Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр. Пловдив, 27.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно т. дело № 692
по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 9015 от 09.07.2019г. от „П.П.г.“ ЕООД ***
против решение № 268 от 23.05.2019г., постановено по т.д. № 29/2019г. по
описа на Окръжен съд – С.З., с което е осъдено „П.П.г.“ ЕООД *** ЕИК *********,
да заплати на “*** ** ** **” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 30786.52 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
по фактура №******/31.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 3 221.91 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 30.11.2015 г. до 09.12.2016 г. и е отхвърлено като неоснователно възражението
за прихващане, направено от „П.П.г.“ ЕООД ***, ЕИК ********* против “*** ** **
**” АД, с ЕИК ********* за прихващане с насрещни задължения на “*** ** ** **”
АД, ЕИК ********* към „П.П.г.“ ЕООД ***,
представляващи стойността на ползваните, но невърнати от “*** ** ** **” АД
материали - битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно с уговорките на
договора, а именно за сумата в размер на 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50
тона каменно брашно за фракции и 14 238, 80 лв. с ДДС за битум и е осъдено
„П.П.г.“ ЕООД *** да заплати на
“*** ** ** **” АД с ЕИК ********* сумата 8 160 лева – разноски по делото.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна “*** ** ** **” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** с писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Претендира разноски пред въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.258 от ЗЗД във връзка с чл.286 от ТЗ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Осъдителната претенция по чл.266 от ЗЗД почива на твърденията за частично неизпълнение
на задължение на ответника за заплащане на възнаграждение за възложени и приети
СМР. Ищецът “*** ** ** **” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** твърди, че на 09.10.2015г. между него и ответника е сключен
договор, при условията на който „П.П.г.“
ЕООД *** му е възложил производството на асфалтови смеси с предоставени от
възложителя материали – битум и фракции съобразно заявки на възложителя. Твърди,
че е произвело изискващите се количества асфалтови смеси качествено и в срок и
е издало данъчна фактура №******/31.10.2015г. за сумата 64 651.20 лева.
Твърди, че от страна на ответника по тази фактура е заплатена частично сумата
32 500 лева, а с протокол за прихващане от 22.04.2016г. задължението е
погасено частично допълнително със сумата 1364.68 лева. Твърди, че остатъкът от
задължението за заплащане на възнаграждение за приетата работа е в размер на
30 786.52 лева.
Твърди, че е отправил покана за доброволно изпълнение от 28.09.2016г. до „П.П.г.“
ЕООД като го е поканил да му заплати и посочения остатък от стойността на
възложената, изпълнена и приета работа. Твърди, че поради неплащане на
паричното задължение, за което е бил поканен, ответникът му дължи и обезщетение
за забава с начален момент изтичане на 30-дневен срок от издаване на фактурата
– съгласно чл.6, раздел 3 от договора. Претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата 30 786.52 лева, представляваща главница – неплатена стойност
на възложена, изпълнена и приета работа, за което е била издадена и фактура №******/31.10.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 09.12.2016
г. до окончателното и изплащане, сумата 3 221.91 лева – обезщетение за забава
върху сумата 30786.52 лева за периода 30.11.2015г. – 09.12.2016г., както и
разноските по делото.
Ответникът „П.П.г.“ ЕООД *** не признава предявените искове. Признава
факта на сключен между него и ищеца договор от 09.10.2015г. за производство на
асфалтови смеси като обаче твърди, че не е получил количествата, за които се
претендира заплащане на възнаграждение. Счита, че подписаният между двете
страни протокол за прихващане на насрещни задължения от 22.04.2016г., както и
извършеното частично плащане, не представляват изявления за признаване на
задължението и за остатъчната сума по издадената фактура. Твърди, че ищецът не
му е върнал невложените в производството, но доставени му битум и фракции –
съгласно задължението си по чл.2 ал.3 от сключения договор. Прави възражение за
прихващане с насрещни задължения на “*** ** ** **” АД, ЕИК ********* към „П.П.г.“ ЕООД ***, представляващи
стойността на доставените, неизползвани, но невърнати от “*** ** ** **” АД
материали - битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно с уговорките на
договора, а именно за сумата в размер на 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50
тона каменно брашно за фракции и 14 238, 80 лв. с ДДС за битум. Претенцията
за заплащане на обезщетение за забава оспорва с твърдението, че не е получил
издадената от дружеството фактура, поради което не може да се прецени от кога
започва да тече тридесетдневния срок, уговорен за плащане. Тъй като не може да
се установи този начален момент, счита, че не е изпаднал в забава.
С допълнителната искова молба се оспорва възражението за прихващане. Ищецът
твърди, че доставеният материал за производството на асфалтовите смеси – битум
дори не е достигнал. По отношение на предоставените фракции действително е
останал неизползван материал, но именно по отношение на него страните са
подписали протокол относно стойността на неизползваното количество фракция,
била е издадена фактура за сумата 1364.68 лева. Именно във връзка с това
насрещно вземане е подписан протокол за прихващане от 22.04.2016г. По отношение
на оспореното получаване на произведените количества асфалтови смеси твърди, че
те са приети от ответника с подписани приемо-предавателни протоколи – кантарни
бележки. Твърди, че издадената фактура е изпратена до ответника с писмо с
обратна разписка на 10.11.2015г.
С допълнителния отговор се поддържат вече изразените доводи и възражения с
първоначалния такъв.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт.
Твърди се, че съдът неправилно е установил фактите по делото и поради това е
стигнал до неправилни изводи. Поддържат се изложените с отговора доводи.
Не се спори, че на 09.10.2015г. между страните е сключен договор,
при условията на който „П.П.г.“ ЕООД *** е възложил на “*** ** ** **” АД производството на асфалтови смеси с
предоставени от възложителя материали – битум и фракции съобразно заявки на
възложителя.
Задължение на възложителя е да
достави на изпълнителя материалите – битум и фракции, необходими за
производството на асфалтовата смес. Съгласно чл.2 ал.3 от договора тяхното
предоставяне се удостоверява с двустранно подписани отчетни документи –
товарителници, стокови разписки, кантарни бележки. Предвидено е невложените
остатъчни количества от тези материали след изпълнението да се върнат на
възложителя.
По отношение на изпълнението –
съгласно чл.5.1 от договора приемането и отчитането на произведените количества
става след замерване на кантара, осигурен от изпълнителя в присъствието на
представители на възложителя. Издадените кантарни бележки се подписват от
упълномощени представители на двете страни, а произведените количества се
отчитат ежедневно. Уговорената цена от 23 лева без ДДС на тон включва всички
необходими материали за производството на асфалтовите смеси, труд и разноски,
без материалите, предоставени от възложителя – битум и фракции. Съгласно чл.6
ал.2 от договора възнаграждението за изработените и предадени асфалтови смеси е
дължимо в 30 дневен срок от получаване на данъчна фактура, издадена от
изпълнителя.
На 31.10.2015г. от страна на
ищеца – изпълнител по договора е издадена данъчна фактура №******/31.10.2015г. за сумата
64 651.20 лева. От заключението на вещото лице М. Г. К. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че количеството
асфалтова смес – предмет на издадената фактура е на база отчетеното количество по първичните
документи – пътно-прехвърлителни разписки за извозване от база на изпълнителя
до обект „А.М.“, изграждана от възложителя. Тези разписки са представени по
делото /стр.70-96 от т.д.813/2016г. на ПОС/. Те съдържат посочване на точното
измерено количество, което се предава от изпълнителя на възложителя и са
подписани от представители и на двете страни в съответствие с предвиденото в чл.5.1 от договора. При
ищеца издадената фактура е осчетоводена на 31.10.2015г. по дебита на сметка
41101 „Клиенти“, аналитична партида „П.П.г.“ ЕООД, по кредита на сметка 45302
„ДДС върху продажбите“, по кредит сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“
и по кредита на сметка 706 „Приходи от продажба на материали“. Тя е включена и
в дневника за продажби по ДДС, подаден в НАП на 13.11.2015г.
Видно от същото заключение
цитираната фактура №******/31.10.2015г.,
издадена от ищеца, е осчетоводена и в счетоводните регистри на „П.П.г.“ ЕООД като е дебитирана счетоводна
сметка 602-3 /услуги за префактуриране/ и е кредитирана счетоводна сметка
401-83 „Доставчици“, аналитична партида „*** ** ** **“ АД. Ответникът е включил
тази фактура и в дневниците за покупки. Упражнил е правото си на ползване на
данъчен кредит в размер на 10775.20 лева с подаване на дневник за покупките и
СД по ДДС за периода 01.10.2015г. – 31.10.2015г.
Отразяването на задължението в справките – декларации по ЗДДС, подадени до ТД на НАП, както и ползването на данъчен
кредит представляват недвусмислено изявление от длъжника за задължението му към кредитора, което изявление е направено пред държавен орган. Чрез това изявление той признава
съществуването на дълга. В този смисъл е и съдебната практика - Решение №
166/26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.,Решение №
23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., ІІ т. о.;
В заключението се посочва и че на
30.12.2015г. по тази фактура е извършено плащане от „П.П.г.“ ЕООД в размер на 32 500 лева. Така
остатъкът за плащане по същата възлиза на 32 151.20 лева.
Видно от представения по делото
Споразумителен протокол от 22.04.2016г. за прихващане страните са констатирали
наличие на задължения на „П.П.г.“
ЕООД
към „*** ** ** **“ АД в размер на 32 151.20 лева
по фактура №******/31.10.2015г. и
задължения на „*** ** ** **“
АД
към „П.П.г.“ ЕООД по фактура №*********/04.01.2016г.
в размер на 1364.68 лева. Споразумели са се да бъде извършено прихващане на
насрещните задължения, след което – предвид на частичното погасяване – са
приели, че към 22.04.2016г. задължението на „П.П.г.“ ЕООД към „*** ** ** **“ АД е в
размер на 30 786.52 лева.
Чрез изявлението на „П.П.г.“ ЕООД, материализирано в цитирания
протокол се признава съществуване на задължение за заплащане на остатъка от
сумата по фактура №******/31.10.2015г. Това
изявление не е адресирано до трето лице, а до другата страна по
правоотношението. Самото подписване на протокола от 22.04.2016г. не се оспорва,
не се твърди и подписът да е на неоторизирано лице, каквито аргументи са
изразени по отношение на разменената кореспонденция между счетоводствата на
двете дружества при приключване на финансовата година.
От гореизложеното може да бъде
направен следния извод:
Налице е възложена от ответника, изпълнена от ищеца и
приета от ответника работа по производството и доставката на асфалтови смеси. Във
връзка с изпълнението на тази работа има неизплатен остатък от дължимото възнаграждение в
размер на 30 786.52 лева. Ответникът
– жалбоподател не доказва основание за
неплащането на тази част от възнаграждението за приетата работа. При приемане на работата – видно от представените пътно-прехвърлителни разписки - не са отразени възражения относно нейното качество и
договорено количество от възложителя. Съгласно чл.266 от ЗЗД той дължи
възнаграждение за приетата работа. Тя е приета без забележки за некачествено
изпълнение. Такива обстоятелства не се доказват от ответника и по делото. В
тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че сумата – предмет на
предявения иск е част от
дължимото на ищеца възнаграждение за извършените работи
производство на асфалтови смеси по силата
на изрично възлагане от страна на ответника „П.П.г.“ ЕООД, която е останала
неизплатена от възложителя – ответник.
От събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
изработка. Касае се за търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 и 2 от ТЗ,
тъй като и двете страни са търговци. Съгласно чл.288 от ТЗ за неуредените от ТЗ
случаи следва да намерят приложение разпоредбите на гражданското
законодателство. В случая това са разпоредбите на ЗЗД, уреждащи правата и
задълженията на страните по договор за изработка, какъвто е характера на
възникналите облигационни отношения между тях. Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Не са
ангажирани доказателства за наличието на недостатъци, които да дават основание
за възражение в тази насока /чл.264 ал.3 от ЗЗД/. Поръчващият е длъжен да плати
цената при приемане на работата /чл.266 от ЗЗД/, освен ако е уговорено друго.
Вземането се явява изискуемо.
Възраженията, че издадената от
ищеца фактура, не е получена от ответника са неоснователни. Видно от
представената разписка, издадена от куриерската фирма, осъществила доставката,
фактурата е получена от ответника на 11.11.2015г. Твърденията, че лице с
фамилията на получателя, посочен в разписката, не работи в дружеството, не се
подкрепят от доказателствата по делото. Дори и да не би представена посочената
разписка, удостоверяваща доставката, фактурата е включена в дневника за покупките
на ответника за отчетния период 01.10.2015г.
– 31.10.2015г. Следователно е получена още преди подаване на
справката – декларация за него през месец ноември 2015г.
Като не е извършил плащане на пълния размер на договореното
възнаграждение на падежа,
ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД той дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Датата
на падежа на задължението обаче не е 30.11.2015г., а 11.12.2015г. Съгласно чл.6
ал.2 от договора възнаграждението за изработените и предадени асфалтови смеси е
дължимо в 30 дневен срок от получаване на данъчна фактура, издадена от
изпълнителя, а не от датата на издаването на същата. Тя е издадена на
31.10.2015г., но е получена на 11.11.2015г. Следователно 30-дневния срок за
плащане изтича на 11.12.2015г. Като не е извършил плащане до този момент
ответникът е изпаднал в забава. Изчислен на тази база, като се отчете датата на
първоначалното плащане на 30.12.2015г., размерът на обезщетението за забава
възлиза на 3 300.07 лева. Ищецът обаче претендира обезщетение в по-малък
размер, поради което тези изводи не се отразяват на крайния резултат, който е
основателност и на претенцията за мораторна лихва в пълния и предявен
размер.
По
възражението за прихващане: то се основава на твърдението за доставени на
ищеца, но невложени в производството на асфалтовите
смеси материали: битум и фракции. Съгласно чл.2 ал.3 от сключения договор тяхното
предоставяне от ответника на ищеца се удостоверява с двустранно подписани
отчетни документи – товарителници, стокови разписки, кантарни бележки.
Предвидено е задължение на изпълнителя да върне на възложителя невложените
остатъчни количества от тези материали след изпълнението.
Възражението за прихващане има
за предмет насрещни задължения на “*** ** ** **” АД, ЕИК ********* към „П.П.г.“ ЕООД ***, представляващи
стойността на доставените, неизползвани, но невърнати от “*** ** ** **” АД
материали - битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно с уговорките на
договора, а именно за сумата в размер на 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50
тона каменно брашно за фракции и 14 238, 80 лв. с ДДС за битум. То е намерено за
неоснователно и е отхвърлено от първоинстанционния съд. Този извод следва да
бъде споделен.
Видно
от заключението на вещото лице М. К. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза на база проверката в счетоводството на ответника същият е извършил
доставка на битум за производството на асфалтови смеси съгласно ЧМР от гр. Н.С.
като общото получено количество е отразено в размер на 79.350 т. Разликата
между доставеното количество и вложеното в производството – 75 540 т. е -
3 360 т., което е отразено във фактура №******/31.10.2015г. Представената
от ответника ЧМР №*******/14.10.2015г. се отнася за количество от 24.980 т., но
то е получено от друго дружество – „П. Е. А.“ АД. Чрез този документ не се установява
доставката на твърдяното като доставено в повече количество битум, а друг такъв
относно доставката на този материал в повече от вложеното количество не е
представен. Ето защо възражението за прихващане със сумата 14 238, 80 лв. с ДДС -
стойност на доставено, неизползвано, но невърнато от “*** ** ** **” АД количество битум, е неоснователно.
По отношение на доставените фракции – доставени са 2513.96 т. Вложени са
2442.98 т. Разликата е 70.98 т. За тази материал, установен като доставен в
повече, е издадена фактура №*********/04.01.2016г.
за
сумата 1364.68 лева. Тя вече е прихваната от насрещните
задължения със Споразумителен протокол от
22.04.2016г.
Друго
доставено в повече и невърнато количество фракции не се установява. Същото се
отнася и за твърдяното количество прах, за каквото изобщо липсва счетоводно
отразяване. Ето защо и възражението за прихващане със сумата 1 298, 07 лв. с ДДС за доставено, невложено в производството и
невърнато количество 189. 50 тона каменно брашно за фракции, е
неоснователно и подлежи на отхвърляне.
До
същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради което решението
му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на разноски във въззивното производство,
но не са ангажирани никакви доказателства за сторени такива по в.т.д.
№692/2019г. на ПАС. Разноските, сторени във въззивното производство при
предишното разглеждане на делото по в.т.д. №551/2018г. на ПАС в размер на 3500
лева са присъдени с решението на първоинстанционния съд. Това е изрично
посочено в неговия диспозитив. Повторно те не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268 от 23.05.2019г., постановено по т.д. № 29/2019г. по описа на
Окръжен съд – С.З., с което е осъдено „П.П.г.“ ЕООД *** ЕИК *********, да
заплати на “*** ** ** **” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 30786.52 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
по фактура №******/31.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 3 221.91 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 30.11.2015 г. до 09.12.2016 г. и е отхвърлено като неоснователно възражението
за прихващане, направено от „П.П.г.“ ЕООД ***, ЕИК ********* против “*** ** **
**” АД, с ЕИК ********* за прихващане с насрещни задължения на “*** ** ** **”
АД, ЕИК ********* към „П.П.г.“ ЕООД ***,
представляващи стойността на ползваните, но невърнати от “*** ** ** **” АД
материали - битум, фракции, остатъчно брашно, съгласно с уговорките на
договора, а именно за сумата в размер на 1 298, 07 лв. с ДДС за 189, 50
тона каменно брашно за фракции и 14 238, 80 лв. с ДДС за битум и е осъдено
„П.П.г.“ ЕООД *** да заплати на
“*** ** ** **” АД с ЕИК ********* сумата 8 160 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: