Определение по дело №3447/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 429
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20197050703447
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………      2021 година

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН Д.

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело 3447 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е било образувано по жалба вх.№18614/16.12.2019 г. депозирана от С.Х.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН ********** *** срещу Заповед №392/15.12.2017 г. на Зам. Кмет на Община Варна, с която е одобрен ПУП ПРЗ за имот с идентификатор 10135.5506.341. Двамата жалбоподатели се мотивират с това, че и двамата са собственици на ПИ с идентификатор 10135.5506.888, с административен адрес се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Професор Иван Шишманов“ №12 твърдят, че двата имота – с кадастрални номера 10135.5506.341 и 10135.5506.888 се намират „през улица“ по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.79 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройството на  отделните видове територии и устройствени зони. Намират, че Община Варна е следвало да изиска съгласие от страна на заинтересованите преди започване на процедурите. Молят обжалваната заповед да бъде отменена.

Същевременно в деловодството на Административен съд Варна е била заведена жалба с вх. №7914/08.07.2020 г. тя е подадена от П.А.С., ЕГН-**********, Г.П.Н., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН ********** отново срещу заповед №Г—392/15.12.2017 г. във връзка с посочената жалба е било образувано административно дело №1499/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. Жалбоподателките по това производство са обосновали интереса си от завеждане на производството, тъй като са собственици на ПИ с идентификатор №10135.5506.889, намиращ се на административен адрес гр. Варна, ул. „Лайош Кошут“ №9. Също твърдят, че техният имот с идентификатор 10135.5506.889 и имот 10135.5506.341 са през улица, като намират, че със обжалваната заповед се допускат намалени разстояния между техния имот и разположените в него сгради спрямо бъдещото застрояване. С определение №1568/20.07.2020 г. съдията-докладчик по така образуваното административно дело №1499/2020 г. го е присъединил към производството по административно дело №3447/2019 г. на ВАдС.

С определение №2203/15.10.2020 г. съдът е конституирал като жалбоподатели в производството по делото и от П.А.С., ЕГН-**********, Г.П.Н., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН **********, в качеството им на собственици на имот 10135.5506.889.

В съдебно заседание проведено на 05.02.2020 г. съдът е конституирал в качеството им на заинтересовани страни по делото Д.А.Д., Р.С.Д. и И.К.К. и тримата като собственици на имот с идентификатор 10135.5506.341.

 В съдебно заседание на 30.09.2020 г. е била приета назначената СТЕ, която е имала задача да обследва действителното състояние на регулацията на имотите - 10135.5506.889,  10135.5506.888 и 10135.5506.341. при отговор на въпрос номер три е дадено становище, че имотите не са съседни, но се явяват „през улица“ не са дадени ясни определения защо това е така нито в диспозитивната, нито в мотивационната част на експертизата. Намира ,че бъдещата сграда, която ще се строи се явявала засенчена от ПИ с №889 и №888. Сочи, че линиите на застрояване в имот №341 са ограничителни и не би могло да се каже къде и как точно ще се разположи бъдещото строителство и с каква височина. Това можело да стане само с РУП, когато той е задължителен, а в случая това ще се изследва едва с инвестиционния проект. По настояване на жалбоподателите поради непълнота на експертизата е назначена повторна СТЕ. Последната отговаря на повече поставени въпроси, но в общи линии не води до различен извод относно положението на имотите. Посочено е, че за имотите на оспорващите и заинтерисованите страни има действащи регулациони планове, но не и застроителни такива. Посочено, че имотите на жаалбоподателите и този на заинтересованите страни не са съседни, но са през улица. Посочено е, че процесния ПУП-ПРЗ в табличната си част предвиждайки височината в метри на сградата до 14 м. не нарушава нормата на чл.32, ал.1 и ал.З от ЗУТ по отношение на съществуващата законна сграда в ПИ:888. Посочено е, че в градоустройственото проектиране в частта ПУП-ПРЗ по чл.110, ал.1 от ЗУТ се установяват ограничителни линии на застрояване по чл.75, ал.2 и в тази фаза не може да бъде ползвано намалено отстояние. Намалено отстояние може да бъде ползвано само по смисъла на чл.36, ал.1,2,3, които се доказват с РУП по чл.113 от ЗУТ. Изрично е посоченоче на основание на чл.131, ал.2 от ЗУТ непосредствено засегнат от предвижданията на процесния ПУП е имотът на заинтерисованата страна ПИ:341, а имотите на жалбоподателите не се явяват такива, т.к. процесния ПУП-ПРЗ не се съпровожда с РУП. Доказателство, че не е необходим РУП (за намалени отстояния) се съдържа в отговора на Въпрос №11 и Приложение №3-Разрез 2-2 към СТЕ. От извършеното обследване в отговора на Въпрос 5,6 и 11 към СТЕ и Приложение 3, категорично се налага извода, че процесния ПУП-ПРЗ в следващата фаза на инвестиционно проектиране не създава предпоставки за намалени отстояния. Процесният ПУП-ПРЗ отговарял на всички изисквания заложени в чл.31 и чл.32 от ЗУТ. В отговор на последния въпрос СТЕ сочи, че предвидената по ПУП-ПРЗ максимална височина на бъдещата сграда-14м. е невъзможно да бъде достигната поради ограничението на коефициента на интензивност на застрояване, при което бъдещата сграда ще отговаря на всички градоустройствени показатели при височина до 12м. Последното доказва, че процесния ПУП не създава предпоставки за ползване на намалени отстояния по смисъла на чл.36 от ЗУТ в следващите фази на проектиране, по отношение на бъдещо строителство в ПИ:888 и ПИ:889 на улична регулация.

Така дадената втора СТЕ е приета по делото като пълно и компетентно дадена. Последната категорично дава отговор на въпроса относно наличието у жалбоподателите на правен интерес да водят производство по този ред и да обжалват заповед №Г—392/15.12.2017 г. на Заместник кмета на Община Варна в хипотезите на чл.131, ал.2, т.3 и т.4 от Закона за устройството на територията. Тъй като експертите са посочили, че имотите не са съседни не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, а тъй като е изрично посочено, че имотите са през улица, но не се допускат намалени отстояния, то следва да се приеме, че не е налице и хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ.

Предвид изложеното за всички жалбоподатели – като собственици на ПИ 10135.5506.889 и 10135.5506.888 липсва правен интерес от водене на настоящото производство. Предвид изложеното производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Предвид изходът на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатет на заинтересованите лиза в производството направените от последните разноски в съотношение на равенство за собствениците на двата имота поотделно, а за собствениците на всеки от имотите солидарно. Предвид обстоятелството, че има данни за направени разноски само от И.К.К. в качеството ѝ на заинтересовано лице и същите са в размер на 690.70 лв., то следва собствениците на имот 10135.5506.889 солидарно да заплатят сумата от 345.35 лв., а собствениците на имот 10135.5506.888 солидарно следва да заплатят сумата от 345.35 лв.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК, Варненският административен съд, VІІ-ми състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на С.Х.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН ********** ***, П.А.С., ЕГН-**********,***, Г.П.Н., ЕГН **********,*** и Д.П.Б., ЕГН **********,*** против заповед №Г—392/15.12.2017 г. на Заместник кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП ПРЗ за имот с идентификатор 10135.5506.341, като недопустима предвид липса на правен интерес поради неизпълнение на хипотезите на чл.131, ал.2 от ЗУТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №3447/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** и М.Г.С., ЕГН ********** в условията на солидарност да заплатят на И.К.К., ЕГН **********,***0 сумата от 345.35 лв. (триста четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), съставляваща припадащия се дял дължим на заинтересованото лице, като разноски направени за водене на производството.

ОСЪЖДА П.А.С., ЕГН-**********, Г.П.Н., ЕГН ********** и Д.П.Б., ЕГН ********** в условията на солидарност да заплатят на И.К.К., ЕГН **********,***0 сумата от 345.35 лв. (триста четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), съставляваща припадащия се дял дължим на заинтересованото лице, като разноски направени за водене на производството.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

 

                                             СЪДИЯ: