№ 223
гр. Габрово, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210102146 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София предявена срещу И.С. Б., ЕГН **********. Ищецът твърди, че
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумата 200 лева - главница по договор за потребителски кредит ”Екстра"
№ 112270/25.02.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 24 лева –
договорна лихва за периода 25.03.2021 г. – 25.06.2021 г., сумата 86 лева – договорна
такса „Гарант” за периода 25.03.2021 г. – 25.06.2021 г., сумата 7.44 лева – обезщетение
за забава за периода от 26.03.2021 г. до 17.08.2021 г., както и за направените по делото
разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление
било образувано ч. гр. дело № 1449/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за
изпълнение. която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди, че на 25.02.2021 г. между „КРЕДИТ ИНС" АД, ЕИК *********
/с предишни данни „КРЕДИТ ИНС" ООД, ЕИК *********, преобразувано чрез
промяна на правната форма/ и И.С. Б. е сключен договор потребителски кредит
”Екстра" № 112270/25.02.2021 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). С оглед формата за
1
кандидатстване заемополучателят е избрал опция да му бъде осигурен гарант за
ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС" АД, с което на основание т.4 от договора се е
задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант"
за предоставената услуга. Въз основа на договора кредитополучателят предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 200 лева. От своя страна ответникът поел
задължение да погаси предоставения заем на четири месечни погасителни вноски,
ведно с уговорената лихва и такса „Гарант". Излага, че срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, като заемополучателят не е погасил нито
една от вноските по кредита. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за
забава върху просрочените задължения.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който излага, че не
може да установи връзка с ответника и не е в състояние да представи доказателства, от
които да се установи дали са изплатени вноските и лихвата върху тях. Счита
предявените искове за допустими и основателни с оглед представените към исковата
молба доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 10.03.2022 г. за безспорен в отношенията
помежду им е отделен фактът на съществуване на правоотношение по договор за
потребителски кредит ”Екстра" № 112270/25.02.2021 г., по който „КРЕДИТ ИНС" АД е
предоставило на И.С. Б. сумата от 200 лева.
От представения договор за потребителски кредит ”Екстра" №
112270/25.02.2021 г. се установява, че ответникът И.С. Б. се задължил да върне сумата
по кредита, ведно с възнаградителна лихва, при определен годишен лихвен процент от
36 % и годишен процент на разходите от 49. 7 %, в срок до 25.06.2021 г. /т. е. срок от 4
месеца/ – на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 77.50 лв., от която 50 лв.
– главница, 6 лв. – възнаградителна лихва и 21.50 лв. –такса "Гарант", съобразно
погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Съобразно клаузата
на чл. 4 от договора, кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира
дружество гарант, за гарантиране на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на кредитодателят "такса гарант" разсрочена към месечните му вноски,
съгласно приложения към договора погасителен план.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1449 по описа за 2021
г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „КРЕДИТ ИНС" АД се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на исковете, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
2
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието
на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора
със съответния процент разходи, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
от задълженото лице неизпълнение.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства
в производството не са ангажирани.
С оглед отделените за безспорни между страните обстоятелства съдът приема, че
договорът за потребителски кредит от разстояние от 25.02.2021 г. е породил валидна
облигационна връзка между „КРЕДИТ ИНС" АД, от една страна и ответника, от друга,
като заемателят е предоставил на ответника паричната сума по договора в размер на
200 лв.. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане
на предоставената му парична сума.
В договора е предвидено задължението на ответника за погасяване на
предоставената в заем сума, заедно със съответната договорна лихва в размер на 24
лева да бъде изпълнено на части – на 4 месечни вноски, всяка с падеж на определен
ден, уговорен в договора. По отношение на всяко от месечните задължения падежите
са настъпили преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
С оглед обстоятелството, че ответникът не оспорва размера на претендираното
вземане, а неизпълнението на ответника по отношение на така установеното
задължение, съдът приема за доказано, тъй като последният не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи точно във времево отношение изпълнение,
съдът намира, че в правната сфера на ответника е налице задължение да престира
главницата, заедно със съответната договорна лихва по кредита, които са с настъпил
падеж.
Приетата за дължима от ответника сума 200 лева, следва да се заплати заедно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което е било образувано ч. гр. дело №
1449/2021 год. по описа на РС-Габрово – 19.08.2021 год. до окончателното изплащане
– аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
По отношение на претенцията за заплащане на такса "Гарант":
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съпоставяйки уговорената
за срока на договора такса "Гарант" в общ размер на 86 лв. с размера на отпуснатите
средства по кредита – 200 лв., и с този на общо дължимата договорна лихва – 24 лв.,
3
съдът приема, че уговорките, предвиждащи заплащането на обсъжданата такса по
кредита, са неравноправни по смисъла на чл. 145, ал. 1 ЗЗП, което налага извод за
тяхната нищожност (арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Т. е. при извършване на елементарна
аритметична сметка съдът установява, че е налице противоречие с императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България. Отделно от горното при тълкуване на чл. 4 от договора във
връзка с чл. 8 от общите условия, съдът намира, че клаузата, установяваща дължимост
на такса "Гарант" противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е
уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни
функции.
Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при
липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще
бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация.
Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се
отразява върху основното задължение на заемополучателя – да върне заетата сума.
Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и
риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита (арг. чл. 16 ЗПК).
В случая таксата "Гарант" не е уговорена с оглед възможните вреди от
неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно и независимо от
изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя – независимо
от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по договора от страна на
кредитополучателя. В договора и в общите условия към него не се изяснява конкретно
при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран размерът на таксата –
бланкетно в чл. 4. 1 се сочи, че е на база размера, срока и лихвения процент на
отпуснатия кредит.
Съдът намира, че кредиторът, като професионалист в своята дейност, е този,
който следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва извършването на справки и
проучване на имущественото му състояние /арг. чл. 16 ЗПК/. Включването на уговорка
в договора, посредством която рискът от ненадлежно осъществяване на тази
преддоговорна дейност, която е иманентно присъща на дейността по кредитиране, и
както се посочи, която следва да се осъществява от кредитора по договора, се
прехвърля в тежест на кредитополучателя под формата на задължение за заплащане на
допълнителна такса, при неосигуряване на поръчители/гаранти/, е в противоречие с
целите на българското законодателство, което следва стриктно да съответства на
правото на ЕС. Такъв вид уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник, в резултат на което се стига до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.
По изложените съображения съдът приема, че исковата претенцията за
4
установяване дължимостта на предвиденото в сключения между страните по делото
договор за кредит вземане за заплащане на такса "Гарант" е неоснователна, с оглед на
което следва да бъде отхвърлена.
Относно акцесорния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното при разглеждане на главния иск, съдът прие за установено,
че за ответника е възникнало задължение за заплащане на погасителни вноски с
уговорен падеж, съгласно договор от 25.02.2021 г., в който страните постигнали
съгласие при забава на длъжника, в негова тежест да се поражда задължение за
заплащане на обезщетение за периода на забавата, в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). За
периода считано от 26.03.2021 г. – деня, следващ падежа на първата незаплатена
вноска, от който е настъпила забавата на длъжника, ответникът дължи законна лихва
върху всяка непогасена падежирала вноска (в размер на 56 лева), което означава, че
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 6.16 лева,
определена по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на
която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. С оглед
изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 6.16 лева до предявения размер от
7.44 лева, представляваща обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид частичното уважаването на установителните искове, в ползва на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 453.16 лева – разноски за исковото производство,
формирани от заплатената държавна такса (25 лева), депозит за особен представител
(300 лева) и адвокатско възнаграждение (300 лева), пропорционално на уважената част
от исковете. В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена
държавна такса в размер от 25 лева и адвокатско възнаграждение (300 лева), от които
ищецът има право на 235.64 лева.
За настоящото производство ответникът И.С. Б. не претендира разноски и
съответно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, бул. Цар
5
Борис III-ти № 85, ет. Мецанин, иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 1, вх. А, ет. 6, ап. 16 му дължи
заплащане на сумата 200 лева (двеста лева) - главница по сключен договор за
потребителски кредит ”Екстра" № 112270/25.02.2021 г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /19.08.2021 г./
до изплащане на вземането, сумата 24 лева (двадесет и четири лева) – договорна лихва
за периода 25.03.2021 г. – 25.06.2021 г., сумата 6.16 лева (шест лева и шестнадесет
стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
26.03.2021 г. до 17.08.2021 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 1449/2021
година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 86 лева – договорна такса „Гарант” за периода 25.03.2021 г.
– 25.06.2021 г. и акцесорния иск за разликата над сумата 6.16 лева до предявения
размер от 7.44 лева.
ОСЪЖДА И.С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 1,
вх. А, ет. 6, ап. 16, да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, бул. Цар Борис III-ти № 85, ет.
Мецанин, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 235.64 лева (двеста тридесет и пет
лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски за заповедното производство и сумата
453.16 лева (четиристотин петдесет и три лева и шестнадесет стотинки) - разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6