№ 51
гр. Враца , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500317 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
А. К. А. от с.***,обл.Враца,чрез процесуален представител адв.Р.М. от ВрАК,е обжалвал
решение на РС гр.Козлодуй от 18.05.2021г.,постановено по гр.д.№ 45/2021г.,с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя искове при условията на обективно съединяване
с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ за отмяна на заповеди на управителя на ответника
за прекратяване на трудовото му правоотношение и трудов договор,за възстановяването му
на длъжността от преди уволнението, и за изплащане на обезщетение на основание чл.225
ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението,но не за повече от 6
месеца.
Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение е
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,поради което се иска неговата отмяна,и
постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се
уважат.Излагат се подробни доводи и съображения.Претендират се разноски за двете
инстанции.С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първаинстанционното решение да
бъде потвърдено.Няма доказателствени искания.Претендира разноски.
1
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд въззивникът А. К. А. с ЕГН ********** е предявил
против МБАЛ „Св.Иван Рилски-Козлодуй" ЕООД, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ за отмяна заповед № 17/18.11.2020 г.
и заповед № 225/18.11.2020 г. на управителя на болницата-ответник, за възстановяването му
на заеманата от преди уволнението длъжност - „***" в МБАЛ „Св.Иван Рилски-Козлодуй"
ЕООД, както и за заплащане сума в размер на 6840 лв., представляваща обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, за периода от 19.11.2020 г. до
19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.Излага се в исковата молба,че
въззивникът заемал към ответника по безсрочен трудов договор длъжността"***".По силата
на цитираните по горе заповеди на управителя на ответника бил прекратен трудовия му
договор/правоотношение/ на основание чл.328 ал.2 КТ.Според въззивника не били налице
предпоставките за уволнението му на отразеното в заповедите основание – чл.328 ал.2
КТ.Договорът за управление,който се цитирал в заповедите,сключен между управителя на
ответника и Община Козлодуй нямал характер и белезите на договор за управление от вида
на сочените в чл.328 ал.2 КТ.,тъй като ответникът МБАЛ бил лечебно заведение по смисъла
на ЗЛЗ,ограничено до обема дейност и сделки по чл.3 ал.5 ЗЛС,а не стопански субект със
стопанска дейност по смисъла на пар.1 т.13 от ДР на ЗЗК като дейност на
предприятие,резултатите от която са предназначени за размяна на пазара".Поддържа се
също в исковата молба,че в т.н.договор за управление не била поставена конкретна бизнес
задача и приета бизнес програма.Липсата на посочените предпоставки за прекратяване
трудовия договор на осн.чл.328 ал.2 КТ правел и самото прекратяване
незаконосъобразно,при което предявения иск за отмяната му се явява основателен,както и
останалите два,следващи съдбата на първия.
Ответникът, чрез пълномощника си оспорва исковете като
неоснователни.Поддържа,че са налице предпоставките за извършеното прекратяване на
трудовия договор.Дори и ограничени до сделките в чл.3 ал.5 ЗЛЗ,лечебните заведения
според изложеното в отговора осъществяват търговска дейност и са предприятия по смисъла
на пар.1 т.2 ДР на КТ,която разпоредба намира приложение в конкретния случай,а не
цитираната от въззивника разпоредба от ЗЗК.Видно било от съдържанието на представения
договор за управление,че със същия са определени основните икономически насоки на
работа в съответствие с програмата му на управление и конкретното му финансово
състояние.Налице била и програма за развитие на МБАЛ"Ив.Рилски" ЕООД гр.Козлодуй за
тригодишен период,изготвена от управителя на ответника.
Установено е,че страните по делото са се намирали в трудови правоотношения,
2
като ищецът с трудов договор № 16 от 04.04.2017 г., сключен между болницата-ответник
като работодател, и ищеца, е назначен на длъжността „***" в болницата.С последващи
допълнителни споразумения към трудовия договор от 03.07.2017 г., от 03.10.2017 г.,от
02.01.2019 г. и допълнително трудово споразумение от 05.03.2020 г. е увеличавано
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца.Трудовото правоотношение на
въззивника-ищец е прекратено на основание чл.328 ал.2 от КТ със Заповед № 225/18.11.2020
г. на управителя на болницата, поради сключване на договор за управление на
предприятието.
По делото са събирани писмени доказателства.Представени са Договор за
възлагане на управление на ЕООД и Програма за развитието и дейността на МБАЛ „св.
Иван Рилски" ЕООД гр.Козлодуй, от които се установява,че, след проведен конкурс,въз
основа на решение на Общински съвет Козлодуй, и сключен договор за възлагане на
управлението от 17.08.2020 г., в сила от 18.08.2020 г., Община Козлодуй, представлявана от
кмет е възложила на д-р Д. П. да управлява и представлява МБАЛ „Св.Иван Рилски-
Козлодуй" ЕООД. Посоченото обстоятелство е вписано по партида на болницата в
Търговския регистър към Агенция по вписванията на 25.08.2020 г.
Със заповед № 17/18.11.2020 г. и заповед № 225/18.11.2020 г. на управителя е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.2 от КТ. С договора
за управление, посочен по-горе, на новоизбрания управител на болницата е възложено
управлението на търговското дружество, включително осъществяването на негов риск и
отговорност на организацията, ръководството и дейността на болницата, както и
постигането на определени финансово-икономически показатели и задачи.Предвид
изложеното управителят е намерил за необходимо и целесъобразно извършването на
промени в кадровия състав на ръководството на предприятието,възползвайки се от
разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ.Доколкото ищецът е заемал длъжност в категория персонал
„ръководна" с клас по НКП „ръководни служители" и представлява длъжност по
„ръководство" по смисъла на §1 т.З от ДР на КТ, то и трудовото правоотношение е
прекратено на посоченото в уволнителната заповед основание.По този въпрос-че
въззивникът е заемал длъжност,попадаща към ръководството на въззиваемия по делото няма
спор.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и недоказани и ги
отхвърлил.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е,както се
изложи сключване на договор за управление на предприятието - чл.328 ал.2 от КТ. В тежест
на работодателя-ответник е да докаже, че е изпълнен фактическия състав на това основание
за уволнение - че е сключен договор за управление на предприятието, както и че е спазено
приложното поле на това основание по отношение на ищеца – че е служител от
ръководството на предприятието, и попада в категориите на служителите посочени в § 1 т.З
от ДР на КТ.
Договорът за управление е договор на гражданското право.Разпоредби относно този
договор се съдържат в чл.141 ал.7,чл.241 ал.6,чл.244 ал.7 и др.от ТЗ,както и в чл.23 – 33
3
ПРУПДТД/Правилник за управляване правата на държавата в търговските дружества с
държавно участие в капитала/.Страни по договора са собственикът на предприятието
/принципалът/ и лицето,което ще управлява/или СД/.С договора за управление управителят
се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански
резултат,като за целта на управителя се определя съответна бизнес програма за целия срок
на договор и поотделно за всяка година с конкретни икономически показатели.Въз основа на
поставената в договора в за управление бизнес задача управителят следва да изготви бизнес
план ,който може да бъде и в отделен документ.Изискването за постигане на определени
стопански резултати е основната отлика на договора за управление от трудовия
договор.Договорът за управление може да се сключи не само за държавни предприятия,а за
управление на всички предприятия развиващи стопанска доейност.
От събраните писмени доказателства,конкр. Договор за възлагане на управление на ЕООД и
Програма за развитието и дейността на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Козлодуй" ЕООД за
тригодишен период, изготвена от управителя, се установява по безспорен начин, че е
сключен договор за управление на предприятието /ответник/,с който управителят е поел
задължение да постигне определени стопански резултати,за което е изготвил и бизнес
програма, т.е. изпълнен е елемента от фактическия състав на чл.328 ал.2 от КТ. Няма спор,
че ищецът е заемал длъжност от категорията на визираните в §1 т.З от ДР на КТ, т.е. той е
бил служител от ръководството на предприятието.Неоснователни са доводите на
пълномощника, че липсва Бизнес задача, към момента на прекратяване на трудовият
договор и само на това основание уволнителната заповед следва да бъде отменена.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от девет месеца. За да се избегне възможността за злоупотреба с
това основание от страна на работодателя, в практиката на ВКС е възприето, че за
законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор за управление със
стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип. Тъй като се касае
за оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не може
да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение на бизнес
план, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма. Управителят започва
веднага да упражнява своите функции, тоест-да изпълнява своята програма, затова може да
прекрати и трудовите правоотношения на основание чл.328 ал.2 от КТ. Този извод следва от
поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен заради
необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. В противен случай
евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния
срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което
би довело до неприложимост на разпоредбата на чл.328 ал.2 от КТ.Неоснователни са
доводите на въззивника и относно факта,че разп.на чл.328 ал.2 КТ била неприложима по
отношение на болница,която се явявала лечебно заведение по ЗЛЗ ,а не стопански субект
със стопанска дейност по смисъла на ЗЗК.Терминът на закона е "сключване на договор за
управление на предприятието",а пар.1 т.2 ДР КТ конкретизира що е предприятиие, в
обхвата на който несъмнено попадат и лечебните заведения,конкр-МБАЛ.Според настоящия
състав в съдържанието на термина "предприятие" по смисъла на пар.1 т.2 ДР КТ попадат и
4
стопанските субекти по смисъла на пар.1 т.13 от ЗЗК.Договорът за управление,представен
по делото, не само е наименоват "договор за управление"както се поддържа от
въззивника,но и съдържа белезите и характеристиките на такъв оговор.
Общото тълкуване на двете разпоредби – § 1, т. 2 КТ и чл. 328 ал. 2 КТ налага да се
приеме, че „предприятие“, което сключва договор за управление с управител, е само този
търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на
конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели,
конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места,
финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на
управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен
срок конкретен стопански резултат. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е
приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка – поради
сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг
лица – служители от ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната
правна норма може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на
договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за
поръчка. При сключването на договор за управление, независимо дали той е с ново лице и
дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, всеки договор за
управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места,
финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е
длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време
действието на договора,каквато в случая е налице.
Според настоящия състав с оглед изложеното основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е доказано. Заповед №17/18.11.2020г. се явява
законосъобразна,както и заповед І 225/18.11.2020г., уволнението законно, а иска с правно
основание чл344 ал.1, т. 1 от КТ неоснователен.Като е достигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение.Като такова същото следва да
бъде потвърдено.Въззивната жалба се явява неоснователна,и като такава следва да се остави
без уважение.
Доколкото исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ се намират в
условията на акцесорност по отношение основния иск по чл344, ал.1 т. 1 от КТ, т.е.
уважаването им е предопределено от наличието на незаконно уволнение, а съдът приема, че
същото е законно, то те се явяват също неоснователни.
При този изход на делото на въззиваемия се дължат сторените от него разноски във
въззивното производство,но доказателства за сторени такива не са представени.
Водим от горното, ВрОС
5
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА решението на РС гр.Козлодуй от 18.05.2021г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6