Определение по дело №1349/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на Й.Г.Й., ЕГН **********, чрез адв. В.Д.,*** против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000321/13.03.2023г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция, с който му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда се допуска предварително изпълнение на заповедта. С жалбата е направено искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да се отмени разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, като незаконосъобразно и неоснователно, по подробно изложени съображения; сочи, че жалбоподателят полага труд, който изисква всекидневно да използва автомобил, както и да води и взима децата си от училище. В жалбата е направено и искане да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта.

Съдът констатира, че предварителното изпълнение на оспорената заповед възниква ex lege по силата на разпоредбата на чл. 172 ал. 6 ЗДвП, но е разпоредено от административния орган и предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК.

В частта на жалбата касателно разпореждането на административния орган по чл. 60, ал. 1 АПК, същото е нищожно по следните съображения:

Обективираното в административния акт волеизявление представлява по своя правен характер прилагане на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането в съответствие със задължителните изисквания. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата със специалното правило на чл.172 ал.6 от ЗДвП е допуснато пряко – по силата на закона, предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния.

В случая обаче е допуснато и предварително изпълнение на основание чл.60 от АПК с изрично волеизявление на административния орган, заложено като част от диспозитива на заповедта. Така се установява, че при наличие на изключението от суспензивния ефект на жалбата по чл.172 ал.6 жт ЗДвП, административният орган се е произнесъл при отнета компетентност да преценява дали са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение, поради което и настоящото процесно разпореждане е незаконосъобразно до степен на нищожност. Недопустимо е когато е допуснато предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт по силата на закона, то да е налице и обективирана в писмен вид воля на административния орган за същото действие. При наличие на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, както е в настоящия случай, не е допустимо и административният орган също да допусне предварително изпълнение на същия акт, като обективираната му воля води до нищожност на издаденият акт в тази му част. В този смисъл разпореждането на административния орган в процесната заповед, с което е допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК, следва да се прогласи за нищожно.

По отношение на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, съдът констатира, че липсва искане за отмяна на самата заповед. От извършената справка в деловодната система се установява, че Й.Г.Й. не е подавал друга жалба срещу ЗППАМ № 23-0819-000321/13.03.2023г.

При така установеното съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП, за недопустимо.

В АПК са предвидени два правни варианта за атакуване на допуснато предварително изпълнение на административен акт – по реда на чл.60 и по чл.166 от АПК. Съгласно чл.60 ал.1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, а според чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2

В разглеждания казус в ЗППАМ № 23-0819-000321/13.03.2023г. на Ваня Иванова – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, допуснатото предварителното изпълнение произтича от закона – чл.172 ал.6 от ЗДвП, поради което разгледано в хипотезата на чл.60 ал.5 от АПК, искането се явява недопустимо поради липса на предмет. Същото е недопустимо и в хипотезата на чл.166 ал.4 от АПК. Съгласно тази норма, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а тя, от своя страна, изисква наличие на висящо дело по оспорване на акта, каквото в случая не е налице. Така, липсата на отделно разпореждане води до недопустимост на искането по реда на чл.60 от АПК (като следва да се посочи, че жалбоподателят изрично, двукратно е мотивирал искането си с тази разпоредба), а липсата на образувано дело по жалба срещу самата заповед води до недопустимост на производството по чл.166 от АПК.

В случай, че Й.Г.Й. реши да оспори ЗППАМ № 23-0819-000321/13.03.2023г., в образуваното по това оспорване производство той би могъл валидно да иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на принудителната административна мярка.

Предвид изложеното, съдът намира искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК за основателно, но искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП на ЗППАМ № 23-0819-000321/13.03.2023г. за недопустимо, а образуваното по него производство следва да бъде прекратено.

По изложените съображения, Административен съд – Варна, XIV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Разпореждане на административният орган за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000321/13.03.2023г. на Ваня Иванова – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Й.Г.Й., ЕГН ********** за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000321/13.03.2023г. на Ваня Иванова – полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция и ПРЕКРАТЯВА образуваното по него производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

	Съдия: