Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Червен бряг, 06.03.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на    двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №31/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е образувано по искова молба с вх.№139/09.01.2020г. от Л.Ц.В.  с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. И.В. *** против М.Т.Й. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че на 03.01.2020г. по време на изпълнение  на служебните задължения  и при проверка на ответника като водач на моторно превозно средство съвместно с  колегата му Н.З., В. бил обиждан от Й. с думите „***“  и заканващи изрази „***“ , „***“. Твърди се, че по случая било образувано  АНД №2/2020г. по описа на ЧРС на основание Указ за борба с дребното хулиганство, което приключило с решение № 1/04.01.2020г. и на ответника била наложена Глоба в размер на 100 лв. в полза на държавата, за констатирана проява на дребно хулиганство по чл.1, ал.2 от УБДХ №904/1963г. за това че на 03.01.2020г. около 14, 20 часа на кръстовището, образувано от улица „ П.В.“ и ул.“Г.С.Р.“ при спиране и проверка  на моторно превозно средство от двама униформени служители – Н.З. З. и Л.Ц.В. извършил непристойни прояви, изразяваща се в ругатни, обидни думи и други неприлични изрази на публично място, оскърбително отношение към полицейските служители, с което нарушил обществения ред и спокойствие. Твърди се, че в исковата молба, че с действията си ответника предизвикал силен срам, унижение, тежко оскърбление и душевен дискомфорт в ищеца, както и последният изпаднал в нервно разстройство. Посочва се още, че В. се затворил в себе си и ограничил социалните си контакти до минимум, избягвал да излиза навън на работа и с трудности изпълнявал служебните си задължения. От чувство за срам се затворил в себе си, спрял да контактува с колетите, приятелите и близките си. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника  да заплати сумата от 3500 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, нервно разстройство, чувство на срам и унижение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / 09.01.2020г./ до окончателното заплащане на вземането, като сумата бъде заплатена  с пощенски запис. Претендират се и направени деловодни разноски.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника.  В законоустановения срок   е постъпил отговор с вх.№ 712/11.02.2020г., в който ответника взема становище за допустимост,  но неоснователност на иска. Посочва се, че на процесната дата и място била осъществена проверка по ЗДвП от страна на ищеца, в ходя на която  ответникът изрекъл изрази, които не си спомня.  Твърди се, че деянието е извършено в състояние на силен афект  в резултат на пожар във вилата на ответника в село С., в резултат на което както вилата, така и навес към нея и каравана, собственост на Й. изгоряла изцяло.  Твърди се, че Й. бил превъзбуден  и от обстоятелството, че бил предходната вечер на нощно дежурство. Посочва се, че същия ден здравословното му състояние се влошило рязко, което наложило да потърси медицинска помощ във ФСМП-Червен бряг.

             В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от  пълномощник адв. И.В. ***, който  моли съда да уважи изцяло предявения иск  като основателен и доказан.

            Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Ц.А. – АК-Плевен.    Страната и пълномощникът й признават фактите и обстоятелствата в исковата молба, но излагат твърдения, че деянието е извършено в състояние на афект след преживян на същата дата пожар на имущество на Й., като молят съда да определи обезщетение в по-малък размер.

От  представените и приети като доказателства  по делото  и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост  и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на Решение №1/04.01.2020г.  по АНД №2/2020г. по описа на ЧРС, че  на М.Т.Й.  била наложена Глоба в размер на 100 лв. за констатирана проява на дребно хулиганство по чл.1, ал.2 от Указ № 904/1963г.  за борба с дребното хулиганство, осъществено на 03.01.2020г.  около 14,20 часа на кръстовище , образувано от ул.“ П.В.“ и ул.“ Г.С.Р.“ при което на двама полицейски служители – Н.З. З. и Л.Ц.В. били отправени от ответника ругатни, обидни думи и други неприлични изрази на публично място.

Видно от материалите по АНД №2/2020г. по описа на РС Червен бряг,  на 03.02.2020г. в град Червен бряг на кръстовище, образувано от ул.“ П.В.“ и „Г.С.Р.“ служители на МВР-Червен бряг – Н.З. З. извършили проверка на лек автомобил , управляван от С. М.Й., син на ответника. В автомобила се намирал и М.Т.Й., който в хода на проверката отправил  към служителите на МВР обидни думи като ги нарекъл „***“ и „***“, псувал и ругал контролните органи. По случая било образувано производство пред РС-Червен бряг по УБДХ, което приключило с Решение №1/04.01.2020г., с което ответникът бил признат за виновен в извършването на дребно хулиганство по УБДХ и му била наложена Глоба в размер на 100 лв.

 Не се спори и се установява от представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие на удостоверение рег.№ 334000-25/06.01.2020г., издадено от РУ – Р. и удостоверение  от 09.01.2020г., издадено от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- В.,  че  на 03.01.2020г.  в РУ Р. било образувано досъдебно производство №1/2020г. за престъпление по чл.216, ал.1 НК , затова че на същата дата възникнал пожар в каравана за лек автомобил с рег.№ *** и навес с площ 64 кв.м. в село С., собственост на М.Т.Й., като имуществото вкл. два приемника и чиния са изгорели.

 Безспорно по делото и е видно от справка с изх.№ 05-8-1/19.02.2020г., издадена от Центъра за спешна медицинска помощ – Плевен , копие на фиш за спешна медицинска помощ №49/03.01.2020г. и  копие на амбулаторен дневник на ФСМП- Червен бряг.

 Безспорно по делото е и се установява от  приобщения оригинал на удостоверение изх.№1/07.01.2020г. , издадено от АСМП по психиатрия – д.р И. Н. – МБАЛ Луковит, че  на същата дата бил извършен преглед на ответника, при който се установило, че лицето е преживял стрес по повод пожар в имота му като му била поставена диагноза: *** и му била назначена терапия със ***. В тази насока е и приобщения амбулаторен лист №174/17.02.2020г.

Спорно по делото е дали са налице предпоставките за прилагане на чл.52 вр. чл.45 ЗЗД, а именно: вида  на причинените вреди от деянието, причинната връзка между тях и деянието  на Й., както и дължимия размер на обезщетението за тях.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

По делото са разпитани групи свидетели – на ищеца и на ответника.

От показанията на свидетеля на ищеца Н.З. З. се установява, че  при изпълнение на служебните им задължения били обиждани от ответника, но свидетеля не възпроизвежда конкретно обидите, които са им били отправени. От показанията на З. се установява още, че в резултат на обидите Л.В. бил разстроен, като допълнителна причина било обстоятелството, че след инцидента неизвестно лице разлепило листовки в града с надпис, че В. е защитник на наркодилъри.

 От показанията на ищеца В. П. Й. / приятел на В./ се установява, че в резултат на отправените от М.Й. обиди „***“ и „***“  през януари, Л.В. променил поведението си от срам пред хората, като се затворил в себе си и спрял да излиза с приятелите си вечер по заведения.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите З. и Йотов. същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства в АНД № 2/2020г.  по описа на ЧРС.  Въпреки наличието на приятелски отношения между Йотов и В. съдът възприема за правдиви показанията относно последиците от деянието върху психиката на ищеца, с оглед на съответствието им с показанията на св.Н.З..

От показанията на свидетеля на ответника С. Й. се установява, че на процесната дата с М.Й. били спрени за проверка след посещение на изгорял имот на ответника. Свидетеля посочва, че баща му бил в шок , поради което именно С.Й. управлявал автомобила. В тази част съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля  поради съответствието с писмените доказателства: заверено копие на удостоверение рег.№ 334000-25/06.01.2020г., издадено от РУ – Р. и удостоверение  от 09.01.2020г., издадено от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- В., копие на фиш за спешна медицинска помощ №49/03.01.2020г. и  копие на амбулаторен дневник на ФСМП- Червен бряг. В частта от показанията , в която свидетеля посочва, че не е възприел отправени обидни думи и ругатни към служителите на МВР от своя баща, съдът не кредитира с доверие показанията му , както поради наличието на близка родствена връзка със страната по делото, но и поради противоречие с писмените доказателства по АНД №2/2020г. по описа на РС-Червен бряг.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за неимуществени вреди за ч а с т и ч н о ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

 Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму . Забраната е универсална, както спрямо пълния обем на неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целият кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната ни система дава защита. неизпълнението на това общо задължение създава отговорност.

Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетяване на вредите и основанието за неговото пораждане. Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата  и интересите на другите  граждани и организации (Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на Върховния съд на Република България).

 Елементите на фактическия състав на общия деликтен състав по чл.45, ал.1 ЗЗД включва  деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

 В конкретния случай  безспорно е установено и  не се оспорва от ответника, че на 03.01.2020г.  около 14,20 часа на кръстовище , образувано от ул.“ П.В.“ и ул.“ Г.С.Р.“ при което на двама полицейски служители – Н.З. З. и Л.Ц.В. били отправени от ответника ругатни, обидни думи и други неприлични изрази на публично място, в резултат на което с Решение №1/04.01.2020г.  по АНД №2/2020г. по описа на ЧРС на М.Т.Й.  бил била наложена Глоба в размер на 100 лв. за констатирана проява на дребно хулиганство по чл.1, ал.2 от Указ № 904/1963г.  за борба с дребното хулиганство. Обидните думи се изразявали в следните фрази: „***“, „***“, отправяне на псувни и ругатни. Доказателства за отправени обидни думи към Л.В. от страна на М.Й. се съдържат и в показанията на свидетелите З. и Й.

Налице е и следващият елемент от  фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправност.   Следва да се има предвид обаче, че дребното хулиганство по чл. 1, ал. 2 УБДХ представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, което означава, че производството по установяване на административното нарушение дребно хулиганство, налагане и изпълнение на административното наказание е подчинено както на специалните правила, посочени в УБДХ, така и на общите правила на ЗАНН. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 1 от същия закон. Изводът за противоправност в конкретния случай, от значение за основанието на иска при обезщетение за вредите, се основава не на противообществения характер на подобно поведение на ответника, квалифицирано по УБДХ като дребно хулиганство, а на гражданското задължение да не се вреди другимо, чрез отправяне на обиди, заплахи и демонстрации, явно изразяващи незачитане на неприкосновеността на личността, особено на  служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. Отговорността произтича от правното основание на чл. 45 от ЗЗД,"Който виновно причини вреди другиму, е длъжен да ги поправи, като заплати обезщетение". Отговорността на М.Т.Й. следва да бъде ангажирана по чл. 45 от ЗЗД за това, че на тази дата, по повод на изпълнение на трудовата функция на ищеца и при направената  на автомобила, в който се  е намирал ответника,  проверка по ЗДвП, последният  не се е съобразил с установения за това ред и е отправил обидни изрази, накърняващи личното достойнство на ищеца В., в степен и по естество да предизвикат и у него силен емоционален и психически стрес, да уронят професионалния, граждански и личен авторитет на служителя на МВР пред негов колега, както и В. да изпита обида, възмущение, гняв и унижение , най-общо душевни болки и страдания,  както и да настъпи изменение в личния му живот по повод намаляване на социалните контакти с приятелите му. Служебно известно на състава на съда е, че ищецът е дългогодишен служител на МВР, което му помага да се справи с голяма част от негативните последици и усложнения, настъпили от описаните събития, но това не означава, че за същия липсват негативни изживявания и настъпили морални вреди. Следва да се има предвид и обстоятелството, че служителите на МВР, подобно на прокурорите и  разследващите полицаи и следователи, имат  висок праг на търпимост към градивната и отговорна критика, но  не са длъжни да се примиряват с отправени обидни думи, тенденциозни мнения, които голословно, без да се посочат каквито и да са доказателства, насаждат съмнения в интегритета им. Никой от тях не заслужава да бъде злонамерено охулван заради това, че е изпълнил служебните си задължения, ръководейки се от закона.

Налице е в конкретния случай очевидно противоправност и установена причинна връзка между действията на ответника и вредата, изразяваща се в огорчение. Доказателства за причинените неимуществени вреди от поведението на ответника върху психиката на ищеца се съдържат в показанията на свидетелите З. и Й., които потвърждават, че пострадалия е бил разстроен, затворил се е в себе си и е ограничил социалните си контакти, за да не го виждат останалите членове на обществото.

Ето защо исковата претенция следва да се приеме за доказана и следва да бъде  определено обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени на основание чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно споделяната от настоящия състав практика на ВКС - решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от изявления, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

От събраните по делото гласни доказателства се установи наличие на стрес, предизвикан от отправените обидни думи и ругатни. Действително по делото са налични доказателства, че след този инцидент е имало и други – разлепени листовки с невярно съдържание, което е рефлектирало върху психическото състояние на ищеца. Следва да се приеме, че с поведението на ответника са накърнени честта и доброто име на Л.В. а, както и професионалната му репутация на служител от МВР.

В настоящия случай съдът намира, че ищеца за претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде присъдена сума в размер на сумата от 1000 лв. и този размер на обезщетението отговаря на изискването на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите по справедливост. При определяне размера на това обезщетение съдът взе взе предвид следните обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай, а именно: 1) характера на противоправното деяние, изразяващо се в отправяне на обидни думи, засягащи честта и достойнството на ищеца; 2) обстоятелството, че репликите са изразени публично и спрямо служител на министерството на вътрешните работи; 3) негативните емоционални преживявания и дискомфорт на ищеца, установени с показанията на свидетелите З. и Й. стрес, тревожност, притеснение, безпокойство, затвореност и ограничение на контактите с приятели; 4) обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта. Като изключително смекчаващо отговорността на ответника обстоятелство съдът приема обстоятелството, че на процесната дата е бил опожарен имот и вещи на М. Й., което довело в състоянието му на афект. това обстоятелство обаче не изключва вината на дееца и не опровергава презумпцията, че лицето е съзнавало противоправния характер на поведението си. Ответникът не представи каквито и да било доказателства, включително и не проведе оборване на презумпцията им за вина /арг. чл. 45, ал. 2 от ЗД/.

Съдът приема иска за недоказан за разликата от 1000 до 3500 лв., поради липса на доказателства по делото за продължителен стрес  у ищеца, предизвикан от съдържанието на отправените обидни думи. Съдът намира, че с исковата молба се претендират присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди много над обичайните. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните обаче не са конкретно формулирани в исковата молба, а по делото не се доказаха такива. С оглед изложеното съдът намира, че ищеца по никакъв начин, не е установил в процеса, че за него са настъпили някакви по-значителни неимуществени вреди, извън обичайните, за да мотивират съда, че следва да му се присъди обезщетение в по-висок размер. Същият не доказа за психичното му състояние да са настъпили по-значителни увреждания. Няма доказателства за потърсена лекарска помощ за подобни преживявания,  както и за отклонение от нормата при психичното му състояние.  

 С оглед на гореизложеното, съдът приема, че иска  за сумата от 1000 лв. е основателен и доказан,  а за разликата до 3500 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата, представляваща неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба с оглед петитума на исковата молба до окончателното изплащане на исковата сума на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на направените от ищеца съдебно деловодни разноски, изразяващи се в адвокатски хонорар и заплатена държавна такса, съдът, счита че следва такива разноски да бъдат присъдени, съразмерно уважената част от исковата претенция. Липсва искане от страна на ответника за присъждане в негова полза на направени разноски съразмерно уважената част от иска.

Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 156, 60 лв. деловодни разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.52 вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА  М.Т.Й. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Л.Ц.В.  с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отправени към него на 03.01.2020 г. в гр. Червен бряг "пикочи такива",“боклуци“ и други обидни думи и неприлични изрази,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 3500  /три хиляди и петстотин/ лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.Т.Й. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Л.Ц.В.  с ЕГН **********, адрес: ***, направените деловодни разноски общо в размер на 156,60 / сто петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лв., съобразно уважената част от иска.

Препис от решението на основание чл.7, ал.2 ГПК да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: