№ 3048
гр. София, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110211886 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 529328 – F541660 от 03.08.2020г. Началник Отдел
„Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите /НАП/ е наложил на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и чл.185, ал.2 от ЗДДС на ..... административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от ..... чрез адв. И., в която
се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че липсва нарушение.
Според жалбоподателя няма логична връзка между твърдението на наказващия орган за
пропуск сумата от 129 лева да бъде отразена във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени суми“ и изводът, че има „неотразяване на приходи“. Първото
твърдение представлява нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а второто – по чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Жалбоподателят изразява несъгласието си изведените в НП отежняващи
обстоятелства като приема, че те не отговарят на фактическата обстановка, описана в НП и
представляват необосновани предположения и грешни правни изводи. В жалбата се посочва,
че са били установени две нарушения – неиздаване на фискален бон за покупка на стойност
35 лв. и положителна касова разлика в размер на 129 лв. (в това число и сумата от
покупката на обща стойност 35 лв.). Поради това се твърди, че ако има положителна
разлика, то тя е в размер на 94 лв., а не както е записано в НП – 129 лв., тъй като имало
1
съставен АУАН и издадено и влязло в сила НП за неиздаването на фискален бон за 35 лв.
Това не било незначителна грешка или пропуск, а съществен пропуск и неразбиране на
материята по установяване на данъчни нарушения и поради това се настоява за отмяна на
НП, тъй като нарушението по чл.185, ал.2 от ЗДДС било въпрос на установена разлика с
точност. Във връзка с това в жалбата се цитира и чл.17 от ЗАНН. Според жалбоподателя не
може да се налага административна санкция, ако деянието не е обявено за наказуемо с
нормативен акт при условие, че в нормативния акт, който е нарушен, изрично не е посочена
тази възможност. Жалбоподателят се позовава на чл.118, ал.4 от ЗДДС и казва, че чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 на МФ не кореспондира с чл.185 от ЗДДС и санкцията трябвало да е на
основание чл.32 от ЗАНН. Заявява се, че положителната разлика може да се дължи на
невъведени средства в началото на деня, оставени пари за плащане на разходи и стоки,
лични средства на собственика или продавача и пр. Наказващият орган трябвало да докаже
по безспорен начин, че тези средства в размер на 129 лв. са само приходи от продажби.
Такова доказателство, обаче, нямало. Освен извършената контролна покупка в размер на 35
лв., за останалата разлика по никакъв начин не бил установен произходът на средствата. В
жалбата се твърди, че са допуснати и множество процесуални нарушения. Изтъква се, че
липсват имената, адресите и датата на раждане на свидетеля ....... съгласно чл.42, ал.1, т.7 от
ЗАНН. Не били описани подробно обстоятелствата на извършеното нарушение съгласно
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, а именно фактите, посочени във възражението срещу Акта, че
сумата от 94 лв. е била в личното портмоне на продавача. Нарушен бил и чл.42, ал.1, т.8 от
ЗАНН, тъй като липсвали обяснения или възражения на нарушителя. Изтъква се, че в
Наказателното постановление не било взето отношение по възражението срещу Акта,
поради което изцяло били нарушени правата на жалбоподателя. Като пропуск на
Наказателното постановление се сочи това, че не били описани обстоятелствата при
извършване и констатиране на нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават и по конкретно къде е намерена сумата от 94 лева. Претендира се и за
нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В жалбата се цитират чл.1, чл.6, чл.12, чл.27, ал.2,
чл.28, ал.1, чл.34, ал.1, б. „В“, чл.37, ал.1, чл.48, ал.1 и чл.53, ал.1 от ЗАНН и се твърди, че
наказващият огран ги е нарушил. В заключение в жалбата се казва, че доколкото приходът
представлява реализиран доход от стопанска дейност, а в конкретния случай няма
реализиран доход, а лични средства на продавача, то санкцията трябвало да е по чл.185, ал.1
от ЗДДС, а не по чл.185, ал.2 от ЗДДС. С тези мотиви се иска СРС да отмени процесното
Наказателно постановление. Иска се и присъждане на разходите по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят ..... се представлява от адв. И., който в
съдебно заседание на 15.02.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 10.05.2022г. адв. И. посочва, че поддържа доводите от жалбата и моли
съдът да ги уважи. Защитата претендира и за присъждане на разноски, във връзка с което
предстява списък с разноски и доказателства за тяхното реализиране.
Въззиваемата страна (до 23.12.2021г. – НАП; след 23.12.2021г. – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ София при ЦУ на НАП) се представлява пред настоящия съдебен
2
състав от юрк. ........ В съдебно заседание на 15.02.2022г. той заявява, че оспорва жалбата. По
време на съдебните прения на 10.05.2022г. юрк. ....... казва, че нарушението е доказано по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Твърди се, че Актът и НП са
издадени от компетентни лица и съдържат необходимите реквизити. Посочва се, че
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължение за лицата, използващи фискално
устройство. Според юрк. ....... всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства установяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистриране и отчетност. Поради това се иска СРС да остави
жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да се потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят ........... стопанисва магазин, находящ се в ....... На 06.03.2020г.
свидетелите ....... и ....... (служители в НАП) извършили проверка в посочения по-горе обект.
Преди да се легитимират св. ....... си купила портомоне на стойност 35 лева, която покупка
била платена в брой, но не бил издаден касов бон. След това служителите на НАП излезли
от магазина и след десетина минути отново влезли в него, легитимирали се и пристъпили
към проверка на касовата наличност и съпоставяне с дневния отчет от фискалното
устройство, намиращо се в обекта. Служителите на НАП установили, че оборотът от
монтираното и работещо в обекта фискално устройство /съгласно дневния отчет за
06.03.2020г./ е в размер на 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била в
размер на 129.00 лева. Била констатирана разлика между наличните пари в касата и това,
което показва отчетът от фискалното устройство в размер на 129.00 лева. Констатациите от
проверката били вписани в Протокол за извършена проверка в обект с бланков № 0035400 от
06.03.2020г.
На 14.03.2020г. свидетелката ....... (в присъствието на свидетеля .......) съставила
срещу ........... Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F541660 за
това, че на 06.03.2020г. в 15:55 часа при извършена проверка на обект по смисъла на §1, т.41
от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в ......, стопанисван от Дружеството – жалбоподател, е
установено, че в обекта функционира фискално устройство модел „Дейзи компакт S01“ с ИН
на ФУ : DY456143 и ИН на ФП : 36614179, регистрирано в НАП с потвърждение № 4208493
от 30.05.2019г., което притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми, като данъчно-задълженото лице не е спазило задължението си всяка промяна в
касовата наличност извън случаите на продажби да се регистрира във фискалното
устройство. Посочено е в АУАН, че при проверката са разчетени общо налични от
фискалното устройство – 0.00 лева, въведени пари в каса – 0.00 лева, изведени пари от
касата – 0.00 лева, фактическа наличност – 129.00 лева, разлика – 129.00 лева. Посочената
сума от 129.00 лв. е следвало да бъде отразена във фискалното устройство чрез функцията
3
„служебно въведени“ суми, които не са отразени през фискалното устройство, макар същото
да притежава горепосочените функции, което води до неотразяване на приходи. Поради това
е прието, че Дружеството – жалбоподател е нарушило чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Актът е връчен срещу подпис на Емилия Кирилова /пълномощник/
на 14.03.2020г.
Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение
Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП е издал обжалваното
Наказателно постановление № 529328 – F541660 от 03.08.2020г., с което на основание чл.53,
ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС на ..... е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Наказателното постановление е получено от Антон Кирилов /физическо лице –
търговец, вписан в партидата на ..... в Търговския регистър/ срещу подпис на 03.08.2021г. и
е обжалвано с жалба, заведена в НАП на 09.08.2021г.
Срещу ..... било издадено и друго Наказателно постановление с № 529327 – F541655
от 03.08.2020г., с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и
чл.185, ал.1 от ЗДДС на едноличния търговец е наложена „имуществена санкция” в размер
на 500 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС за това, че на 06.03.2020г. при покупка на
1 бр. дамски портфейл на стойност 35.00 лева /заплатени в брой/ не е бил издаден касов бон
от фискалното устройство в същия обект, описан по-горе, нито е била издадена касова
бележка от ръчен кочан с касови бележки.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите ......., ....... и .......;
АУАН № F541660 от 14.03.2020г.; Наказателно постановление с № 529327 – F541655 от
03.08.2020г.; пълномощно; Протокол за извършена проверка № 0035400 от 06.03.2020г.;
опис на налични пари в касата към момента на започване на проверката от 06.03.2020г.;
дневен отчет от 06.03.2020г.; фискални бонове от 05.03.2020г. до 06.03.2020г.; Заповеди №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., № 3434 от 25.06.2019г. и № 3766 от 25.09.2019г. на
Изпълнителния Директор на НАП.
Приложеното по делото Наказателно постановление с № 529327 – F541655 от
03.08.2020г. е обективно съществуващо и има доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и приема, че срещу ..... е издадено /освен
процесното НП/ и друго Наказателно постановление с № 529327 – F541655 от 03.08.2020г., с
което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС - за това, че на 06.03.2020г. при покупка на 1 бр. дамски портфейл на
стойност 35.00 лева /заплатени в брой/ не е бил издаден касов бон от фискалното устройство
в същия обект, описан по-горе, нито е била издадена касова бележка от ръчен кочан с касови
бележки.
Протоколът за извършена проверка № 0035400 от 06.03.2020г., описът на налични
4
пари в касата към момента на започване на проверката от 06.03.2020г., дневният отчет от
06.03.2020г. и фискалните бонове от 05.03.2020г. до 06.03.2020г. са еднопосочни,
достоверни и обективни писмени доказателства, които СРС кредитира напълно. От
съвкупната им преценка, за нуждите на настоящото производство, се установява, че към
момента на проверката на 06.03.2020г. оборотът от монтираното и работещо в обекта
фискално устройство е бил 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е била
129.00 лева, т.е. била е констатирана разлика между наличните пари в касата и това, което
показва отчетът от фискалното устройство в размер на 129.00 лева.
Показанията на свидетелите ....... и ....... също следва да се кредитират от съда, тъй
като от една страна те са непредубедени, достоверни и еднопосочни, а от друга страна
намират опора в кредитираните по-горе Протокол за извършена проверка, дневен отчет и
опис на налични средства в касата към момента на започване на проверката на 06.03.2020г.
Показанията на свидетелката ....... следва да се анализират изключително внимателно,
тъй като тя е в трайни трудови взаимоотношения с жалбоподателя. Думите й, че е
присъствала на въпросната проверка, че е продала портмоне и не е издала касов бон за тази
покупка, доколкото намират опора в показанията на свидетелите ....... и Глушков, както и в
Протокола за извършена проверка и дневния отчет от 06.03.2020г., следва да се приемат за
достоверени и да се кредитират от съда. Показанията на свидетелкатаК., че написаната сума
като оборот на магазина били пари от личното портомоне на продавача, не следва да се
кредитират от съда, тъй като от приложените на лист 18-21 от делото писмени доказателства
не се установява на 06.03.2020г. въпросните 129 лева да са били пари от личното портомоне
на продавача. Тази версия не е отразена в деня на проверката, а на по-късен етап, което
поражда съмнения за предубеденост на показанията на св.К. в тази им част. Доколкото
коментираните тук показания не намират опора и в думите на свидетелите ....... и Глушков,
СРС ги приема за изолирани и не ги кредитира.
Приложеното на лист 17 от делото пълномощно е обективно и достоверно писмено
доказателство. Съдът го кредитира и приема, че АУАН е съставен пред пълномощник на
жалбоподателя и на това лице е връчен екземпляр от Акта срещу подпис.
Въпреки изложеното по-горе, СРС не кредитира АУАН, тъй като счита, че той страда
от пороци (подробно посочени по-долу), заради които на АУАН не може да се даде вяра.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на НАП са официални
документи, които разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, тъй
като изхождат от държавен орган. Поради това СРС ги кредитира напълно. От Заповед №
3434 от 25.06.2019г. на Изпълнителния Директор на НАП и точка 2.1 от Заповед № ЗЦУ-
ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП се доказва, че ....... е заемала
длъжността „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален
контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – София,
Сектор „Мобилни групи“ – София 1, считано от 01.07.2019г. Поради това и на основание
чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и точка 2.1. от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
Изпълнителния Директор на НАП тя е имала правото да съставя АУАН. Въз основа на
5
приложената по делото Заповед № № 3766 от 25.09.2019г. на Изпълнителния Директор на
НАП се установя, че към датата на издаване на НП /30.08.2020г./ Любомир Пенков Христво
е заемал длъжността „Началник на отдел” в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален
контрол”, Дирекция „Оперативни дейности”, Отдел „Оперативни дейности” - София и като
такъв по силата на точка 1.1., буква „г” от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
Изпълнителния Директор на НАП е можел да издава Наказателни постановления, вкл. и
проценото НП. Това означава, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което СРС – 10 състав приема, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Доколкото нарушението е извършено и констатирано на 06.03.2020г., а АУАН е
съставен на 14.03.2020г., СРС счита, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. От съставянето на Акта /на 14.03.2020г./ до издаването на обжалваното Наказателно
постановление /на 03.08.2020г./ са изминали по-малко от шест месеца, т.е. спазен е и срокът
по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52, ал.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП
на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по
чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за
срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води
до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
С оглед изложените по-горе мотиви следва, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица – предвид приложените по делото Заповеди
на Изпълнителния директор на НАП.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е нарушен чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН,
тъй като в Акта фигурират трите имена на свидетеля Глушков и адрес за него. В случая
Актът е издаден на 14.03.2020г., т.е. преди измененията на ЗАНН от 23.12.2021г. Според
действащия по време на съставеня на АУАН закон – освен имена и адреси, в Акта е
следвало да фигурира и ЕГН на свидетелите по Акта. Вярно е, че в този АУАН не е
посочено ЕГН на Глушков, но доколкото ЕГН попада под закрила от Закона за защита на
личните данни, липсата на ЕГН на свидетеля по Акта не е съществено процесуално
нарушение.
Въпреки това, обаче, съдът счита, че в случая има допуснато съществено
процесуално нарушение в АУАН и пренесено в НП, което пряко рефлектира върху правото
на защита на наказаното лице. Става въпрос за следното : както в Акта, така и в
6
Наказателното постановление с думи е посочено, че данъчно-задълженото лице не е спазило
задължението си всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби да се
регистрира във фискалното устройство; сумата от 129.00 лв. е следвало да бъде отразена във
фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми, които не са отразени
през фискалното устройство и това води до неотразяване на приходи. Това поведение на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Същевременно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
гласи : „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“. При това
положение не е ясно „неотразяването на приходи“ дали е или не е факт, който е елемент от
фактическия състав на нарушението, за което са ангажира административно – наказателната
отговорност на ....., тъй като с думи присъства при описанието на нарушението и в Акта, и в
НП, а същевременно във възведената цифрова квалификация на деянието не фигурира като
елемент от фактическия състав на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. Поради това СРС приема, че в Акта и в Наказателното постановление е допуснато
несъотвествие между словесното и цифровото описание на нарушението, което
представлява нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Основателно жалбоподателят възразява, че е допусната неяснота на административното
обвинение като едновременно се твърди, че сумата от 129.00 лв. е следвало да бъде отразена
във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми, като тази сума не е
била отразена във фискалното устройство, т.е. твърди се да е налице промяна в касовата
наличност извън случаите на продажби, която промяна не е била регистрира във фискалното
устройство, а същевременно се твърди да са налице приходи, които не са били отразени.
Въведени са противоречиви твърдения в АУАН и НП относно вмененото на ..... нарушение.
Това води до неяснота на обвинението и ограничава жалбоподателя да разбере срещу кои
точно факти да се защитава. Посочената неяснота винаги следва да се счита за съществено
процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание.
Въпреки това, с оглед доводите, изложени в жалбата, СРС намира за важно да посочи,
че в случая, предвид данните от Наказателно постановление с № 529327 – F541655 от
03.08.2020г., Протокола за извършена проверка № 0035400 от 06.03.2020г. и опис на
нарични пари в касата към момента на започване на проверката от 06.03.2020г. за контролна
покупка на стойност 35.00 лева, платена в брой, за която не е бил издаден фискален бон и
установените общо 129.00 лева фактическа наличност, административно – наказващият
орган е следвало да извърши разследване по смисъла на чл.52, ал.4 от ЗАНН и да прецени,
че от установените в обекта 129.00 лв. за 35.00 лв. със сигурност е имало извършена покупка
на портфейл и неотразяване на приходите от тази покупка във фискалното устройство, а за
разликата до установените в магазина 129.00 лв. (т.е. за сумата от 94.00 лв.) – неотразяване
във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми – доколкото няма
доказателства за реализирани една или повече покупки на 06.03.2020г. на обща стойност
7
94.00 лева. Като не е направил това разграничение в рамките на установените налични общо
129.00 лева - на такива, които са от неотразени във фискалното устройство приходи (на
стойност 35.00 лева) и на такива, които са неотразени във фискалното устройство чрез
функцията „служебно въведени“ суми (на стойност 94.00 лева), наказващият орган е
допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, което рефлектира върху законосъобразността и
обосноваността като цяло на обжалваното Наказателно постановление.
На следващо место : от събраните и кредитирани по – горе доказателства се налага
изводът, че по делото е безспорно доказано, че на 06.03.2020г. към момента на проверката
от НАП във въпросния обект е имало общо 129.00 лева (описани в описа на налични пари в
каса към момента на започване на проверката на 06.03.2020г.) при 0.00 лева наличност по
фискално устройство според извадения дневен отчет за 06.03.2020г. В този смисъл са
Протокола за извършена проверка, дневният отчет от фискално устройство, описа на
налични средства в касата, както и показанията на свидетелите ....... и Глушков. От
съвкупната преценка на тези доказателства съдът установява, че към момента на проверката
на 06.03.2020г. в магазина на жалбоподателя е констатирана разлика между фактическата
наличност и касовата наличност от фискалното устройство в размер на 129.00 лева, без тази
разлика да е била отразена и регистрирана във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От показанията на свидетелите .....,
както и от Протокол за извършена проверка № 0035400 от 06.03.2020г., обаче, се доказва, че
от тези 129.00 лева 35.00 лева са били от продажба на портомоне, закупено от св. ....... преди
началото на въпросната проверка. Доколкото артикулът е бил закупен с пари в брой и за
него не е бил издаден фискален бон, то следва, че 35.00 лева от установените в магазина
общо 129.00 лева са от продажба и поради това за тях няма как да се приеме, че е налице
съставът на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. За разликата от 94.00 лева,
доколкото няма нито преки, нито система от косвени доказателства, която да установява, че
парите са придобити от жалбоподателя в следствие на покупка, може да се мисли за
реализиране от състава на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. То е
формално нарушение, тъй като е довършено с неотразяването и нерегистрирането във
фискалното устройство /чрез операциите „служебно въведени“ суми/ на реално налични в
касата пари – в случая на сумата от 94.00 лева на 06.03.2020г. Данъчно – задължено лице в
случая е лицето, което осъществява търговска дейност в проверявания обект. Събраните по
делото доказателства установяват, а и жалбоподателят не оспорва, че към датата на
нарушението данъчно – задължено лице е именно ...... Неговата административна
отговорност е обективна и безвиновна. Поради всичко това, ако не беше допуснатото
съществено процесуално нарушение, СРС – 10 състав щеше да признае жалбоподателя за
виновен за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., но само за сумата от
94.00 лева, тъй като за разликата до 129.00 лева (за 35.00 лева) по делото се доказа, че парите
са придобити от продажба и не е налице елементът на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. – „извън случаите на продажби“. Доколкото Наредба № Н-18/13.12.2006г. е
издадена от Министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС и представлява
подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, то на основание чл.185 от
8
ЗДДС следва да се определи административното наказание, което да се наложи на
нарушителя на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Анализът на чл.185, ал.1 от
ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извод, че за да се наложи на едноличен търговец
санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС следва нарушението да е довело до
неотразяване на приходи. Доколкото за сумата от 94.00 лева не са събрани доказателства да
представлява сума от реализирани, но неотразени, продажби, този съдебен състав счита, че
не може за тези неотразени във фискалното устройство 94.00 лева да се приложи чл.185,
ал.2, изр.1 от ЗДДС. Поради това имуществената санкция на жалбоподателя е следвало да
бъде определена по реда на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, която от своя страна
съответства на вменената за нарушена правна норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., чийто фактически състав не включва реализиране и неотразяване на приходи.
Водим от изложеното по-горе съдът (ако не беше допуснатото съществено процесуално
нарушение) щеше да измени процесното Наказателно постановление в частта относно
сумата (от 129.00 лева на 94.00 лева); относно санкционната норма (от чл.185, ал.2 от ЗДДС
на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС), както и относно размера на имуществената санкция,
тъй като диапазонът по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е от 500 лева до 2000 лева, а по
чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС – от 3000 до 10 000 лева. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е изминалият период от време от датата на деянието. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е това, че за сумата от 35.00 лв. (приход от продажбата на
портмонето) жалбоподателят не е отразил прихода си във фискалното устройство. С оглед
съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства, както и в
предвид невисоката степен на обществена опасност на конкретното деяние, настоящият
съдебен състав счита, че имуществената санкция следва да бъде отмерена над законовия
минимум по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. 1000 /хиляда/ лева. Това означава, че
Наказателното постановление би се изменило и в частта относно наложеното
административно наказание като същото се намали от 3000 лева на 1000 лева - на основание
чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Въпреки, че настоящият съдебен състав счита, че са събрани доказателства за
извършено от ..... нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., но само за
сумата от 94.00 лева, които не са били отразени във фискалното устройство чрез функцията
„служебно въведени“ суми и имуществената санкция на едноличния търговец да е трябвало
да се определи на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 1000 лева, в
случая не следва да се изменя атакуваното Наказателно постановление в посочения по-горе
смисъл, тъй като в хода на това административно – наказателно производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неяснота на обвинението и
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Поради това този съдебен състав прие, че
обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени на формално основание.
Доколкото според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, съдът следва да се
произнесе и по искането на адв. И. за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
9
Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III - „Производства
пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/.
Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В случая това законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на
10.05.2022г. адв. И. е представил списък с разноски, който съответства по размер на
уговореното и изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – 500 лева според
договора за правна защита и съдействие (приложен на лист 57 от делото). Според чл.143,
ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – при глоба от 1000 до 5000 лева (както в случая – 3000 лева) минималният
размер на адвокатското възнаграждение е „300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 440
лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. И. в случая е над тази сума, а именно
500 лева. Адвокат И. е взел участие в две съдебни заседания пред СРС (на 15.02.2022г. и на
10.05.2022г.), т.е. в слечая е неприложима нормата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като защитникът
не е участвал в повече от две съдебни заседания. Предвид това и с оглед не особено
голямата фактическа и правна сложност на казуса, този съдебен състав счита, че в случая на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат само до размера на минимално
определеното адвокатско възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. за сумата от
440 лева, която сума следва да бъде заплатена на жалбоподателя от органа, издал
отмененото НП, а за разликата до претендираната сума от 500 лв. за разноски за адвокат -
искането на адв. И. следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 529328 – F541660 от 03.08.2020г. издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС на ..... е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ..... с ЕИК : ....... сумата
от 440,00 лева (четиристотин и четиридесет лева) за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. за присъждане на разноски в полза
на жалбоподателя за разликата над 440,00 лева до претендираните 500,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
10
дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11