ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 267
гр. Пловдив, 06.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Дублекова в. ч. гр. дело № 204/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 вр.
чл. 415, ал.5 ГПК и
е образувано по частна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от пълномощник юрисконсулт Г. Н..
Обжалва се Определение № 12797/ 10.12.2018
г., постановено по ч. гр. д. № 15893/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8761/ 05.10.2018
г., издадена по ч. гр. д. № 15893/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, като въз основа на изложените доводи
се иска неговата отмяна. Сочи се, че разпореждането на съда, с което се указва
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането е получено на
09.11.2018 г., като исковата молба е депозирана в съда на 10.12.2018 г., което
е първият работен ден след 09.12.2018г., който е неприсъствен ден (неделя), с
оглед на което се поддържа, че е спазен едномесечният преклузивен срок по чл.415,
ал.4 ГПК. С жалбата са представени писмени доказателства – копие от заявление и
искова молба към него, както и съобщение от дата 09.11.2018 г.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доводите, изложени от жалбоподателя, и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните
съображения:
Производството пред районния съд
е образувано по заявление на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу длъжника Н.С.Ш., като е издадена Заповед № 8761/ 05.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Изпратено е съобщение до длъжника
за връчване на издадената заповед за изпълнение, като е залепено уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК.
С разпореждане от 05.11.2018 г.
съдът е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на заявителя следва да се укаже
възможността да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от
съобщението, както и последиците от непредставяне на доказателства за предявен
иск в този срок, за което заявителят е редовно уведомен на 09.11.2018 г.
С обжалваното определение съдът е
обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по
делото.
За да постанови обжалваното
определение заповедният съд е приел, че разпореждането на съда с указанията за
предявяване на искова молба е било връчено редовно на заявителя на 05.11.2018г., при което
положение едномесечният срок е изтекъл на 5.12.2018г., към който момент не са
представени доказателства за предявен иск за вземането, предмет на издадената
заповед.
Така постановеното определение е
неправилно и незаконосъобразно предвид на следното:
Съгласно разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК съдът дава указва на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Когато заявителят не представи доказателства,
че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение
частично или изцяло, съгласно чл.415, ал. 5 от ГПК.
В настоящия случай не са налице
основания за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като от данните по
делото се установява, че разпореждането на съда е съобщено на заявителя на
09.11.2018 г. – съобщение с изх. дата от 05.11.2018 г. е връчено на длъжника на
09.11.2018г., като е получено от пълномощник – юрисконсулт Г.Н.. С частната
жалба е представен и отрязъкът от съобщението за заявителя, на който е вписана
също датата 09.11.2018 г.
Предвид на изложеното последният
ден от едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК е 09.12.2018г. – неделя,
неприсъствен ден, поради което срокът е изтекъл на 10.12.2018 г. /понеделник/,
първия следващ присъствен ден, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК.
Установява се, че със заявление
вх. № 75677/ 10.12.2018г., подадено от заявителя „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД – гр. Пловдив, по ч.гр.д. № 15893/ 2018г. по описа на ПдРС, е представен
препис от искова молба с вх. № 75672/ 10.12.2018 г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив против Н.С.Ш. за установяване
вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. № 15893/ 2018г. по описа на ПдРС
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (л.20-л.23, ч.гр.д. № 15893/
2018г). Предвид на това се мотивира извод, че заявителят „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив е изпълнил дадените му от заповедния съд
указания, като в срок е предявил иск за вземането си и е представил
доказателства по заповедното дело.
Ето защо обжалваното определение
се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 12797/ 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 15893/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.