Решение по дело №231/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по искова молба от Д. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди, причинени в периода от 09.03.2020 г. до 05.05.2020 г. и претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, съставляващо неоснователно лишаване на ищеца от СУМПС.

В исковата молба се твърди, че на 09.03.2020 г. ищецът бил спрян за проверка от служител на РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, като при проведен тест с дрегер, резултатът бил положителен и отчел наличие на м.. Съставен му бил АУАН и образувано ДП № 267/2020 г. Едновременно с това била издадена и заповед за задържане за 24 часа. С изготвянето на химикотоксикологична експертиза се установило, че ищецът не е употребявал наркотици и досъдебното производство било прекратено. В двумесечния период на досъдебното производство ищецът бил незаконно лишен от СУМПС, което му създало множество пречки и затруднения – р. му била пряко обвързана с управление на автомобил, тъй като се занимавал със с., а липсата на свидетелство за управление довела до липсата на доходи и средства за препитание. Вземал пари н. от приятели и роднини, живеел в постоянен с.. Незаконното отнемане на СУМПС се явило дълбоко т. събитие и това обуславяло необходимост от обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в претендирания размер от 5 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски. В допълнителна молба по делото ищецът уточнява, че повод за претенцията му за неимуществени вреди, причинени в периода от 09.03.2020 г. до 05.05.2020 г. е незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, съставляващо неоснователно лишаване на ищеца от СУМПС.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Мл. Д. от АК – [област], който поддържа иска и моли съда да го уважи по основание и размер. Претендира разноски по представен списък.

В открито съдебно заседание ответникът ОД на МВР – [област], редовно и своевременно призована, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. К. Б., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. В писмени бележки излага подробни съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание Окръжна прокуратура – Сливен, чрез своя представител застъпва становище за недоказаност и неоснователност на исковата молба, с подробно изложени доводи в тази насока.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2020 г. около 22.00 ч. ищецът Д. П. Д. управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 240“ с рег. № [рег. номер] в [жк], като до ** бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Сливен. При извършена с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 с фабр. № ARJF-0012 полицейска проверка бил отчетен положителен резултат за употреба на м.. За установеното и квалифицирано като административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от ЗДвП срещу Д. бил съставен АУАН № GA177964/09.03.2020 г. Със съставяне на акта било иззето и СУМПС на водача с № ******. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, че този акт е отменен. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000294/09.03.2020 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен въз основа на съставения АУАН било постановено временно отнемане на СУМПС на Д. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта влязла в законна сила, като необжалвана в законоустановения срок.

Д. бил задържан за 24 часа в помещение за временно задържане в РУ-Сливен със Заповед рег. № 1670зз-144/09.03.2020 г. с правно основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и фактическо такова – наличие на достатъчно данни, че е извършител на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, като било образувано ДП № 267/2020 г. По делото не се твърди, а и не са налице данни тази заповед за задържане да е обжалвана, респ. – отменена по съдебен ред.

В хода на досъдебното производство била извършена съдебна химикотоксикологична експертиза № И-3857/22.04.2020 г. от експерти при ВМА – София, според която в предоставената кръвна проба на лицето Д. П. Д. не е установено наличие на наркотични вещества.

С Постановление от 05.05.2020 г. досъдебното производство било прекратено, а на 12.05.2020 г. – СУМПС [номер] било върнато на Д..

По доказателствата е приобщено заключение от извършената химикотоксикологична експертиза, изготвено на 22.04.2020 г. от медицински екип при ВМА – София с отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества в проба кръв.

Със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Министърът на вътрешните работи определил служби за контрол по ЗДвП. Със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен определил длъжностни лица, които да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП.

Според данните в справка за нарушител/водач, извлечени от информационната система на МВР, Д. П. Д. притежава СУМПС [номер], издадено на 06.10.2009 г.

По делото по искане на ищцовата страна е разпитан като свидетел Д. Г., който заявява, че преди около 4-5 или 5 и половина години Д. му казал, че са му взели шофьорската книжка. През времето, когато бил без СУМПС му се налагало да си наема шофьор, за да ремонтира къща и посещава м.си, да й носи л.и да купува строителни материали. Срамувал се, че трябва друг да го транспортира. Тогава било епидемия и трябвало да се снабдяват с документи за тях и шофьора, защото имало пунктове и се минавало с бележка. В този двумесечен период, в който Д. бил без книжка, му били нарушени възможностите да пътува, да се снабдява с материали, да работи, макар че имало ограничение да не се излиза от домовете, той не можел да ходи при м.си заради книжката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правно естество:

Исковата претенция се явява депозирана при наличие на активна процесуална легитимация и срещу надлежен ответник. Искът е предявен и преди изтичане на 5 - годишния давностен срок от периода, в който се сочат настъпили за ищеца неимуществени вреди, обезщетяване на които се иска. Разгледана по същество, исковата претенция се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователна, при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен характер и произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на незаконосъобразен административен акт. Извън това следва да се посочи, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД, отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4 от ЗОДОВ, като фактическият й състав не изисква вина под форма на умисъл или небрежност.

За претенцията за обезщетение по горния ред е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт и вреда - имуществена или неимуществена. При преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите материалноправни норми настоящата съдебна инстанция намира, че първият от цитираните по – горе задължителни елементи не е налице, а липсата на която и да е от тези предпоставки от сложния фактически състав на посочената норма води до невъзможност отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ да бъде реализирана.

Според съдържанието на исковата молба, твърдението на Д. е за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по отнемане на СУМПС и по задържане в помещение за задържане в РУ – Сливен за срок от 24 часа. Според относимата процесуална норма на чл. 203 ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностните лица. Съгласно чл. 204 ал. 1 – 2 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, като искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Според чл. 204 ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Видно от доказателствата по делото, описаните по-горе Заповед рег. № 1670зз-144/09.03.2020 г. за задържане на лице и АУАН сер. GA № 177964/09.03.2020 г., с които ищецът е задържан за 24 часа в помещение в РУ на МВР-Сливен и е отнето СУМПС [номер], в резултат на положителен тест за употреба на наркотични вещества, са влезли в законна сила, т.е. не са налице отменени по съдебен ред като незаконосъобразни индивидуални административни актове.

На следващо място, не могат да се приемат като незаконосъобразни и твърдяни от ищцовата страна бездействия на полицейските органи, в смисъл, че неоснователно са задържали в процесния период СУМПС на Д.. Отнемането на СУМПС е извършено от компетентно длъжностно лице, при наличие на законови основания за това и със съставен акт, чиято законосъобразност не е прогласена по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Разглежданият случай на административно деяние попада в хипотезата чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, поради което съдът приема, че извършените от актосъставителя фактически действия по изземване на СУМПС от Д. са извършени в съответствие с нормативните изисквания. Съобразно чл. 172 ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Разпореденото в нормите на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП фактическо изземване на СУМПС съставлява не само правомощие, но и функционално задължение на полицейския орган при установяване на нарушения от посочената категория. Към момента на изземване действията на актосъставителя, който според представените доказателства е оправомощено лице от служба за контрол по смисъла на закона, са законосъобразни, а полицейският орган е действал в условията на обвързана компетентност. В процесния период от 09.03.2020 г. до 05.05.2020 г. не са били налице основания за връщане на свидетелството за управление, административно действие, извършено въз основа на постановление за прекратяване на досъдебно производство, респ. на заключение от съдебна химикотоксикологична експертиза. С оглед наведеното от процесуалния представител на ищеца възражение, че СУМПС е отнето и незаконосъобразно задържано въз основа на полеви тест, който бил оборен от последвалата химикотоксикологична експертиза, следва да се добави, че отнемането на свидетелството в идентични случаи, в т.ч. с прилагане на принудителни административни мерки е превенция, която цели да предотврати настъпването на тежки последици от евентуално извършване на административно противоправно деяние, които могат да са неблагоприятни както за лицето - евентуален нарушител, така и за други участници в движението, като тези мерки се прилагат при наличие на достатъчно обосновано съмнение за извършено нарушение. В процесния случай, резултатът от проведения на 09.03.2020 г. тест с Дрегер ДDRUG TEST е бил положителен за употреба на м., което е достатъчно да се приеме, че е било налице и в достатъчна степен обосновано съмнение за извършено нарушение от водача на МПС, обосновало съставянето на АУАН и прилагане на ПАМ с отнемане на СУМПС. При така установените данни от техническото средство полицейският орган е процедирал законосъобразно и в съответствие с целта на чл. 171 ЗДвП, фактически отнемайки СУМПС с АУАН и прилагайки урегулираната в закона принудителна административна мярка. Изчакването на резултата от извършеното химическо изследване, който в конкретния случай е отнел около два месеца от една страна би обезсмислило прилагането на ПАМ, а от друга - би създало неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача на въпросното МПС, така и за други, потенциални участници в движението. Отделно от това, приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП не въвежда като условие за прилагането й "безпротиворечиво" установяване, вкл. и с резултат от медицинско изследване, че водачът на автомобила е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Напротив, от употребените в чл. 171, т. 1 б. "б" изрази, като "временно отнемане", "до решаване на въпроса за отговорността", както и от целта, преследвана с приложението на разпоредбите в чл. 171, достатъчно за приложението на посочената разпоредба е и само неблагоприятният за лицето-водач на МПС резултат от проведен тест с техническо средство, извършено от органите на МВР в момента на проверката. Ето защо съдът приема, че задържането на СУМПС на Д. в процесния период се е основавало на законосъобразни действия на органите на МВР при наличие на положителен тест за употреба на наркотични вещества и не може да обоснове извод в обратния смисъл обстоятелството, че резултатът от този тест е бил опроверган от изготвена два месеца след отнемането съдебна химикотоксикологична експертиза.

По делото не се доказа и наличието на втората предпоставка – твърдяните от ищеца като настъпили в резултат на отнемане на СУМПС за времевия период от 09.03.2020 г. до 05.05.2020 г. неимуществени вреди. Разпитаният по делото свидетел сочи, че в посочения период ищецът е бил принуден да наема шофьор, за да посещава възрастната си м.и превозва строителни материали, бил притеснен, когато го питали защо го вози шофьор, но за твърдяния преживяван постоянен стрес не са представени никакви медицински документи. Не са ангажирани и доказателства, че Д. се нуждае от СУМПС за изпълнение на професионални задължения. Дори да се приеме, че полицейската проверка и отнемането на СУМПС са се отразили негативно на обичайното п.-е. състояние на Д., то това не променя факта, че последното не е резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответния административен орган, визирани в исковата молба.

Както се отбеляза по – горе, отговорността на държавата и общините по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ не може да се реализира при липсата дори и на една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице кумулативно, като в настоящия случай не е доказано наличието на нито една от посочените в нормата елементи от фактическия състав. Не са налице незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган, изискуеми от посочената норма като задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени при и по повод извършване на административна дейност.

При горните съображения, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция на Д. Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв., претърпени вследствие на незаконосъобразни заповед за задържане и бездействия по задържане на СУМПС следва бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

 

При този изход на спора, неоснователно се явява искането на ищцовата страна за присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Основателна е и следва да се уважи претенцията на ответника, заявена от неговия процесуален представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата и се възложи в тежест на ищеца.

 

Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба от Д. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди, причинени в периода от 09.03.2020 г. до 05.05.2020 г. и претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, съставляващо неоснователно лишаване на ищеца от СУМПС.

 

ОСЪЖДА Д. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

Препис от решението да се изпрати на страните.