Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
град Горна Оряховица, 07.02.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и
в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от
съдията Станчев гражданско дело № 692 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
ИЩЕЦЪТ
„***” ЕООД посочва, че на 09.10.2014 г. сключил с ответника договор за кредит
по смисъла на чл.6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен,
като ищецът подал заявление за кредит на интернет страницата на дружеството, в
което посочил, че желае да му бъде отпуснат кредит в размер на 350 лв. за
период от 30 дни, както и IBAN ***, по която да му
бъде преведена сумата по кредита. След подаване на заявлението служител на
ищцовото дружество се свързал с ответника на посочения от последния в
заявлението телефонен номер и провел идентификационен разговор, в хода на който
изследвал волята на лицето, за да се увери дали не е опорочена по някакъв
начин. След проведения телефонен разговор процесът по идентификация на кредитополучателя
приключил успешно. Договорът за кредит бил заведен в оперативно-счетоводната
система на ищцовото дружество. Отпуснатата сума по договора за кредит била
преведена по посочената в заявлението банкова сметка ***.10.2014 г. с посочено основание,
съдържащо ЕГН на кредитополучателя и номера на кредита. На 08.11.2014 г.
настъпил падежът на кредита. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да
плати изцяло заетата сума. На 04.11.2014 г. кредитополучателят упражнил
уговореното в договора свое право, като заплатил 39,90 лв., отчетени като такса
за удължаване на срока на кредита с 14 дни. На кредитополучателя бил изпратен
нов файл с отразените промени по кредита. На 22.11.2014 г. настъпил новият
падеж на кредита. Три дни по-рано, на 19.11.2014 г., кредитополучателят се
възползвал отново от правото си да заплати такса за удължаване на срока на
кредита и да получи нова падежна дата. Кредитополучателят заплатил 66,50 лв.
такса за удължаване за 30 дни и по кредита била създадена нова падежна дата –
22.12.2014 г. Поредните промени по кредита били отразени в нов файл, изпратен
по имейл на кредитополучателя. На 18.12.2014 г., три дни преди поредната
падежна дата – 22.12.2014 г., кредитополучателят заплатил 66,50 лв., отчетена
като такса за удължаване за 30 дни. По кредита била създадена нова падежна дата
– 21.01.2015 г. Настъпилите промени били отразени в нов файл, изпратен по имейл
на кредитополучателя. До настъпване на последната падежна дата 21.01.2015 г.
кредитополучателят не се възползвал от правото си да заплати нова такса за
удължаване. Не се възползвал и от правото си да направи частични погашения на
задължението за връщане на кредита. Кредитополучателят бил уведомен за
просрочието по телефона в няколко разговора. Освен това му били пратени и три
напомнителни писма относно задълженията, описани в исковата молба. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадената заповед № 3561/21.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 2708/2017 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица била връчена на
кредитополучателя при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът указал на ищцовото
дружество да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението с предупреждение, че при неизпълнение на указанието ще обезсили
заповедта за изпълнение.
Предвид
изложеното ищцовото дружество моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че последният му дължи 350 лв. главница по описания в исковата молба
договор за кредит, 508,62 лв. мораторна лихва, начислена по силата на договора
за времето от 21.01.2015 до 23.11.2017 г., и 30 лв. такса по уведомяване на
длъжника, начислена на три равни части на 22.02.2015 г., 09.03.2015 г. и
28.03.2015 г. Ищцовото дружество моли съда също така
да осъди ответника да му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство, както и законната лихва върху претендираните суми за
времето от предявяване на иска до приключване на делото.
В
законния срок адв. С.Н.И. от ВТАК, назначен за особен представител на ОТВЕТНИКА
Н.Т.А., е депозирал писмен отговор. Поддържа, че посоченият в исковата молба
договор за кредит от 09.10.2014 г., на който ищеца основава претенцията си, е
нищожен поради липса на валидно изразено съгласие от страна на ответника.
Поддържа, че не са представени доказателства относно идентичността на лицето,
потребител по договора за кредит, за което ищецът твърди, че се казва Н.Т.А. ***.
Липсват доказателства, че именно лицето Н.Т.А. е договаряло посредством
интернет и по телефона с ищцовото дружество, както и доказателства, че Н.Т.А.
лично е подал електронното заявление за кредит. Оспорва Н.Т.А. да е автор на
това електронно заявление за кредит, поради което поддържа, че липсва съгласие
на кредитополучателя за сключване на договора, което е основание за нищожност
по смисъл на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че в нарушение на чл.8, ал.1 от ЗПФУР липсва яснота относно кредитора. В исковата молба за
кредитор се сочи „***” ЕООД, а в обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че дружеството кредитор действа чрез търговското име на сайта ***.
При условията на евентуалност поддържа, ако съдът приеме, че има валидно
възникнало правоотношение между страните на основание процесния договор, да
приеме за неоснователна претенцията за мораторна лихва в размер на 508,62 лв. и
такса за уведомяване в размер на 30 лв. Същите противоречали на чл.19, ал.4 от ЗПК, а клаузите в общите условия по кредита следвало да се считат нищожни на
основание чл.19, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗПК.
Претенцията за мораторна лихва надвишавала 50 процента годишно и фактически е
по-голяма от петкратния размер на законната лихва.
СЪДЪТ,
след като прецени представените от ищеца доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Ищецът
претендира суми, дължими по силата на сключен между него и ответника договор за
кредит. Според твърденията в исковата молба договорът е сключен чрез размяна на
електронни изявления и представлява договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР.
Изявлението на ответника за сключване на договора било направено и изпратено на
ищеца чрез попълване на бланка на интернет страница на ищцовото дружество и
чрез кликването върху съответните бутони на тази страница.
Като
прецени представените от ищеца доказателства съобразно общите правила за
доказване в глава XIV от ГПК и приложимите за случая особени
доказателствени правила в чл.18 от ЗПФУР, съдът
приема, че не е доказано твърдението в исковата молба, че ответникът Н.Т.А. е
направил изявление за сключване на договор с изложеното в исковата молба и в
приложенията към нея съдържание.
Представените
на хартиен и на електронен носител документи, съдържащи общите и специалните
условия на договора, не носят подписа на ответника и не са удостоверени с негов
електронен подпис. Не са представени доказателства за твърденията в исковата
молба, че ответникът е кликнал на интернет страницата *** върху
бутона „Вземи”, разположен под текста „Искам бърз кредит до 15 минути!”, че е кликнал
върху бутона, който му дава възможност да види преддоговорната информация,
представена във формата на стандартен европейски формуляр, че е попълнил
полетата относно личните си данни, че е удостоверил, че е запознат и приема
общите условия на договора чрез кликване върху бутона „Продължи”, както и че е
кликнал върху бутона „Подпиши” под текста със специалните условия на договора. Не
са представени доказателства за други обстоятелства, въз основа на които може
да се приеме, че ответникът се е съгласил с общите и специалните условия на
договора, възпроизведени в приложените към исковата молба pdf файлове на електронен
носител и в разпечатките от тези файлове на хартиен носител.
Ищецът
не ангажира доказателства посоченият в специалните условия на договора email адрес за кореспонденция (***) да е предоставен от
ответника, както и ответникът да има достъп до електронните писма, получени на
този адрес. Не са доказани и твърденията в исковата молба, че ищецът е изпратил
на този email адрес
pdf файловете,
съдържащи специалните и общите условия на договора.
Представеното
копие от преводно нареждане от 09.10.2014 г. за нареден от ищеца в полза на
ответника превод на сумата 350 лв. не носи подписа на ответника и съдържанието
му не е удостоверено от банката на платеца или от банката на получателя на
плащането. Поради това то не доказва изгодния за представилия го ищец факт, че
е превел на ответника сумата 350 лв.
Представените
копия от преводни нареждания (л.76, 77 и 78) за извършени плащания от ответника
към ищеца не носят подписа на ответника и съдържанието им не е удостоверено от
банката на платеца или от банката на получателя на плащането. Поради това не
може да се приеме, че възпроизведените в тези нареждания изявления на платеца,
че извършва плащане по договор за кредит с номер, съвпадащ с номера на
посочения в исковата молба договор за кредит, изхождат от ответника.
Следователно тези платежни нареждания не доказват извънсъдебно признание на
ответника, че е сключил с ищеца договор за кредит с посочения номер. Следва се
има предвид също така, че евентуалното признание на ответника да е сключил с
ищеца договор за кредит с посочения в исковата молба номер, не е равнозначно на
признание, че се е съгласил с общите и специалните условия, изложени в исковата
молба и в приложенията към нея, за които ищецът твърди, че съставляват
съдържанието на договора за кредит, означен с обсъждания номер.
Представените
записи на телефонни разговори не доказват, че записаните устни изявления на
лицето, което се представя с имената Н.Т.А., са направени от ответника.
Ответникът не се явява в съдебното заседание, а съдът не го познава лично от
по-рано, поради което не може да идентифицира гласа му чрез слушане на записите.
Освен това съдът не разполага с безспорен запис на гласа на ответника, с който
да сравни представените от ищеца записи.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че от събраните доказателства не се установява
да е постигнато съгласие между страните за сключване на договора, на който
ищецът основава исканията си.
Това
налага съдът да отхвърли предявения установителен иск за вземания, произтичащи
от посочения в исковата молба договор, както и искането на ищеца ответникът да
бъде осъден да му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство, както и законната лихва върху претендираните суми за
времето от предявяване на иска до приключване на делото.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от ищеца „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.С.Р. чрез пълномощника юрисконсулт Х.К.Г., против
ответника Н.Т.А., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, иск да бъде прието за установено по отношение на страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед № 3561/21.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2708/2017
г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица:
– 350
лв. (триста и петдесет лева), представляващи главница по договор за кредит № ***;
– 508,62
лв. (петстотин и осем лева и шестдесет и две стотинки), представляващи мораторна
лихва по договор за кредит № ***, начислена за периода от 21.01.2015 до
23.11.2017 г.; и
– 30
лв. (тридесет лева), представляващи такса за уведомяване на длъжника, начислена
на три равни части на 22.02.2015 г., 09.03.2015 г. и 28.03.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на ищеца „***” ЕООД да бъде осъден ответникът Н.Т.А.
да му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство и законната лихва върху претендираните с исковата молба суми за
времето от предявяване на иска до приключване на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
Препис
от влязлото в сила решение ДА БЪДЕ ПРИЛОЖЕН по частно гражданско дело № 2708/2017
г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………