№ 657
гр. Бургас, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500605 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №11/24.01.2023 год. по гр.д.№ 777/2021 год. по описа на
Районен съд-Поморие е обявен за окончателен предварителния договор за
продажба на недвижим имот от 15.11.2016 г., с който продавачът Т. А. Ц.,
ЕГН **********, починал, с наследници по закон М. Т. Ц., ЕГН **********,
с адрес гр. С., ул. „Б.“, № **, ет. *, ап. *, със съдебен адресат в гр.София, ул.
„Б.“, № **, ет. *, ап. *, адв. Мартин Пейчев и Е. Н. З., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. „С. Т.“, бл. ****, ет. *, ап. **, със съдебен адресат в
гр.София, ул. „Петър Парчевич“, № 30, адв. Юли Стойнов, се е задължил да
прехвърли на купувача К. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. Н., ж.к. „М.“, №
**, вх. *,ет. *, ап. **, със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Васил Левски“, №
16, ет.1, офис 114, адв. Стоян Кацаров, правото на собственост върху следния
недвижим имот: 1/4 ид.част /по 1/8 ид.ч. за всеки от наследниците/ от
поземлен имот с идентификатор 00833.10.410 по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри на гр.Ахелой, община Поморие, с адрес на
поземления имот гр.Ахелой, местност „Оранжериите“, с площ 15 302 кв.м., с
трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно
ползване нива, категория на земята трета, при съседи поземлени имоти с
идентификатори 00833.10.409, 00833.10.411, 00833.10.448 и 00833.10.411.
Осъдена е М. Т. Ц., ЕГН **********, да заплати на К. П. П., ЕГН
**********, сума в размер 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото. Осъден е Е. Н. З., ЕГН **********, да
заплати на К. П. П., ЕГН **********, сума в размер 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото. Осъден е К. П. П., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Община-Поморие сумата от 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща 3 % местен данък върху продажната
цена. Осъден е К. П. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС–
Поморие, такса по прехвърлянето на имота в размер 400,50 лв. /четиристотин
лева и петдесет стотинки/. Оставено е без уважение искането на М. Т. Ц.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото. Оставено е без
уважение искането на Е. Н. З., ЕГН **********, за присъждане на разноски
по делото. Признато е за недоказано на основание чл.194, ал.3, вр. с чл.193,
ал.2 ГПК оспорването на М. Т. Ц., ЕГН ********** и Е. Н. З., ЕГН
**********, на истинността на представения от К. П. П., ЕГН **********,
документ-предварителен договор за продажба на недвижим имот от
15.11.2016 г., досежно авторството на положения Т. А. Ц., ЕГН **********,
подпис в документа. Постановено е: да се впише служебно възбрана върху
описания по-горе недвижим имот до заплащане от К. П. П., ЕГН **********,
на дължимите разноски, представляващи местен данък и такса по
прехвърлянето. Указано е на К. П. П., ЕГН **********, възможността да
впише решението в шестмесечен срок от влизането му в сила, като след
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си и
препис от решението да не се издава до представяне на доказателства от К.
П. П., ЕГН **********, че са заплатени разноските по прехвърлянето,
данъците и другите публични задължения на праводателя му към държавата и
към общината по местоседалището на праводателя.
1.Срещу посоченото по-горе решение е подадена въззивна жалба от
ответника по иска Е. Н. З. чрез адв. Юли Стойнов - САК. Твърди се, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при
2
допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни
възражения относно необоснованост на извода на съда за валидно сключен
предварителен договор между наследодателя на ответниците и ищеца по
делото. Поддържа се възражението, че предварителният договор не е
автентичен документ, тъй като подписът на Т. Ц. е фалшифициран ръчно или
прекопиран от друг документ чрез използване на технически средства и, че е
възможно документът да е създаден чрез използване на страница от друг вече
подписан от Т. Ц. документ, поради което е нищожен на основание чл. 26,
ал.2, предл. второ от ЗЗД - поради липса на съгласие, като няма обвързващо
действие по отношение на Т. Ц., нито по отношение на неговите наследници.
Според жалбоподателя горните възражения се установяват от заключението
на приетата по делото почеркова експертиза, което не било обсъдено
задълбочено от съда относно индициите, че документът е допечатван,
относно смисловите и стилистични различия между текста на първата и
втора страница, като не са обсъдени и обстоятелствата, свързани с
подписването и изпълнението на представения предварителен договор - това,
че ищецът не е предприел каквито и да е стъпки за сключване на окончателен
договор в предвидения в договора срок и когато продавачът - страна по
договора е бил жив, а искът е предявен в последните дни преди погасяването
по давност. Твърди се, че макар нито едно от изложените обстоятелства
самостоятелно да не е пряко доказателство за неавтентичността на процесния
договор, разгледани като съвкупност и в своята взаимовръзка, те
представляват верига от косвени доказателства, обосноваващи по несъмнен
начин, че документът не е автентичен. Поддържат се възраженията за липсата
на съществен елемент от предварителния договор-договорена цена,
евентуално - за неизвършено плащане на сумата от 40 000 лв. Твърди се, че
районният съд е допуснал и редица процесуални нарушения: не е посочил в
доклада си кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или на
опровергаване от ответника и обстоятелствата, от които произтичат
спорните права и направените възражения, не е уважил исканията на
ответниците за допускане на друга съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на въпросите зададени още с отговорите на исковата молба, нито
сам е възложил изготвянето на такава за целите на установяване на
обективната истина, не е допуснал до разпит двама свидетели на ответниците.
Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното решение, за
3
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото за
двете съдебни инстанции. С жалбата са направени следните
доказателствени искания: 1. Да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели в режим на довеждане за установяване на обстоятелства, свързани
със сключването предварителния договор и изложеното в исковата молба и
отговора на исковата молба. 2. Да бъде назначена тройна съдебно-
техническа експертиза, която да включва най-малко експерт графолог и
експерт по химичен анализ на печатен текст и хартия, която да даде отговор
на следните въпроси поставени още с отговора на исковата молба: (1).
Автентичен ли е подписа на Т. Ц. поставен под предварителния договор. (2).
Поставен ли е подписа чрез използване на специални технически или други
средства. (3). Има ли разлика във времето на печатане на двете страни на
предварителния договор и кога е напечатана всяка от тях.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца по иска К. П. П.,
чрез адв. Стоян Кацаров, АК-Бургас. Изложени са съображения за
правилност на обжалваното решение и за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди се, че са налице предпоставките за уважаване на предявения
иск, а възраженията на ответника З. за неистинност на представения
предварителен договор са недоказани. Сочи се, че приетата от районния съд
съдебно-почеркова експертиза установява, че предварителният договор е
подписан от наследодателя на ответниците, като заключението не е оспорено
от страните по делото и доказва по категоричен начин твърденията в исковата
молба. Отречено е да са налице и други пороци на договора, които да го
правят неавтентичен и нищожен. Навежда се, че в предварителния договор е
посочена покупна цена, като от съдържанието му се установява, че тя е
платена на продавача. Направено е искане за присъждане на съдебните
разноски пред въззивния съд. Възразено е по допускане на доказателствата
посочени във въззивната жалба на З. с твърдение, че свидетелските показания
са недопустими, а тройна съдебно-техническа експертиза не е била поискана
от ответника пред първоинстанционния съд.
2.Срещу посоченото по-горе решение е подадена въззивна жалба от
ответницата по иска М. Т. Ц.. Твърди се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
4
на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на районния съд са
мотивирани от приетите основна и допълнителна съдебно-почеркова и
технико-криминалистическа експертизи, които не е следвало да бъдат
кредитирани, тъй като същите са непълни, основани са на предположения и
не дават експертно обяснение на очевидни външни несходства в шрифтовете
на отделни абзаци в текста на процесния предварителен договор,
съставляващи признаци за материална подправка на документа. Твърди се
необоснованост на крайните изводи на вещото лице и противоречие на тези
изводи с изложеното в констативната част на заключенията. Твърди се, че в
нарушение на процесуалните правила, съдът неправомерно не е допуснал
извършването на експертиза с предмет установяване на химичния състав на
мастилото, с което са отпечатани началото на първа страница, последващия
текст в нея и на обратната такава, тъй като подобна експертиза би дала
еднозначен отговор на поставените въпроси, с които почерковата и технико-
криминалистическата експертиза не се е справила. Твърди се, че дълбоко
съмнение в истинността и автентичността на изследвания документ буди и
обстоятелството, че клаузите на първа и втора страница на договора в
логически и смислово в юридически аспект, са в отношение на противоречие,
необусловеност и необоснованост, не представляват стройна
последователност в уреждането на правоотношенията между страните,
свързани с изпълнението, респ. неизпълнението на договорните задължения.
Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
С жалбата е направено доказателствено искане за допускане и
назначаване на съдебно-химическа експертиза с предмет установяване
идентичността на химичния състав на мастилото, с което са отпечатани
началото на първа страница, последващият текст на нея и обратната такава на
процесния предварителен договор.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца по иска К. П. П. чрез
адв. Стоян Кацаров, АК-Бургас. Изложени са съображения за правилност на
обжалваното решение и за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се,
че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, а възраженията
на ответницата за неистинност на представения предварителен договор са
недоказани. Сочи се, че приетата от районния съд съдебно-почеркова
експертиза, установява, че предварителният договор е подписан от
5
наследодателя на ответниците и не е подправен, а възраженията срещу
кредитиране на изводите на вещото лице са неоснователни. Сочи се, че
заключенията на вещото лице не са оспорени от страните по делото и
установяват по категоричен начин твърденията в исковата молба, че именно
наследодателят на ответниците е подписал предварителния договор.
Отречено е да са налице други пороци и логически несъответствия в
съдържанието на договора, които да го правят неавтентичен и нищожен.
Направено е искане за присъждане на съдебните разноски пред въззивния
съд. Възразено е по допускане на съдебно-химическата експертиза поискана
от ответницата, като се сочи, че пред първоинстанционния съд тя не е
поискала извършването на такава, поради което искането е преклудирано, а и
не се налага извършване на друга експертиза, тъй като делото е изяснено от
фактическа страна.
След дадени указания от въззивния съд, всеки от въззивниците е
уточнил, че обжалва решението само в частта, с която искът е уважен за
неговата идеална част от процесния имот.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което са
ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Поморийският районен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл.19, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите, предявен при условията на субективно
съединяване срещу двама ответници.
С определение № 917/31.03.2023 год. по делото, постановено на осн.
чл.267 от ГПК, настоящият съд е оставил без уважение направените с
подадените въззивни жалби доказателствени искания по следните
съображения: Районният съд правилно е разпределил доказателствената
тежест между страните /л.43, л.54- гръб/ и е дал указания за обстоятелствата
по същество на спора, които подлежат на доказване от всяка от тях, поради
което не е допуснато процесуално нарушение, което да обуслови даване
на указания за факти извън вече установените по делото и събиране на
нови доказателства от въззивния съд. С отговора на исковата молба
ответникът З. е направил искане за допускане на свидетели, които да
установят наличието на сключен договор за наем между Т. Ц. и К. П., както и
6
липсата на сключен предварителен договор между тях за процесния имот.
Пред въззивния съд е поддържано искането за допускане на двама свидетели,
които да установят обстоятелства свързани със сключването на
предварителния договор. Тежестта на доказване за наличието на
предварителен договор в случая е на ищеца, като ответниците не могат да
установяват твърдения от тях отрицателен факт за липсата на предварителен
договор със свидетелски показания. Ето защо, като не е допуснал свидетелски
показания за установяване на липсата на предварителен договор, при
съобразяване и на забраната по чл.164 от ГПК, районният съд не е извършил
процесуално нарушение, което да е основание за допускане на разпит на
свидетели от въззивния съд. С отговора на исковата молба ответникът З. е
направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на въпроса дали подписа положен на предварителния договор е на Т.
Ц. и дали същият е копиран или поставен на документа чрез друго техническо
средство. С отговора на исковата молба ответницата Ц. също е поискала
извършване на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали
подписа е положен от Т. Ц., респ.- налице ли е привнасяне и монтиране по
определен начин на същия подпис от друг хартиен или електронен източник.
С определение в открито о.с.з. районният съд е допуснал извършване на
съдебно-графологична експертиза по поставените задачи. Първото
заключение на вещото лице е дало отговор само на въпроса дали подписа на
предварителния договор е положен от Т. Ц., като поради неосигуряване на
оригинали за работа в лабораторни условия, не е отговорило на другите
въпроси. След депозиране на заключението, с писмена молба ответницата Ц.
е изразила желание вещото лице да отговори и на другите въпроси, както и на
допълнителни такива: копиран ли е подписа на Т. Ц., идентичен ли е
отпечатания шрифт на текстовете на първа и втора страница на договора, като
даде заключение относно еднаквостта на шрифтовете /размер, плътност,
състав на мастилото и др. отличаващи характеристики/, налице ли е разлика в
структурата на хартията и с един и същ принтер ли е извършено
отпечатването. В открито съдебно заседание на 13.05.2022 год. ответниците
чрез процесуалните си представители са оспорили първото заключение, като
са поискали вещото лице да отговори не само на първия, но и на другите
поставени въпроси. Районният съд е приел депозираното заключение и е
възложил на вещото лице да изготви допълнително заключение по
7
въпросите на които не е даден отговор. С допълнително заключение –
л.128, вещото лице е дало отговор на всички въпроси с изключение на
въпроса за състава на мастилото, тъй като е посочило, че това е предмет
на химическо изследване. В съдебното заседание на което е изслушано
допълнителното заключение не е присъствал представител на ответницата
П.а, а процесуалният представител на ответника З. е заявил, че няма въпроси
към вещото лице. Никой от ответниците не е заявил пред районния съд
своевременно оспорване на допълнителното заключение, а районният съд
е преценил, че приетите заключения дават яснота относно спорните въпроси и
не е необходимо допускане на химическа експертиза за изследване на други
характеристики на текста на процесния договор. В последното по делото
заседание са присъствали процесуални представители и на двамата
ответници, като никой от тях не е поискал нова експертиза или тройна
такава. Процесуалните представители и на двамата ответници са заявили,
че няма да сочат други доказателства по делото.
Всичко изложено по-горе е мотивирало настоящия съд да прецени като
неоснователни исканията на въззивниците за допускане на разпит на
свидетели и извършването на експертизи от въззивния съд. Липсва
правно основание, на което въззивният съд да допусне събиране на тези
доказателства. Недопустимостта и неотносимостта на свидетелските
показания е коментирана по-горе. По отношение на експертизите: След като
ответникът З. не е оспорил допълнителното заключение на вещото лице и не е
поискал своевременно извършване на тройна експертиза пред районния съд,
като изрично е заявил, че няма да сочи други доказателства пред
първоинстанционния съд, възможността за допускане на такава
експертиза от въззивния съд е преклудирана на осн. чл.266, ал.1 от ГПК.
След като ответницата Ц. не е оспорила допълнителната експертиза, не е
поискала своевременно пред районния съд допускане на химическа
експертиза, като изрично е заявила, че няма да сочи други доказателства пред
първоинстанционния съд, възможността за допускане на такава от
въззивния съд е преклудирана на осн. чл.266, ал.1 от ГПК. Горното сочи,
че не е налице хипотезата по чл.266, ал.3 от ГПК. Районният съд не е
допуснал и такива нарушения на процесуалните правила, които да обосноват
служебно събиране на доказателства от настоящия съд. Извършването на
химически анализ на мастилото /от принтера/, с което е изписан текста от
8
процесния предварителен договор не е служебно задължение на съда и не е
свързано със служебното прилагане на императивна правна норма, като не се
явява и допринасящо за изхода от делото, тъй като е подпризнак, който може
да бъде несамостоятелна индиция само относно един от множество
релевантни други признаци, които са изследвани и установени по делото.
Дори ответницата Ц. в молбата за допълнителни въпроси към вещото лице
направено пред районния съд /л.109/ е поставила въпроса за състава на
мастилото в скоби, само като една от евентуално относимите характеристики
в контекста на изследване на въпроса за еднаквост на шрифтовете, на който
вещото лице е дало отговор, неоспорен своевременно и по надлежния ред от
ответниците.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища по същество на спора и исканията си за присъждане на
съдебни разноски.
Поморийският районен съд е сезиран с конститутивен иск от ищеца К.
П. П., ЕГН ********** от гр. Н., срещу ответниците М. Т. Ц., ЕГН
********** от гр. С. и Е. Н. З., ЕГН ********** от гр. С., в качеството им на
наследници по закон на Т. А. Ц., ЕГН ********** поч. на 01.07.2020 год., за
обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на
15.11.2016 год. между Т. А. Ц. в качеството му на продавач и К. П. П., в
качеството му на купувач, за продажба на недвижим имот, с който продавачът
се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху 1/4
идеална част -по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците, от поземлен имот с
идентификатор 00833.10.410 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Ахелой, община Поморие, с адрес на поземления имот
гр.Ахелой, местност „Оранжериите“, с площ 15 302 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване нива,
категория на земята трета, при съседи поземлени имоти с идентификатори
00833.10.409, 00833.10.411, 00833.10.448 и 00833.10.411, срещу задължението
на купувача да му плати сумата от 40 000 лв. Ищецът твърди, че договорената
сума от 40 000 лв. е платена от него на наследодателя на ответниците напълно
и в брой с подписване на договора. Сочи се, че окончателен договор е
следвало да бъде сключен до 31.07.2017 год., но не е бил сключен, поради
което за ищеца възниква правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД да иска от съда
обявяване на договора за окончателен. Ищецът поддържа предявения иск,
9
ангажира доказателства, моли за уважаването му и за присъждане на
съдебните разноски.
Ответницата М. Т. Ц., с отговора си оспорва иска. Оспорила е
истинността на предварителния договор, поради неавтентичност –
неистинност на подписа на продавач, евентуално с твърдение, че договорът е
със софтуерно привнесен подпис на продавач от друг документ. Ангажирани
са доказателства, направено е искане за отхвърляне на иска и присъждане на
съдебните разноски.
Ответникът Е. Н. З. с отговора си оспорва иска. Твърди нищожност на
договора поради липса на съгласие, също – неавтентичност на договора, както
и, че той е подправен документ, съставен с оглед придобиване на
собствеността от ищеца. Твърди, че подписът върху договора не е положен от
посочения продавач или е копиран от друг документ чрез използване на
технически средства. Твърди, че клаузата по договора, която предвижда
плащане на сумата от 40 000 лв. в отклонение от изискванията на чл.3, ал.1,
т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е нищожна и договорът
не е породил действие поради неплащане на цената. Договорът е оспорен и
поради липсата на достоверна дата. Ангажирани са доказателства, направено
е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебните
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна
страна следното :
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му и е валидно.
Като постановено по допустим иск, обжалваното решение е допустимо.
При проверката за правилност на решението въззивният съд е обвързан
от изложените възражения във въззивната жалба.
Събраните доказателства по делото очертават следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното удостоверение за наследници, Т. А. Ц. е
починал на 01.07.2020 год. /л.57 от въззивното дело/. Неговите наследници по
закон са ответниците по делото М. Т. Ц. и Е. Н. З., които на осн. чл.102 от СК,
10
вр. чл.5, ал.2, вр. ал.1 от ЗН, го наследяват в равни части.
Искът по настоящото дело е бил предявен с искова молба подадена на
09.11.2021 год. Ищецът е представил по делото предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот сключен на 16.11.2016 год. между Т. А.
Ц. като продавач и ищеца по делото К. П. П. в качеството му на купувач.
Посочено е, че предмет на договора е покупко-продажбата на поземлен имот
с идентификатор № 00833.10.410 при граници - поземлени имоти с
идентификатори №00833.10.409, № и от двете страни път, в землището на
м.“Оранжериите“ в землището на с.Ахелой, общ.Поморие. Посочено е, че
продавачът продава, а купувачът купува описания имот за сумата от 40 000
лв., заплатени от купувача на продавача в деня на сключване на договора.
Отразено е, че продавачът е заявил, че е получил парите, подписът му под
договора потвърждава това и договорът служи като разписка за получената
сума. Страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до
31.01.2017 год., но както на падежа, така и след това окончателен договор не е
бил сключен.
С оглед оспорванията на истинността на предварителния договор
ищецът е представил същия в оригинал-приет като доказателство по делото.
Ответниците са представили по делото за сравнителен материал девет
автентични документа подписани от техния наследодател. След изследване на
сравнителния материал и оригинала на процесния предварителен договор, по
първото прието от районния съд заключение по почеркова експертиза на
вещо лице Ризов е посочено, че подписът на продавач в процесния договор
е положен от Т. А. Ц.. В основното заключение не е бил даден отговор на
втория поставен въпрос-Дали подписът на продавач е копиран или е поставен
на документа чрез друго техническо средство, поради което съдът е допуснал
извършване на допълнителна почеркова експертиза, която след изследване на
оригинала на документа в лаборатория да даде отговор на втория поставен
въпрос, както и на допълнително поставени от ответната страна други
въпроси. Вещото лице е изследвало документа под микроскопи с увеличение
150х250х1600, с използване на пряко и косвено насочен UV светлинен
източник. Вещото лице не е констатирало признаци на техническа
подправка при полагане на подписа на продавач изразени в:
необосновано месторазположение на подписа спрямо думата „ПРОДАВАЧ:“
в рамките на листа, липса или необичайно големи интервали /необосновано
11
празно пространство/ между химикалката паста и заключителната част от
принтерния текст, липса на релефни контури върху обратната страна на листа
на мястото на полагане на подписа, липса на диференциация в натиска на
щрихите при полагане на подписа, следи от индиго върху листа,
необосновани треморни движения, спиране, прекъсване, забавяне, колебание,
характерни при копиране на подпис. Вещото лице е дало заключение, че
подписа на „ПРОДАВАЧ“ е положен първично върху документа и не са
налице признаци на копиране или извършване на интелектуална
подправка /кражба на подписа/. Вещото лице е установило, че шрифтът, на
който е отпечатан текста на лицевата и обратна страна в документа е „Arial“,
като двете страни са отпечатани с помощта на лазерен принтер, а размерът на
символите на текста е „11“. При проведеното изследване на принтерният
текст, отпечатан върху лицевата и обратна страна на документа, по метода на
наслагването, вещото лице е установило пълни съвпадения на шрифта,
размера и месторазположението на буквите в съдържанието на двете
страни с използването на еднакви думи, което му е дало основание да
направи извода, че принтерните текстове на лицевата и обратната страна
на документа са отпечатани на едно и също печатащо устройство
/принтер/, като не е налице разлика в структурата на хартията на която са
отпечатани двете страни на договора. Вещото лице обяснява наличието на
неомастилени щрихи с липса на контактни повърхности между печатащата
повърхност и листа, или с механична повреда в печатащото устройство, а
установените различия в отС.ията между полетата на листа и печатните
текстове, както и различия в отС.ията между отделните абзаци на лицевата и
обратна страна на документа - с вероятно различно време на печатане на
двете страни на документа или с различно форматиране на листа при
печатане на лицевата и обратната страна на документа.
Заключенията дадени от вещо лице Ризов по делото съдът намира за
обективни и обосновани, като те не са надлежно и в срок оспорени и оборени
с други доказателства по делото. Ето защо съдът ги цени като годни
доказателства. На базата на тези заключения става ясно, че оспорването на
истинността на представения по делото предварителен договор не е успешно
проведено. Неоснователни като недоказани са направените с отговорите на
ответниците възражения за неавтентичност на предварителния договор
поради неподписването му от техния наследодател, както и поради това, че
12
договорът е със софтуерно привнесен подпис на продавач от друг документ
или с копиран подпис от друг документ, чрез използване на технически
средства. По никакъв начин не се установи и възражението на ответника, че
договорът е нищожен поради липсата на съгласие от страна на продавача.
Доколкото представеният предварителен договор е частен документ, неговата
истинност се проверява от съда при сравнителен анализ с ангажираните по
делото доказателства, и без да е необходимо откриване на производство по
оспорването, като не е необходимо изрично произнасяне на съда в
диспозитива на решението, но като е открил производство по оспорването и
се е произнесъл по въпроса за истинността на документа в диспозитива на
решението, районният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Неоснователни са възраженията на въззивниците относно констатирани
множество обстоятелства, които несъмнено да сочат неавтентичност на
договора. Противно на възражението на въззивника З. липсват данни
документът да е допечатван или да има разлики във форматирането. Това,
което е отразено в констатациите към заключенията сочи пълно обследване
на всички релевантни признаци, на базата на които при отделен и съвкупен
анализ вещото лице е дало заключение, че представеният предварителен
договор не е подправен или неистински, като липсват каквито и да е
признаци на манипулация на съдържанието. Не са налице твърдени
смислови и стилистични различия в текста на договора, които да обосноват
неяснота относно съществените уговорки на окончателния договор. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД предварителният договор трябва да
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Представеният по делото предварителен договор отговаря на тези
изискванията, тъй като съдържа ясни уговорки относно съществените условия
на окончателния договор.
При проверка на собствеността на продавача настоящият съд
констатира, че от представения по делото н.а. № **, т.6-ти, дело № ****/****
год. на нотариус при РС-Поморие и скицата на имота представена по делото,
става ясно, че описаният в предварителния договор поземлен имот с
идентификатор № 00833.10.410 в м.“Оранжериите“ в землището на с.Ахелой,
общ.Поморие, който към момента е с площ от 15 302 кв.м., е част от бивша
нива от 77 588 кв.м. в м.“Оранжериите“ в землището на с.Ахелой,
съставляваща имот №10004 по плана за земеразделяне. Към момента на
13
сключване на предварителния договор по отношение на процесния имот е
налице съсобственост между наследодателя на ищците Т. А. Ц. и трети лица,
при квота на съсобственост на наследодателя в размер на 1 / 4 ид.ч.
С предварителния договор наследодателят на ответниците е поел
задължение с обещание за прехвърляне на целия имот с идентификатор №
00833.10.410, но тъй като никой не може да прехвърли повече права
отколкото притежава и предвид заявеното желание от страна на купувача,
обявяването на предварителния договор за окончателен може да стане
само за действително притежаваната от продавача 1/4 ид.ч. от
поземления имот, а след неговата смърт - за по 1/8 ид.ч. от поземления
имот спрямо всеки от ответниците. В този смисъл е Решение
№289/12.02.2018 год. по гр.д.№359/2017 год. на ВКС, 4-то г.о.
В договора е посочено, че същият има характера и на разписка за
получаване на сумата от 40 000 лв. от продавача, платени му от купувача към
момента на подписване на договора, поради което съдът намира за доказано
извършеното от страна на купувача плащане, с което той е изпълнил
задълженията си по договора и е изправна страна по него. Нарушението на
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой няма отношение към валидността на извършеното плащане и към
погасяване на задължението на купувача по договора, а възражението на
ответника в обратния смисъл е неоснователно. Както вече беше посочено
плащането на сумата е установено с разписката обективирана в договора,
поради което е неоснователно и възражението, че плащането е недоказано.
Предвид горното са налице условията по чл.19 от ЗЗД, вр. глава
тридесет и втора от ГПК, за обявяване на процесния договор за окончателен
за посочените спрямо всеки един от ответниците квоти на съсобственост от
имота, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени, а възраженията на въззивниците по изложените по-горе
съображения са неоснователни.
Като е стигнал до идентични правни изводи по същество на спора,
Поморийският районен съд е постановил правилно съдебно решение. Извън
горното настоящият съд споделя мотивите на районния съд, към които
препраща на осн. чл.272 от ГПК.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено от настоящия съд,
14
като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените пред въззивния съд
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемият е
представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 2000 лв., като въззивникът Н. чрез процесуалния си представител е
направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК с искане за
намаляването му. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на
делото, както и цената на исковете, които са под 1000 лв. спрямо всеки от
ответниците, намира, че искането по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, поради
което намалява размера на разноските на въззивника в частта за заплатеното
адвокатско възнаграждение от 2000 лв. на 1000 лв., която сума следва да се
присъди в полза на въззиваемия и следва да се възложи поравно в тежест на
въззивниците.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11/24.01.2023 год. по гр.д.№ 777/2021
год. по описа на Районен съд-Поморие.
ОСЪЖДА М. Т. Ц., ЕГН **********, да заплати на К. П. П., ЕГН
**********, направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА Е. Н. З., ЕГН **********, да заплати на К. П. П., ЕГН
**********, направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер 500 лв. /петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15