Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено
на четиринадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ
–МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско
дело № 1385 по описа на ВОС за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 50256/09.07.2019г.
от М.Т.М., ЕГН ********** с
адрес ***«Владислав Варненчик» бл.218, вх. 2, ап.56,чрез адв. Д.Х. – ВАК срещу Решение № 2839/25.06.2019г. по гр.д. № 487/2019г.
на ВРС, 7 св., с което съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от въззивника против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 221, ал. 2 КТ, както
следва: 1./да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата
извършено със Заповед № Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, на основание на основание чл. 330,
ал.2, т.6 КТ; 2./ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „счетоводител в териториална служба в Затвора Варна”; 3./ за осъждане
ответника да заплати на ищцата сумата от 4225,59лева, представляваща
обезщетение за периода 17.12.2018г.- 07.01.2019г. и от 01.03.2019г. до
16.06.2019г., през който ищцата е останала без работа в размер на брутното й
трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 16.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението; 4./ за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от
837,66лева, представляваща обезщетение за периода 08.01- 28.02.2019г., през
който ищцата е работила на по-нископлатена работа и явяващо се разлика между
трудовото възнаграждение, което е получавала през този период на по-
нископлатена работа и това, което би получавала при ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019г.
до окончателното погасяване на задължението; 5./ за осъждане ответника да
заплати на ищцата сумата от 1024,07лева, подлежаща на връщане като удържано от
ответника на отпаднало основание обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 16.01.2019г. до окончателното погасяване
на задължението.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства,моли за
неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски. Твърди се , че при издаване на обжалваната заповед не са спазени
всички законови разпоредби – същата е издадена извън сроковете по чл.194 от КТ,
при изготвянето и не е взето становище на работника. Твърди се , че наказанието
е наложено за неизпълнение на трудови задължения , които не са възложени на
ищеца. Оспорват се всички посочени в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина вменени на ищеца. Твърди се несъответствие на наложеното наказание с
извършените нарушения, като се излага, че съда не е взел предвид, че преди
постановяване на обжалваната заповед наложеното
на ищцата дисциплинарно наказание „забележка“ е отменено с влязло в сила
решение на ВОС. Излагат се твърдения, че
съда е постановил обжалваното решение при непълнота на доказателствата,
като по дисциплинарната преписка липсват доклад на ищцата вх.№
8630/21.09.2018г. относно извършена работа на 20.09.2018г. и доклад вх.№
9310/15.10.2018г. относно извършена работа на 12.10.2018г.
В съдебно заседание по същество, не
явява, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, моли същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Твърди се, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на
службата му, в предвидената от закона форма и срок, както и че същата е
мотивирана. Твърди се , че от събраните по делото доказателства се установяват извършените
от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Наложеното наказание съответства на
същите. Моли за присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено и
да се присъдят сторените по делото разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по искове на М.Т.М., ЕГН **********
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Н. Столетов” № 2 с правно основание както следва: по чл. 344, ал.1, т.1,
т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, 1./да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед №
Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София, на основание на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ; 2./ да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител
в териториална служба в Затвора Варна”; 3./ за осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 4225,59лева, представляваща обезщетение за периода 17.12.2018г.-
07.01.2019г. и от 01.03.2019г. до 16.06.2019г., през който е останала без
работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; 4./ за осъждане ответника да заплати
на ищцата сумата от 837,66лева, представляваща обезщетение за периода 08.01.2019г.-
28.02.2019г., през който ищцата е работила на по-нископлатена работа и явяващо
се разлика между трудовото възнаграждение, което е получавала през този период
на по- нископлатена работа и това, което би получавала при ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г.
до окончателното погасяване на задължението; 5./ за осъждане ответника да
заплати на ищцата сумата от 1024,07лева, подлежаща на връщане като удържано от
ответника на отпаднало основание обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
поради дисциплинарно уволнение на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 16.01.2019г. до окончателното погасяване
на задължението.
Исковата си молба ищецът твърди, че
със Заповед на работодателя № Л-5155/10.12.2018г., връчена и 17.12.2018г. ,
трудовото правоотношение е било прекратено на основание „дисциплинарно
уволнение“. Същата е работила при ответника
по безсрочен трудов договор № Л-2017/01.04.2009г. и е заемала длъжност
„счетоводител“ с брутно трудово възнаграждение от 1214,06лева. Твърди, незаконосъобразност на уволнението
поради допуснати формални нарушения при
издаването на уволнителната заповед,а именно не спазен срок по чл.194 от КТ,
т.к. заповедта и е връчена след изтичане на прекрузивния двумесечен срок от
откриване на нарушението, доколкото за налагане на наказанието миродавна е
датата на връчване на заповедта , а не датата на изготвянето й. Оспорва да е извършила вменените й със
заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва да е проявила виновно
поведение по повод изпълнение на служебните си задължения, както и да е
допускала неизпълнение на такива по длъжностна характеристика, Заповед №
25/09.02.2017г. или нарушения на ЗСч. Твърди, че съгласно Заповед №
25/09.02.2017г., липсва възложено заместване на Т.А., отсъстваща продължително
по майчинство. Потвърждава, че е отказала получаване на справка № 11248, като
причина за това е било обстоятелството, че не е била сигурна, че е подписана от
посочените в нея членове на комисията. Не са и били предоставени материали, с
които е работила комисията, нито пък последната е искала разяснения или
доказателства от нея. Твърди нарушения в процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, защото сформираната комисия не е искала обяснения от
нея, респ. доказателства, като така работодателят е формирал решението си само на
твърдения на едната страна, с което е нарушено изискването за оценка на всички
обстоятелства и доказателства. Твърди се и несъответствие на наложеното
наказание с тежестта на нарушението,като излага,че ако и да налице нарушения от страна на ищцата, то за
работодателя не са настъпили неблагоприятни последици. Не е отчетено чистото
дисциплинарно минало на ищцата, работила на длъжността почти 10г., което
опровергава вменената й системност в нарушаване на трудовата дисциплина.
Твърди, че в заповедта липсва посочване на нужните реквизити относно
нарушителя, конкретното нарушение, време на извършване, поради което и същата
не е мотивирана. Излага, че работодателя не е взел предвид, че същата е
обжалвала предходно наложените и наказания „забележка „ и „предупреждение за
уволнение“, като първото е отменено с влязло в сила решение. Излага,че в
резултат на уволнението е останала без работа поради което претендира обезщетение
за шестмесечен срок. Доколкото на 08.01.2019г. е била назначена по друго
трудово правоотношение, по което получава по- ниско трудово възнаграждение,
заявява претенция за обезщетение в размер на разликата в трудовите
възнаграждения. От 01.03.2019г. последното й трудово правоотношение е било
прекратено, поради което заявява претенция за обезщетение за оставане без
работа по чл. 225 КТ след тази дата до изтичане на 6-месечния срок. Твърди, че
при прекратяване на ТПО, работодателят е извършил удръжка на свое вземане във
вид на обезщетение за неспазен срок на предизвестие с вземане на ищцата за
възнаграждения и обезщетение след прекратяване на ТПО, и предвид незаконността
на уволнението й, претендира връщане на така удържаната сума. Искането е за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът –
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените
искове, като неоснователни. Не оспорва,
че ТПО с ищцата е възникнало по силата на трудов договор № Л-2017/01.04.2009г.,
по който е заемала длъжност „счетоводител“. Потвърждава, че със №
Л-5155/10.12.2018г. на Главния Директор на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София и считано от 17.12.2018г., трудовото правоотношение е било
прекратено на осн. 330, ал.2, т.6 КТ без предизвестие с наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“. Оспорват се твърденията за сочените в заповедта пороци. Посочва се, че със Заповед №
Л-4603/29.10.2018г. на Гл.Директор на ГДИН е наредено извършване на проверка по
изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина от ищцата- неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на
задължения по длъжностна характеристика. Назначена е била комисия и е бил
определен срок за извършване на проверката. Проверката е приключила с изготвяне
на писмена справка рег. № 11248/14.11.2018г. Твърди, че в рамките на
проведеното дисциплинарно производство са били събрани достатъчно доказателства
за виновно извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и в частност
многобройните й откази да изпълни вменените й служебни задължения, както по
длъжностна характеристика, така и възложени й със заповед № 25/09.02.2017г., в
т.ч. писмено възложените й от прекия й ръководител. Ищцата е била запозната със заповедта за
проверката, която тя е отказала да подпише. По същия начин е отказала да се
запознае и с резултата от проверката, както и е отказала да даде обяснения по
случая, за което е била надлежно поканена. Твърди, че назначената комисия е
извършила пълно и цялостно разследване на обстоятелствата по извършване на
нарушенията, като в хода на проверката е гарантирано правото на защита на
ищцата, което обаче тя сама е отказала да упражни. Оспорва заповедта да страда
от сочените пороци по повод описание на нарушението, време на извършване,
нарушителя. Твърди се, че към момента на налагане на наказанието липсва
заличаване на предходно наложени и дисциплинарни наказания „забележка“ и
„писмено предупреждение“. Затова цялостното й поведение се сочи да попада в
хипотезата на системни нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва дължимостта
на обезщетението по чл. 225 КТ, както и твърденията в сочения период ищцата да
е останала без работа. Искът се оспорва и по размер. Претендира отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото
производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № Л-2017/26.03.2009г., по силата
на което ищцата е заемала длъжност „счетоводител“, считано от 01.04.2009г., а
от 27.03.2017г. е била преназначена на длъжност „счетоводител в териториална
служба“ в Затвора Варна, първа категория.
Безспорно е още, че ТПО е прекратено със Заповед №
Л-5155/10.12.2018г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София, на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, считано от 17.12.2018г.,когато
същата е връчена срещу подпис.
По делото няма спор, а и
е видно от приложената длъжностна характеристика-л.88-90 от дело, че ищцата е
запозната с нея, както и че същата, в качеството си на счетоводител е
пряко подчинена на главния счетоводител, началника
на сектор ФЛКР и Началника на затвора
III – I категория. Длъжността изисква изпълнение на задачи, свързани с
контрол за правилно водене на първични документи, разходване на средства и
материални ресурси, както и осчетоводяване на документи. В раздел V
неизчерпателно са регламентирани вменените на служителката преки задължения, а
именно: да регистрира хронологично счетоводните операции; осъществява контрол
на приходите и разходите, изчислява и внася данъци, държавни такси и
осигурителни вноски и ред други, като съобразно т. 17 да изпълнява и
допълнителни задължения, възложени от началника на затвора или от
ръководството, свързани с работата му.
Не е спорно между страните, че със
Заповед № 25/09.02.2017 г. на Началника на Затвора-Варна- л.83-85 от дело, са
определени задълженията на М.Т.М. и колегата й Т.М.А.. Сред задълженията на М.
по т. 1 от заповедта фигурират осчетоводяване на ДМА и задбалансови активи –
ежедневно при постъпване на документите до края на деня; изготвяне на платежни
документи, свързани с доставките; подаване на необходимите декларации, свързани
с промяна на земи и сгради; изготвя в срок всички справки и анализи, възложени
от ръководителя на сектор ФЛКР. Съобразно заповедта по преценка на ръководителя
на ФЛКР могат да бъдат възложени и други задачи, различни от изброените, а при
отсъствие на друг оперативен счетоводител, може да се възлага и друга работа,
съгласно вътрешното разпределение в сектора.
От представената на л.109,110 от дело по
делото докладна записка с вх.№ 13297/08.10.2018г. в МП ГД“ИН“ на ст.комисар Й.Й.–Началник на
затвора Варна I категория, се установява, че във връзка със зачестили докладни
от ищеца/приложени по дело/ изразяващи се в нежелание да изпълнява задълженията
си по дл.характеристика, е поискано разпореждане да бъде извършена проверка от
специалисти на ФСО в ГДИН, които да установят фактическата обстановка и
констатират налице ли е нарушение на трудовата дисциплина. Към докладната и към
дело са приложени шест броя докладни записки от колеги на ищцата изпълняващи длъжностите – НС
ФЛКР, домакин склад,снабдител доставчик,инспектор ТРЗ,счетоводител по
гр.договор.
Видно от Предложение от комисар Н.Д.
–началник отдел ФРО към ГД ИН рег. № 10551 от 26.10.2018г. е направено
предложение за търсене на дисциплинарна отговорност на М.М., доколкото в посочената
по-горе докладна записка и приложенията към нея се съдържат данни за допуснати
нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т.3 и т.10 от КТ ,на
основание чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 19 ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържане под стража.
Със Заповед № Л-4603/29.10.2018г. на
Гл. Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – л.68-69 от дело, е разпоредена
проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати нарушения
на трудовата дисциплина от ищцата изразяващи се в неизпълнение на възложена
работа, неизпълнение на задължения вменени й с длъжностната характеристика и
други. Определена е комисия в поименен състав, която е следвало да извърши
проверката в срок до 16.11.2018г. Екземпляр от заповедта е връчен на ищцата
срещу подпис на 06.11.2018г.
На 14.11.2018г. сформираната комисия
по извършване проверка дейността на ищцата, е изготвила писмена справка, в
която са били отразени констатациите й. Ищцата е удостоверила с подписа си
отказа си да се запознае със съдържанието й, изписвайки като съображения за
това обстоятелството, че й е връчена от председателя, без присъствието на
членовете и при липса на предоставена възможност да се запознае с материалите
по проверката на комисията.
С покана от 22.11.2018г., връчена на
ищцата на 23.11.2018г. отново при отказ, същата е била поканена да се запознае
с дисциплинарната преписка и даде писмени обяснения в тридневен срок. Като
причина за отказа да се запознае с материалите, ищцата е посочила факта, че
документите не са й връчени от състава на комисията, а предвид отказа й да се
запознае с преписката е отказала да даде и обяснения по обвиненията.
Със заповед № Л-5155/10.12.2018г. на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С нея работодателят е приел, че ищцата е извършила
следните нарушения на трудовата дисциплина: отказ изготвяне на платежно нареждане за
храна, разпределено й по имейл на 12.09.2018г. и отказ да обработи фактури
описани в доклада й от същата дата;
отказ да осчетоводи първични документи на 18.09.2018г.; отказ да осчетоводи и изготви платежни нареждания
на 28.09.2018г., а именно фактура за доставка на тонизиращи напитки за
надзорно- охранителния състав, отказ да изготви фактури за изразходвана
ел.енергия на ведомствените жилища за м. юли и август, отказ да присъства при
отчитане показанията на уредите за измерване на ел.енергия, неуведомяване
редовно по установения ред, а именно чрез писма задължените юридически лица и
МП за предприетите мерки за събиране на вземанията; неизготвяне на отчет към
28.09.2018г. за средствата по СБКО за служителите на затвора за периода
01.01-30.09.2018г.; отказ да изготви
платежно нареждане на 01.10.2018г. за плащане по фактури за доставки от Фармнет
ООД; отказ на 15.10.2018г. да изчисли
амортизациите на ДМА възложено й за изпълнение на 12.10.2018г.
Работодателят е приел, че служителката
отказва да приема и осчетоводява първични счетоводни документи позовавайки се
на заповед № 25/09.02.2017г. и посочвайки, че ще изпълнява само писмено
поставени задачи с подробни писмени указания, а отказите си оправдава и
мотивира с непредоставена информация, документи и т.н. В заповедта е посочено,
че с поведението си М.М. не изпълнява вменените й с длъжностната характеристика
задължения, както следва: т.10- съставя първични и вторични счетоводни
документи и оборотна ведомост, т.11- прави междинно и годишно приключване на
счетоводните регистри; т.17- изпълнява и допълнителни задължения възложени от
началника на затвора или от ръководството свързани с работата й,както и задълженията си по Заповед № 25/09.02.2017г. и
конкретно по т.1, а с действията си допуска нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗСч. Това
поведение работодателят е определил като дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 187, т.3 и т.10 КТ. При определяне на наказанието работодателят е отчел
предходно наложените наказания забележка и предупреждение за уволнение.
Служебно известно на съда е, че
наказанието „забележка“ е било отменено с влязло в сила решение по в.гр.д. №
2226/2018г. на ВОС. Наказанието „предупреждение за уволнение“ е било предмет на съдебно оспорване, като с влязло в сила решение № 501/18.04.2019г. по
в.гр.дело № 48/2019г. е потвърдено решение по гр.д. № 5747/2018г. на ВРС, с
което исковата молба на ищцата е била отхвърлена.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е
относимо, както към изискването на член
193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член
194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания.
Съдът
намира, че процесната заповед не страда от сочените от жалбоподателя пороци
изразяващи се в нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, по
следните съображения:
Заповедта за наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение” е издадена от Главен Директор на ГД „ИН“-София, т.е. от
лице, притежаващи дисциплинарна власт и
в този смисъл съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган по чл. 192,
ал. 1 КТ.
Спазена
е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото
доказателства, преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е
поискал обяснения от служителя именно във връзка с посочените в заповедта
нарушения. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 10.12.2018
г., след като служителят е бил поканен –л. 77 от дело, да депозирал обяснения
по всяко от посочените в заповедите нарушения.Отказа да даде обяснения в
тридневен срок, както и да се запознае с материалите събрани от комисията
извършила проверката по дисциплинарната преписка не се отричат от ищеца и
същите са видни от собственоръчно заявеното от нея. След като на М. е дадена възможност да участва в
дисциплинарното производство, законовата процедура е спазена и възраженията на
въззивника за порочност на обжалваната
заповед при неспазване на разпоредбата на чл.193 от КТ са неоснователни.
Неоснователно е й
възражението на въззивника за неспазен срок по чл.194 от ГПК.
Аргументите за това са следните.
Следва да се има предвид , че съдът не следи служебно за
спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание. Всички срокове, за
които съдът следи служебно са преклузивни, но това са само сроковете за
надлежното му сезиране. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е
давностен
Практиката на Върховният касационен съд в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика (решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV
г. о.;
решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение №
167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК,които
настоящия съдебен състав изцяло споделя), в производството по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се произнася
само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на
уволнението; предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е
посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата,
от които произтича претендираното право. Съдът не може да основе решението си
на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за
незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за
нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му
упражняване. Доколкото ищеца в исковата молба се е позовал на неспазване на двумесечния срок по
чл.194 ал.1 от КТ, съда дължи произнасяне по спазването му.
„Откриване на нарушението„ означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата
дисциплина, осъществено в съществените му признаци –субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му , съществените индивидуализиращи признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение./така в Решение № 203 от 24.06.2015г. п на ВКС по гр.д.№ 6889/2014г.
IV, гр.о. Решение № 363/10.01.2012г. на ВКС по гр.дело № 354/2011г. ,III г.о, постановени
по чл.290 от ГПК , които настоящия съдебен състав изцяло споделя/. Ето
защо нямат действие на „откриване“ по
смисъла на закона сигнали или сведения , както и изготвена от служител докладна
за извършено от служителя на някакво нарушение на трудовата дисциплина. С оглед
спецификата на подчинеността в йерархичен
ред на ищеца в качеството й на изпълняващ длъжността „счетоводител“ и структурата
на ГДИН, настоящия състав приема, че за първи път работодателят – Главен
комисар, Главен Директор на ГД“ИН“ е бил известен официално за процесните
дисциплинарни нарушения на 26.10.2018г. с изготвеното до него от комисар
–началник отдел ФРО към ГДИН предложение – л. 105 от дело. Именно от тогава в
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, т.е. от установяване
на посочените съществени елементи от конкретен негов фактически състав,
работодателя е преценил и извършил проверка назначена със Заповед от 29.
10.2018г. Пак в рамките на преклузивния срок,считано от 26.10.2018г. работодателят е дал възможност на ищеца да се
запознае с резултатите от проверката и да
даде обяснения, изготвил е обжалваната заповед и е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание, считано от 17.12.2018г.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че процесната заповед е немотивирана. По въпроса
относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК - напр. - Решение №
377/26.10.2011 г. по
гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о.,Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о.
на ВКС, Решение № 162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о.,
ГК, според която: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва
да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е
от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и
въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите,
когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не
се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да
е станал достояние на работника или служителя.
В
настоящия случай нарушенията, в които въззивникът е обвинен са точно индивидуализирани - ясно и точно е
определено времето и мястото на
извършването им, както и в какво конкретно се стоят.
Дисциплинарната отговорност
е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина-за виновно неизпълнение на
задълженията на работника, респ.служителя по ТПО и се реализира, чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на
редица установени от закона формални изисквания.Предвид формирания извод за
спазване на формалните изисквания при изготвяне на заповедта , на изследване
подлежи материалната и законосъобразност.
Варненският районен съд правилно и обосновано с
доказателства е приел,че работодателят при условията на пълно и главно
доказване е доказал наличието на системно нарушаване на трудовата дисциплина от
страна на ищеца. По същество ищцата не е оспорила , че не е изпълнявала
определени задачи посочени в заповедта, а твърди , че обективно това няма как
да й се вмени във вина, защото тези задължения не са включени в трудовите й
функции по длъжностна характеристика или със Заповед № 25/09.02.2017г., респ.
не е получавала нужната информация за тяхното изпълнение.
Вменените на ищеца нарушения на
дисциплината изразяващи се в отказ за изготвяне на платежно нареждане за храна
-12.09.2018г., отказ да осчетоводи първични и платежни документи –
18.09.2018г.,28.09.2018г.,01.10.2018г.,да изготви отчети - 28.09.2018г., да
начисли амортизации на дълготрайни активи – 12.10.2018г. са част от задълженията съобразно длъжностната й характеристика - изпълнението
на задачи, свързани с контрол за правилно водене на първични документи,
разходване на средства и материални ресурси, осчетоводяване на документи , да
изпълнява и допълнителни задължения, възложени от началника на затвора или от
ръководството, свързани с работата. Видно от Заповед на Началника на затвора от
09.02.2017 г. на М. са вменени задължения за осчетоводяване на дълготрайните
материални активи и задбалансови активи
и изготвяне на платежни документи, свързани с доставките, както и изготвяне на
всички справки и анализи, възложени от ръководителя на сектор ФЛКР. Т.е. от събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че именно тези дейности, изрично
възложени от работодателя и включени в длъжностната характеристика на М.М., не
са изпълнени от служителката, а от други лица, поради което настоящия съдебен
състав приема,че обективираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушения са допуснати от въззивницата.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190 ал 2 КТ,
дисциплинарното уволнение по чл. 330 КТ се налага съобразно критериите по чл.
189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението, обстоятелства при които то е извършено,
поведението на работника, като на работодателя е предоставена възможността за
правото на преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, а
на съдебен контрол подлежи
съизмеримостта между тежестта на
нарушението и наложеното дисциплинарно
наказание.
При постановяване на
решението си настоящия съдебен състав е
длъжен да съобрази, че с влязло в сила
решение № 501/18.04.2019г. по в.гр.дело № 48/2019г. е потвърдено решение по
гр.д. № 5747/2018г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от М.Т.М., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, пр. първо от КТ за отмяна на наложеното със Заповед №
Л-1820/17.04.2018 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В случая съдът приема,
че при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят е взел предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и безкритичното поведение на служителя към нарушенията
на труд. дисциплина. Еднородните и близки нарушения на трудовата дисциплина
говорят за системност на неизпълнението, която от своя страна е в пълен контраст
с характерът на възложената на ищеца дейност, а именно регулярно и
добросъвестно изпълнение на счетоводната дейност, поради което съдът приема, че
наказанието е кореспондиращо с тежестта на нарушението, с което са изпълнени
изискванията на чл. 189 ал 1 КТ и искането на въззивника за отмяна на
уволнението му е неоснователно.
Предвид неоснователността на главния
иск, неоснователни са и предявените акцесорни искове за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на обезщетение за
оставянето й без работа, респ. полагане на труд на по - ниско платена работа
поради незаконност на уволнението, и за връщане на удържаното й обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, т. к. те следват съдбата на главния иск.
По изложените
съображения възиввната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение,като
правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
на въззивника не следва да се присъждат сторените по делото пред настоящата
инстанция разноски.
С оглед изхода на спора и направеното
искане , на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК в полза на въззиваемия
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева, определено съобразно чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2839/25.06.2019г. по гр.д. № 487/2019г. на ВРС, 7 св.
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 218, вх. 2, ап. 56 да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София сумата от 200,00 /двеста/лева,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок,считано от дата на уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.