Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 623 / 23.11.2012 г. по гр.д. № 3001/2011г.ГОРС е отхвърлил предявения с правно основание чл. 415, ал. 1 в вр. Чл. 422, ал. 1 ГПК иск от „Н.” ЕООД – С. против „Е.” О.- Г.О. за приемане на установено, че в полза на „Н.” ЕООД, спрямо „Е.” О. съществува изискуемо неудовлетворено притезание в размер на 21 318, 20 лв., от които по фактура № СМВ ... от 23.09.2010 главница в размер на 5000 евро, 9779,15 лв., с падеж 30.09.2010 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 889, 95 лв, от 1.10.2010 г. до 13.09.2011 г. и по фактура СМВ 102059 от 14.10.2010 г., главница в размер на 5000 евро 9979,15 лв., с падеж 31.10.2010. мораторна лихва 879,95 лв. за периода от 1.11.2010 до 13.09.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 19 558,30 лв., считано от 21.09.2011 г. до изплащането на вземането като неосН.но. „Н.” ЕООД- С. е осъдено да заплати на против „Е.” О.- Г.О. разноски по делото в размер на 880 лв. Недоволно от решението е останало „Н.” ЕООД-С., като се твърди, че същото е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Твърди ,че са неправилни изводите на съда, че има разминаване между сключения между страните договор и съставените фактури, както и че изискуемостта на вземането е поставено в зависимост от връчване на фактурите на длъжника. Твърди, че длъжника е получил фактурите, тъй като по фактура от 13.07.2010 г. е настъпило частично плащане. Твърди се ,че връчената на ответника нотариална покана на 9.8.2011г. представлява уведомление по смисъла на чл. 99 ал 3 от ЗЗД, поради което счита, че е неправилен извода на съда, че между страните няма облигационно правна връзка, възникнала по силата на договор за цесия от 29.10.2010 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение като се постанови друго ,с което да се уважат претенциите. Претендират се разноски по делото. По въззивната жалба в срока не е подаден отговор. Представена е писмена защита, в която пълномощникът на „Е.” О.-Г.О. моли да се потвърди решението на ГОРС, което е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски. Заявява се, че на дружеството не са предоставяни услуги по процесните фактури, което е заявено в отговора по исковата молба и са оспорени същите. Позовава се на дадените указания от ГОРС на страните и разпределената доказателствена тежест, във връзка с което ищецът не е доказал факта на изпълнение на задълженията от страна на „К. SRL” по договора от 1.2.. 2010 г., като е посочена съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. Развиват се съображения, че процесните фактури нямат за съда материална доказателствена сила, а установяват изявленията,които се съдържат в тях от лицата, които са ги изготвили. Освен това е посочено ,че в тези фактури за основание е посочен друг договор, а не този, който е предмет на цесията. Обръща се внимание, че посочената дата на падеж не е съобразена с текста на чл. 16 от договора от 1.2. 2010 г., както и че в тях е посочен начин на плащане, който е различен от договореното в чл. 17 от договора от 1.2. 2010 г. В тази връзка се прави извод, че претендираното парично вземане не се основава на търговските взаимоотношения,създадени с договора от 1.2.2010 г. Обръща се внимание ,че датите на съставяне на фактурите не са съобразени с чл. 14 от договора от 1.2. 2010 г. Позовават се и на това, че в този текст изр.2 е предвидено фактурите да са изпратени на клиента до 10-то число на месеца. Твърди се,че не е установено съществуването на претендираното парично вземане по процесните фактури. По въззивната жалба е образувано в. гр.д. № 120/2013 г. на ВТОС, което е приключило с решение № 85/8.3. 2013 г. Последното е отменено с решение на ВКС о№ 78/ 9.7.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., като въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТОС. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Районният съд се е произнесъл с обжалваното решение по повод исковата молба на „Н.” ЕООД – С. против „Е.” О.- Г.О., по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 в вр. чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено, че в полза на „Н.” ЕООД-С., спрямо „Е.” О.-Г.О. съществува изискуемо неудовлетворено притезание в размер на 21 318, 20 лв., от които по фактура № СМВ 101816 от 23.09.2010 главница в размер на 5000 евро, 9779,15 лв., с падеж 30.09.2010 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 889, 95 лв, от 1.10.2010 г. до 13.09.2011 г. и по фактура СМВ 102059 от 14.10.2010 г., главница в размер на 5000 евро 9979,15 лв., с падеж 31.10.2010. мораторна лихва 879,95 лв за периода от 1.11.2010 до 13.09.2011 г., както и законната лихва върху главницата от 19 558,30 лв., считано от 21.09.2011 г. до изплащането на вземането. По исковата молба е постъпил отговор от „Е.” О.-Г.О. , в който се оспорват изцяло предявените искове и се твърди ,че договорът за цесия не е съобщен на длъжника и няма действие по отношение на него. Прави се възражение, че не се дължи плащане на лихви, като се оспорва и периода за който се претендират лихвите. Оспорва се съществуването на парични задължения на ответника към ищеца на основанията и в размера,посочени в исковата молба. В уточняващата искова молба ищецът „Н.” ЕООД – С. се е позовал на договора за цесия на договора за предоставяне на телекомуникационна услуга от 1.2. 2010 г. и процесните две фактури. Твърди се ,че ищецът е изпратил нотариална покана до ответника,връчена на 9.8. 2011 г., не е извършено плащане. По отношение на договора за цесия се твърди, че „К. SRL” е уведомил „Е.” О.-Г.О. на 29.10.2010 г. Във връзка с тази молба в съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество поддържа становището си в отговора и оспорва исковете. За да постанови обжалваното решение съдията е приÕл ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Безспорно е, че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на 410 ГПК е образувано гр. дело № 2129/2011 г. на ГОРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 2845/21.9.2011г на парично задължение, с която заявлението е уважено изцяло по отношение на дължимите суми по процесните фактури. В срока е направено възражение от „Е.” О., поради което е предявен настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК. Съдията е направил точна правна квалификация на исковете и подробно е описал и анализирал събраните по делото писмени доказателства, като е обсъдил всички твърдения и възражения на страните по делото. В тази връзка съдията е разгледал от една страна наличието на облигационна връзка между ответника и Комбридж SRL” по договора от 1.2.. 2010 г., като подробно е анализирал предмета на договора, задълженията на страните, изпълнението по договора по повод представените фактури, както и прекратяването на договора,считано от 1.11. 2010 г. Правилно съдията е приел, че е спорно по делото, /с оглед възраженията на ответната страна, /предоставил ли е доставчикът по договора и ползвал ли е клиента договорената услуга, която се претендира по двете фактури. Съдията подробно е описал съдържанието на фактурите, като е направил правилният извод, че същите не са съставени на основание процесния договор, който се споделя от въззивния съд. Съгласно договора в чл. 10 е предвидено, че клиентът се задължава да заплаща в срок дължимите,съгласно договора възнаграждения на доставчика. В чл. 14 е предвидено задължения на доставчика да подготвя и изпраща фактурите на клиента до 10-то число на месеца, като получаването им се удостоверява с обратна разписка или подпис на абоната. Като в чл. 16 е посочено, че плащането се извършва от клиента до края на текущия месец след получаване на фактурата. Не се установи по делото доставчикът да е изпълнил тези си задължения по отношение на процесните фактури. Освен това във фактурите е посочено за основание за плащане друг договор, а не договора от 1.2. 2010 г. ВТОС споделя констатациите на районния съдия, че не се установява по делото съществуването на претендиранато парично задължение. Следва да се има предвид, че освен изложеното по-горе представените фактурине установяват факта,че е осъществена реална доставка на договорената услуга по договора от 1.2. 2010 г., което да води до задължение на ответника да извърши плащането. В съответствие със съдебната практика / в този смисъл е Р. №. №.62/25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о./формалната доказателствена сила на данъчните фактури, като частни свидетелствуващи документи, не обхваща факта на получаване на стоката. При липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките/услугите/, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните. С оглед изложеното въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода на районния съд за недоказаност на съществуването на претендираното парично вземане по договора от 1.2. 2010 г. На второ място съдията е разгледал въпроса с договора за цесия, на който се позовава ищеца от 29.10. 2010 г. Подробно е описано съдържанието на този договор, като е анализирано съдържанието на чл. 6 от същия. Съгласно него цедентът се задължава да уведоми длъжника за прехвърленото вземане незабавно след подписване на договора и не по-късно от 10.1.2011 г. чрез писмо с обратна разписка и по е-mail. Не се спори ,че „К. SRL” е съставил уведомлението от 29.10.2010 г./ приложено на л.17/. Но по делото не се установи то да е връчено на длъжника-ответник по делото. Нещо повече страните по договора за цесия са договорили изрично начините, по които следва да се извърши това уведомяване- чрез писмо с обратна разписка и по е-mail, съгласно чл. 6 от договора. Както е известно съгласно чл. 20 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Затова в тази връзка следва да бъде зачетена волята на страните по договора за цесия и е недопустимо та да бъде подменяна със съдебна практика. По изложените съображения въззивния съд споделя и извода на ГОРС, че ищецът не установява по делото да е спазена разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД с последицата на ал.4-прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на длъжника и третите лица. С оглед изложеното въззивният съд споделя и крайния извод на ГОРС за неосН.ност и недоказаност на претенцията както в частта за главницата, така и в частта за акцесорната претенция за заплащане на лихви. ВТОС напълно споделя както посочения краен извод на районния съд, така и споделя изложените от последния мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите. С оглед изложеното обжалваното решение на ГОРС е правилно,обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, представен от пълномощника на „Е.”О., в който се претендира сумата 2 910 лв., от които 880 лв. платени в брой за адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 20.1. 2012 г., платен адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 20.2. 2013 г. в размер на 860 лв. и сумата 1 170 лв. по договор за правна помощ от 20.10. 2014 г.,платена по банков път на 22.10. 2014 г. Настоящият състав констатира ,че първата сума 880 лв. ,направена в производството пред ГОРС е присъдена с обжалваното решение, което се потвърждава от въззивната инстанция, поради което тази сума не следва да се присъжда втори път. В тази връзка искането за нея следва да бъде отхвърлено. По отношение на останалите суми на 860 лв. и сумата 1 170 лв./общо 2030 лв./ искането е осН.но и следва да бъде уважено. Водим от горното ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 623 / 23.11.2012 г. по гр.д. № 3001/2011г.ГОРС. ОСЪЖДА „ Н.” ЕООД с ЕИК” ... гр. С., район Т. ,бул.”Б.” №45 да заплати на „Е.”О. с ЕИК ... гр.Г.О., ул „Я. Б. „№3 разноски в размер на сумата 2030 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред въззивна инстанция, като отхвърля искането на „Е.”О. за заплащане на сумата 880 лв. за разноски, направени в производството пред ГОРС и присъдена с обжалваното решение. Решението, подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |