гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа
докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 12737 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 34828/13.06.2018 г., постановено по гр.
д. № 15966/2017 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, е осъдена, на основание
чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД С.О.,
да заплати на М.Г.К. сумата от 4 900 лв., представляваща дължимо обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания в резултат от травматично увреждане, получено на 31.05.2016 г.
вследствие на падане по стълби поради липса на парапет в подлез, обслужващ
метростанция „НДК“, в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.03.2017 г. до
окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1 096
лева, представляваща направени пред СРС деловодни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника С.О., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановен в
нарушение на процесуалния закон. Счита, че неправилно СРС е приел, че е липсвал
парапет на стълбите, водещи към метростанция „НДК“ въз основа на изслушаната
съдебно – техническа експертиза, тъй като същата дава сведения за състоянието
към момента, а не към датата на инцидента. Неправилно е възприел и изводите на
вещото лице, които са изградени въз основа на цветна снимка от 31.05.2016 г.,
която изрично е изключена от доказателствения материал. Като е основал
заключенията си на недопуснати по спора доказателства, вещото лице е изготвило
некоректна експертиза, която не е следвало да се приеме като доказателство по
делото, както и не е следвало да се кредитира от съда. Отделно от това
злополуката е настъпила на стълбите на метростанция „НДК“, която е част от
територията, на която се намира Столичния М.. Съгласно чл.12, ал.1 ЗС е предвидено
право на управление на „М.“ ЕАД по отношение на територията на съответната
метростанция и всички намиращи се на нея машини и технически съоръжения.Тъй
като територията на метростанцията представлява публична общинска собственост,
предоставена на „М.“ АД за управление, съгласно чл.16 ЗОС поддържането на
имотите и вещите общинска собственост се извършва от лицата, на които са
предоставени за управление. С оглед на това счита, че именно „М.“ ЕАД има
задължението да осъществява експлоатационната дейност и поддръжка на
техническите съоръжения, включително и стълбите, намиращи се на метростанцията,
в добро техническо състояние. С оглед на това счита, че не е надлежно пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Поддържа, че е налице значителен
принос на ищцата, тъй като в подстъпа до процесната метростанция е осигурен
достъп за хора с увреждания или трудноподвижни, чрез асансьори. Ищцата е със 74
% трайна неработоспособност и е могла да ползва тези асансьори. Като не е
ползвала такъв, счита, че същата не е положила необходимите грижи за да опази здравето
си, с което е съпричинила настъпилите травми. Това съставлява основание за
намаляване на претендираното обезщетение в справедлив размер. Счита, че
анализът на фактите, довели до причиняването на неимуществените вреди и
последиците от тях, е твърде лаконичен и неизчерпателен. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск, респ. да намали
размера на определеното обезщетение, както и да му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ищцата М.Г.К., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактът, че
липсва парапет към момента на настъпване на инцидента, се установява както от
изслушаната съдебно – техническа експертиза, така и от ангажираните свидетелски
показания. Нито в депозирания по делото писмен отговор, нито в първото открито
съдебно заседание ответникът не е изложил доводи във връзка с твърдението за
липсата на парапет. Вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза
изрично е посочило, че е работило въз основа на ангажираните по делото
медицински документи, като снимката е ползвана само като нагледен материал. И
двете изслушани пред СРС експертиза са били приеми без възражения от страна на
ответника. С обжалваното съдебно решение претърпените от ищцата неимуществени
вреди са подробно мотивирани от съда. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като й присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Ищцата
твърди, че има определена 74 % неработоспособност и установена диагноза
„високостепенно дегенеративно късогледство“, както и „начална комплексна
глаукома“ на двете очи. На 31.05.2016 г., около 08.30 ч. сутринта тръгнала към
метростанция „НДК“, към входа, който се намира в посоката от бул. „Витоша“ към
бул. „Патриарх Евтимий“. При слизане по стълбите се спънала (подхлъзнала) и
загубила равновесие. Посегнала да се хване за парапет, за да запази равновесие,
но установила, че няма такъв. По тази причина паднала по стълбите, през глава и
получила травми по главата, лицето, тялото и краката, както и сериозно наранила
дясното си око. Раните обилно кървели. Изпаднала в шок. Непознато момиче
повикало „Бърза помощ“ и била откарана по спешност в „Пирогов“. Счита, че
техническото изпълнение на входа на посочената метростанция е в грубо нарушение
на установените стандарти за достъпност на хора с увреждания, както и на
елементарните технически изисквания. Поставеният парапет не започва от началото
на стълбището, а от средата на първата стълбищна площадка. Не е налице
технически проблем за поставяне на парапет от началото на стълбите. Твърди, че
към момента а инцидента началото на стълбището не е било обозначено по никакъв
начин. Седмица по – късно била поставена жълта лента. В резултат от получените
травми е претърпяла неимуществени вреди. Нарушен бил обичайният й начин на
живот и социалните й контакти. Изпитвала обида и огорчение от нарушените
елементарни технически стандарти. Най - големият й страх бил за това, че от
травмата на окото имало реална опасност да ослепее напълно. Затова изпитвала
ужас, страх и притеснение за нейното бъдеще. Също така била обезобразена за
дълго време не можела да излиза навън,
хранела се със сламка. Инцидентът преобърнал живота й. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 4 900 лв. –
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,
както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба. Преди провеждане на първото редовно открито
съдебно заседание в СРС ответникът е депозирал молба, с който заявява, че
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че ищцата не е положила
необходимата грижа да опази здравето си. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск, евентуално – да намали стойността на
обезщетението.
От представеното експертно решение №
0386 131/20.11.2014 г. се установява, че на ищцата е определена 74 % трайна
неработоспособност. Срокът на инвалидизация е 3 години – 01.07.2017 г. като
общо заболяване на ищцата е посочено „високостепенно дегенеративно
късогледство“, проста начална компенсаторна глаукома на двете очи, състояние
след операция за отлепване на ретината на дясното око.
Съгласно извлечение от амбулаторната
книга на невро - хирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за
31.06.2016 г., под № 10069 е посочено извършване на преглед на ищцата в 09.10
ч., при който е установено наличие на открита травма на гърди, корем и
крайници.
По делото е представен устав на „М.“
ЕАД, в който е предвидено, че дружеството има за предмет инвеститорска дейност
и експлоатация на М.а в гр. София; независим строителен надзор в проектирането и
строителството; отдаване под наем на имотите, включени в капитала на
дружеството, както и имотите, предоставяни за управление и всяка друга дейност,
свързана с изброените по – горе, която не е забранена със закон.
От показанията на разпитания по делото свидетел
М.Е.Ц. се установява, че е син на ищцата. На 31.05.2016 г. се
насочили към метростанция „НДК“, на
ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий“ и пешеходната част на бул. „Витоша“. Понеже
отивали на автогарата, той носел голям сак и вървял пред ищцата. Стълбището
било разделено от междинна площадка. Когато стигнал до тази площадка, чул
необичаен шум. Обърнал се и видял, че ищцата е паднала. Видял я малко преди да
се удари в стълбите. След удара я вдигнал. Имала травма на устата, започнало да
тече много кръв. Седнали на стълбището. Непозната жена се обадила на тел.112,
след което закарали ищцата в „Пирогов“. По това време настилката била мокра.
При залитането ищцата се е опитала да се хване, но нямало къде. В началото на
стълбището нямало парапет, както и липсвал отличителен знак за това. По тази
причина не се виждало откъде започва стълбището, къде е първото стъпало. След
инцидента свидетелят се върнал и направил снимки. Видял, че на мястото имало
парапет, но той не започвал от самото начало на стълбището, започвал 5-6 м. по
– надолу. Ищцата е паднала от първото стъпало и е паднала до площадката. На
мястото нямало цветова настилка или поставена маркировка за началото на
стълбището. След инцидента поставили жълт линии, които бързо се изтрили. Няколко
дни след падането цялото лице на ищцата било синьо, подуто, с отоци,
включително челото, скулата и челюстта.
От удара имала избит зъб. Наложило се да поставят шевове. В продължение на 3 –
4 месеца не можела спокойно да се храни. Ползвала малки прибори. Това се
налагало заради обездвижването на мускулите. Ищцата имала силни притеснения
дали не е засегнато окото й при настъпилия удар, тъй като имала проблеми със
зрението. Първо за това попитала. Оказало се, че проблемът е в челюстната част
на лицето, а не с окото. Свидетелят не е видял дали в същия ден е работил
асансьорът. Тръгнали по стълбите без да проверяват асансьора.
Съдът възприема показанията на
разпитания свидетел, тъй като те са логични и последователни, както и изцяло
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. Свидетелят е
разпитан за обстоятелства, които лично е възпиел.
Съгласно писмо от „М.“ ЕАД до СО изх. №
ЕП-0049/01 от 12.12.2018 г. на 31.05.2016 г. асансьорите, осигуряващи достъп до
перона, са били изправни и са работели безаварийно.
От заключението на вещото лице по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните,
се установява, че парапетите на
стълбището на подлеза, водещ към метростанция „НДК“, започват от седмо стъпало
по посока слизане – има 6 стъпала, при които няма парапети. Съгласно одобрените
проекти на метростанция 9, на базата на които е въведена в експлоатация, тези
парапети – единичен и двоен, са предвидени съгласно изискванията на Наредба № 4
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с
увреждания, като парапетите започват най-малко 30 см. преди първото стъпало и
завършват най-малко 30 см. след последното стъпало. Вещото лице не може да даде
отговор защо проектът не е изпълнен и как е въведена в експлоатация
метростанцията без да са изпълнени стриктно изискванията на проекта. Срещу стълбището в пешеходната зона на бул.
„Витоша“ е изграден асансьор. Вещото лице е установило, че първото и последното
стъпало са в жълт цвят, но той е изтрит – много малка част от стъпалото е
обхваната от цвят, предвид снимковия материал. Проектът отговаря на всички
норми на архитектурна достъпност, но реално не е изпълнен в частта относно парапетите.
Налице е техническа възможност парапета да бъде продължен по начин, че да
започне от началото на стълбищната площадка, тъй като по проект е предвидено
парапетите да започват най-малко 30 см. преди първото стъпало и да завършват
най-малко 30 см. след последното стъпало.
Пред СРС е изслушана и съдебно –
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р А.М.се установява, че
при извършения преглед на ищцата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е установено, че е
налице открита рана на устната кухина и счупване на коронката на втория горен
ляв зъб, контузия и хематом в областта на гърба на носа и лявата подочна
област, контузия на главата в ляво. Тези увреждания се държан на действието на
твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени при падане по стълби. Съгласно
приложената по делото цветна снимка с дата 31.05.2016 г. се вижда кръвонасядане
и зашита рана на горната устна в ляво, като не се вижда коронката на втори
горен ляв зъб, а антагонистът му се вижда на долната челюст – втори долен ляв
зъб, третият до него зъб също не се вижда. Счупването на коронката на втори
горен ляв зъб следва да се приравни на „избиване на зъб“, без който се
затруднява дъвченето и говореното. Раната на горната устна в ляво е реализирала
признака „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, а останалите
увреждания са причинили болка на ищцата. При получаване на уврежданията
пострадалата е изпитвала болки и страдания. Раната на горната устна в ляво,
която обхваща цялата дебелина на горната устна, доколкото е отразено, че
прониква в устната кухина, би следвало да зарасне за около 2 седмици, като след
това ще остане белег (ръбец). Той има траен, постоянен характер и ще остане за
цял живот и с времето ще избледнее. В първата седмица от зарастването
пострадалата е имала болка и при хранене от механичното дразнение в устната
кухина. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е изготвило
експертното заключение въз основа на материалите по делото, като е използвало
цитираната снимка единствено като нагледен материал. Ползвал е само
документацията по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3,
налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на
вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД,
съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това
не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да
се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че
ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството
му на възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата
отговорност е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на
други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при
или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника
има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на
работата.
Жалбоподателят релевира довод, че не
е надлежно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като е предвидено
право на управление на „М.“ ЕАД по отношение територията на съответната
метростанция и всички намиращи се към нея машини и технически съоръжения. В
нормата на чл.16 ЗОС е регламентирано, че поддържането и ремонтите на имотите и
вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени
за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите
им. В случая правно релевантно е обстоятелството, че инцидентът не е настъпил
на самата метростанция, нито е резултат от увреждащо въздействие на намиращи се
към нея машини и технически съоръжения, а е настъпил на стълбите на подлеза
между бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“. По своето предназначение този
подлез служи за пресичане на посочените булеварди, както и там е разположен
входът за метростанция „НДК“.
В нормата на чл.30, ал.4 ЗП е
предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община. Ето защо и доколкото инцидентът
е настъпил в началото на стълбите на посочения подлез, което съставлява
подземно съоръжение, а не в метростанция „НДК“, то жалбоподателят – ответник,
се явява надлежно материално – правно легитимиран по предявения иск. Наличието
на евентуално уговорки между ответника и „М.“ ЕАД биха имали значение за
вътрешните им отношения, но не и за третите лица, каквато се явява ищцата.
В нормата на чл.15, ал.3, т.1 от Наредба
№ 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, в сила от 14.07.2009 г., издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предвидено изискване за достъпност
на външните стълби, ръкохватките са непрекъснати и кръгли с диаметър от 3
до 5 см., монтирани по такъв начин, че да не се въртят в сглобките и да
започват най -малко 30 см. преди първото стъпало и да завършват най - малко 30 см.
след последното стъпало. В случая инцидентът е настъпил именно на външни
стълби, по които се слиза за процесния подлез. От заключението на вещото лице
инж. Д.В.се установи, че парапети са изградени, но същите не са изпълнени
съобразно предвиденото по проект да започват най-малко 30 см. преди първото
стъпало и да завършват най-малко 30 см. след последното стъпало.
Неоснователен е релевирания от
жалбоподателя довод, че неправилно СРС е възприел заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като е изследвано
състоянието на парапета към момента. Вещото лице задълбочено е анализирало
предоставените му материали при изпълнение на възложената от съда задача и е
достигнало до обосновани изводи за наличието на несъответствие между одобрените
проекти и тяхното изпълнение. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба и съответно не е заявил възражения, че към
момента на настъпване на инцидента състоянието на парапета е било различно.
Също така доказателства в тази насока не са ангажирани. Същевременно
показанията на разпитания по делото свидетел, ценени съобразно изискванията на
чл.172 ГПК, кореспондират с изводите на вещото лице относно мястото, откъдето
започва парапета и липсата на такъв в първите няколко стълби. Ето защо
решаващият съд не е допуснал соченото то жалбоподателя процесуално нарушение.
По делото се установи също така
неточно изпълнение на изискването на чл.15, ал.1, т.5 от цитираната наредба
първото и
последното стъпало да са с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка. От
експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза и показанията на свидетеля Ц. се установи, че оцветяването на
първото стъпало в жълто е износено, като са останали пренебрежимо малки
оцветени участъци в началото на стъпалото, които не могат да изпълнят
предназначението си да обезпечат безопасността на ползването на външните
стълби. Нужно е да се посочи, че не са заявени от жалбоподателя – ответник
възражения, че към момента на инцидента първото стъпало е било изцяло оцветено
в жълт цвят, както и липсват доказателства в тази насока, които да опровергаят
изводите на вещото лице и показанията на свидетеля Ц..
По изложените съображения и доколкото настъпилите
вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат
от бездействието на служители на ответника, то отговорността на последния
следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД,
а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на
чл.50 ЗЗД. Ето защо обоснован и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е
причинен от виновното и противоправно поведение на служители на ответника.
По релевираните доводи относно размера на
имуществените вреди:
Съгласно нормата на чл.51 ЗЗД обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случая ищцата е получила травматични увреждания, описани по –
горе, наложили оказване на спешна медицинска помощ. Причиненото счупване на
коронката на втория горен ляв зъб е довело до затруднение на дъвченето и
говореното, в каквато насока е заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – медицинска експертиза, както и показанията на свидетеля Ц..
Получената от ищцата рана на горната устна в ляво обхваща цялата дебелина на
горната устна. Същата зараства в рамките на 2 седмици, но остава траен белег на
лицето, който има постоянен характер и ще остане за цял живот, като с времето
ще избледнее. Доколкото този белег е на лицето на ищцата, същото обективно води
до известно загрозяване, което причинява дискомфорт. Към момента на увреждането
ищцата е била на 58 г. – в активна трудоспособна възраст.
Неоснователен е релевирания от
жалбоподателя довод, че решаващият съд е допуснал процесуално нарушение, като е
кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска
експертиза, при изготвянето на която вещото лице е използвало представената по
делото снимка, която не е приобщена към доказателствения материал. Вещото лице д-р
А.М.изрично е описал в експертното заключение ползваните от него медицински
документи, въз основа на които е достигнало до обосновани изводи. При
изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание на 16.05.2018 г. същото
изрично е пояснило, че е използвал представената по делото снимка единствено
като нагледен материал, като е използвал наличната медицинска документация по
делото. Експертното заключение не е оспорено от ответника, нито са ангажирани
по делото доказателства, които да опровергава изводите на вещото лице. Ето
защо, като е възприел заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
медицинска експертиза решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя
нарушение на процесуалния закон.
Предвид изложените съображения, съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането,
описаните травматични увреждания, причинените от тях болки и страдания на
ищцата, тройният козметичен дефект на лицето, както и задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 4 900 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за
претърпените от нея неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа наличието на
съпричиняване от страна на ищцата. Същият не е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба и съответно не е заявил своевременно
възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Същевременно не е налице въведено
служебно задължение за произнасяне от съдилищата при определяне на размера на
обезщетението по въпроса за наличие на принос от страна на пострадалия по
чл.51, ал.2 ЗЗД. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Във всички случаи на предявен иск за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника съпричиняването подлежи на доказване от последния,
който с позоваването на предпоставките по чл.51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. В този смисъл е формираната от ВКС
съдебна практика - решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. Д. № 540/2012 г. на ВКС,
ТК, І ТО и др. Ето защо това възражение на жалбоподателя се явява преклудирано
и като такова не следва да се разглежда по същество.
Жалбоподателят не е релевирал доводи
относно момента на поставянето му в забава, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.269 ГПК, този въпрос е извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 500 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
34828/13.06.2018 г., постановено по гр. д. № 15966/2017 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
ОСЪЖДА
С.О.,
с адрес гр. София, ул. „*********, да заплати на М.Г. К., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес *** – адв. К.К., сумата от 500 (петстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.