Р Е
Ш Е Н
И Е № 42/16.3.2023г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.Юрукова-Стоянова
и прокурор М.Б., разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 34 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във
връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на Ю.Ф.А. ***, чрез адв. П.М. ***, с която се претендира да бъде осъдена
Областна Дирекция на МВР-Ямбол да му заплати сумата 3000 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се
в неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес,
който вреди са пряка и непосредствена последица от издадена срещу ищеца Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №**-****-******/**.**.****
г. на началник „Сектор пътна полиция" към Областна Дирекция МВР-Ямбол, с
която е била временно прекратена регистрацията на собствения на ищеца лек
автомобил *, за срок от шест месеца, отменена с влязло в сила Решение
№***/29.12.2022 г. по адм.дело №***/2022 г. по описа
на Административен съд-Ямбол, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на издаване на
отменената заповед 20.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и адв.М., който подържа претенцията с искане да бъде уважена
изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.
За ответната страна Областна Дирекция на МВР-Ямбол се
явява гл.юрисконсулт А., която оспорва иска с молба за отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан по съображения в депозирани писмени бележки,
претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол намира претенцията за недоказана, т.к. отменения
административен акт по своя характер и вид не е такъв, че да предизвика заявените
с иска болки, страдания, тревоги, дискомфорт и други,
а вредите, които ищеца твърди да е претърпял
не се установяват от разпита на свидетелите, поради което следва да се отхвърли
исковата молба като неоснователна.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №**-****-******/**.**.**** г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол на ищеца е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, буква “б“ от ЗДвП - прекратяване
регистрацията на МПС лек автомобил **** ****** с рег.№Е****КХ за срок от шест
месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 регистрационни табели с номер Е****КХ.
С Решение № 228/29.12.2022 г. по адм.дело
№ 283/2022 г. Ямболският административен съд е отменил Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №**-****-******/**.**.**** г., което решение
е влязло в законна сила на 29.12.2022 г.
Видно от справка в централна база за настоящи
собственици на ПС, собственост на Ю.Ф.А. са л.а. **** ****** с рег.№Е****КХ и
л.а. Сеат Ибиза с
рег.№У2581ВА.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №**-****-******/**.**.**** г. на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Ямбол на Ю.Ф.А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б.“б“ ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, която
заповед е влязла в сила на 04.11.2022 г.
Със Заповед № 017/25.10.2022 г. е прекратено трудовото
правотношение между Ю.Ф.А. и „*** ***********“ ООД
поради завършване на определената работа, като А. е регистриран в Бюро по труда-гр.Е
на 27.10.2022 г.
От удостоверение за раждане № **********/**.**.**** г.
се констатира, че родители на детето Кристиян Ю.А. родено на *** г. в гр.Сливен
са Т.А.Р. и Ю.Ф.А..
От представените по делото доказателства-епикризи,
амбулаторни листи, лист за преглед на пациент и допълнителен лист към него се
установява, че Т.Р. е посещавала акушер-гинеколог д-р А. в гр.Ямбол на
01.11.2022 г., 15.11.2022 г. и на 29.11.2022 г., като за периодите 29.11.22
г.-30.11.2022 г. и 07.12.2022 г.-12.12.2022 г. е била
на лечение в МБАЛ „Д-р И. С“ гр.Сливен, където е родила детето си.
Разпитана като свидетел Т.А.Р. дава показания, че живее
на семейни начала с Ю.Ф.А. и била бременна в осмия месец когато е прекратена
регистрацията на колата, заради което се е налагало партньора й да търси свои
приятели да ги водят на прегледи при гинеколози в гр.Елхово, гр.Ямбол и
гр.Сливен, където е родила. Това било свързано с много нерви, стрес и некомфорт
за Ю. на когото била отнета книжката, заради което трябвало хората, които ги
возят да отсъстват от работа, да ги закарат, да ги чакат и да ги върнат.
Свидетелят С., приятел на ищеца, твърди че многократно
е карал със собствената си кола Т. и Ю. на лекари, т.к. техните автомобили били
с прекратена регистрация единия и развален другия, а Ю. бил без книжка. Според
свидетеля в този период на ицеца му е дошло в повече,
защото бил безработен, нямали пари, жена му била бременна в осмия месец и им е
било тежко и трудно, което го е изнервяло и имали дрязги вкъщи, а освен това се
ядосвал, че са му взели книжката, без да е виновен.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Същия е допустим, но разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК
регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се
базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение
виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява
имуществото, патримониума на правния субект – при
претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат
сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и
страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД
дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се
прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за
претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Изискването за кумулативност
на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В настоящия случай не е налице причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и сочения за настъпил вредоносен резултат.
За да обоснове искането си ищеца твърди, че претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес,
заради оставане без работа и невъзможност да осигури нормален и спокоен превоз
на жената, с която живее не семейна начала и която е била бременна в осмия
месец, са пряка и непосредствена последица от Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №**-****-******/**.**.**** г. на началник
„Сектор пътна полиция" към Областна Дирекция МВР-Ямбол, с която е била
временно прекратена регистрацията на собствения му лек автомобил *, за срок от
шест месеца, която заповед е отменена с влязло в сила Решение №***/29.12.2022
г. по адм.дело №***/2022 г. по описа на
Административен съд-Ямбол.
В тази връзка и на база събраните доказателства съдът
приема за установени твърденията на ищеца, че живее на семейни начала с Т.А.Р.,
която е била бременна в осмия месец, когато е прекратена регистрацията на
собствения му лек автомобил * и че е
търсил чужд превоз за посещение на лекари и медицински заведения на датите и в периодите
посочени по-горе в решението.
Същевременно липсва основание да се приеме, че
необходимостта за ползване на други лица и автомобили за осигуряване на
въпросния превоз е пряка и непосредствена последици, и се дължи единствено и
само на правния резултат, породен от отменения административен акт, т.е. че е
налице причинна връзка между последния и заявените вреди.
От една страна писмените и гласни доказателства са
категорични, че ищецът е собственик и на втори автомобил, който не е бил
засегнат от действието на отменената заповед и същия е можело да бъде ползван
за придвижване. Причините, които са възпрепятствали това не се дължат и не се
обуславят от административния акт, поради което липсва корелация с твърдените
вреди.
От друга страна е безспорно също, че на ищецът е
отнето свидетелството за управление на МПС и същия не би могъл да управлява
такова и да осигури необходимия превоз, дори и да не беше действието на
въпросната заповед.
За да се приеме наличието на разглежданата
материално-правна предпоставка, а именно причинна връзка между отменения
административен акт и настъпилите вредоносни последици е необходимо последните
да се дължат единствено и само на акта и да са причинени изключително от
неговото действие.
В настоящия случай посоченото изискване не е налице,
т.к. от посочените по-горе съображения е видно, че и без да е била издадена
отменената заповед, то ищеца не би могъл лично да осигури превоз за повещение на лекари, болници и други места и би се наложило
да използва трети лица, т.е. не би се променил крайния резултат.
Аналогично причинна връзка липсва между отменения акт
и оставането на ищеца без работа, т.к. прекратяването на трудовото му правоотношение
е поради завършване на определената работа и по никакъв начин не е зависело от
регистрацията на конкретния автомобил.
На следващо място остана недоказана формата и изражението
на претърпените вреди.
Действително разпитаните свидетели са от кръга на
най-близките на ищеца лица и в техните показания неминуемо има доза
пристрастие, което следва да бъде взето предвид, но едновременно с това те са
тези, с които обикновено се споделя и не може да се очаква, че по-чужди хора ще
могат да установяват какво е чувствал и преживявал ищеца.
Въпреки това дадените показания са общи, схематични и
формални, като в тях липсва конкретика точно какви са
били претърпените от ищеца негативни емоции и в какво са се изразявали. Нещо
повече, свидетелите изреждат автоматично понятия като нерви, стрес, некомфорт,
тежко и трудно, без да ги запълнят с каквото и да конкретно за случая
съдържание.
В тази насока следва да се отбележи, че според
твърденията в исковата молба и в част от показанията на свидетеля Р. са били
търсени и ангажирани много приятели, които да им осигуряват превоз и това са
част от търпените вреди, докато в останалата част от показанията на същия
свидетел и в тези на свидетеля С. се сочи, че превоз е бил осигуряван
единствено от последния, като няма и данни да са ползвани услугите на други
лица.
Ето защо от събраните по делото гласни доказателства
не се доказва по категоричен начин за претендирания
период ищеца да е търпял твърдените неимуществени вреди и какъв е бил техния
вид и интензитет.
Паралелно с това дори и да се счете, че ищецът е
изпитвал негативни емоции, довели до неимуществени вреди, то не може да се
приеме, че са били в резултат само на действието на отменената заповед. Това е
така, защото в същото време ищецът е останал без СУМПС, без работа, с финасови затруднения и спрямо него се е водило досъдебно
производство, като същевременно е трябвало да полага грижи за бременната жена,
с която живее, т.е. били са налице множество други фактори извън въпросната
заповед за ПАМ, които водят до тежко и трудно житейско положение.
Направените изводи не се променят от данните по
делото, т.к. при дадени конкретни указания и уважени доказателствени
искания, ищецът не ангажира доказателства, които да установят твърдените от
него факти и обстоятелства при условията на дължимото пълно доказване.
Предвид посоченото липсват два от задължителните
елементи на фактическия състав, а именно вредата и причинната връзка между
отменения административен акт и вредоносния резултат.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли
искането на ответната страна за присъждане на разноски, т.к. разпоредбата на чл.10,
ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на
„разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна
съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за
адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско
такова.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.Ф.А.
***, чрез адв. П.М. *** ИСК да бъде осъдена Областна Дирекция на МВР-Ямбол да му заплати
сумата 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в
неприятни изживявания, притеснения, дискомфорт,
унижение, уплаха, нервно напрежение и стрес, който вреди са пряка и
непосредствена последица от издадена срещу Ю.Ф.А. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №**-****-******/**.**.**** г. на началник
„Сектор пътна полиция" към Областна Дирекция МВР-Ямбол, с която е била
временно прекратена регистрацията на собствения на Ю.Ф.А. лек автомобил *, за
срок от шест месеца, отменена с влязло в сила Решение №***/29.12.2022 г. по адм.дело №***/2022 г. по описа на Административен
съд-Ямбол, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на издаване на отменената заповед 20.10.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Областна Дирекция на
МВР-Ямбол да бъде осъден Ю.Ф.А. *** да й заплати направените по делото разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете