Решение по дело №260/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3641
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 14 ноември 2020 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20203110100260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3641/31.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х.К.

 

при участието на секретар Ц.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 260 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Д.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. А.П. срещу „А.Х.Б." ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.245, ал.1 и ал.2 КТ; чл.224, ал.1 КТ; чл. 222, ал.1 предложение 3 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми в брутен размер: 1786.59 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2019г., както и 43.18 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 16.10.2019г. - 10.01.2020г.; 595.96 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2019г., както и 16.71 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2019г. - 10.01.2020г.; 1786.59 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, както и  20.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 10.01.2020 г.. Главниците се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е труд по индивидуален трудов договор № ***, сключен на ***г. с ответника на длъжност „***“. Договореното възнаграждение възлизало на 1 755 лева, дължимо до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ищецът получавал и възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлизащо на 0.6% от основната заплата. Считано от ***г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № ***г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. През релевирания период, ищецът е полагал труд в ответното дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимото трудово възнаграждение в исковия размер, както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В период 1 месец след прекратяване на трудовото му правоотношение е останал без работа и претендира обезщетение по чл.222, ал.1, предл. 3-то КТ в размер на последното брутно трудово възнаграждение, а именно 1786.59 лева. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответника - работодател да престира посочените суми, ведно с обезщетенията за забава.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва фактите, че по силата на трудов договор от ***г. до ***г. ищецът е заемал длъжността „***” в предприятието на ответника. Не се оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за което е издадена Заповед № ***г.. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието, че в периода ***г.-***г. между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***” в предприятието на ответника, както и че учреденото между страните трудово правоотношение е било прекратено на ***г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, за което е издадена Заповед № ***г. на работодателя, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Това се установява и от Трудов договор № ***г.; Предизвестие от ***г. за прекратяване на трудовия договор считано от ***г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ; Заповед № ***г..

В Заповед № ***г. е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Отразено е, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2019г.

Видно е от Копие от трудова книжка № *** и Служебна бележка изх.№ ***г. от Агенция по заетостта, че до ***г. ищецът е бил в трудово правоотношение с „А.Х.Б." ЕООД, а от ***г. е на работа при друг работодател.

Представени са платежни фишове за м. ***г., в които на ищеца са начислени трудовото възнаграждение за м.***г; обезщетения по чл.224 КТ и чл.222, ал.1 КТ.

Работодателят е издал Служебна бележка изх.№ ***г., в уверение на това, че към ***г. ищецът не е получил заплата за м.***г. – 1897.98 лева и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1466.76 лева.

По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Г.К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, трудовото възнаграждение на ищеца за месец ***г. е в брутен размер на 1786.59 лв., ведно с лихва за забава в размер на 43.18 лв., а в нетен размер на 1386.36 лв., ведно с лихва за забава в размер на 33.50 лв.. Обезщетението за неползван платен отпуск за 2019г. за 7 работни дни възлиза на 595.56 лв. в брутен размер, ведно с лихва за забава в размер на 16.71 лв., а в нетен размер на 536 лв., ведно с лихва за забава в размер на 15.04 лв.. Обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ, възлиза на 1786.59 лв. в брутен размер, ведно с лихва за забава в размер на 20.35 лв., а в нетен 1466.76 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16.70 лв..

Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 КТ е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.  

               За да бъде уважен искът по чл. 224, ал. 1 КТ е необходимо да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено, размерът на неползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяване на правоотношението, както и размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението, на база на което да се изчисли обезщетението.

               Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се дължи когато уволнението е законосъобразно и е извършено на посочените в същия текст основания. В процесния случай уволнението наистина е било поради намаляване обема на работа, като се установи, че в резултат на това ищецът е останал без работа. Според чл.222, ал.1 КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение през времето, през което е останал без работа, но не повече от 1 месец. С акт на МС, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг период. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Съгласно чл.349, ал.2 КТ, всеки работодател е длъжен да вписва точно и своевременно данните по чл.349, ал.1 КТ. Трудовата книжка следователно представлява официален документ, удостоверяващ времето, през което работникът или служителят е полагал труд по трудово правоотношение. Това доказателство, съгласно чл.348, ал.3 КТ, се съхранява от работника или служителя /намира се в негово държане/ и същият е длъжен да го представи, за да установи осъществяването на факта, че през посочения в чл.222, ал.1 КТ период не е полагал труд по трудово правоотношение, което пък му дава правото да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение.

               В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства, е да установи, че вземанията на ищеца са погасени поради плащане, респ. чрез прихващане на част от вземането, с друго насрещно вземане, ликвидността и изискуемостта на същото, както и че плащането е своевременно извършено.

               Съдът намира за доказано, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника в сочения период, същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ при намаляване на обема на работата, считано от ***г., като е имал право на платен годишен отпуск 7 дни за 2019г., както и че претендираните вземания не са заплатени.

               По иска по чл. 128, т. 2 КТ:

               Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

               Не се спори между страните, че за периода ***г.-***г. същите са били в трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. В конкретния случай ответникът не е оспорил, а и с оглед презумцията уредена в чл. 8, ал. 2 КТ съдът приема, че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на работодателя своята трудова сила. От ССчЕ се установи, че за процесния период на ищеца /м. *** г./ е начислено възнаграждение в брутен размер на 1786.59 лв., ведно с лихва за забава в размер на 43.18 лв., което в нетен размер възлиза на 1386.36 лв., ведно с лихва за забава в размер на 33.50 лв..

            По иска по чл. 224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск съдът намира следното:

            Безспорно се установи ТПО да е прекратено и на ищеца да се е дължало обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск в брутен размер 595.56 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16.71 лв., което в нетен размер възлиза на 536 лв., ведно с лихва за забава в размер на 15.04 лв..       

            Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудово правоотношение, като няма значение основанието за прекратяване. Втората предпоставка, за да се изпълни фактическият състав на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ е отрицателна – необходимо е работникът/служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяване или за предходни години. Няма значение на какво основание отпускът е бил отложен и дали работникът/служителят е искал от работодателя да ползва отпуска си. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ, към деня на прекратяване на трудовото правоотношение /чл.224, ал. 2 КТ/. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 КТ, предвижда, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни.  Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се установява,  като полученото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.

             По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:

Установи се от Копие от трудова книжка № *** и Служебна бележка изх.№ ***г. от Агенция по заетостта, че до ***г. ищецът е бил в трудово правоотношение с „А.Х.Б." ЕООД, а от ***г. е на работа при друг работодател. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ, възлиза на 1786.59 лв. в брутен размер, ведно с лихва за забава в размер на 20.35 лв., а в нетен 1466.76 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16.70 лв..

               В съдебното решение следва ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски /Решение № 154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III г. о. на ВКС и Решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г., III г. о. на ВКС/.

               При този изход на производството, а именно уважаване на претенцията и с оглед направеното в тази насока искане от ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съобразно приложения списък и представените доказателства за действителното им извършване.

Съгласно формираната воля на съда по предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 242.93 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения иск, изчислена на основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и сумата от 200 лева, изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице.

На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „А.Х.Б." ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** следните суми в брутен размер: 1786.59 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен труд през м. ***г., както и 43.18 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 16.10.2019г. - 10.01.2020г.; 595.96 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2019г., както и 16.71 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2019г. - 10.01.2020г.; 1786.59 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, както и  20.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.01.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.245, ал.1 и ал.2 КТ; чл.224, ал.1 КТ; чл. 222, ал.1 предложение 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „А.Х.Б." ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „А.Х.Б." ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Варна сумата от 442.93 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и 0.93 ст./, представляваща дължимата държавна такса и депозит за вещо лице, изплатен от бюджета на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Постановява предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал.1 ГПК, в частта относно присъдените суми за възнаграждение и обезщетение за работа.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: