Р Е Ш Е Н И Е
№:1527 26.07.2018г. гр.Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми
състав
На десети юли две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: С. Х.
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен
Йосифов
административно
дело № 328 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл. 57а, ал.3
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Бейк Шоп Краси“ЕООД, ЕИК-***,
гр.Бургас, ж.к.Лазур, ***, против заповед № 2239/24.08.2017г. на зам.кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено премахването
на собствения му преместваем обект: „Павилион“ за продажба на кафе и закуски, с
размери 5,00/3,00м. (площ 15кв.м.), с конструкция от метални елементи и гипскартонена
обшивка, поставен в източния край на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на
гр.Бургас – публична общинска собственост, на позиция № 61 по схемата на целогодишните
преместваеми обекти на територията на Дирекция „ЦАУ Приморие“, Община Бургас.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
издадена от зам.кмета на Община Бургас извън правомощията му по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, тъй като процесният павилион фактически представлява строеж, а не
преместваем обект. Оспорва се и обстоятелството, че към датата на издаване на
заповедта е бил постановен изричен отказ за поставяне на обекта, тъй като
същият е бил оспорен пред съда и е бил обявен за нищожен. Третото възражение е
за това, че жалбоподателят не е собственик на обекта или на терена, поради
което неправилно е определен като адресат на процесната заповед. В подкрепа на
твърденията си жалбоподателят представи писмени доказателства, ангажира извършването
на съдебно-техническа експертиза и по негово искане съдът разпита един свидетел.
В съдебно заседание, чрез редовно упълномощения процесуален представител – адв.Е.М.,
поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, пледира за уважаването й, като
претендира за извършените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – заместник кмет по „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С. Б., в представения писмено отговор на жалбата и в съдебно заседание, оспорва
жалбата и пледира да бъде отхвърлена, тъй като атакуваната с нея заповед е законосъобразна.
Възразява срещу допустимостта на жалбата, като счита същата за просрочена и
оспорва възраженията на жалбоподателя. Изразеното становище се поддържа и
представената писмена защита.
Административен
съд - Бургас в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Съгласно приложения по делото констативен акт №
П-15/01.06.2017г. (л.33), съставен от служители на Община Бургас, при извършената
проверка на 29.05.2017г. на преместваем обект, тип „Павилион“ за продажба на кафе
и закуски, с размери 5,00/3,00м. (площ 15кв.м.), с конструкция – метални елементи
и гипскартонена обшивка, поставен върху бетонова площадка, нетрайно свързан с
терена в източния край на поземлен имот, публична общинска собственост с идентификатор
***по КККР (съкр. кадастралната карта и кадастралните регистри) на гр.Бургас, позиция
№ 61, по схемата на целогодишните преместваеми обекти на територията на Дирекция
„ЦАУ Приморие“, Община Бургас, е установено, че обектът е собственост на
жалбоподателя „Бейк Шоп Краси“ЕООД. Проверката била извършена в отсъствието на
управителя на дружеството К. К. В.. За обекта имало издадено Разрешение за
поставяне на преместваем обект № ІІ зона – 003257/21.12.2015г. на Дирекция „ЦАУ
Приморие“, Община Бургас, със срок на разполагане на обекта до 31.12.2016г.
(л.42). Постановен бил отказ с изх.№ 70-00-7255/1/15.03.2017г. на Дирекция „ЦАУ
Приморие“, Община Бургас (л.33), съставен на основание чл.8, ал.2 от Наредбата за
преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско
обзавеждане на територията на Община Бургас (публ. https://burgascouncil.org/Naredbi-i-pravilnici/Deystvashchi-normativni-aktove/2849). За нарушение
в констативния протокол изрично е посочено, че обектът е поставен върху имот,
публична общинска собственост, като срокът на разрешението му за поставяне на
преместваем обект е изтекъл на 31.12.2016г. С това е нарушен чл.57а, ал.1, т.6
от ЗУТ. Посочено е също, че за направените констатации в деня на проверката бил
съставен констативен протокол № П-77/29.05.2017г. (л.37), видно от който, с
него са установени същите факти. За резултатите от проверката на 29.05.2017г. и
съставения протокол, било изготвено съобщение, което било поставено на обекта в
деня пра проверката (л.35 и 36).
След съставянето на констативния акт, същият бил
изпратен на адреса на управление на дружеството-жалбоподател с пощенска пратка,
която е върната с отбелязване, че същата не е потърсена от получателя (л.32). Съобщаването
на констативния акт било извършена на основание § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, с две
съобщения, поставени на таблото за съобщения и на обекта, като било указано, че
срещу акта могат да се подават възражения в 7-дн. срок, но такова не е
постъпило по делото.
Въз основа на констативния акт с процесната заповед административният
орган е постановил премахване на павилиона на основание чл.57а, ал.1, т.6 от ЗУТ,
като е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на
съобщаването на заповедта. В заповедта е посочено, че при неспазването на този
срок незаконосъобразно поставеният обект ще бъде премахнат принудително от
Община Бургас. Посочени са също редът за обжалването на заповедта и това, че на
основание чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ тя подлежи на предварително изпълнение.
Процесната заповед била изпратена за връчване на
адреса на управление на дружеството с пощенска пратка, която отново е върната
с отбелязване, че същата не е потърсена от получателя (л.26). Тази констатация
е удостоверена с подписи на пощальон и н-к пощ.станция без удостоверяване на
тяхната самоличност. На 29.09.2018г. на основание § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ на процесния обект и на
таблото за съобщения в Дирекция „ЦАУ Приморие“ било поставено съобщение за съставената
заповед (л.22 и 23) и на 16.10.2017г. бил съставен протокол за сваляне на съобщението
от таблото за съобщения в сградата на Дирекция „ЦАУ Приморие“ при Община Бургас.
Последвало издаването на констативен протокол №
П-272/15.11.2017г. издаден от служителите на общината, с който е установено, че
обектът не е премахнат и процесната заповед не е изпълнена. До
дружеството-жалбоподател била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№
70-00-4642/2/21.11.2017г., която била връчена на адреса на управление с
пощенска пратка на 08.01.2018г. На същата дата на управителя на дружеството било
връчено и копие от процесната заповед, съгласно разписката на л.25.
Видно от приложеното адм.д.№ 182/2017г. по описа на
Административен съд - Бургас, с определение № 410/13.03.2017г. по него,
оставено в сила с определение №5361/10.05.2017г. по адм.д.№ 4602/2017г. на ВАС,
е била оставена без разглеждане жалба на „Бейк Шоп Краси“ЕООД против мълчалив
отказ на директора на Дирекция „ЦАУ Приморие“ при Община Бургас да се произнесе
по негово заявление вх.№ 70-00-7255 от 01.11.2016г. за издаване на разрешение
за поставяне на преместваем обект на позиция № 61, гр.Бургас, ул.Христо Ботев и
ул.Любен Каравелов. Мотив за недопустимост на жалбата е бил факта, че
мълчаливият отказ не е бил оспорен в едномесечен срок от изтичането на срока в
който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
По другото приложено адм.д.№ 2055/2017г. по описа на
Административен съд - Бургас, с решение № 2136/11.12.2017г., влязло в сила на
03.01.2018г., е била обявена нищожност на цитирания в процесната заповед отказ с
изх.№ 70-00-7255/1/15.03.2017г. на Дирекция „ЦАУ Приморие“, Община Бургас за
поставяне на преместваем обект за 2017г. на позиция № 61, тъй като по
подаденото заявление вх.№ 70-00-7255 от 01.11.2016г. е влязъл в сила на
08.12.2016г. мълчалив отказ, което е установено и по адм.д.№ 182/2017г.
По делото беше извършена и съдебно-техническа
експертиза от вещото лице С.Р., която след извършен оглед посочи, че конструкцията
на процесния павилион е метална, с носещи метални колони, замонолитени в
бетонова основа, а ограждащите стени са от зидария с итонг. Павилионът е със
застроена площ от 15кв.м. и се състои от две помещения за обработване и
продажба на закуски, кафе и санитарен възел. Дограмата на обекта е алуминиева,
а входната врата е метална. Подовата настилка е ламинат и теракотени плочи
върху бетонова основа. Изпълнена е фаянсова облицовка с височина 1м. в
санитарния възел. На едната фасада на павилиона от към улицата е монтирана
сълнезащитна метална конструкция с тента. Вещото лице е посочило също в
заключението си, че павилионът не може да се премести, тъй като е трайно
изграден върху терена. Необходимо е да се демонтира носещата метална
конструкция и да се монтира на нова бетонова основа, при което ограждащите и
преградните стени в по-голямата си част ще се разрушат. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че е направило извода, че външните стени представляват
зидария от итонг, въз основа на тяхната дебелина от 10 см., но за да се
установи това с категорично, следва същите да се разрушат. Заявява също, че
конструкцията може да се разглоби, тъй като тя е сглобяема, но стените няма да
се ползват в този вид. Дори външните стени да са от гипсокартон (така както е
посочено в процесната заповед), при преместване те ще бъдат разрушени частично.
Трябва да се излее нова бетонова настилка и върху нея да се поставят носещите
колони.
По искане на жалбоподателя беше разпитана в качеството
на свидетел М. П., която заяви, че работи в процесния павилион и през миналата
година търговските дружества които стопанисват обекта са се сменили, но тя
останала да работи за „Краси 2013“ЕООД.
Жалбоподателят представи по делото писмен договор за
продажба на движима вещ (л.65) – процесния павилион, съгласно който същият е
бил продаден на 02.05.2017г. от „Бейк Шоп Краси“ЕООД на „Краси 2013“ЕООД за
сумата от 500 лева. Съгласно посочените от ответника справки в търговския
регистър, едноличен собственик на капитала и управител на двете дружества е
едно и също лице – Константин Красимиров Владев.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу заповед № 2239/24.08.2017г. на зам.кмета
по на Община Бургас е подадена пред надлежен
съд, от активно легитимно да оспори административния акт лице, неин адресат. Съдът
приема, че заповедта е връчена редовно на „Бейк Шоп Краси“ЕООД едва на
08.01.2018г., а жалбата срещу нея е депозирана на 22.01.2018г., видно от входящия
индекс и се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално
допустима. В случая процедурата по § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ е приложена, без да се
налице предпоставките за това. Общият ред за уведомяване на лицето по § 4, ал.1
от ДР на ЗУТ чрез изпращане на съобщение по реда на АПК не е изпълнен. Изпратеното
до дружеството съобщение с обратна разписка е върнато с отбелязване „непотърсено“,
без да са посочени причини за това, подписано от двама пощенски служители с
непосочена самоличност. Следователно ненамирането на адреса не е удостоверено
надлежно с подписите на две длъжностни лица, както изисква разпоредбата на § 4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ. Ето защо не може
да се приеме, че съобщаването чрез обявление, поставено на обекта и на таблото за
обяви на общинската администрация е редовно и поставя началото на срока за обжалване
на издадената заповед.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Освен по оплакванията в жалбата, съдът извърши и
служебна преценка за законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168
от АПК за наличие на всички изброени в чл.146 от АПК основания за отмяна, а именно
– издадена ли е от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
правила при издаването й, съответства ли на материалноправните разпоредби на закона
и целта му.
Съгласно чл.57а от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл.57,
ал.1 се премахват при наличие на хипотеза от изброените в т.1 до т.7, което се установява
с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 в 7-дневен срок от констатиране
на нарушението. Констативният акт се връчва на собственика на обекта с възможност
за възражения в тридневен срок. Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от
връчването на констативния акт, кметът на общината издава заповед за премахване
на обекта.
В настоящия случай заповедта е издадена от зам.кмет на
Община Бургас с надлежно делегирани правомощия съгласно заповед № 572/02.03.2016г.
(л.9). При издаването й са спазени установените в чл.59 от АПК изисквания за форма,
в това число за посочване на фактическите и правните основания за издаване на административния
акт. Не са налице нарушения на установената в чл.57а, ал.2 и 3 от ЗУТ процедура по издаване на заповедта.
Неоснователни са доводите от жалбата за това, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването на заповедта
липсвал постановен
отказ за поставяне на обекта. По силата на два постановени съдебни акта, по адм.д.№
182/2017г. и адм.д.№ 2055/2017г., двете на Административен съд - Бургас, е
установено в отношенията между страните, че по подаденото от жалбоподателя заявление
вх.№ 70-00-7255/01.11.2016г. е влязъл в сила на 08.12.2016г. мълчалив отказ. Оспорената
заповед е с дата 14.08.2017г. и следователно е била постановена след влизане в сила
на отказа за издаване на разрешение.
Неоснователно е и другото възражение, че жалбоподателят
не е собственик на обекта, поради което неправилно е определен като адресат на процесната
заповед. Представения по делото писмен договор за продажба движима вещ, не само
е сключен между свързани лица, но като частен писмен документ няма достоверна
дата която да бъде противопоставена на ответната страна, съгласно чл.181 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, поради което следва да се възприеме, че той е съставен най-рано
на датата, на която е депозиран пред съда с молбата от 13.03.2018г. От това се
налага извода, че административният орган правилно е определил адресата на
процесната заповед.
Главният релевантен факт по отношение на третото
възражение е да се установи дали процесния обект – „Павилион“ за продажба на кафе
и закуски, с размери 5,00/3,00м. (площ 15кв.м.), с конструкция от метални елементи
и гипскартонена обшивка, може да се квалифицира като преместваем обект по смисъла
на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Ако представлява
такъв, той подлежи на премахване на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, тъй като безспорно
по делото е установено, че срокът на разрешението за поставянето му е изтекъл
Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ: „Преместваем обект е
обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който
може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност
да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това,
за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването
му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя.“. Съдът намира за законосъобразно
приетото в оспорената заповед, че процесният обект не е трайно прикрепен към земята.
Заключението на вещото лице Р. в тази насока беше двусмислено. От една страна
тя твърди в заключението, че обектът бил със замонолитени метални колони в
бетонова основа, но в съдебно заседание заявява, че конструкцията на павилиона
може да се разглоби, тъй като е сглобяема и може да се премести на друго място,
но единствено стените няма да се ползват в този вид. Релевантно в случая обаче
е не ползването на стените, а на конструкцията. Самите стени са паянтова конструкция,
която винаги може да се демонтира и монтира отново в същия вид. Предвид констатациите,
че обектът е предназначен за търговска дейност, може чрез конструкцията си да бъде
преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация, поставянето и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на терена
публична общинска собственост, върху който се поставя или отделя, същия се определя
като преместваем по смисъла на закона. Следва да се има предвид, че и самият жалбоподател
е посочил в частния писмен договор с който е продал павилиона, че същият е
движима вещ. В тази връзка съдът счита, че по делото не се обори установеното в
хода на административното производство с описаните по-горе констативен акт и
констативен протокол, че павилионът е само поставен върху бетоновата площадка и
е нетрайно свързан с терена върху имот публична общинска собственост.
Предвид изложеното, жалбата срещу оспорената заповед
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този изход
на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника
за разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.78,
ал.8 от ГПК, в полза на Община Бургас следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния
размер предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - град Бургас, седми състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бейк
Шоп Краси“ЕООД, ЕИК-***, гр.Бургас, ж.к.Лазур, ***, против заповед № 2239/24.08.2017г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции
и регионално развитие“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА „Бейк Шоп Краси“ЕООД,
ЕИК-***, да заплати в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: