Решение по дело №236/2019 на Окръжен съд - Добрич

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№260030

 

Гр.ДОБРИЧ  15.07.2022г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА 

 

При участието на секретаря Н. Бъчварова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№236/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от С.С.И., ЕГН ********** ***, починала в хода на процеса и заместена от своите наследници по закон В.С.Д., ЕГН **********, С.И.А., ЕГН ********** ***  и А.М.А., ЕГН ********** ***  и от В.С.Д., ЕГН ********** *** срещу Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4 искове за заплащане на всеки от двамата ищци обезщетение в размер на по 150 000.00 лв., за претърпени от тях  неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина им Г.Р.С., виновно причинена от водача на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***, управляван от С.К.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.08.2019г. - датата на произнасяне на ответника по предявените претенции до окончателното им изплащане.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На ***. около 6.50ч. по околовръстен път на гр.Добрич, път II-97, непосредствено до АД „Топливо“ - Склад Добрич, неправоспособният водач на автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ *** - С.К.С., ЕГН **********, допуска ПТП, като веднага след това бяга от местопроизшествието. При настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на Г.Р.С., ЕГН **********, син на ищците, които увреждания са несъвместими с живота и на 18.02.2019г. са довели до смъртта на С..

Причината за настъпването на ПТП се корени в субективните действия на водача С.К.С., който поради неправоспособност и  превишена скорост губи контрол над управлението на управлявания от него автомобил, в резултат на което автомобилът се обръща по таван на пътното платно. С действията си С. виновно е нарушил чл.150, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21 от ЗДвП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на возещия се като пасажер в автомобила  Г.Р.С., който впоследствие е починал. След настъпване на ПТП тежко пострадалият С. е оставен в безпомощно състояние от спътниците си в автомобила, като в това състояние престоява почти цяло денонощие. Открит е едва на следващия ден в крайно тежко общо състояние, с тежка черепно-мозъчна  травма, поради което въпреки реанимационните мероприятия е починал.

Ищците са родители на загиналия Г.Р.С.. Същите са живеели с него в едно домакинство за доста дълъг период от време и връзката между тях е била изключително силна. Внезапната и трагична смърт на сина им е съсипала психически и емоционално ищците, които не намират утеха за мъката си. С. е бил млад мъж, в разцвета на силите си, като родителите му са очаквали с нетърпение момента, в който той е щял да създаде семейство и да ги дари с внуци. Ищците са разчитали изключително много на сина си да ги подкрепя, гледа и издържа в дните на техните старини, когато останат немощни. До края на дните си те няма да могат да се възстановят емоционално и ще изпитват чувства на тъга, мъка и безутешност. Психическата травма от загубата на сина им е оставила трайна следа в ежедневието и бита на пострадалите, които не могат да спят спокойно, изпитват чувство на тревожност, депресия, загуба на интерес към заобикалящия ги свят, като значително са ограничили социалните си контакти.

Лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***, чието управление е  причина за настъпване на ПТП, не е имал валидно сключена застраховка  „Гражданска  отговорност“ към датата на настъпване на произшествието-***.

Ищците са отправили претенции до ответника за изплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат смъртта на сина им, въз основа на които претенции Гаранционният фонд е образувал щета №19-210207/28.05.2019г. и щета №19-210208/28.05.2019г., но е отказал изплащане на обезщетения.

В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№158/08.01.2020г. ответникът оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер.

Оспорват се изцяло изложените в исковата молба твърдения относно механизма, причините и обстоятелствата, при които Г.Р.С. е  получил травмите. Оспорва се съдържанието на приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП, тъй като актосъставителят не е отразил настъпването на ПТП, възприето лично от него, а е вписал данни, без посочен източник на същите. В тази връзка се оспорва твърдения механизъм за настъпване на процесното ПТП.

В условията на евентуалност, ако съдът счете предявените искове за основателни, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците, който като пътник в лекия автомобил, с който е причинено ПТП, не е използвал задължителния на  основание чл.137а от ЗДвП обезопасителен колан, поради което при инерционно движение на тялото му напред, нагоре и встрани е  получил смъртоносните увреждания. Също в причинна връзка с настъпването на смъртта на Г.Р.С. е това, че същият е предприел пътуване с неправоспособен водач, с когото се е познавал отпреди деня на ПТП.

Отделно от горното, ответникът счита предявените искове за силно завишени  по размер, тъй като не отговарят на наличието на съществен принос от страна на пострадалия за смъртта, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебната практика към датата на ПТП.

Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП-***. лекият автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***, чието управление е  причина за настъпване на ПТП, не е имал валидно сключена застраховка  „Гражданска  отговорност“.

В допълнителна искова молба с вх.рег.№ 810/29.01.2020г. ищците поддържат изцяло изложените в исковата молба твърдения относно причината за настъпване на ПТП. Съгласно задължителната съдебна практика, протоколът за ПТП, съставен от длъжностното  лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се  ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното волеизявление. Предвид това, ако ответната страна оспорва удостоверените в протокола факти, в нейна тежест е да проведе пълно обратно доказване.

Ищците оспорват като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя им, както и твърдението, че  Г.Р.С. не е използвал задължителния обезопасителен колан.

По отношение размера на претенциите, ищците считат, че обезщетението следва да бъде определено от съда съобразно принципа на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД, като паричният еквивалент на търпените от тях болки и страдания, претендирани с исковата молба, съответства на критерия за справедливост, трайната съдебна практика и задължителните указания по тълкуването и прилагането на чл.52 от ЗЗД, дадени с ППВС № 4/1968г.

В допълнителен отговор с вх.рег.№1286/18.02.2020г. ответникът поддържа изцяло направените с отговора на исковата молба твърдения, оспорвания и възражения.

С определение №97 от 19.02.2020г., по инициатива на ответника, в качеството на трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд, гр.София, е конституиран делинквента С.К.С., ЕГН ********** ***.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложената по делото в заверен препис присъда №260004 от 13.11.2020г., постановена по НОХД №210/2020 г. по описа на ДОС  се установява, че С.К.С.,  ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на  ***. по околовръстен път „II-97“ на гр.Добрич, при управление на лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК№***, без да има необходимата за управление на МПС правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21, ал.1 от ЗДвП, превишавайки разрешената за пътния участък максимална скорост от 90км/ч, като по непредпазливост причинил смъртта на ***С. с ЕГН **********, след което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1, в.вр ал.1, б.“в“, пр.1, в.вр.чл.342, ал.1 от НК, му е опредено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като същият е признат за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за допуснати нарушения по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства (напр. за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др.) подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство.

Не се спори, а и се установява и от приложените по делото доказателства, че към момента на реализиране на ПТП – ***г. – МПС „Сеат Толедо“ с рег.№ *** няма активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Ищците представят по делото заведена, на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 558, ал. 5 от КЗ, с вх. № 24-01-339 от 28.05.2019 г. извънсъдебна претенция за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди пред ответника в размер на по 150 000 лв. По претенциите са били образувани щета №19210207/25.05.2019г. и щета №19210208/25.05.2019г., като са постановени откази от страна на Гаранционния фонд с изх. № 24-01-339/14.08.2019г., поради непредставяне на изисканите допълнителни доказателства.

За изясняване механизма на ПТП и във връзка с наведените от ответната страна възражения страните са поискали допускането на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението като обосновано и мотивирано. Според заключението, на ***г., около 05.00 ч., по път II-97 - околовръстен път на гр. Добрич, в посока от изхода на града за с. Ж., към гр. Г.Т.се е движел лек автомобил „SЕАТ ТОLЕDО 1,8" с рег. № ***. Пътната настилка е била асфалтова, суха, с отнет повърхностен слой поради подготовката й за ново асфалтиране и с наличието на неравности от дълбоки износвания на асфалтовата настилка в района на произшествието. Автомобилът е бил управляван от С.С., на предната дясна седалка в него е седял М.А., зад него Г.Р.С., а зад С.С. - З.А.. Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието при ясно време и добра метеорологична видимост. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по описаните системи и механизми на автомобила са настъпили в резултат на настъпилото произшествие. При движението си по кривата на ляв завой от пътя водачът на лекия автомобил губи контрол на управлението на автомобила и преминава с десните си колела върху затревения банкет вдясно от платното за движение. Поради по-ниското ниво на банкета спрямо пътното платно са оставени следи от протриване и простъргване по външния край на бордюрните плочи, ограничаващи пътното плътно от вътрешния борд на гумите и джантите на десните колела на автомобила. За да се върне на асфалтовия път водачът му завърта волана наляво, при което той преминава косо през платното за движение и отново го напуска, като навлиза в левия банкет. Следва отново опит от водача да се върне върху платното за движение, при което в резултата на удара на предните му колела в левия бордюр /също разположен на по- високо ниво спрямо левия банкет/ и инерционните сили от неговата скорост, той се преобръща последователно през дясна странична част и тавана на купето, по колела и отново по таван. След второто му преобръщане през тавана на купето, той се установява в покой върху платното за движение. Непосредствено преди ПТП лекият автомобил се е движел със скорост около  138.38 км/ч., поведението му не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.  Причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка са действията на водача на лекия автомобил „SЕАТ ТОLЕDО“. ПТП е било предотвратимо ако водачът на лекия автомобил е управлявал същия по такъв начин и с такава скорост, че да запази устойчивото му движение и да не допусне загубване на контрол над неговото управление.

Вещото лице – медик докладва, че установените травматични увреждания, довели до смъртта на Г. С. са резултат на силен удар с или върху твърд, тъп предмет в челно-теменната област на главата, вследствие на който са настъпили огнищни контузионни промени на главния мозък, които са и причина за настъпването на смъртта. Същите отговарят да са получени по механизма на травма в купето на автомобила, най-вероятно от удар във вътрешната част на тавана на купето на автомобила. Ожулванията и разкъсно-контузните рани по челото и носа най-вероятно са от съприкосновението на лицевата част на главата със зърниста асфалтова повърхност. Налице е причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и получените травматични увреждания, довели до смъртта на Г. С..

Лекият автомобил „SЕАТ ТОLЕDО 1,8" с рег. № *** е бил фабрично оборудван с предпазни колани за предните лява и дясна седалка и за трите места на задните седалки.

Установената черепно-мозъчна травма е в резултат на свободно  инерционно движение на Г. С. в купето на автомобила в посока отгоре надолу и леко отпред назад, а външните увреждания по лицето, най-вероятно от съприкосновението с асфалтова повърхност - тангенциално. Установените травматични увреждания, довели до смъртта на Г. С. не биха се получили ако същият е бил с правилно поставен обезопасителен колан.

От представените доказателства се установява, че  ищците С.С.И. и В.С.Д. са съответно майка и баща на починалия Г.Р.С.. Наследници на починалата в хода на процеса ищца С.С.И. са В.С.Д., С.И.А. и А.М.А..

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди същите са ангажирали по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите С.И.А.  (баща на ищцата С.И.), Г. И.С. (сестра на ищеца В.Д.) и С. С.И.  (сестра на ищцата С.И.).  Показанията на свидетелите са еднопосочни и непротиворечиви, кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, поради което липсва основание да не бъдат изцяло кредитирани и при съобразяване с възможна заинтересованост на лицата от изхода на спора /чл. 172 от ГПК

/.

Св.С.А.  излага, че узнал от служителите на МВР, че  Г. е пострадал в катастрофа. Не познавал момчетата, с които е пътувал.  Тези момчета изхвърли Г. след катастрофата в бункер. По-късно бил докаран в болница, но починал. Преди да почине Г. живеел в къщата на свидетеля. В същата къща живеела и майката на Г. – дъщеря на свидетеля, но тя ходела на работа и сведетелят се грижел за Г.. Бащата на Г. работел в чужбина. Г. се разбирал много добре с родителите си. Получавал средства за издръжка от тях, но живеел при свидетеля. Г. учил само до седми клас, не завършил образованието си. Майката на Г. – С.И. приела тежко новината за смъртта на сина си. Припаднала няколко пъти, ходила на лекар. Родителите още не могат да забравят сина си.  Не се смеят, затварят се в къщите си. Починалият Г. помагал на свидетеля – цепел дърва, пазарувал му.

Св.Г. С. излага, че В. и С. имали само едно дете. В. имал дете и от друга жена. Г.  починал на 18-19 години. Учил до 6-7 клас и след това започнал да работи на надник, за да помага на майка си и баща си. Преди да почине Г. живеел преимуществено при баба си и дядо, където живеела и майка му. Майката и бащата били  разделени от повече от 10 години, не живеели в една къща. Майката живеела при баща си в гр.Добрич. В. ***. Преди да почине Г. работел на надник, като получавал 200-300 лв. на седмица. Родителите на Г. приели новината за смъртта му много зле. Майката С.С. спряла да ходи на работа за 2-3 месеца. Бащата вече не пътувал.  Г. нямал лоши отношения с родителите си, ходел и при двамата. Приживе Г. имал планове да работи, включително и в чужбина за повече пари. Искал да купи къща за майка си.

Св.С. И. излага, че Г. е бил единствено дете на ищцата С.С.. Г. живеел при дядо си С., заедно с майка си. Родителите на Г. не живеели заедно от 12 години. Към смъртта си Г. бил 19 годишен, не работел и не учел. Ходел да работи по нивите с приятели. Помагал на близките си и понякога те му помагали. Помагал повече на майка си - чистел, готвел. Пари не е давал на майка си. Когато починал Г., С.С. дълго време не ходела на работа. И двамата родители не приели добре новината за смъртта на сина им. На майката й прилошало.  Бащата бил натъжен. Когато свидетелката среща бащата на Г., той й се струва натъжен. Майката всеки ден плаче и гледа снимките на сина си. Приживе Г. се разбирал много добре с родителите си. Имал планове да отиде да работи в чужбина, да има семейство. Мечтата му била да си купи къща.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 557, ал. 1, т. 2,  б. "а" вр. чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. чл. 45 и 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а" вр. чл. 558, ал. 5 КЗ, във вр. вр. чл. 45 и 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на Гаранционен фонд за обезвреда на настъпилите за ищците в резултат на деликта неимуществени вреди.

Както се посочи по-горе, с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК от постановения по НОХД №210/2020 г. по описа на ДОС съдебен акт се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС С.К.С.. С пълно и пряко доказване ищците доказват и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за тях болки и страдания от причинената смърт на техния син,  техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.

Налице е и хипотезата на  чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а" КЗ. Доказва се липсата на валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП за собственика на причинилия увреждането автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***.

Не се спори, че по заявената от ищците извънсъдебна претенция ответникът е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Задължението на Гаранционния фонд да обезщети за причинените на ищците неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Установено е, че С.С.И. и В.С.Д. са родители – майка и баща на починалия Г.Р.С..  Поначало преживяването на отрицателни емоции и психически страдания, свързани със смъртта на близък човек, особено на дете, се предполага, тъй като това е естествена човешка реакция при подобно събитие, когато е налице близка семейна връзка между лицата  и именно поради това тези лица са включени в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ППВС № 4/1961 г., към което препраща и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В случая обаче посочените от свидетелите обстоятелства не потвърждават наличието на особено близка семейна и емоционална връзка между двамата родители и починалия им син, която, както се посочи, е нормална за отношенията между родител и дете, които живеят в сплотено семейство. Не се установява от събраните доказателства твърдението в исковата молба,  че същите са живеели в едно домакинство.  Видно от показанията на свидетелите, починалият Г. е живеел съвместно и е бил  отглеждан от своя дядо по майчина линия  - свидетелят С.И.С.. Това се потвърждава от показанията на всички свидетели. В показанията си те сочат, че починалият Г. е живеел с дядо си, който се е грижел за него, а заедно с тях е живеела и майка му – починалата С.С.. Родителите са предоставяли издръжка на сина си, но липсват изложени данни за полагана лична грижа за Г.. Още повече, че се установява, ча бащата В.Д. е живеел и работел в чужбина. От събраните доказателства не се установяват и твърденията в исковата молба за отношения между починалия и неговите родители, „повлияни от духа на взаимна обич, подкрепа, уважение“. Свидетелите сочат, че между родителите и Г. нямало „лоши отношения“ и се разбирали много добре. Не се установява починалият Г. да е имал съществено значима роля в живота на своите родители, които да са разчитали на помощта и подкрепата му. Не се установява също и родителите да са имали значима роля в живота на своя син, отглеждан от дядо си. В показанията си св.С. сочи, че Г. е помагал на него в домакинството, липсват твърдения за финансова или друга помощ, оказвана от Г. на родителите му. Въпреки това се установява, че в резултат на внезапната трагедия, родителите на починалия Г. са изпаднали в тежко емоционално състояние, не могат да преодолеят мъката от преживяното. Майката постоянно плачела, бащата бил натъжен.

Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи паричен еквивалент, който справедливо да компенсира  мъката на пострадалия. Като съобрази родствената връзка между ищците и починалия от ПТП, изградените отношения между тях, начина, по който смъртта на починалия Г. С. се е отразила на неговите родители,   младата  възраст на починалия – на 19 години, интензитета  и продължителността на преживяните душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания,  сумата  от 90 000 лв. за майката С.С. и 70 000 лв. за бащата В.Д..

Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка на възражението за съпричиняване на вредоносните последици. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко поведението на починалия Г. С. е способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. 

В конкретния случай ответникът релевира възражение  с твърдението, че пострадалият е нарушил правилата за движение, като е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен колан. Сочи се също, че пострадалият се е качил в автомобил, управляван от водач, за когото знае, че е неправоспособен.

По делото не се събраха доказателства за това, че пострадалият е знаел, че делинквента - трето лице – помагач е неправоспособен водач. Доказателства по делото в този смисъл не са събрани. В обясненията, дадени от делинквента - трето лице – помагач по реда на чл.176 от ГПК, същият заявява, че починалият Г. е знаел, че няма свидетелство за правоуправление на МПС, но в потвърждение на тези обяснения не са ангажирани доказателства.  Предвид това съдът намира, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява недоказано, а оттам и неоснователно.

От събраните по делото доказателства се установява, че при процесното ПТП пострадалият Г. С. е бил без поставен предпазен колан. В този смисъл е  заключението по кредитираната от съда комплексна съдебно-медицинска и автотехнитечска експертиза. Според заключението по съдебно- медицинската експертиза, установените травматични увреждания, довели до смъртта на Г. С. не биха се получили ако същият е бил с правилно поставен обезопасителен колан.

Горното води на извода, че допуснатото от пострадалия Г. С. нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и непосредствена връзка със смъртта му. Последното е основание за определяне размера на приноса на пострадалия, който в случая следва да се определи на 30 %. Поради горното, при определения общ справедлив размер на неимуществени вреди от 90 000 лева за починалата ищца С.С., искът  следва да бъде уважен за сумата от 63 000 лева. Съответно при определен общ справедлив размер на неимуществени вреди от 70 000 лева за бащата В.Д., искът  следва да бъде уважен за сумата от 49 000 лева. За разликата до пълния претендиран размер на претендираното обезщетение, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на дължимата законна лихва за забава:

Гаранционният фонд дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал. 1, посл. изр. КЗ, който препраща към разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Последната от своя страна определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

Видно от представенте по делото откази на ответника от 14.08.2019г. да изплати обезщетение, същият е мотивиран с обстоятелството, че ищците не са представили изисканите писмени данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство, събраните по него данни за извършено престъпление, както и влязъл в сила акт на компетентен орган срещу виновния водач и пр. Действително, влязла в сила присъда срещу делинквента има отношение към основанието на претенцията срещу Гаранционен фонд, но разпоредбата на чл. 497, вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на претенцията и задължителни за произнасянето на ГФ по същата. Към 14.08.2019 г. няма образувано наказателно производство в съдебна база срещу делинквента. Такова е образувано през 2020г. Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова доказателство. Ако Гаранционният фонд има основателни съмнения относно наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посочено лице – делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение и да пренесе спора за дължимост на застрахователното обезщетение пред гражданския съд, който от своя страна ще съобрази преюдициалния характер на наказателно производство (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК). Затова наличието на присъда срещу делинквента не е задължително условие за изплащане на обезщетение, респ. изискването на влязъл съдебен акт по воденото разследване не е обосновано и не може да постави увредения в забава спрямо Гаранционния фонд. В подкрепа на този извод са и приложимите по аналогия разпоредби на чл. 106, ал. 5 и чл. 496, ал. 3 от КЗ относно забраната за изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди, както и относно задължението на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен някой от посочените документи, вкл. констативен протокол за ПТП, какъвто в случая е бил приложен към претенцията на ищеца, отправена до Гаранционния фонд.

Поради горното, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, която се претендира от датата на изпадане в забава /постановения отказ на Гаранционен фонд/ -  14.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 По разноските:

С оглед изхода от спора по делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи на ищците сторените от тях разноски пропорционално на уважената част от исковете. Ищците са сторили разноски в размер на  550 лв. – депозит по КСМАТЕ и 4,50 лв. за банковия му превод. От тях съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на  207,01 лв.

Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на ищците – адв.М.Д.Я. им е указал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.М.Я. възнаграждение с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице, в размер на 4058,88 лв. С оглед наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, няма основание за намаляване на същото, тъй като то се присъжда в минималния размер по Наредбата.

На ответната страна също се следват сторени по делото разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в размер на  300 лв. – депозит по КСМАТЕ. От тях съобразно отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на  188 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Ищците са били освободени от внасяне на държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 4480 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.

Водим от горното Окръжният съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2,  б. "а" вр. чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. чл. 45 и 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, да заплати на В.С.Д., ЕГН **********,***, С.И.А., ЕГН ********** ***  и А.М.А., ЕГН ********** ***  в качеството им на наследници на починалата в хода на процеса С.С.И., ЕГН ********** сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените  от С.С.И. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина й Г.Р.С., виновно причинена от водача на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***, управляван от С.К.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.08.2019г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 63 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с  адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2,  б. "а" вр. чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. чл. 45 и 52 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, да заплати на В.С.Д., ЕГН ********** *** сумата от 49 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него  неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина му Г.Р.С., виновно причинена от водача на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***, управляван от С.К.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 49 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4 да заплати на В.С.Д., ЕГН ********** ***, С.И.А., ЕГН ********** ***  и А.М.А., ЕГН ********** ***   сторените по делото разноски в размер на 207,01 лв.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4  да заплати на адв.М.Д.Я. сумата от 4058,88  лв. представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците В.С.Д., С.И.А. и А.М.А., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,  във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА  В.С.Д., ЕГН ********** ***, С.И.А., ЕГН ********** ***  и А.М.А., ЕГН ********** *** да заплатят на Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4  сторени по делото разноски в размер на 188 лв. 

ОСЪЖДА  Гаранционен фонд, с адрес гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4  да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 4480 лв. - дължима държавна такса.

Решението е постановено при участието на  трето лице - помагач на ответника – С.К.С., ЕГН ********** ***. 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                               СЪДИЯ: