№ 198
гр. Кърджали, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-1361²º²³/06.06.2024 г., издадено от
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на основание
чл.251 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 465.81 лв. на А. А. О., ЕГН **********, адрес с.****, за извършено нарушение
по чл.49, ал.2 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./.
Жалбоподателят А. А. О. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.48 и чл.49 от
ЗОП. В оперативната самостоятелност на възложителя било да прецени съобразно своите
икономически и функционални потребности, какви изисквания да заложи, като се съобрази
с целите и принципите при възлагане на обществени поръчки. В техническата спецификация
на процесната обществена поръчка било заложено изискване „качеството на влаганите
материали и извършените работи да отговаря на БДС“. От това обстоятелство се
установявало, че възложителят не е извършил твърдяното нарушение, тъй като не е
ограничил конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти.
БДС означавало български държавен стандарт. Стандартизацията била дейност за
определяне на предписания за общо и повтарящо се прилагане, отнасящи са за действителни
или евентуални проблеми, чрез които се постига оптимален ред в дадена съвкупност от
обстоятелства, която се осъществявала от Българския институт за стандартизация. БДС не
можел да има еквивалент, както погрешно възприел административнонаказващият орган.
1
Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото писмени доказателства
се установило, че А. О. в качеството си на възложител на обществена поръчка не е
извършил нарушение на ЗОП, не е заложил ограничителни и дискриминационни белези при
възлагане на процесната обществена поръчка, не е посочил марки и производители на
вложените материали. Посочил единствено те да отговарят на Българския държавен
стандарт. Обстоятелството, че това е дейност, която се извършва от Българския институт за
стандартизация сочело, че Българският държавен стандарт не може да има еквиваленти.
Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Представя писмена защита, в която излага подробни аргументи за законосъобразност на
атакуваното постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на наказващия орган.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № ФК-10-903 от 02.11.2023 г. на директора на АДФИ била възложена
финансова инспекция на ******* със задача: „Проверка за законосъобразност при възлагане
на обществена поръчка с предмет „Дейности по зимно поддържане и снегопочистване на
общинската пътна мрежа в населените места на територията на *******, Област Кърджали
за оперативен сезон 2022/2023 година“, УНП 00470-2022-0010, в т.ч. изпълнение на договора
по обособена позиция № 10“. Проверката била извършена от свидетелката М. Д. - главен
финансов инспектор в АДФИ. Тя установила, че на 19.08.2022 г. жалбоподателят А. О., в
качеството си на кмет на *******, с Решение № F265570/19.08.2022 г. на основание чл.18,
ал.1, т.12 от ЗОП открил процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично
състезание“ на стойност по чл.20, ал.2 от ЗОП, с предмет: „Дейности по зимно поддържане
и снегопочистване на общинската пътна мрежа и на уличната мрежа в населените места на
територията на *******, област Кърджали за оперативен сезон 2022/2023 година“ с
тринадесет обособени позиции (ОП). Обект на обществената поръчка бил услуга по смисъла
на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП. Предвид прогнозната стойност на поръчката от 167 190 лв. без
ДДС, при определяне вида на процедурата били спазени изискванията на чл.18, ал.1, т.12 и
чл.20, ал.2, т.2, във връзка с чл.21, ал.2 от ЗОП. При проверка на техническата спецификация
се установило, че в т.I.„Общи условия“ е посочено, че изпълнението на дейностите по зимно
поддържане и снегопочистване на общинските пътища и улици в населените места има за
цел осигуряване на проходимост през зимния период чрез „...въздействие чрез минерални и
химически вещества…“. В т.III „Качество на извършените работи“ от Техническата
2
спецификация на утвърдената документация на обществената поръчка, били заложени
изисквания „Качеството на влаганите материали и извършените работи да отговорят на БДС
и изискванията на Техническите правила и изисквания за поддържане на пътища, НАПИ
2009 г.“, без в спецификацията да се съдържа задължително добавяне на думите „или
еквивалентно/и“. Така формулираното от възложителя конкретно изискване към качеството
на влаганите материали и извършените работи, които да отговорят на БДС, възпрепятствало
определени лица от участие в поръчката и не съответствало на принципите за
равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция. С 13 броя решения от 25.10.2022 г. на
кмета на ******* било обявено класирането, определените за изпълнители и отстранените
участници, както и прекратяването на процедурата по ОП № 4 и ОП № 13. В резултат на
проведената процедура били сключени 11 броя договори на обща стойност 173 290.64 лв. с
ДДС, като стойността на извършените по тях разходи възлизала в общ размер на 167 381.52
лв. с ДДС, видно от справка с изх.№ 05-00-230/11.12.2023 г.
По повод така установеното при финансовата инспекция, на 12.12.2023 г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.49,
ал.2 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, който той подписал и получил
с възражение. На 03.01.2024 г. жалбоподателят депозирал и писмено възражение срещу
съставения акт. Същото не било уважено и на 06.06.2024 г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което на основание чл.251 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 3 465.81 лв. на А. А. О., за
извършено нарушение по чл.49, ал.2 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016
г./.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите М. Д. и А. К., Акт за установяване на административно нарушение от
12.12.2023 г., Възражение от 03.01.2024 г., Заповед № ЗМФ-494 от 25.04.2024 г. на Министър
на финансите, Заповед № ФК-10-903 от 02.11.2023 г. на директора на АДФИ, Заповед № ФК-
10-992 от 28.11.2023 г. на директора на АДФИ, Справка за отговорни длъжностни лица при
******* от 30.11.2023 г., Справка относно неприсъствени дни на кмета на ******* от
07.11.2023 г., Решение и обявление за обществена поръчка, Документация за участие в
процедура за възлагане на обществена поръчка, Техническа спецификация във връзка с
публично състезание за възлагане на обществена поръчка за услуга, Справка за изплатени
целеви средства за дейности по зимно поддържане и снегопочистване по ОП, както и
другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.49, ал.2 от ЗОП /ДВ бр.13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, която разпоредба гласи, че техническите спецификации
3
не могат да съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който
характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител,
нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би
довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти. По
изключение, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и
разбираемо по реда на чл.48, ал.1, се допуска подобно посочване, като задължително се
добавят думите „или еквивалентно/и“. Според цитирания чл.48, ал.1 от ЗОП, възложителят
определя техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни
актове в съответната област, като прилага някой от следните начини: 1.чрез посочване на
работните характеристики или функционалните изисквания, включително екологичните,
които позволяват точно определяне на параметрите на предмета на поръчката; 2. чрез
посочване в следния ред на: а)български стандарти, които въвеждат европейски стандарти;
б)европейски технически оценки; в)общи технически спецификации; г)международни
стандарти; д)други стандартизационни документи, установени от европейски органи по
стандартизация, или когато няма такива – чрез български стандарти, български технически
одобрения или български технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода
на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използването на стоките; 3.чрез
определяне на работни характеристики или на функционални изисквания чрез посочване на
спецификации по т.2, позоваването на които се приема за постигане на съответствие с
изискванията за работните характеристики или функционални изисквания; 4.чрез
спецификации по т.2 за част от характеристиките, а за други – чрез посочване на работните
характеристики или функционалните изисквания по т.1. Съгласно чл.48, ал.2 от ЗОП, всяко
посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение по ал.1,
т.2 следва да е допълнено с думите „или еквивалентно/и“. Безспорно се установи от гласните
и писмени доказателства по делото, че жалбоподателят А. А. О. е осъществил вмененото му
нарушение по чл.49, ал.2 от ЗОП. На 19.08.2022 г., в качеството му на кмета на ******* и
публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, с Решение № F265570/19.08.2022
г. на основание чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП той е открил процедура за възлагане на обществена
поръчка по вид „публично състезание“ с предмет: „Дейности по зимно поддържане и
снегопочистване на общинската пътна мрежа и на уличната мрежа в населените места на
територията на *******, област Кърджали за оперативен сезон 2022/2023 година“. В т.III
„Качество на извършените работи“ от Техническата спецификация на утвърдената
документация на обществената поръчка, били заложени изисквания „Качеството на
влаганите материали и извършените работи да отговорят на БДС“, без в спецификацията да
се съдържа задължително добавяне на думите „или еквивалентно/и“. Посочването от
възложителя на такова конкретно изискване към качеството на влаганите материали и
извършените работи, които да отговорят на БДС, несъмнено възпрепятства определени лица
от участие в поръчката и не съответства на принципите за равнопоставеност, свободна и
лоялна конкуренция. По изключение, когато е невъзможно предмета на поръчката да се
опише достатъчно точно и разбираемо по реда на чл.48, ал.1 от ЗОП се допуска подобно
посочване, но задължително следва се добавят думите „или еквивалентно/и“. В случая
4
обаче, такова добавяне при посочване на изискванията за качеството на влаганите материали
и извършените работи, които да отговорят на БДС, в техническата спецификация на
обществената поръчка не е направено. Ето защо, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. О., на основание чл.251 от
ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./ в относимата към процесната дата и по-благоприятна
редакция, предвиждаща възложител, който определи техническа спецификация в нарушение
на чл.49, ал.2, да се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Доколкото в настоящата хипотеза е установено, че
са сключени 11 броя договори на обща стойност 173 290.64 лв. с ДДС, то законосъобразно е
определен размерът на наложената на жалбоподателя „глоба“ от 3 465.81 лв., която се явява
2 на сто от посочената стойност.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Извършеното от жалбоподателя деяние безспорно съставлява нарушение на чл.49, ал.2 от
ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, за което бяха изложени съображения
по-горе. Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и представил и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, именно в
полза на същата следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-1361²º²³/06.06.2024 г.,
издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на
основание чл.251 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г./ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 465.81 лв. на А. А. О., ЕГН **********, адрес с.****, за извършено
нарушение по чл.49, ал.2 от ЗОП /ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./.
ОСЪЖДА А. А. О., ЕГН **********, адрес с.****, да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6