РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Велико Търново, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 533 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 26б от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 и за преодоляване на последиците.
Образувано е по
жалба подадена от „Джордан ЦЦ“ ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ №
6, вх. „А“, срещу Заповед № З-ЦУ-2675/ 09.08.2021 г., издадена от изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите – гр. София. С оспорената заповед,
на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 18 от Закона за Национална агенция за
приходите и чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, на
„Джордан ЦЦ“ ЕООД – гр. В. Търново е отказано предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.101
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки II“, по Заявление
рег. № BG16RFOP002-2.101-2473. Оспорващото
дружество твърди
незаконосъобразност на заповедта, поради противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че то като кандидат по
посочената схема, не попада в раздел 11.2 от Условията - „Критерии за
недопустимост на кандидатите“, тъй като визираните от ответника публични
задължения не са установени с влязъл в сила акт и същевременно възникналите
преди 01.01.2020 г. такива, са били надлежно обезпечени. Изтъква, че РА №
Р-04000420000841-091-001/ 20.08.2020 г. е бил обжалван и не е влязъл в сила, а
предходни публични задължения, за събирането на които е образувано изп. дело №
*********/ 2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново, са надлежно обезпечени от
публичния изпълнител, чрез налагането на запори върху движими вещи и върху
налични и постъпващи суми в банкови сметки. Освен това заявява, че дружеството
регулярно погасява установените му задължения, като сочи извършени осем броя
плащания в периода 18.06.2020 г. – 21.07.2021 година. Твърди и че
административният орган при произнасянето си, незаконосъобразно е взел предвид
и публични задължения, възникнали след 01.01.2020 година. В жалбата се развиват
и оплаквания, че в хода на административното производство не са спазени
принципите на истинност и на служебното начало, установени с чл. 7 и чл. 9 от АПК, като органът не е събрал необходимата информация за погасяването на
публичните задължения на заявителя и не изяснил всички относими към случая
факти. С тези доводи от съда се иска да
обяви нищожността на оспорваната заповед на изпълнителния директор на НАП,
алтернативно да отмени същата, като върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, със задължителни указания по прилагането на закона. В хода
на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото *** В.С. от
САК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива,
развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира присъждане
на направените по делото разноски /има само държавна такса/.
Ответникът,
изпълнителният директор на Национална агенция за приходите – гр. София, чрез
пълномощника си по делото ст. ***С.С., оспорва жалбата, като неоснователна.
Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на обжалвания
административен акт и съответствие на същия с материалноправните разпоредби и с
целта на закона. С позоваване на съдържащите се в делото документи и на
заключението на назначената съдебна експертиза намира за доказано, че
жалбоподателят е имал установени по надлежния ред и непогасени към 01.01.2020
г. публични задължения. Изтъква, че ревизионният акт установяващ тези задължения
е влязъл в сила, а впоследствие е обжалван единствено с искане за обявяване на
неговата нищожност, каквото може да бъде предявено безсрочно. Сочи и че
влизането на ревизионния акт в сила след 01.01.2020 г. не означава, че
установените с него задължения не са възникнали в предходен период, а
същевременно наложените обезпечения не са достатъчни за обезпечаване на
задълженията на жалбоподателя в пълен размер. С тези съображения, развити в хода
на устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
От представените
Условия за кандидатстване и условия за изпълнение се установява и между
страните не е спорно, че от ответника е одобрена процедура „Подкрепа за
оборотен капитал за малки и средни предприятия за преодоляване на
икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), с която на основание чл.
10, ал. 1,т. 1 и т. 18 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/,
чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП/, и Решение на
Министерския съвет № 947 от 18.12.2020 г.
за предоставяне безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления
за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати
от временните противоепидемични мерки“, засегнати от действието на Заповеди №№
РД-01-626/ 27.10.2020 г., РД-01-655/ 13.11.2020 г., РД-01-677/ 25.11.2020 г.,
РД-01-718/ 18.12.2020 г., РД-01-20/ 15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и
РД-01-132/ 26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването. Не се спори и че
посочените условия за кандидатстване и изпълнение по процедурата за подбор на
проекти и Обява за откриване на процедурата са публикувани на интернет
страницата на НАП, както и в Информационната система за управление и наблюдение
„ИСУН 2020“. Условията съдържат раздели, определящи общия размер на
безвъзмездната финансова помощ, минимален/максимален размер на същата по конкретно
заявление, процент на съфинансиране, допустими кандидат, дейности, допустими за
финансиране, категории разходи, допустими за финансиране, критерии и методика за оценка, начин на подаване на
проектните предложения, списък на документите, които се подават на етап
кандидатстване, разяснения и други. От същите е видно, че няма определен
минимален размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуален
проект, а максималният такъв е
150 000 лева. Регламентирано е, че на финансиране подлежи 20% от оборота
без ДДС на засегнатите с изчерпателно определени дейности от изброените по-горе
заповеди на министъра на здравеопазването за същия календарен период в рамките
на периода 01.03.2019 г. – 29.02.2020 г., а ако не са извършвали дейност през
този период - за месец октомври 2020 г., ако са започнали или възобновили
дейност, преустановена с тези заповеди. За други изрично определени дейности
съгласно КИД 2008 г. на НСИ, е предвидено финансиране в размер на 10% от
оборота без ДДС на засегнатите обекти, чиято основна икономическа дейност, като
в точка 11 от Условията са регламентирани критериите за допустимост и за
недопустимост на кандидатите.
Видно от
представените разпечатки от ИСУН, от „Джордан ЦЦ“ ЕООД е подадено заявление с
рег. № BGl6RFOP002-2.101-2473 от 22.06.2021 г., към
което са приложени съответните изискуеми документи, вкл. декларации за
обстоятелства по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия, за
запознаване с Условията и за установяване на обстоятелства по т. 11.2 от Условията
- Приложение № 1, без свидетелство за съдимост на представляващия дружеството
управител. След извършена проверка е било установено наличието на изискуеми,
непогасени и необезпечени задължения и неправилно подадени данни за оборота на
дружеството за периода 22.03.3019 г. – 31.03.2019 година. В тази
връзка чрез системата ИСУН 2020 на 12.07.2021 г. е изпратено искане до
кандидата /л. 100 и 101/, за предоставяне в посочен срок на следната
информация: свидетелство за съдимост на управителя Й.Ц.и коригирани данни за
оборота му за посочения период. Указано му е и да се свърже със съответния
публичен изпълнител, за уточняване размера на задълженията му и предприемане на
действия за погасяването или обезпечаването им. На 12.07.2021 г. от кандидата
са представени свидетелство за съдимост на Й.Ц., издадено на 11.02.2021 г., от
което е видно, че лицето не е осъждано и коригиран оборот за посочения от
органа период /л. 102 – л. 113/. Не се твърди и не се установява да са
извършени указаните от административния орган действия относно установените
публични задължения на дружеството и да е предоставена съответната информация
за тях. Последвало е издаването на Заповед № З-ЦУ-2675/ 09.08.2021 г. от
изпълнителния директор на НАП, с която на „Джордан ЦЦ“ ЕООД е отказано
предоставяне на заявената безвъзмездна финансова помощ. Като фактическо
основание за постановяването на оспорения отказ е посочено, че при извършена
проверка за допустимост и съответствие на заявлението с Условията за
кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОПИК 2014-2020, е установено условие за недопустимост по
раздел 11.2, т. 1, б. „й“ от условията, и кандидатът не е представил изискани
съгласно т. 21 от Условията документи и/или доказателства. След допълнително
извършена проверка е било установено, че дружеството има непогасени публични
задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК преди първи януари 2020 г.,
установени с Ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/ 20.08.2020 г., които не
са разсрочени, отсрочени или обезпечени, и към дата 06.08.2021 година.
Отбелязано е, че в отговора на изпратено му искане от 12.07.2021 г.,
дружеството не е представило доказателства за погасяването, отсрочването,
разсрочването или обезпечаването в пълен размер на въпросите публични вземания.
Горните обстоятелства са преценени като основание за отказ от предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по раздел 11.2, т. 1, б. „й“, б. „п“, подб. „ii“ и т. 27.1 от Условията. Заповедта е връчена на
адресата й чрез публикуване в ИСУН на дата 11.08.2021 г., жалбата срещу нея
пред АСВТ е подадена на 25.08.2021 г., съгласно дадения от деловодството на
съда входящ номер.
С жалбата и в хода на съдебното
производство от оспорващото дружество са представени част от документите от
административната преписка, а също и такива, касаещи размера на публичните му
задължения и тяхното обезпечаване – справка от НАП за размера на тези
задължения към 18.08.2021 г., постановления за налагане на обезпечителни мерки
с изх. № С210004-022-0010419/ 16.02.2021 г. и изх. № С210004-022-0014459/
01.03.2021 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново,
от които е видно, че са наложени обезпечителни мерки върху движими вещи,
собственост на дружеството и запор върху банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“ АД. От жалбоподателя са представени и три броя платежни
нареждания за погасяване на публични задължения от дати 20.07.2020
г.,11.08.2020 г. и 12.10.2020 г., разписка за извършване на безкасово плащане
от 31.05.2021 г., извлечения от сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД и седем
броя разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, за
разпределение на суми от извършени плащания, от дати 13.18.06.2020 г.,
17.08.2020 г., 13.05.2021 г., 31.05.2021 г., 17.06.2021 г. и 21.07.2021 година.
По негово искане към делото е приобщено удостоверение от деловодството на АСВТ,
от което е видно, че в съда е образувано адм. дело № 602/ 2021 г. по жалба на
„Джордан ЦЦ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/ 20.08.2020
г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 173/ 06.11.2020 г. на
директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново. Производството по посоченото дело е
спряно до постановяване на решение на СЕС по дело № С-362/2021 година. При
служебно извършена справка от деловодната система на АСВТ се установява, че с
жалба пред съда срещу посочения ревизионен акт, се иска единствено обявяване на
неговата нищожност, същата е подадена на 21.09.2021 г., като потвърдителното
решение на директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново е връчено на задълженото лице
по електронен път, на дата 06.11.2020 година. От страна на ответника са
представени документите, съдържащи се в административната преписка, а също
служебна бележка от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново и
справки за извършени плащания от „Джордан ЦЦ“ ЕООД в периоди 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и 01.01.2021 г. – 09.08.2021
година. По искане на жалбоподателя по делото е назначена счетоводна експертиза
с поставени задачи, заключението на която е изслушано и прието в съдебно
заседание, без възражения от страните, и се цени в съответствие с разпоредбата
на чл. 202 от ГПК. Съгласно същото, към 31.12.2019 г. „Джордан ЦЦ“ е имало
непогасени публични задължения в размер общо на 7 257,46 лв., от които главница
в размер на 3 834,48 лв. и лихви в размер на 3 422,98 лв., вкл. установените
впоследствие с РА № Р-04000420000841-091-001/ 20.08.2020 г. – 5 706,82 лева, от
които главница 3 834,48 лв. и лихви 1 872,34 лева. Към дата 09.08.2020 г.
публичните задължения на дружеството са били в размер общо на 51 205,27 лв., от
които главница 40 221,07 лв. и лихви 10 984,20 лв., вкл. установени с посочения
ревизионен акт – 17 928,63 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен
акт. Предвид датата на обявяването на оспорената заповед, чрез публикуване в
ИСУН, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното
жалбата, подадена от „Джордан ЦЦ“ ЕООД - гр. Велико Търново, срещу Заповед №
З-ЦУ-2675/ 09.08.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, се явява допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Във връзка с
исканията на жалбоподателя извършената на основание чл. 168 от АПК проверка
съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 26б, ал. 2 от ЗМДВИППП, средствата по чл. 26б, ал. 1 се
предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по
ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на
икономиката, като ал. 3 от същия текст предвижда, че тези средства се превеждат
по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за
приходите. С Решение № 947/ 18.12.2020 г. на Министерски съвет е дадено
съгласие Министерството на икономиката със средства по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ в размер 156 000 000 лв., да обяви процедура
на директно предоставяне с конкретен бенефициент - Националната агенция за
приходите. Целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят
средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки“, обявена и администрирана от Националната агенция за
приходите. В т. 4 от посоченото решение на МС е предвидено, че администратор на
помощта по мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от
временните противоепидемични мерки“ е Националната агенция за приходите. В
изпълнение на чл. 26б, ал. 4 от ЗМДВИППП, Националната агенция за приходите
кандидатства въз основа на решение на управителния съвет за дейности по
извършване на плащания към микро, малки и средни предприятия по чл. 26б, ал. 1
– ал. 3 от ЗМДВИППП с европейски средства въз основа на сключен договор с
управляващ орган на оперативна програма съгласно условията на съответния
договор.
На 19.01.2021 г.
между НАП и Управляващия орган на ОПИК по проект BG16 RFOP002-2.095 „Подкрепа
чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки
чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП на ОПИК 2014 – 2020“, е сключен
договор въз основа на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ на НАП по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗНАП, изпълнителният директор организира, ръководи и контролира
цялостната дейност на агенцията. Оспореният административен акт е издаден
именно от изпълнителния директор на НАП, във връзка с изпълнението на посочения
договор за безвъзмездна финансова помощ, т.е. от компетентен орган, в кръга на
възложените му правомощия.
Заповедта
е във вид на електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен
подпис от издателя му, при което следва да се счита, че е спазена изискуемата
писмена форма при издаването й. Същата съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително изложение на фактическите и правни основания за
постановения отказ, като въпросът дали установените факти съответстват на
посочените от АО правни основания е въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на оспорвания ИАА. Съобразно горното съдът намира, че във
формата на оспорената заповед не са допуснати пороци, обуславящи нейна
незаконосъобразност, а още по-малко такива, засягащи валидността й.
При
преценка на съдържащите се в делото доказателства, настоящият състав не намира
при издаването на обжалвания акт да са допуснати процесуални нарушения, довели
до опорочаване на самото волеизявление на органа, който го е издал, или дори
такива, обуславящи неговата незаконосъобразност. В съответствие с изискванията
на чл. 34 и чл. 35 от АПК, жалбоподателят, в качеството му на кандидат за
финансово подпомагане, е бил своевременно уведомен за установените нередовности
на подаденото от него заявление, вкл. и че не е доказано изпълнението на
изискването на чл. 26б от то му с изискванията на чл. 26б, ал. 2 от ЗМДВИППП.
От административния орган изрично са указани доказателствата, които заявителят
следва да ангажира, включително и такива за погасяване, отсрочване, разсрочване
или обезпечаване на публичните му задължения, и срокът за предоставянето им. Не
са налице твърдените нарушения на принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК
и този на истинност по чл. 7 от АПК, тъй като административният орган е проявил
инициатива служебно да установи наличието на публични задължения на кандидата и
техния размер, като преди издаването на акта си е изяснил в пълнота
фактическата обстановка, в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК.
Действително, по делото не са представени доказателства за извършената от
административния орган проверка на 06.08.2021 г. относно наличието и размера на
непогасени към същата дата публични задължения, но верността на констатациите
за такива се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене документи и
заключението на ССЕ.
Относно
материалноправната законосъобразност на обжалвания административен акт.
Както
се отбеляза по-горе, в точка 11 от Условията са регламентирани критериите за
допустимост и за недопустимост на кандидатите, а на ниво закон основанията за
недопустимост на кандидатите са регламентирани в чл. 26б, ал. 1 и ал. 2 от
ЗМДВИППП. Между страните не е съществувал спор относно това, че
дружеството-жалбоподател има за предмет на дейност предоставянето на
ресторантьорски услуги и че тази му дейност е била ограничена вследствие на
посочените в т. 11.4 от Условията, заповеди на министъра на здравеопазването. В
хода на административното производство е отстранена и неяснотата по отношение
съответствието на кандидата с изискванията на раздел 11.2, т. 1, б. „м“ от
Условията. Сочените от административния орган основания за недопустимост на
кандидата в случая са раздел 11.2, т. 1, б. „й“, б. „п“, подб. „ii“ и т. 27.1 от Условията. В първия от цитираните
текстове /раздел 11.2, т. 1, б. „й“/ е посочено, че недопустими кандидати са
тези, които имат задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ДОПК - за данъци,
акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, или
по влезли в сила наказателни постановления, преди 01.01.2020 г., установени с
влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или
обезпечени. С т. 1, б. „п“, подб. „ii“, раздел 11.2
от Условията, като критерий за недопустимост е въведено непредоставянето на
изистваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за
отстраняване или изпълнението на критериите за подбор. На последно място, в т.
27.1 от Условията е регламентирано, че на кандидатите, които не представят
липсващите документи или представят документи, които не съответстват на
изискванията, не се предоставя БФП и се издава мотивирано решение за отказ за
предоставяне на такава.
Настоящият
състав намира, че при съдебното обжалване на процесната заповед се установиха
по безспорен начин и двете сочени от административния орган материалноправни
основания за постановения от него отказ, формулирани в Условията, като
„критерии за недопустимост“.
На
първо място, съгласно чл. 26б, ал. 2 от ЗМДВИППП и цитираната точка от
Условията, кандидатът трябва да няма възникнали до 01.01.2020 г. задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски към държавата или към общината, или
такива по влезли в сила наказателни постановления, установени с влязъл в сила
акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. В конкретния
случай не се твърди, че към релевантната дата „Джордан ЦЦ“ ЕООД е имало
непогасени задължения по наказателни постановления, липсата на такива се
установява и от представените от ответника справки. От същите документи, както
и от заключението на ССЕ се установява и че към дата 31.12.2019 г., дружеството
е имало непогасени публични задължения към държавата, в размер общо на 7 257,46
лева. Същите, извън впоследствие установените с РА № Р-04000420000841-091-001/
20.08.2020 г. вземания в размер общо на 5 706,82 лв., включват и начислени
лихва за забава в размер общо на 1550,64 лв., върху несвоевременно погасени
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, посочени от „Джордан
ЦЦ“ ЕООД в декларации обр. 6, и такива по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО. Вярно е, че
просрочените публични държавни вземания по изброените декларации са начислени
от самото задължено лице, но такова правомощие му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 105 от ДОПК и на основание същия текст, внасянето на същите
е дължимо в определените от съответния материален закон срокове. Извън горното,
следва да бъдат споделени и съображенията на административния орган за
наличието на установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения, възникнали в
предходни периоди и непогасени към релевантната дата 01.01.2020 година. По
делото се установи, че с Ревизионен акт № Р-04000420000841-091-001/ 20.08.2020
г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 173/ 06.11.2020 г. на
директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново, са определени такива задължения, както
и че въпросният акт не е бил оспорен по съдебен ред в срока по чл. 156, ал. 1
от ДОПК. Действително, доказа се и че обявяването нищожността на този
ревизионен акт е била поискана от „Джордан ЦЦ“ ЕООД, чрез подаването
на жалба от дата 21.09.2021 г., за разглеждането на която е образувано адм.д.
602/ 21г. по описа на АСВТ (спряно на до приключване на дело С-362/2021 на
СЕС). Видно е обаче, че въпросната жалба е подадена след издаването и
оспорването на процесната заповед, и доколкото към момента на приключване на
устните състезания нищожността на РА № Р-04000420000841-091-001/ 20.08.2020 г.
на ТД на НАП – Велико Търново не е обявена по надлежния за това ред, съдът не
намира, че в случая са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от АПК. Освен това настоящият състав счита, че в разпоредбите на чл. 26б,
ал. 2 от ЗМДВИППП, съотв. на раздел 11.2, т. 1, б. „й“ от Условията, понятието
„влязъл в сила“ е употребено в смисъл „придобил стабилитет“. Предлаганото от
оспорващото дружество тълкуване на посочените текстове, предвид разпоредбите на
чл. 149, ал. 5, чл. 168, ал. 3 и чл. 177, ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, би означавало това понятие да обхваща единствено актове за установяване
на задължения, които са били обжалвани по съдебен ред и жалбите срещу които са
били отхвърлени, а не това е разумът на закона.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя, че публичните му задължения, възникнали
преди дата 01.01.2020 г. са надлежно обезпечени, както и че по тях са
извършвани погасявания, а при произнасянето си административният орган е взел
предвид и задължения, възникнали след посочената дата. По първото от тези
възражения – безспорно е, че с ПНОМ изх. № С210004-022-0010419/ 16.02.2021 г. и
ПНОМ изх. № С210004-022-0014459/ 01.03.2021 г., издадени от публичен изпълнител
при ТД на НАП - Велико Търново, са наложени обезпечителни мерки върху движими
вещи, собственост на дружеството и запор върху банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“ АД. Видно от първото постановление обаче стойността на
наложените с него обезпечения, определена по реда на чл. 195, ал.6 от ДОПК е
общо 5 786,91 лв. и е недостатъчна да гарантира събирането дори само на
коментираните публични вземания, възникнали преди 01.01.2020 година.
Същевременно от оспорващото дружество не
са представени доказателства, че в сметката му в „Първа инвестиционна банка“ АД
е налична сума от поне 1 470,55 лв., т.е. че посредством запора, наложен с ПНОМ
изх. № С210004-022-0014459/ 01.03.2021 г. е обезпечен пълният размер на
вземанията, възникнали преди 01.01.2020 година. Не е без значение и факта, че
обсъжданите обезпечителни мерки са наложени за обезпечаване на целия размер на
вземанията по изп. дело № *********/ 2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново, а
съгласно отразеното в самите ПНОМ, размерът на тези вземания към 01.03.2021 г.
е бил 56 725,75 лв., от които главница 48 326,23 лева. Безспорно е,
че във времето длъжникът е извършвал вноски за погасяването както на текущо
възникващи задължения, така и на такива по посоченото изпълнително дело, но
също така не се спори и от заключението на ССЕ се установява, че към датата на
издаване на процесната заповед размерът на непогасените публични задължения на „Джордан
ЦЦ“ ЕООД е бил 51 205,27 лв., от които
главница 40 221,07 лв. и лихви 10 984,20 лева. При това положение не могат да
бъдат възприети развитите от жалбоподателя доводи, че процесните му задължения
са надлежно обезпечени, като алтернативна предпоставка за предоставяне на
исканата безвъзмездна финансова помощ.
Съобразно
изложеното до тук, съдът намира, че към датата на произнасяне на
административния орган, от оспорващото дружество не е било изпълнено
изискването на чл. 26б, ал. 2 от ЗМДВИППП, респ. на раздел 11.2, т. 1, б. „й“
от Условията, което представлява достатъчно основание от администрацията да
бъде отказано заявеното от него финансово подпомагане.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието и на второто посочено
от ответника основание за постановения отказ това по раздел 11.2, т. 1, б. „п“,
подб. „ii“ от Условията. Както се посочи, наличието на
задължения от вида на посочените в чл. 26б, ал. 2 от ЗМДВИППП е „критерий за
недопустимост“ на кандидата, т.е. представлява основание за неговото
отстраняване. Както се посочи по-горе, на 12.07.2021 г. административният орган
е изпратил искане до кандидата, за предоставяне в определен срок на информация
относно релевантни за произнасянето му обстоятелства, вкл. относно размера на
задълженията му и предприетите действия за погасяването или обезпечаването им.
Още на същата дата „Джордан ЦЦ“ ЕООД е предоставило останалата му изискана
информация, но не и такава относно установените публични задължения на
дружеството, в хода на съдебното производство не се установи такава информация
да е била допълнително предоставена в определения в искането срок или до
произнасянето на административния орган. Съобразно това съдът намира, че е
изпълнена и хипотезата на цитираната по-горе точка от Условията -
непредоставяне на изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на
основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор, като
отделно основание за постановяването на оспорения отказ.
По изложените мотиви съдът намира, че
оспорената заповед на изпълнителния директор на НАП, е законосъобразно
постановена и не страда от пороците, визирани в жалбата на „Джордан ЦЦ“ ЕООД – гр.
Велико Търново. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Съобразно своевременно заявеното
искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв. – минималния, предвиден в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Съобразно фактическата и правна сложност на делото,
неоснователна е претенцията на ответника за разноски над посочения размер до
360,00 лв. – максималният предвиден в цитираната норма.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда „Джордан ЦЦ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. „А“, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: