Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1483 /
30.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи октомври,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1371/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „М Груп Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.73, вх.1, ет.5, ап.10,
представлявано от управителя Н.Л.М., е оспорил решение № 532/22.05.2020г. постановено
по АНД № 843/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 02-0002066 от 06.02.2020г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ - Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.5,
ал.2, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на
основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. В условията на евентуалност, иска да бъде изменено наказателното
постановление, като се приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, чрез
юрисконсулт Николова оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила
решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Дарин
Христов, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„М Груп Бургас“ ЕООД, в качеството на работодател е наказан за
това, че при командироването на работника С.Г.С., на длъжност „Шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, по маршрут Белгия – България, е
издал заповед за командировка № 31-19а от 26.08.2019г. (за срок от 04.09.2019г.
до 08.09.2019г., със задача – превоз на товари), в която не е посочил
информация за финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни
пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж, както и
начина на тяхното уреждане.
Посочено е, че нарушението е установено от инспектор Н.П.К.при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството по
представени документи на 15.10.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище гр.Бургас (вкл. При прегледа на заповед за командировка № 31-19а от
26.08.2019г., издадена от работодателя на основание чл.121 от КТ, във връзка с
чл.215 от КТ и чл.5 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина). Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.5,
ал.2, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Съгласно чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина заповедта за командироването или
изпращането на специализация в чужбина съдържа финасови условия на
командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни,
визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане.
Съгласно чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление. Изложил е и доводи за неприложимост на привилегирования състав
на чл.415в, ал.1 от КТ.
Обжалваното
решение е правилно.
Неоснователно
е основното възражение на касатора, а именно, че в случая е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда, тъй като се твърди, че
нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са
произлезли вредни последици за работниците и служителите.
Това
твърдение е необосновано от събраните доказателства. Касаторът в качеството на
работодател е наказан за това, че в заповедта за командироване на работника С.Г.С.,
издадена на 26.08.2019г. (за срока от 04.09.2019. до 08.09.2019г.), не е
посочил информация за финансовите условия на командировката – пътни, дневни и
квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж,
както и начина за тяхното уреждане, като по този начин е нарушило разпоредбата
на чл.5, ал.2, т.6 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина. Цитираната заповед за командироване е представена по делото на л.12 от
АНД № 843/2020г. и от нейното съдържание несъмнено се установява, че лицето С.С.,
в качеството на шофьор на товарен автомобил с рег. № СВ0610ВТ и полуремарке с
рег. № А2535ЕМ е бил командирован в Белгия от 04.09.2019г. до 08.09.2019г. без
да са посочени никакви финансови условия на командироването. На 23.12.2019г.
след издаване на процесния АУАН управителят на наказаното дружество е издал
нова заповед за командироване, която съдържа същите реквизити, касае
командироването на същото лице, по същия маршрут и за същия период, като вече
изрично е посочено, че на това лице ще бъдат изплатени командировъчни пари в
размер на 54 евро на ден. Това действие на работодателя, както правилно е приел
и районният съд, не може да се възприеме като отстраняване на нарушението, тъй
като самото нарушение е извършено в края на м.август и неговите последици за
работника са претърпени през м.септември 2019г., когато той ефективно е
осъществил командировката, без да знае при какви финансови условия я извършва.
Издаването на дублираща заповед през м.декември е абсолютно излишно и не
променя извършеното нарушение, не го поправя, нито обезпечава настъпилите за
работника вредни последици. Правилно районният съд е приел, че за този работник
по време на командироването му е била налице правна и финансова несигурност
относно условията за това командироване, в което се изразяват и вредните
последици, които са предимно от неимуществено естество. Съществено е да се
посочи, че опитът за отстраняване на нарушението, не само е извършен много
време след като фактически самото отстраняване е станало невъзможно, т.е. след
като е осъществено командироването, но освен това този опит всъщност е извършен
след съставянето на акта за установяване на нарушение, което означава, че
привлеченият към административнонаказателна отговорност субект всъщност се
опитал да имитира отстраняване на нарушението. За нарушение като процесното
действително отстраняване може да се осъществи само в периода от издаване на
заповедта за командироване, в която не са посочени финансовите условия, до
началната дата на ефективното командироване. Тоест в случая работодателят е
можел да поправи своите незаконосъобразни действия, които са осъществили състав
на административни нарушения, само в периода от 26.08.2019г. до 04.09.2019г.
По
тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а наведените с
касационната жалба възражения са неоснователни.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 532/22.05.2020г. по АНД № 843/2020г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: