Определение по дело №12802/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2025 г.
Съдия: Иванка Григорова Митева
Дело: 20231110112802
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20672
гр. София, 10.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110112802 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 410 и следващите от ГПК.
На 08.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът /ФИРМА/, гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на заявителя /ФИРМА/, гр. София сумата от 1401.52
лв. – неплатена цена на закупени стоки, съгласно Договор за продажба на
стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и Споразумение № 3/05.05.2016 г.
към този договор, както и фактура № **********/10.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2023 г. до окончателното
й изплащане; сумата от 7963.36 лв. – неустойка за забава по чл. 16 от Договор
от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 09.08.2021 г. до 28.02.2023 г.; сумата
от 540 лв. – неплатена цена на закупени стоки, съгласно Договор за продажба
на стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и Споразумение № 3/05.05.2016
г. към този договор, както и фактура № 30000340390/20.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2023 г. до окончателното
й изплащане; сумата от 1857.60 лв. – неустойка за забава по чл. 16 от Договор
от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 21.03.2022 г. до 28.02.2023 г.; сумата
от 675 лв. – неплатена цена на закупени стоки, съгласно Договор за продажба
на стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и Споразумение № 3/05.05.2016
г. към този договор и фактура № **********/25.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 10.03.2023 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 2079 лв. – неустойка за забава по чл. 16 от Договор от
04.04.2016 г. за периода на забавата от 26.04.2022 г. до 28.02.2023 г.; сумата от
1
675 лв. – неплатена цена на закупени стоки, съгласно Договор за продажба на
стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и Споразумение № 3/05.05.2016 г.
към този договор и фактура № **********/07.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 10.03.2023 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 2011.50 лв.– неустойка за забава по чл. 16 от Договор
от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 06.05.2022 г. до 28.02.2023 г.; сумата
от 344.10 лв. – направени по делото разноски за дължима държавна такса,
както и сумата от 1100 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
След подадено от страна на длъжника, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
възражение срещу издадената заповед, с разпореждане от 15.10.2023 г. съдът е
предоставил ВЪЗМОЖНОСТ на заявителя в едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението да представи по делото доказателства, че е
предявил иск за установяване на съществуване на вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение по настоящото дело, както и да довнесе по
сметка на съда, компетентен да разгледа иска за исковото производство
дължимата, на основание чл. 72, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК
(обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.) държавна такса и да представи по настоящото
дело вносния документ за това. На заявителя е указана неблагоприятната
последица в случай на неизпълнение на горното в преклузивния законов 1-
месечен срок – че на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът ще обезсили
издадената заповед за изпълнение.
Препис от разпореждането на съда от 18.02.2021 г. е връчен на заявителя
на 24.10.2023 г., чрез неговия процесуален пълномощник адвокат М. Ч..
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, на 02.11.2023 г. е подадена искова молба
от /ФИРМА/, гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София за част от вземането по
заповедта за изпълнение, като са предявениобективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ за
сумата от 1401.52 лв. – неплатена цена на закупени стоки, съгласно Договор
за продажба на стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и Споразумение №
3/05.05.2016 г. към този договор, както и фактура № **********/10.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2023 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 540 лв. – неплатена цена на
2
закупени стоки, съгласно Договор за продажба на стоки с отложено плащане
от 01.04.2016 г. и Споразумение № 3/05.05.2016 г. към този договор, както и
фактура № 30000340390/20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане; за сумата от
675 лв. – неплатена цена на закупени стоки, съгласно Договор за продажба на
стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и Споразумение № 3/05.05.2016 г.
към този договор и фактура № **********/25.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 10.03.2023 г. до окончателното й
изплащане; за сумата от 562.50 лв. – неплатена цена на закупени стоки,
съгласно Договор за продажба на стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и
Споразумение № 3/05.05.2016 г. към този договор и фактура №
**********/07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане. По последната
фактура не се предявява иск за разликата над 562.50 лв. до пълния
размер от 675 лв., за който е издадена заповедта за изпълнение по настоящото
дело. НЕ СА ПРЕДМЕТ НА искове по чл. 422 ГПК и претендираните в
заповедното дело неустойки, както следва: за сумата от 7963.36 лв. –
неустойка за забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на
забавата от 09.08.2021 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 1857.60 лв. – неустойка
за забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от
21.03.2022 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 2079 лв. – неустойка за забава по
чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 26.04.2022 г. до
28.02.2023 г. и за сумата от 2011.50 лв.– неустойка за забава по чл. 16 от
Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 06.05.2022 г. до 28.02.2023 г.
Вместо това с исковата молба се предявяват осъдителни искове за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко съответно
главно задължение за посочени от ищеца периоди до предявяване на иска.
По правилата на чл. 415, ал. 5 от ГПК – когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иск в установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок –
съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист (в случай, че такъв е бил издаден). В конкретния казус
ищецът предявява установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК само
относно главните вземания за цената на закупени стоки, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
3
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от страна на /ФИРМА/, гр. София НЕ СА
ПРЕДЯВЕНИ срещу /ФИРМА/, гр. София искове за неустойките, за които е
издадена заповедта за изпълнение, а именно: за сумата от 7963.36 лв. –
неустойка за забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на
забавата от 09.08.2021 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 1857.60 лв. – неустойка
за забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от
21.03.2022 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 2079 лв. – неустойка за забава по
чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 26.04.2022 г. до
28.02.2023 г.; за сумата от 2011.50 лв.– неустойка за забава по чл. 16 от
Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 06.05.2022 г. до 28.02.2023
г., както и за сумата от 112.50 лв., представляваща разлика между сумата от
675 лв. по фактура № **********/07.03.2022 г., за която е издадена заповед за
изпълнение и предявената в исковия процес по същата фактура сума в размер
на 562.50 лв.
Горното мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.
415, ал. 5 от ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК относно вземанията, посочени по –
горе, за които не е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК. Недопустимо е
заповедта за изпълнение да бъде обезсилена за неустойки в по – висок размер
от тези, за които е издадена, в какъвто смисъл е искането на заявителя,
направено с писмена молба от 02.11.2023 г.
На основание горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена на 08.06.2023 г. по частно гр. дело № 12802/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 123 състав, в следните части: за сумата от
7963.36 лв. – неустойка за забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за
периода на забавата от 09.08.2021 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 1857.60 лв.
– неустойка за забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на
забавата от 21.03.2022 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 2079 лв. – неустойка за
забава по чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от
26.04.2022 г. до 28.02.2023 г.; за сумата от 2011.50 лв.– неустойка за забава по
чл. 16 от Договор от 04.04.2016 г. за периода на забавата от 06.05.2022 г. до
4
28.02.2023 г., както и за сумата от 112.50 лв., представляваща разлика между
сумата от 675 лв. по фактура № **********/07.03.2022 г., за която е издадена
заповед за изпълнение и предявената в исковия процес по същата фактура
сума в размер на 562.50 лв.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението от
заявителя.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати и връчи на заявителя
и на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5