Р Е Ш Е Н И Е
№ 421
04.05.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
председател:
МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 4254 по
описа за 2018 година.
В исковата
молба се твърди, че на 18.07.2015г. бил сключен договор /№ **********/, по
силата на който „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ предоставило на С.Г. ***,
по заявка на последния, кредит в размер на 300лв., за срок от 30 дни. Съгласно
условията на договора, сумата била отпусната на мъжа по клон на „Изи пей“ още същия ден, а тъй като това е първа за двете
страни облигационна връзка, такси и лихви не били начислени.
Твърди се, че
въпреки настъпилия на 17.08.2015г. падеж ответника не върнал заетата сума и
така изпаднал в забава. По тази причина и на основание конкретен текст от
приложимите за този вид договори Общи условия /ОУ/ на дружеството -кредитор, то
започнало да начислява наказателна лихва, която за периода
18.08.2015г.-31.01.2018г. възлязла на 74.98лв.
„Кредитреформ България“ЕООД излага още, че по силата на
сключен с „4финанс“ЕООД договор за цесия, изкупило от последното споменатите
вземания по цитирания по-горе договор, след което изпратило, въз основа на
нарочно упълномощаване, до Г. уведомление за това. Препоръчаната писмовна пратка обаче била върната с отбелязване
„непотърсен“. По тази причина ищеца прилага такова уведомление за извършената
цесия, с идеята то не само да бъде прието като писмено доказателство, но и да
бъде връчено на ответника от съда, при връчването на другите предназначени за
него съдебни книжа.
При това
положение „Кредитреформ България“ЕООД предявява иск С.Г.Г.
да бъде осъден да му заплати главницата от 300лв., ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата молба, както и да му заплати наказателната
лихва в размер 74.98лв. Ищецът търси и сторените от него разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
На ответникът
бе връчен, чрез назначен му от съда, в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, препис
от исковата молба и от него, в срок, бе депозиран писмен отговор. Той съдържа
общото изявление, че се оспорват исковете и всички твърдения, на които са
основани, но е изложено и становище, че ищеца не може да търси паричните
вземания от ответника, защото не му е връчил уведомлението за станалата цесия.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съда приема за установени следните факти:
В подкрепа на
твърдението си за сключен между „4финанс“ЕООД и С.Г.Г. договор ищеца представи
документа, представляващ лист № 10 от материалите по делото. Въз основа на него
обаче не може да се приеме, че твърдението е доказано, тъй като той не носи
подписите на никоя от страните по него /което в случая е логично, предвид
описания в исковата молба начин на сключването му/. По тази причина от решаващо
значение за делото е назначената по искане на активно легитимираната страна
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице по нея съда
установи, че на 18.07.2015г. Ст.Г. е влязъл в сайта на „4финанс“ЕООД /vivus.bg/ и
кандидатствал за кредит, като е направил своето заявление. По тази причина бил
заведен в оперативно-счетоводната система на дружеството, под № **********/
18.07.2015г., а на посочения от него e-mail адрес за комуникация, „4финанс“ЕООД му
изпратило под формата на pdf файл договора
за кредит. На същата дата, в 09.37ч. Г. приел условията на кредита и завършил
заявката си с натискането на бутона „Подпиши“.
При тези
обстоятелства съда приема, че процесния договор е сключен.
Заетата сума е
в размер 300лв., за срок от 30дни, с падеж 17.08.2015г.
Въз основа на
друг представен от ищеца документ, приет като писмено доказателство- разписката
№ 2000000086385214 и от отговор на вещото лице на друг поставен му от ищеца
въпрос, съда приема, че поисканата в заем от Г. сума му е била предоставена от
„4финанс“.
Заключението
съда кредитира- тъй като е обективно и компетентно изготвено; като неоспорено
от страните, а и като неопровергано от доказателствата по делото.
Част от
доказателствения по делото материал са Общите условия на „4финас“ЕООД по
договорите за отпусканите от него кредити. Съгласно чл.13.3. /а/ от същите, при
допусната от кредитополучателя забава в плащането, кредитора има право да
начислява наказателна лихва.
На 01.02.2018г.
„Кредитреформ България“ЕООД е изкупило, по силата на
договор № BGF
-2018-005,
от „4финанс“ЕООД вземания на последното по договори за кредит, като от
извадката, представляваща листи №№ 7,8 и 9 от делото, съда приема, че сред тях
е и това от С.Г. по процесния договор- позиция № 1283.
С пълномощно, с
нотариална заверка на подписа, извършена на 02.02.2018г., „4финанс“ЕООД
упълномощава „Кредитреформ България“ЕООД да уведомява
длъжниците на първото от тях за цесията. Такова, предназначено за ответника С.Г.,
е част от доказателствата по делото - л.№28. Видно от обратната разписка към
него, писмото е върнато на подателя като непотърсено от адресата.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са, в
обективно и кумулативно съединяване, осъдителни оценяеми
искове, за парични вземания.
Първото от тях,
т.е. главния иск, е за сумата 300лв., представляваща предоставен на ответника
заем. Според съда е основателен, защото:
Твърдяните и претендирани от ищеца права,
предмет на делото, се черпят от фактически състав, като сред част от фактите са
два договора- първият е онзи, по силата на който ответника е получил парична
сума в заем, а втория- договора, чрез който ищеца по делото е придобил правата
срещу ответника, възникнали в следствие
първия. Вторият договор е за цесия- двустранна сделка, по силата на която „Кредитреформ България“
изкупува вземания на „4финанс“ЕООД, които то като кредитор има от физически
лица.
Предвид твърдяните в исковата молба факти за правата и задълженията
на страните по договора, по който праводателя на
ищеца е бил кредитор, то той е такъв за заем. Предвид твърдяни
в исковата молба факти за начина по който ответника и праводателя
на ищеца са достигнали до сключването му, съда намира, че в случая може да се
прецени, че е била предоставена финансова услуга от разстояние и по тази
причина приложим е и специалния за този вид специфични, но намиращи все
по-широко приложение, дейности- Закона за предоставянето на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Съгласно чл.6 от същия, такъв договор е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече. Съгласно
§1 т.1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова
дейност, кредитиране, застраховане,
... , както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация
от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и потребителя- т.2 от §1 от ДР.
Установи се от
ангажираните от ищеца доказателства, че през 2015г. е бил сключен договор за
кредит, страни по който са дружеството „4финанс“ като кредитор и С.Г. като
кредитополучател. Доказано бе също, че по искане на мъжа му е предоставена сума
в размер на цената на иска, като е предвидено тя да бъде върната в срок от
30дни. Очевидно е, че падежа отдавна, преди няколко години, е настъпил, но
ответника не е изпълнил задължението си- по чл.240 ал.1 от ЗЗД. Този,
последния, извод съда прави, защото от Г. не бяха ангажирани доказателства да е
осъществил престация. Това, при искове като
настоящия, е в доказателствената тежест на ответника, а при пасивно негово
процесуално поведение следва напълно резонния извод, че изпълнение липсва. С
това за ищеца-кредитор се е активирала хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗЗД- да
поиска от ответника изпълнение. По тази причина съда ще уважи първия иск, при
това ще уважи и искането да присъди сумата заедно със законната лихва, считано
от момента на депозиране на исковата молба. Така е, защото отдавна в правните
теория и практика е прието, че исковата молба кани към изпълнение, а също
толкова ясно е, че тази лихва представлява обезщетение за вредите, които
кредитора търпи от забавата на длъжника си.
Със сходни аргументи
следва да се уважи и втория иск- ответника не е изпълнил задължението си; с
това е изпаднал в забава, а тя пък активира санкционни за него последици, в
т.ч. договорно предвидена- начисляването от кредитора на наказателна лихва- на
основание т.13.3.а от ОУ на „4финанс“ЕООД.
Трябва да се
коментира, че не може да се приеме за основателно възражението на особения
процесуален представител на ответника, че последния не дължи, защото до него не
е достигнало съобщението за осъществената между „4финанс“ЕООД и „Кредитреформ България“ЕООД цесия. Ясно е, защото това е и
признат от ищеца в исковата му молба факт, че опита за фактическо връчване на
такова съобщение, предназначено за Г., не е осъществено. Въпреки това, следва
да се приеме, че поне с връчването на препис от исковата молба и приложенията й
в рамките на този исков процес, такова съобщение е връчено - тъй като и то е
сред представените от ищеца документи, при това с нарочно негово изявление в
този смисъл в текста на исковата молба. А безпротиворечива
е наложилата се съдебна практика, че е достатъчно връчването на уведомление за
цесия да стане и при/чрез връчването, което съда извършва при вече започнало
гражданско дело. Разбира се, друг е въпроса дали и как точно се отразява върху
задължението на кредитополучателя, съответно необходимостта той да изпълни,
невръчването на съобщение за цесия. Така също, безспорно е, защото е
категорична и съдебната практика, че връчването на съдебни книжа на назначен на
ответника по делото в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител
е редовно и е равнозначно на връчване на самия представляван. В случая
съобщението е изпратено от цесионера, но това той е
извършил въз основа на изрично упълномощаване за такова действие от цедента, което налага да се счита за редовно осъществено.
С оглед изхода
на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния разноски по делото,
при това в пълен размер- чл.78 ал.1 от ГПК. Той в случая е 810лв., в т.ч:
100лв.- заплатена държавна такса за образуването на делото; 360лв.- адвокатско
възнаграждение – за пълномощник-адвокат, което е реален разход, тъй като е
заплатено при подписване на договора за правна защита и съдействие № 3859/
15.08.2018г.; 200лв.- сума, внесена от ищеца и изплатена от съда като
възнаграждение на назначения на ответника в усл. на
чл.47 ал.5 от ГПК, особен процесуален представител и 150лв.- депозит за вещото
лице по назначената по делото техническа експертиза.
При горните
аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********, представляван
по делото от назначения му от съда, в усл. на чл.47
ал.5 от ГПК, особен процесуален представител- адв.К. *** да заплати на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността:
ул. ”Шандор Петьофи” № 10 и ЕИК: ********* сумата 300лв. /триста лева/,
представляваща главница по сключен между мъжа, като кредитополучател и
„4финанс“ЕООД с ЕИК *********, като кредитор, Договор за кредит № **********/
18.07.2015г.
Сумата се дължи
ведно със законната лихва, считано от 20.08.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с
ЕГН ********** да заплати на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* сумата 74.98лв.
/седемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща
наказателна лихва, начислена за периода 18.08.2015г.- 31.01.2018г., върху
главницата от 300лв., дължима по сключения между мъжа, като кредитополучател и
„4финанс“ЕООД с ЕИК *********, като кредитор, Договор за кредит № **********/
18.07.2015г.
Титуляр на
горните две парични вземания е „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********,
тъй като ги е изкупило, с договор за цесия, от „4финанс“ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК:
*********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, разноски по
делото в размер 810 лв.
/осемстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен
срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: