Решение по дело №3275/2017 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………/ ………08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд – ІІ-ри състав, в публично заседание, проведено на трети юли през  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                      Председател : Веселина ЧОЛАКОВА

 

при секретаря Добринка Долчинкова  като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  адм. дело № 3275 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба от Д.К.П. с адрес *** против Заповед № 3790/07.11.2017 г. издадена от зам. кмета на Община-Варна, с която на основание чл. 190, ал. 2, вр. ал. 6 от Закона за устройство на територията на М.М.Ч. е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,50 м през ПИ с идентификатор 10135.2508.366 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, собственост на Д.К.П., общо засегната площ 72 кв.м. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като се нарушава принципът за съразмерност. Сочи, че с прокарването на временния път ще бъдат засегнати дългогодишни растения, които се намират в неговия имот. Счита, че целесъобразно е пътят да бъде прокаран през неговия и друг съседен имот. В съдебно заседание се явява лично и представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски.

Ответникът – Зам.кмета на Община Варна не изплаща представител.

Заинтересованата страна- М.М.Ч.  се представлява от адв. К. преупълномощена от адв. К. , която оспорва жалбата и претендира сторените разноски.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, легитимиращо се като на собственик на ПИ с идентификатор 10135.2508.366 по КК на гр. Варна, предмет на оспорената заповед. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване е Заповед № 3790/07.11.2017 г. издадена от Кмета на Община Варна. Заповедта е издадена с правно основание чл. 190, ал. 2, вр. ал. 6 от ЗУТ. С нея се разрешава на М.М.Ч. – собственик на ПИ 10135.2508.364 по КК на гр. Варна, прокарване на временен път с ширина 3,50 м , като от съществуващ път се премине през ПИ 10135.2508.366 по КК на гр.Варна, СО „Сотира“, собственост на Д.К.П., с общо засегната площ 72 кв.м. Към заповедта е приложена скица с нанесен временен път. Срокът на прокарване на временния път е разпореден до провеждане на отчуждителни процедури и отваряне на улица по влезлия в сила ПУП-ПРЗ  за района. За обезщетението е предвидено да бъде определено от комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община Варна.

От доказателствата в административната преписка се установява, че административното производство е образувано по молба рег.№ АУ077474ВН/24.08.2017 г. от М.М.Ч., собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2508.364 , за прокарване на временен път до собствения му имот през имота на Д.К.П. /л.19/. С протокол № 10/04.10.2017 г., комисия при Община Варна, назначена със Заповед № 2355/04.07.2016 година на Кмета на Община Варна, е разгледала молбата на М.Ч. и приложените към нея доказателства, като допуска започване процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50 м. през имота на жалбоподателя. Разпоредено е съобщаване на образуваното производство на засегнатите лица. С писмо рег.№ АУ077474ВНІ001ВН/11.10.2017 г.  / връчено на жалбоподателя на 17.10.2017 г. / л.17/ е уведомен за започналата процедура.

Срещу проекта е подадено възражение от жалбоподателя /л.16/ , в което е посочил, че принципно не възразява за прокарването на временен път, но това да се осъществи чрез преминаване и през друг имот.

На заседание на 29.10.2017 г., Комисия за достъп до имоти в Община-Варна е разгледала постъпилото възражение и е преценено, че то е неоснователно, тъй като при така направеното предложение ще се наложи изместване на две огради и ще се увеличи размера на обезщетението за подобрения. Решение  11-3  на Комисията е обективирано в Протокол № 11/29.10.2017 г. /л.13-15/.

Въз основа на предложението е издадена обжалваната заповед от Зам. кмета на Община-Варна, упълномощен със Заповед № 0657/13.03.2017 г. на Кмета на Община-Варна.

В съдебната фаза по искане на жалбоподателя . е назначена съдебно-техническа експертиза , заключението на която е прието на л.53-58 от делото.  Съобразно поставените въпроси вещото лице е дало заключение в следния смисъл:1. Територията, в която попадат ПИ-366 и ПИ-364 към настоящия момент е в строителни граници на гр. Варна, в урбанизираната територия в устройствена зона Жм1; 2. За двата ПИ има одобрен ПУП-ПРЗ, който е влязъл в сила. Достъпът до ПИ – 366  се осигурява чрез улица от югозапад с габарит 9,0 м., а до ПИ-364 чрез улица –тупек между о.т.393 и о.т.394 с ширина 3,5 м. и лице 3,5 м. , в съответствие с чл.81,ал.1 от ЗУТ и представлява разширение на път – ПИ-9536, засягайки ПИ-366.3. Планът за застрояване на е приложен; 3. Уличната регулация, която касае о.т.393 до о.т.394  не е приложена по смисъла на пар.22,т.1 от ЗР на ЗУТ.; 4. С ПУП-ПРЗ от 2005 г. е осигурен достъп до ПИ 364, чрез улица –тупик, между о.т.393 и о.т.394 с дължина 25,6 м, ширина – 3,5 м. и лице на имота -3,5 м.; 5. С предвидения временен път , в ПИ-366 се засягат 25,6 м. телена ограда, 4 броя дървета, от които 2 бадема с височина 5,0 м. , една череша с височина 8,0 м. и слива с височина 8,0 м., частично лози- 3 броя вдигнати на лозница от метална конструкция, като няма засегнати строежи и съоръжения. При изпълнението на временния път ще е необходимо изграждане на подпорна степа и ограда в ПИ-366; 6. Временният път отговаря на изискванията на ЗУТ, явява се единствения вариант, който следва новите улици по действащия ПУП и не засяга декоративна растителност по смисъла на пар.1,ал.3 от Наредба № 1/1993 г., във вр. с Каталог на Асоциацията на производителите на декоративни растения в България.

            След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса - да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

По валидността на акта:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – зам. кмет на община Варна съгласно изричната норма на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с пар.1,ал.3 от ДР на ЗУТ и Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която кметът на Община-Варна е предоставил функции по ЗУТ, в частта на издаване на заповеди по чл.190,ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища / л.30 от делото/. Спазена е законоустановената писмена форма, като обжалваният акт съдържа в достатъчна степен изложение на фактическите и правните основания за издаването му, което позволява осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:

Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта. При служебната проверка съдът констатира, че са изпълнени всички изисквания за осигуряване на участие на страните в производството и са спазени основните принципи на административното производство. 

По материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че същата е издадена на основание чл. 190, ал. 2, предл. 2 от ЗУТ, съгласно който при нужда временни пътища се прокарват в неурегулирани части, включени в общ устройствен план. От събраните по делото доказателства се установява, че за имота на заинтересованата страна и този на жалбоподателя няма приложена регулация по смисъла на пар.22,ал.1,т.1 от ЗР на ЗУТ. Засегнатият имот попада в границите на урбанизирана територия, като съгласно ОУП от 2012 г. е включен в строителните граници на гр. Варна.

Временният път по чл. 190 от ЗУТ е предвиден за осигуряване на транспортен достъп до имота, който да даде възможност на обитателите и неограничен брой лица да достигнат безпрепятствено до него, включително за оказване на медицинска, противопожарна помощ, съдействие от органите на МВР или други. От заключението на вещото лице, дадено след оглед на място, се установява нуждата от прокарване на временен път, доколкото до имота на заинтересованата страна  няма транспортен достъп.  Това обстоятелство не се и спори между страните.

Спазени са изискванията на чл. 190, ал. 3, изр. първо от ЗУТ, доколкото предвиденото с оспорената заповед трасе на временния път следва в по-голямата си част новата улица, предвидена по влезлия в сила ПУП-ПРЗ.  В трасето на временния път не попадат сгради и постройки, а 4 бр. дървета, и лози,  за които в производството не се доказа, че имат качеството дълготрайни декоративни дървета. Съобразно чл.2 Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, дървесните видове, представляващи „овощни дървета“  които ще бъдат засегнати от временния път не са „дълготрайни декоративни дървета“.

Не се установява постигнато съгласие между собствениците, което съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ е обстоятелство, изискващо друга форма на акта за прокарване на временен път. Такова съгласие в случая на трасето, предвидено в оспорената заповед, е необходимо да е изразено в надлежната форма и от двамата собственици на служещи имоти. Заявителят е декларирал липсата на съгласие в административното производство, а видно от направеното от страна на жалбоподателя възражение, такова съгласие липсва най-малко от негова страна, поради което е налице хипотезата, в която временният път се прокарва въз основа на заповед на кмета на общината.

От доказателствата по преписката и приетата съдебно-техническа експертиза се установява безспорно, че предвиденият временен път е най-икономично осъществим. Според заключението на вещото лице, не съществува икономически по-изгоден вариант за осигуряване на достъп до имота на заинтересованата страна. Такава преценка е извършена и в административната фаза от комисията при общината.

Доводите на жалбоподателя за наличието на по-икономичен вариант чрез прокарване на временния път през неговия и друг имот се опровергават от заключението на работилата по делото СТЕ.. Освен това за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, и за времето на ползването, на собствениците на служещите имоти се дължат обезщетения от собствениците на обслужваните от временния път имоти съгласно чл. 191, ал. 1 и 2 от ЗУТ, определени в отделна процедура, протичаща след тази за разрешаване на прокарването.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, налагащи нейната отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход от производството и с оглед направените искания, в полза на заинтересованата страна, за която актът е благоприятен, на основание чл. 143, ал.3 от АПК следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018 г. /л.64 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.П. с адрес *** против Заповед № 3790/07.11.2017 г. издадена от зам. кмета на Община-Варна, с която на основание чл. 190, ал. 2, вр. ал. 6 от Закона за устройство на територията на М.М.Ч. е разрешено прокарване на временен път с ширина 3,50 м през ПИ с идентификатор 10135.2508.366 по КК на гр. Варна, СО „Сотира“, собственост на Д.К.П., общо засегната площ 72 кв.м.

 

ОСЪЖДА Д.К.П. с адрес *** да плати в полза на М.М.Ч. сторените по делото разноски в размер на 600,00 лева .

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :