О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

     Номер                          09.04.2020 година                град С.З.

 

  СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,        ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети април две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: ВАНЯ Т.

                                               

като разгледа докладваното от съдията Ваня Т.

частно гражданско дело номер 1649 по описа за 2019 година

 

Производството е по чл.248 ГПК и образувано по молба на М.Г.Х., с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 132 от 27.01.2020 г. в частта му относно разноските чрез присъждане на сумата 300 лв., представляваща платено възнаграждение на дъщерята на молителя за оказана правна помощ по подаване на молба за поправка на ОФГ.

Молбата е своевременно подадена и допустима съгласно чл. 77 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 132 от 27.01.2020 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решението по същество на спора. Не са присъдени разноски.

Основанието за присъждане на разноски в полза на молителя е деликтно т.е. ответната страна, която е загубила спора изцяло или частично дължи разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК. Фактическия състав на отговорността за разноски включва следното – неоснователно предизвикан правен  спор, разноски, причинени от водене на дело по повод тоя спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноските. В настоящия случай решението за постановяване на поправка на очевидна фактическа грешка е предизвикано от действия на съда, поради което и ответникът не носи отговорност, ако молителя е сторил разноски.

Освен това разноските, които подлежат на заплащане са посочени в чл. 78 ал. 1 от ГПК – такси, разноски по производството (например разходи за копиране, за пътни и др.) и възнаграждение за адвокат. В настоящия случай в посочената от молителя разписка той е записал, че е платил на дъщеря си сумата от 300 лева – 150 лева за проучване на делото. Не е ясно дали дъщерята на молителя е адвокат, но щом това не се сочи и няма доказателства в тази насока, то съдът приема, че тя не е адвокат и възнаграждение като такъв не ѝ се следва. За изготвяне, копиране и изпращане на Молба за поправка на ОФГ е заплатил още 150 лева. Отново възнаграждение като за адвокат на лице, което не е адвокат (или юрисконсулт) не се следва. Тук биха могли да имат значение евентуално действително сторени разноски за пощенски разходи, копирна хартия и услуги или пътни, за което обаче няма представени доказателства реално да са сторени.

 

От горното следва, че не са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК относно допълване на Решение № 132 от 27.01.2020 г. в частта му относно разноските

Мотивиран така, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането за допълване на осн. чл.248, ал.1 ГПК, на Решение № 132 от 27.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1649/2019 г. на СтРС в частта относно разноските.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от датата на съобщението, че е изготвено пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: