Решение по дело №2909/2020 на Окръжен съд - Пловдив

          Р Е Ш Е Н И Е № 261011

гр.Пловдив,08.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                  

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2909/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на И.Г.Д. ***, чрез адв.М. С. и адв.Ж. Г. срещу решение № 2448/16.07.2020г. на Пловдивски районен съд – ХІV граждански състав, постановено по гр.дело № 7286/2019г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.И.П., ЕГН ********** и Е.В.П., ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено по отношение на С.И.П. и Е.В.П., че И.Г.Д. е собственик на основание договор за покупко-продажба от 03.10.2003г., обективиран в нотариален акт № ********, на реална част от поземлен имот с идентификатор 47295.124.128 по КК и КР на село ********, одобрени с заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на ИД на АГКК, разположена между точки 4, 10, 11, 12, 4, съгласно приложение № 6 към съдебна техническа експертиза, лист 127 от делото, с площ от 21.5 кв.м., която реална част неправилно е била заснета като част от поземлен имот с идентификатор 47295.124.179, вместо като част от поземлен имот с идентификатор 47295.124.128 по КК и КР на село М.

          Решението се обжалва изцяло. Сочи се че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът погрешно е възприел фактическата обстановка по делото, което се дължи както на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, така и на неправилно прилагане на материалния закон. Неправилен е изводът за наличието на предаваемо място по регулация от имот № 179 с площ 21,5 кв.м. Сочи се, че одобреният през 2000 година план е кадастрален и не променя регулацията, за да се създават с него неуредени регулационни отношения между двата съседни УПИ, което се подкрепя и от писмените доказателства по делото. Сочи се че регулационните линии между имотите са непроменяни от приложения регулационен план от 1974г. Сочи се, че съдът необосновано е тълкувал и правните съждения на Върховен касационен съд, изложени в ТР № 1 от 1993 г. за действието на регулационните планове. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от въззиваемите С. и Е. П., които намират жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е установил следната фактическа обстановка по делото.

С нотариален акт № 56 от 1963г. (Н.-първото име не се чете) Я. П. е признат за собственик на празно дворно място, находящо се в с. ******, с площ от 140 кв.м., представляващо имот 49, включващо се в парцел XVI, отреден за този имот. Видно от приложение 1 на приетата СТЕ имотът попада в южната част на парцела, между точки 4,5,9,8,4.

С нотариален акт № 85 от 1963г. Н. Я. П. е признат за собственик по регулация на маломерно дворно място от 240 кв.м., което се отчуждава от имот пл. № 47 по плана на с. М. и се придава по регулация към парцел XVI-49. Видно от приложение 1 на приетата СТЕ имотът попада в северната част на парцела, между точки 3,4,8,7,3.

С нотариален акт № 200 от 1975г. Н. Я. П. и В. К. П. даряват на В. И. А., празно дворно място с площ от 380 кв.м. Номерът на имота не е посочен, но предвид записаната площ и границите, се установява, че предмет на сделката е описания по-горе парцел XVI-49, който след приемането на нов КРП от 1974г., е заснет като имот с пл. № 96, за който е отреден парцел XIV. От приетата СТЕ се установява, че съгласно плана от 1974г. към имот пл. № 96 има придаваеми места от изток, от имоти № 104 и № 105. Те за били заети, като с нотариален акт № 33 от 1982г. В. И. А. е призната за собственик на придадените по регулация площи, а именно: дворно място с площ от 17 кв.м., което се взема от имот пл. № 105 и дворно място с площ от около 35 кв.м., което се взема от имот пл. № 104. Предвид заемането на придаваемите места още към 1982г., регулационните линии на парцела по източната граница са се трансформирали в имотни граници.

Когато се съберат описаните площи (380+17+около 35) се получава обща площ на имота от 432 кв.м.

С нотариален акт № 20 от 1994г. И. С. П. и Р.Д.П. прехвърлят на ответника по време на брака му дворно място с площ от 360 кв.м., съставляващо парцел XV, имот пл. № 95 по плана от 1974г., срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от приложение 2 на приетата СТЕ парцелът попада между точки 1,2,3,6,1.

С нотариален акт № 110 от 2003г. В. И. А. продава В. Д. празно дворно място с площ от 432 кв.м., съставляващо УПИ XIV-96 по плана на село марково. Към този момент вече е бил одобрен новият кадастрален план на село М. от 2000г., върху който е нанесена регулацията от 1974г. Според вещото лице това е работно копие на регулационния план от 1974г., по което общината предоставя информация за него.

В.Д. продава имота на ищцата на 03.10.2003г.

Наред с посочените по-горе обстоятелства, от приетата СТЕ се установява, че по оригиналния КРП от 1974г. не се вижда регулационна линия по спорната граница, различна от имотната граница между имоти с номера 95 и 94, поради което вещото лице приема, че те съвпадат. За първи път се констатира разминаване след одобряването на новия кадастрален план, определящ имотните граници и нанасянето на регулационния план от 1974г. върху него. Видно от приложение № 2, № 3 и № 4, в кадастралния план от 1974г., от 2000г. и в кадастралната карта от 2007г., спорната имотната граница е отбелязана със знак за материализирана ограда. След измервания на място, вещото лице констатира, че местоположението на оградата съвпада с имотната граница по КК и с имотната граница по плановете от 1974г. и 2000г. Представеното по делото заключения е обосновано и следва да бъде кредитирано.

Разположението на границата на място се установява и от показанията на свидетеля С. П., който заявява, че същата съществува от 60 години и не е местена. Показанията на свидетеля са конкретни и последователни и со кредитирани.

За преместване на оградата с около 30-40 см. в началото и дъното на имотите говори свидетелката В. Д.. Показанията й обаче не са конкретни. Тя не е възприела лично преместването (отсъства продължително от адреса), не съобщава точни данни за разположението й преди и след заявеното преместване и приблизително време, когато е станало това, като изложените от нея обстоятелства не се подкрепят от никое от останалите доказателства, вкл. СТЕ.    

РС Пловдив приема предвид така събраните доказателства, че между спорните имоти и отредените за тях парцели не е имало придаваеми места по плана от 1974г. Границата между имотите, заснета в кадастралната карта, според вещото лице отразява предходната граница по кадастралния план от 2000г. и съответства на границата по КРП от 1974г. Предвид горното, не се установява твърдяното от ищцата неправилно заснемане на част от нейния имот към имота на ответниците. В заключението не се констатира такова навлизане, нито неправилно разположение на границата по предходните КРП.

РС Пловдив приема, че констатираното разминаване се появява за първи път при изработването на работно копие на регулационния план от 1974г. върху кадастралния план от 2000г. Това работно копие е създадено 26 години след одобряването на плана и не е меродавно за определяне местоположението на регулацията и наличието или липсата на придадени площи. За извод в тази насока следва да се вземат предвид предвижданията на оригиналния план от 1974г., според който имотната и регулационната граница по т. 3 и т. 6 от приложение № 2 съвпадат. Изводът на РС Пловдив е че доколкото не се установява неправилно заснемане на част от имота на ищцата, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Възражението на жалбоподателката И.Д., за неправилност на изводът за наличието на придаваемо място по регулация от имот № 179 с площ 21,5 кв.м. е неоснователен. По отношение на претендираната граница между процесните имоти УПИ ХІV-96 /по КК 47295.124.128./  и УПИ ХV-95 /по КК 47295.124.1179./ в кв.18 по плана на с.М. съдът не е правил изводи за наличие на придаваемо място по регулационен план, което да не е реализирано на практика. Такива изводи е правило вещото лице по изготвената СТЕ пред първата инстанция т. 1 и т.2 от заключението си /л.121/. Тези изводи на вещото лице Г., обаче не са били приети от първата инстанция по делото – РС Пловдив. Този съд в обжалвания си акт приема следното – „съдът намира, че между спорните имоти и отредените за тях парцели не е имало придаваеми места по плана от 1974г. Границата между имотите, заснета в кадастралната карта, според вещото лице отразява предходната граница по кадастралния план от 2000г. и съответства на границата по КРП от 1974г. Предвид горното, не се установява твърдяното от ищцата неправилно заснемане на част от нейния имот към имота на ответниците. В заключението не се констатира такова навлизане, нито неправилно разположение на границата по предходните КРП“.

От изготвените пред въззивната инстанция две единични и две допълнителни СТЕ не се установява придаваемо място по регулация от имот № 179 с площ 21,5 кв.м. Поради което изводите на РС Пловдив са правилни и законосъобразни, което е установено от други две вещи лица, извън вещото лице изготвило заключението пред РС Пловдив.

Възражението на жалбоподателката И.Д., че регулационните линии между имотите са непроменяни от приложения регулационен план от 1974г. и че одобреният през 2000 година план е кадастрален и не променя регулацията, за да се създават с него неуредени регулационни отношения между двата съседни УПИ, всъщност не подкрепя предявения от нея иск. Следва да се отбележи, че още на фаза искова молба и като основание на иска си ищцата Д. не сочи ясно, защо според нея неправилно около 30 кв.м. площ от нейния УПИ е била включена в имота на ответниците с идентификатор  47295.124.179 по КК. Като тази част се намирала в източната част на ПИ 47295.124.128 между точки 1 и 2 от приложения проект за изменение на КК /уточнение на иска л.27/. Единственото ясно изразено основание на иска е че имота на ищцата Д. по документи за собственост е 432 кв.м., а по кадастрална карта имотът е от 400 кв.м. /л.4 от исковата молба/. Да това е така, но защо липсващите около 30 кв.м. би следвало да са неправилно заснети точно на източната граница на имота и всичките да са завзети от собствениците на УПИ ХV-95 /по КК 47295.124.1179./ не става ясно дори като твърдяна теза от ищцата.

На първо място както е посочил и РС Пловдив площта е допълнителен критерии за индивидуализация на имота, когато липсват данни за неговите граници. В актовете за собственост се посочват както обща площ на имота, така и неговите граници. Но посочването на границите е общо и неконкретно като точни географски координати. Точното топографско и географско посочване на границите се извършва по обективни критерии, които не се обективират в акта за собственост, ето защо същият не може да дерогира кадастралните и регулационини планове само по критерий площ. При условие, че имота на ищцата граничи с още три регулирани поземлени имота, не става ясно, защо точно с процесния имот има проблем с границата и там са незаконно завладени около 30 кв.м. площ. Не че това не е възможно да стане на практика, но подобна промяна на границите свързана със завладяване на чужд имот следва да е доказана и с други конкретни доказателства, например свидетелски показания, каквито по делото няма. Или тук се иска да се уважи един установителен иск за собственост без да е ясно как точно, по какъв начин и каква точно част е завладяна от чужд имот. Ето защо въззивният съд не приема за достоверна СТЕ и допълнителна СТЕ на в.л. Й.Й. /л.56-61 и л.82-85/, защото там несъответствието от 15 кв.м. по границата или няма разумно обяснение или се обяснява с документите за собственост. Не става ясно и ако несъответствието е от 15 кв.м., какво става с останалите 17 кв.м. до общо 32 кв.м., при което несъотвествието с документите за собственост пак си остава налично и неразрешено.

На второ място не съществува никаква гаранция че посочената обща площ на имотите напълно точно съответства на реалната такава на място. В казуса по отношение на имота на ищцата е видно, че същият има множество промени по площ и граници преди да се установи площта от 432 кв.м., която е сбор от три площи, а именно: дворно място с площ от 17 кв.м., което се взема от имот пл. № 105 и дворно място с площ от около 35 кв.м., което се взема от имот пл. № 104. РС Пловдив приема, че предвид заемането на придаваемите места още към 1982г., регулационните линии на парцела по източната граница са се трансформирали в имотни граници. Като площта се калкулира по следния начин (380+17+около 35) се получава обща площ на имота от 432 кв.м. Много ясно се вижда от заключението на първата СТЕ назначена от въззивния съд скица 2 /л.63 от въззивното дело/, че придаваемите части към парцела на ищцата касаят други съседни на нея имоти, а не този на ответниците. Като възможността там да има проблеми със заетата площ е много по вероятна от непроменяната граница между процесните имоти по настоящото дело. Като тук следва да се посочи, че в самият нотариален акт от 1982г. /л.18 от първата инстанция/ много ясно се сочи че третата площ е около 35 кв.м., тоест за точни изчисления на площта не може да се говори.  

На трето място както експертизата назначена от първата инстанция така и последната СТЕ /л.95-98/ и допълнителна СТЕ /л.119 и л.120/ дават заключение, че регулационната линия по КРП от 1974г. и съществуващата на място имотна граница, материализирана с телена ограда съвпадат /л.132 от устните разяснения на вещото лице/. Налично е съвсем малко изместване на оградата, което обаче не е категорично доказано, защото както това е прието и от първата инстанция се оказва, че съвместяването на графичната карта на КРП от 1974г. и кадастралния план от 2000г. не може да се извърши съвсем точно, като е налице грешка в рамките на допустимото, защото се касасе до максимална разлика от 50 сантиметра, при положение, че на графичната карта от 1974г. един метър е един милиметър от линийката за измерване. Ето защо заключението на вещите лица е че съществуващата граница съвпада с регулационната граница.

При липса на други конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение съдържащи се във въззивната жалба въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и същото следва да се потвърди.

          Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемите  С.П. и Е.П. следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.3 от ГПК при следните предели. Доказани са такива направени в производството пред ОС Пловдив за адвокатски хонорар 1 440 лв. /л.106/7/ и 1055,30 лв. за експертизи /л.93 и л.114/. Общо дължими 2495,30 лева. Тези разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателката И.Д..

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 2448/16.07.2020г. на Пловдивски районен съд – ХІV граждански състав, постановено по гр.дело № 7286/2019г.

          ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  С.И.П., ЕГН ********** и Е.В.П., ЕГН ********** *** разноските по делото в размер на 2495,30 лева за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                                 2.