 16.03.2019г., ведно със законната лихва от 15.01.2020г.
до изплащане на вземането, и 42,23 лева - законна лихва за забава за периода от
6
15.01.2017г. до 16.03.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1665/2020г. по
описа на СРС, 174 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20169703/08.08.2021г., постановено по гр.д.
№49698/2020г. по описа на СРС, 174 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД да заплати на адв. В. Ф. С. адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на въззивницата Т. Д. С.
за въззивното производство в размер на 360 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7