Решение по дело №982/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер № V- 121                                      Година 2020,24.07            град Бургас

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и втори юни две хиляди и двадесета

в публично   заседание в следния състав:

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                             мл.с.Ваня ВАНЕВА

 

Секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова

въззивно гражданско дело номер 982 по описа за 2020 година.

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№1380/04.03.2020г. подадена от адв.Вълчева,БАК, представлявана от кмета Васил Едрев, ответник, срещу Решение №37/20.02.2020г. по гр.д.№282/2019 по описа на АРС. 

              С обжалваното Решение съдът е осъдил Община Айтос, представлявана от кмета на общината, при участието на трето лице-помагач „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  представлявано от инж.Ганчо Тенев, изпълнителен директор, да заплати на ищеца В.Й.В. с ЕГН **********, сумата от 10 000,00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, в резултат от пропадане в улична шахта на пътното платно на 26.07.2018 г. около 09:30 часа в гр.Айтос на ул. „Славянска”, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърли иска над уважената част до претендираната от 20 000  лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Съобразно уважената и отхвърлена част от иска страните са осъдени да заплатят съдебно-деловодните разноски, сторени от насрещната страна.

С въззивната жалба се изразява недоволство от съдебното решение в уважителната част, като се посочва, че е необосновано и неправилно в обжалваната част, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят счита, че констатациите и изводите на първоинстанционния съд са несъответни на правото и установените по дело факти.

На първо място се извежда нарушение на правото на защита на ответника изразяващо се в това, че извършеният първи оглед от ВЛ по допуснатата САТЕ е станало в отсъствие и неуведомяване на ответника. Тогава ищецът е показал мястото, на което е претърпяно ПТП.

На следващо място се подчертава, че мястото на увреждането не е установено своевременно с годни доказателства, няма изготвен протокол за ПТП. Както и че липсват доказателства, че ищецът е преминал точно през тази шахта на посочената дата, която е била точно в това състояние.

На следващо място се оспорва извода на съда за пълно кореспондиране на показанията на свидетелите, водени от ищеца. Според жалбоподателят в показанията им съществува противоречие относно това в коя пътна лента се е движел ищеца. Също така се посочва, че по делото няма доказателства, че те са били очевидци доколкото те не са били установени като такива на мястото на произшествието, нито са повикали спешна помощ, нито са сигнализирали органите на МВР.

Излагат се доводи в подкрепа на твърдяното съпричиняване като се посочва, че ищецът е нарушил две важни правила за движение по пътищата-движил се е в неразрешен пътен участък, очерта с маркировка М15 забранена за движение на ППС зона, която попада извън лентите за движение и нарушил чл.80 ЗДвП-чл.180 ППЗДвП като не се е движил възможно най-близо до дясната граница на пътното платно за движение. Друго задължение, което не е изпълнил ищеца е, че не е уведомил служба на МВР, не е останал на мястото на произшествието, за да изчака органите на МВР, да вземе мерки следите от ПТП да бъдат запазени и т.н. Също така посочва, че съдът не е определил процента на съпричиняване, с който обезщетението да бъде намалено.

На последно място се развиват съображения относно това, че не е доказано, че пътят, по който е настъпило ПТП е общински, а твърдението на ответника, че пътният участък е част от републиканската пътна мрежа не е опровергано.

Жалбоподателят моли за отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските, като вместо това бъде постановено нов по съществото на спора и искът бъде отхвърлен. Претендира  разноски пред въззивната инстанция в пълен размер.   

      В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца- адв.Койнов. Излага подробни съображения по всеки от доводите на въззивника, като и прави анализ на събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски за въззивната инстанция.

      В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба е подадена от третото лице-помагач „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрк Златева, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В с.з. въззивникът, чрез адв. Вълчева поддържа подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена не се явява лично. Чрез процесуалния си представител адв.К. поддържа депозирания отговор. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице-помагач, чрез процесуалния си представител адв.Попова, поддържа депозирания отговор.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК от упълномощен представител на страна с правен интерес да обжалване първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 В отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което то е влязло в законна сила в тази част.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не са налице  пороци, водещи  до нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред АРС е образувано по повод предявен от В.В. чрез пълномощника си адв.Койнов иск за осъждане на ответника Община Айтос да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи с в болка и страдание, претърпени от това, че на 26.07.2018г. около 09,30 ч. в гр.Айтос в непосредствена близост до кръстовището на ул.“Славянска“, регулирана със светофар, пресичайки улицата с велосипед ищецът е пропаднал в необезопасена дъждоприемна шахта на уличната настилка, в резултата на което е получил телесни увреждания изразяващи се в счупване костите на носа, с образуване на значителен козметичен дефект и загуба на преден горен десен зъб, който вредоносен резултат е настъпил като последица от бездействието на ответника, който като собственик на съоръженията на уличната инфраструктура на Община Айтос  и имащ задължение да поддържа и обезопасява тези съоръжения, заедно със законната лихва считано от  датата на увреждането 26.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на твърденията си е ангажирал писмени и гласни доказателства.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

 Ответната Община оспорва предявения иск като сочи, че пътят по който  е настъпило произшествието не е общински, липсва причинно-следствена връзка, оспорва механизма на настъпване на ПТП, твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, тъй като е не е избрал подходящата и безопасна скорост, която да му позволи да спре  и е нарушил чл.140 ППЗДвП като не се е движил, а е бил длъжен да се движи възможно най-близко до дясната граница на платното. Излага възражение, че отговорността за вредите следва да понесе собственика на съоръжението-водопреносното дружество. В този смисъл е и направеното искане за конституиране на „ВиК“ЕАД като трето лице-помагач.

С Определение №328/11.04.2019г. постановено по делото съдът е конституирал „Водоснабдяване и канализация” ЕАД като трето  лице-помагач на страната на ищеца.

В с.з. на 16.07.2019г. ищецът е направил изменение на размера на предявения иск от 10 000 лв. на 20 000 лв., прието от съда с протоколно определение постановено в с.з.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си-писмени, гласни, САТЕ-единична, тройна и допълнителна експертизи.

 От разпитаните по делото свидетели-Д.Д.и П.Д.се установява, че в деня на процесния инцидент на  26.07.2018г. около 09,00 ч. движейки се с велосипед в посока от бившите казарми към кръстовището на ул.“Славянска“  в гр. Айтос, регулирано със светофарна уредба, след пресичане на посочената улица, ищецът попаднал в шахта, разположена по цялото протежение на пътното платно. Св. П.Д.излага пред съда непосредствените си възприятия за инцидента, тъй като се е намирал около 10-15 метра от мястото, когато видял „момче с колело как пресича кръстовището и попада в самата шахта“. Изяснява, че колелото се забило и той пропаднал. Видял е лицето му, когато му помогнал да стане. Бил е в кръв. Свидетелят сочи, че почти всеки ден минава от там и все още шахтата е в същото положение-със счупени ребра от около 10-15 см.

Св. Д. Д., който е колега на ищеца разказва пред съда, че  в дена на инцидента като отивал на работа сутринта, ищецът бил пред него с велосипеда на кръговото до градската градина на ул.“Славянска“. Видял го да преминава на зелен сигнал, а той спрял с автомобила си, тъй като му светнал червен сигнал. Преминавайка по посока на колело предната гума на велосипеда се забила в шахтата и ищецът паднал на земята. Свидетелят пояснява, че шахтата е широка около 50 м. и дълга от пешеходната пътека до края на градинката като минава през цялото колело.

Във връзка с установяване на получените от ищеца телесни увреждания и претърпяните неимуществени вреди са ангажирани свидетелски показания, писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза.

 Св. В., приятел на ищеца сочи, че след инцидента ищецът се затворил в себе си и не искал да излиза, чувствал се подтиснат заради белега, срамувал се от визията си. Това била и причината за раздялата с приятелката му. 

От многобройните писмени доказателства, представляваща медицинска документация  се установява, че ищецът е бил със счупване на костите на носа, като на 27.07.2018г. е опериран /вж епикриза/ с цел наместване на носните костици, както и обработване и зашиване на раните по гърба  на носа и горната устна. Видно от съдебномедицинското удостоверение оперативното лечение е довело до значителен козметичен дефект. Също така се установява липсата на преден горен десен зъб, довела до трайно затруднение на дъвченето. По делото е допусната и прита съдебно-медицинска експертиза ВЛ по която дава заключение, че ищецът е претърпял оперативно лечение –репониране на костиците, завишаване на травмите, което е било необходимо за възстановяване на получената травма. Посочил е също така, че липсата на зъб може да се възстанови чрез поставяне на имплант или мост, но белегът –ръбец от рана на носа е груб, хлътнал под нивото на околната кожа  и този на горната устна и ще остане за цял живот като този белег променя лицето и го загрозява.

Във връзка с установяване механизма на възникналото ПТП по делото са извършени и приети единична и тройна САТЕ. И по двете ВЛ установяват безпротиворечиво, че има разместване между решетките на дъждоприемната шахта като увеличеният размер е с около 2 см, както и че е напълно възможно предната гума на колелото на ищеца да пропадне в разместената част.

            При така установената фактическа обстановка  направените от районния съд правни изводи досежно квалификацията на предявените искове по чл. 49 от ЗЗД, правното естество и характера на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД и неговите елементи, са законосъобразни. Обосновани и законосъобразни са и правните съображения и изводи на първоинстанционния съд досежно доказаното по делото наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, причинено от ответната страна на ищеца. Оттук правилен, в съответствие с приложимия материален закон и константната съдебна практика е обощеният правен извод на районния съд за ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, за репариране на неимуществените вреди, понесени от ищеца.

На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Тежестта на доказване на тези факти е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2  ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че е изпълнил всички свои задължения по поддържане на пътя в процесния пътен участък, конкертно дъждопримената шахта, както и че противоправният резултат е настъпил единствено в следствие противоправното поведение на ищеца, респ. че с поведението си той е улеснил настъпването на пътно- транспортното произшествие.

    Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, изхождайки от конкретиката на случая. За да е справедливо обезщетението, то трябва да е съобразено с обществената оценка на засегнатите нематериални блага, т. е. със стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на населението в страната към датата на увреждането. Успоредно с това, съдът следва да прецени засегнатите нематериални блага, за да определи максимално точния размер за обезвредата им. Когато обезщетението е за компенсиране на вреди от увреждане на здравето на пострадал от непозволено увреждане, какъвто е конкретния случай, съдът е длъжен да прецени вида, характера, интензитета на увреждането и продължителността на възстановителния период. Длъжен е да отчете и доколкото настъпилото увреждане е трайно, довело ли е до остатъчни неудобства за пострадалия и нарушило ли е и в каква степен обичайния му начин на живот.

 В конкретния случай се установява, че ищецът е получил средна телесна повреда според експерта по приетата съдебно-медицинска експертиза, като периодът на възстановяване е сравнително кратък-20-25 дни. Претърпените неимуществени вреди се изразяват в получения белег вследствие на оперативната намеса, който загрозява лицето, както и липсата на зъб. Касае се за млад човек, който вследствие на загрозеното си лице се е затворил в себе си и е престанал да общува пълноценно с приятелите си. Настъпила е раздяла и с приятелката му. С оглед доказания характер и интензитет на претърпените  от ищеца болки и страдания, социално-икономическите условия в страната, както и обичайната съдебна практика, съдът намира, че адекватното обезщетение е в размер на 15 000 лв. При наличието на всички предпоставки на предявения иск той е основателен до посочения размер и затова следва да се разгледа възражението на ответника за съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая категоричното становище на тройната САТЕ разположените над дъждовната канализационна врежа метални решетки, в зоната на констатираното им разместване една от друга не създават опасност за велосипедиста при движение в която и да е лента, защото разместването е в зоната на маркировката М15, която е извън лентата за движение. Тук е мястото да се посочи, че разместването на решетките е безспорно установено по делото, както от ВЛ, така и от свидетелските показания, но то е в зона, която е извън лените за движение. Това, разбира се не освобождава ответника от задължението да поддържа уличната мрежа, която е публична общинска собственост. От приложения пo делото споразумителен протокол, сключен на 05.09.2017г. между община Айтос и Агенция „Пътна инфраструктура“ в лицето на Областно пътно управление - Бургас, безспорно се установи, че организирането, възлагането и контрола на дейностите пo поддържането на републиканските пътища в границите на града се извършва от община Айтос, откъдето произтича пасивната легитимация на ответника. По силата на споразумителния протокол (чл.4, вр. приложение № 1) за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., т.е по време на процесния инцидент, именно община Айтос е имала задължението да организира, възлага и контролира дейностите пo поддържането на републиканските пътища в границите на гр. Айтос, включително и на пътнoтo платно, където е настъпило ПТП с ищеца, част от което пътно платно е и въпросната дъждоприемна шахта. Задължението на община Айтос да поддържа в изправност уличната инфраструктура в очертанията на града – част от която инфраструктура е и процеснат канализационна шахта, произтича и от закона. Съгласно §7, т. 7 ЗМСМА, общината е собственик на съораженията от уличната инфраструктура, поради което и нейно е задължението да поддържа тази структура, a съгласно чл. 25, aл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа, поддържат и почистват дъждоприемните шахти.

 От събраните доказателства се установява категорично, че причината за попадането на ищеца с предното колело на велосипеда в процеп на разместени решетки на дъждовна канализация е неправилното му движение като велосипедист в лявата пътна лента вместо в дясната част на дясната лента на движение /чл.80,т.2 ЗДвП и чл.140 ППЗДвП/ и е навлязъл в зоната на маркировка М15 в самото кръстовище. С посочената  маркировка М15/чл.65 т.6 ППЗДвП/, представляваща коси успоредни линии,  се означава площ забранена за движение на ППС. Ето защо съдът намира, че водачът има вина за настъпване на събитието и определя, че съпричиняването е 65 %, с колкото следва да се намали обезщетението или същото е дължимо в размер на  5250 лева. Решението над посочения размер до уважения такъв, както и в частта за разноските, като неправилно следва да се отмени, а в останалата част да бъде потвърдено.

Предвид този изход от спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските като в полза на въззивника  следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 1325,29 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска за двете инстанции, а на въззиваемата страна -съобразно уважената част -778,84  лв. за двете инстанции.

 Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА в обжалваната част Решение №37/20.02.2020г. по гр.д.№282/2019 по описа на Районен съд Айтос за горницата над 5250 лв. /пет хиляди двеста и петдесет лв./ до уважения размер от 10 000 лв.ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Й.В., ЕГН **********,*** срещу Община Айтос, с адрес на управление: гр.Айтос, област Бургаска, ул.”Цар Освободител” № 3, представлявана от кмета на общината, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата над 5250 лв. /пет хиляди двеста и петдесет лв./ до уважения  размер от 10 000 лв./десет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, в резултат от  пропадане през улична шахта на пътното платно на 26.07.2018 г. около 09:30 часа в гр.Айтос на ул. „Славянска”, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал В. Вазов” № 3, ЕИК *********, представлявано от Ганчо Тенев-Изпълнителен директор.

ОСЪЖДА Община Айтос, с адрес на управление: гр.Айтос, област Бургаска, ул.”Цар Освободител” № 3 да заплати на В.Й.В., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски  в размер на 778,84  (седемстотин седемдесет и осем лв и 84 ст./, представляващи разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА В.Й.В., ЕГН ********** ***, с адрес на управление: гр.Айтос, област Бургаска, ул.”Цар Освободител” № 3 направените съдебно-деловодни разноски  в размер на 1325,29  (хиляда триста двадесет и пет лв. и 29 ст./ лева, представляващи разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: