Решение по дело №1738/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 982
Дата: 30 януари 2024 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180701738
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

982

Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар М.Г.-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 1738 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Н., против Заповед №8121К-4432 от 15.05.2023г. на Министъра на МВР, изменена със Заповед № 8121К-5509 от 15.06.2023г. на Министъра на МВР, в частта, отнасяща се за временното отстраняване на главен инспектор Д.С.С. от длъжността началник на РУ-Раковски при ОДМВР-Пловдив.

Релевирани са доводи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

 

Претендира се отмяната на оспорената заповед /заповеди/. Не се претенидрат разноски по делото.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, в съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р., излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита обжалваната част от заповедта за издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването й, съобразена с целта и разпоредбите на приложимия материален закон. Претендира отхвърляне на жалбата. Не се претендират разноски по делото.

 

Административен съд-Пловдив като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е заповед № 8121К-4432 от 15.05.2023г., с която Министърът на Министерството на вътрешните работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 , ал.2, чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство срещу главен инспектор Д.С. *** при ОД на МВР-Пловдив за дисциплинарно нарушение съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр. последно от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съобразно т. 2 от заповедта, главен инспектор Д.С.С. е отстранен временно от длъжност. Точно в тази част се оспорва административният акт.

Със Заповед №8121К-4847 от 30.05.2023г. на министъра на МВР е изменена заповедта по т.3 като е определен нов член на състава на ДРО. Със Заповед № 8121К-5509 от 15.06.2023г. на Министъра на МВР , на основание чл. 214, ал.3,вр. чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.2 от разпоредителната част на заповед №8121К-4432 от 15.05.2023г. е допълнена и придобива следното съдържание: „Отстранявам временно от длъжност главен инспектор Д.С.С. за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, разпореждам да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Посочено е, че заповедта е неразделна част от заповед 8121К-4432 от 15.05.2023г.

По делото са приети представени от жалбоподателя писмени доказателства и административната преписка по издаване на заповедта.

В изпълнение на указанията на съда ответника представя кадрова справка на Д.С., длъжностна характеристика за длъжността –началник на РУ при ОДМВР, искане за достъп до информационен фонд рег. № 329р-18327 от 18.11.2021г. Приети по делото са и писмени доказателства относно предоставените достъпи до информационните фондове на МВР на Д.С.:първоначален достъп до АИС „Издирвателна дейност“ с писмо рег. № Я-10453/27.11.2007г. от ОДМВР-Пловдив, на база на което С. получава лично потребителско име, достъп и парола. Получава достъп с рег. № 317р-9653/11.11.2014г. до АИС на МВР – „АНД“; достъп с рег. № 317р-15689/12.11.2021г.; достъп с рег. № 317р-1617/22.11.2021г. до АИС „Пътна карта“ и до средата за междурегистров обмен на ДА „ Електронно управление. Документите са описани в молба с вх. № 25392 от 19.12.2023г. /л. 117 по делото/.

От Кадровата справка /л. 105/ се установява, че оспорващият е назначен на държавна служба в МВР през м. юли 2001г., като последователно е заемал различни длъжности и със заповед от 25.05.2021г. е назначен на длъжност - началник втора степен на РУ-Раковски. Награждаван е многократно и няма наложени дисциплинарни наказания, незаличени съгласно чл. 213 ЗМВР.

За издаване на заповедта, административният орган се е позовал на сигнал с рег. № 812102-428/31.03.2023г., идентичен със сигнал № 812102-415/29.03.2023г. от служители на МВР /л. 50 по делото/, доклад с рег. №2372р-12928/06.07.2022г. По сигналите е извършена проверка, обективирана в Доклад с рег. № 317р-5224/19.04.2023г., с която е предложено да бъде изготвено предложение до Министъра на МВР за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР срещу главен инспектор Д.С.-***.

 

Посочено е, че в хода на извършената проверка са събрани данни за нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в отношенията между служителите, от страна на гл. инспектор Д.С.,***; неправомерно връщане на иззета регистрационна табела на трактор за извършено нарушение на ЗДвП, върната с писмена резолюция от главен инспектор С.; прикриване на престъпления, разпоредено лично от гл. инспектор С.; използване на служебното положение от главен инспектор С. за лична облага и облага в полза на трети лица; неспазване на разпоредбите на ЗДвП от главен инспектор С.. Събрани сведения за неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на МВР, заместник министъра и на главния секретар на МВР, и на преките ръководители от страна на главен инспектор Д. С.. Събрани данни за действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им.

Изготвено е предложение до министъра на МВР с рег. № 317р 5653 от 02.05.2023г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Със Заповед № 8121К-4432 от 15.05.2023г. на министъра на МВР е образувано дисциплинарно производство срещу главен инспектор Д.С. ***, за дисциплинарно нарушение съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр. последно от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Отстранен временно от длъжност е главен инспектор Д.С. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Заповед №8121К-4432 от 15.05.2023г. на Министъра на МВР е изменена със Заповед № 8121К-5509 от 15.06. на Министъра на МВР.

При така установеното от фактическа страна, Съдът формира следните правни изводи.

Заповедта, в оспорената част, е връчена на 26.06.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена до съда на 10.07.2023г., т. е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Заповедта в обжалваната част – относно временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган – министърът на вътрешните работи, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в ЗМВР липсват специални изисквания към формата на заповедта. Посочени са издателят на акта, и неговият адресат. Актът съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден – органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, както и е посочил правните норми и е разпоредил правните последици, поради което напълно неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липсата на мотиви в процесната заповед. Дали изложените факти и представените в тяхна подкрепа доказателства обосновават разпоредения от административния орган краен резултат и основават ли се в приложимия материален закон е въпрос по материалната законосъобразност на акта. Следователно, не са налице основания за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и чл. 59, ал. 2 АПК.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК – такива, които съществено да са ограничили правото на защита на лицето във връзка с издаването или оспорването на акта или такива, които ако не бяха допуснати, органът би постановил акт в различен смисъл. Като основание на административния орган да издаде заповедта в оспорената част е послужила докладна записка от 19.04.2023г. на зам. Директора на ОДМВР-Пловдив /л. 57 и сл./, изготвена във връзка с извършена проверка на по сигнал с рег. № 81222102-428 от 31.03.2023г. и с рег. № 812102-415/29.03.2023г. Заповедта е издадена след като са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че служебното положение на Д.С. ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като заеманата от него ръководна длъжност му предоставя големи възможности за въздействие върху служителите на РУ и за оказване на натиск върху тях, както и правомощия за пълен контрол върху документооборота на службата, има възможност да унищожи информация на електронен или хартиен носител, с които са свързани нарушенията.

В случая безспорно е налице първата предпоставка – образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". За да е налице втората предпоставка следва да е обективно налице възможност служителят, с оглед заеманото служебно положение, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Съдът намира, че правилно и законосъобразно е постановено временно отстраняване от длъжност на служителя, тъй като същият в качеството си на началник на РУ-Раковски, разполага с правомощия, възползвайки се от които може да оказва натиск върху служителите, както и да унищожи или да укрие служебна информация – съответни документи, свързани с предмета на доказване в дисциплинарното производство, което се установи от приетите по делото доказателства относно предоставените достъпи до информационните фондове на МВР на Д.С.: първоначален достъп до АИС „Издирвателна дейност“ с писмо рег. № Я-10453/27.11.2007г. от ОДМВР-Пловдив, на база на което С. получава лично потребителско име, достъп и парола. Получава достъп с рег. № 317р-9653/11.11.2014г. до АИС на МВР – „АНД“; достъп с рег. № 317р-15689/12.11.2021г.; достъп с рег. № 317р-1617/22.11.2021г. до АИС „Пътна карта“ и до средата за междурегистров обмен на ДА „ Електронно управление.

Предвид това е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриването на обективната истина.

Отстраняването от длъжност е временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство, като към датата на издаване на процесната заповед, дисциплинарно наказващият орган е преценил, че следва да бъде временно отстранен, с оглед протичане на разследването без съмнение за въздействие. В тази връзка не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения, че не са налице огласените в заповедта основания за отстраняване от длъжност.

Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя (чл. 196, ал. 1 ЗМВР). В случая е приложена административна мярка – временно отстраняване от длъжност (т. 2 от заповедта) след постъпване на данни за извършено нарушение, поради което с обжалваната заповед в нейната т. 1, министърът е образувал дисциплинарно производство и е връчена на С.. Предложението с рег. № 317р-5653 от 02.05.2023г. на директора на ОД на МВР-Пловдив е част от административната преписка и не препятства правото на защита на лицето.

Спазени са и принципите на АПК, тъй като служителят е наясно , с оглед изложените мотиви в заповедта, какво е следвало да направи или от какви действия е следвало да се въздържа. В мотивите към обжалваната заповед изрично са посочени действията на С., които органът счита за достатъчни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, за да бъде образувано дисциплинарно производство, по реда на което ще бъде установено дали реално са извършени от служителя и дали отговарят на закона за извършено тежко нарушение.

В тази връзка при изяснена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, наложената мярка гарантира обективното провеждане на дисциплинарното производство и не следва да се възприема като начин за унижаване, накърняване на достойнството на оспорващия. Действително, с оглед кадровата справка, същият за периода на работа в МВР има множество награди и похвали и няма незаличени наказания, но при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарнонаказващият орган може да постанови отстраняването му временно от длъжност, за да осигури обективно протичане на производството и невъзможност за въздействие върху свидетели, достъп до документи, именно поради създадените в дългогодишната работа на лицето служебни взаимоотношения и предоставени достъпи до информационните фондове на МВР. В тази насока налагането на мярката създава необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и обективната истина ще бъде установено единствено по реда и със средствата, предвидени в закона. Временното отстраняване от длъжност засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, поради което то не е безсрочно. Въпреки, че в заповедта от 15.05.2023г. не е посочен срок, за който е приложена мярката, то същото не съставлява съществено нарушение, доколкото в чл. 214, ал. 3 ЗМВР изрично е посочено, че отстраняването е до два месеца, а ако дисциплинарното производство е с фактическа и правна сложност, този срок може да бъде удължен еднократно с още един месец. Още повече, че със Заповед от 15.06.2023г. на министъра на МВР е допълнена точка 2 от разпоредителната част на заповед № 81221К-4432/15.05.2023г. като същата придобива следното съдържание: „Отстранявам временно от длъжност главен инспектор Д.С.С. за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта“. Съдът намира, че дисциплинарното производство в случая се отличава с фактическа сложност, тъй като е необходимо в хода на разследването да се съберат значителен брой сведения от различни лица, да се анализират писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 АПК и издирване и доказване с допустимите от закона средства на действителните факти по случая, като не се допуска възможност за неправомерно въздействие от страна на служителя във връзка с длъжността, която заема.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора, разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива не са поискани от процесуалния представител на ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пловдив, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №8121К-4432 от 15.05.2023г. на Министъра на МВР, изменена със Заповед № 8121К-5509 от 15.06.2023г. на Министъра на МВР, в частта относно временното отстраняване на главен инспектор Д.С.С. от длъжността началник на РУ-Раковски при ОДМВР-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: