Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 278 по
описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„М.Г.“ ООД твърди, че между страните е
подписан договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016
г., по силата на който ищецът извършва обществен превоз по основни градски
автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86,
117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община срещу
заплащане на възнаграждение от ответника. Договорът е сключен за срок от 8
години. Посочва, че с този договор ответникът Столична община поема задължение
да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър
без ДДС, като възнаграждението се заплаща ежемесечно на две вноски - 30%
авансово до 15-то число на текущия месец и останалата част - до 14-то число на
следващия месец, въз основа на действително извършения пробег. Твърди, че
страните са уговорили клауза за промяна на цената на извършвания превоз в
зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ след
датата на подписване на договора. Твърди, че автобусите, използвани за
обществения превоз, използват гориво природен газ /метан/. Посочва, че през
първото тримесечие на 2018 година е било налице основание за актуализиране на
възнаграждението на превозвача поради промяна цената на ГСМ с повече от 20%
спрямо цената към датата на подписване на договора. Затова поддържа, че е
налице основание за актуализиране на възнаграждението на „М.Г.“ ООД за месец
февруари 2018 година с 2.5%. Актуализирано с този процент дължимото по договора
възнаграждение на километър пробег следва да бъде определено на 3.69 лева с
ДДС. Посочва, че доколкото актуализацията е в процент, за който е уговорено, че
се прилага автоматично, не е било необходимо да инициира провеждане на
предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора преговори. Твърди, че има
издадена авансово фактура за м. февруари 2018 г. в размер на 496322.49 лева с
ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора в
размер на 1 279956.54 лева с ДДС, което е изчислено на базовата цена от 3 лв.
на км без ДДС и е фактурирано за осъществения през м. декември общ пробег от
459922.264 км. При прилагане на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора,
ответникът дължи възнаграждение от 3.075 лв. на км без ДДС или 3.69 лв. с ДДС.
Тази разлика от 0.09 лв. на км с ДДС, когато се умножи с изминатите километри
прави неизплатено възнаграждение от 41393 лева с ДДС. Предвид изложеното иска
от съда да осъди ответника Столична община да му заплати сумата 41 393 лева с
ДДС, дължима на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор за извършване на
обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за извършения превоз през месец
февруари 2018 г., представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5%
върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за месец февруари 2018
година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното плащане, както и сумата от 12 256.93 лева,
представляваща мораторна лихва за забава при плащане на сумата от 41 393 лева, за
периода 15.03.2018 година до 12.02.2021 година включително. Претендира
направените в производството разноски. В исковата молба е посочена банкова
сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът Столична община оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва подписването на описания в
исковата молба договор за осъществяване на обществен превоз на пътници, но
поддържа, че същият не е влязъл в сила, съобразно направените в него уговорки.
Твърди, че страните са допуснали техническа грешка в чл. 5, ал. 4, т. 2, като
се определили за начална дата, от която се следи за
промяна на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. Счита, че при
тълкуване на договора следва да се приеме, че страните не придават значение на
т.нар. „дата на подписване на договора“, която дата не е датата на
действителното подписване, тъй като страните не са положили подписите
едновременно, а е датата на завеждане на договора в
деловодната система на Столична община. Това е причината страните да определят
в чл. 3, ал. 2 дата на влизане в сила на договора, както и дата, от която да се
брои срокът на договора в чл. 3, ал. 1. При условията на евентуалност излага
доводи, че договорът не е влязъл в сила и към момента и не поражда валидни
договорни задължения за страните. Влизането в сила на договора е обвързано с
отказ от претенции за обезщетение по ЗОДОВ от ищеца, което следва да бъде
доказано от възложителя по начин, определен в договора. Твърди, че страните са
придали значение на датата на влизане в сила на договора съгласно чл. 3, ал. 2,
тъй като същата е предвидена като начална дата, от която да се брои срокът за
въвеждане в експлоатация на автобусните линии. Твърди, че необходимо условие за
да бъде изменена цената на километър пробег с 2.5% е наличието на проведени
преговори относно цената, а такива преговори не са провеждани. Счита, че в
нарушение на договора ищецът не е предоставил справка от НСИ, удостоверяваща
процентното увеличение на ГСМ за
процесния период, а е представил единствено решения на КЕВР. Поддържа, че
уговореният срок на договора следва да започне на тече от 26.07.2017 г. /датата
на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/, когато ищецът е
започнал изпълнение на договора и от която дата му се следва определеното в договора
възнаграждение. Затова, меродавно е да се установи увеличение на ГСМ с повече
от 20 % в сравнение с датата 26.07.2017 г. Така счита, че ищецът следва да
докаже увеличение на цената на ГСМ с повече от 20 %, съпоставена с цената на
ГСМ за последното тримесечие на 2017 г., а не за първото тримесечие на 2018
г. Излага и доводи за неоснователност на
акцесорната претенция. Намира за незаконно да се начислява мораторно
обезщетение за забава върху данък добавена стойност, съответно счита, че
сумата, върху която евентуално би се начислявало обезщетение за забава е в
размер на разликата между уговорената в договора цена и индексираната цена без
ДДС. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените в производството
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК относно размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че след проведен конкурс за обществен
превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна
схема на Столична община, между ищеца и ответника е сключен договор №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. за възлагане на обществен превоз на пътниците по
основни градски автобусни линии с № 12, 18, 20, 21,22, 23, 24/24А, 25, 26, 28,
29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична
община. Договорът е сключен за срок от 8
години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл.
3, ал. 2 е уговорено, че договорът влиза в сила от датата на представяне на
оригинал на определението за прекратяване на адм. д. № 11168/2012 г. на АССГ,
постановено на основание направен от ищеца отказ от исковете. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора,
възложителят Столична община заплаща на
изпълнителя за извършения обществен превоз на пътници цена в размер на 3 лв. на
километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег
по разписание и въз основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща за
текущия месец авансово суми в размер на 30 % от дължимите за определения пробег
за текущия месец до 15-ти число на същия, а останалата част от дължимото
възнаграждение – до 14-то число на следващия месец, за които суми се издават
фактури -– чл. 5, ал. 2 от договора. В чл. 5, ал. 4 страните са уговорили, че
определената при сключване на договора цена на километър маршрутен пробег, се
променя, когато: т.1./ от датата на сключване на договора се е натрупала
инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на
НСИ, спрямо месеца на подписване на договора. При настъпване на това условие
страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване с
колко ще се промени възнаграждението на
километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите,
страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен
пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация/дефлация
за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на
преговорите; т. 2./ когато настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 %
съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия
договор. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат
добросъвестно преговори за уточняване промяна на възнаграждението на километър
маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо уговорената в чл. 5, ал. 1 от
договора цена. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по
договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 % и т. 3/ при
настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка
от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за
преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на
мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на
която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите,
обективирано в писмено споразумение, се прилагат последиците в т.1 и т.2.
В отговор на отправено от ищеца до
Национален статистически институт искане за предоставяне на статистически данни
относно цената на природния газ, е изпратено писмо изх. № УП-7011/07.12.2017 г.
на НСИ, в което се посочва, че отдел „Сметки в околната среда и енергетиката”
на НСИ не разполага с данни за цената на природен газ, утвърдена за „Булгаргаз”. Посочено е, че цената, по която фирмата
обществен доставчик на природен газ в страната, а именно „Булгаргаз" ЕАД
продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите,
присъединени към газопреносната мрежа, се определя с решения на КЕВР за всяко
тримесечие на съответната година и е посочена на интернет страницата на КЕВР,
от където може да се получи необходимата информация.
На 28.09.2017 г. в Столична община
постъпва предложение от ищцовото дружество /вх. №
8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017 г./ за провеждане на преговори по реда на чл.
5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора. В писмото е описано, че със свое решение № Ц
- 16 от 01.07.2017 г. КЕВР е определила цена на природния газ в размер на 370.21
лева за 1000 куб.м., без акциз и ДДС, която цена е приложима от 01.08.2017 г. и
която цена е с 29.17% по-висока от цената, действала към датата на подписване
на договора - 286,60 лева за 1000 куб.м., без акциз и ДДС. По делото е
представено и второ предложение от ищцовото дружество, в което е посочено че се
прави във връзка с отговор на Столична община по първото предложение от
28.09.2017 г., но по делото не са представени доказателства дали и кога това второ предложение е достигнало до
своя адресат.
По делото е представени решения на КЕВР
№№ Ц - 35 от 30.09.2016 г. Ц - 38 от 28.12.2017 г.
С издадена от ищеца фактура №
178/14.02.2018 г. е фактуриран на ответника аванс за м. февруари 2018 г. на
стойност от 496322.49 лева, а с фактура № 180/13.03.2018 г. е фактуриран
пробега за м. февруари 2018 г., от чиято стойност е приспаднат аванса и е
получена сума в размер на 1159441.42 лева с ДДС. Представено е и сведение за
изпълнение на курсове и пробег за м. февруари 2018 г.
С писмо от 19.12.2018 г. „Булгаргаз“
ЕАД уведомява ищеца, че реалното увеличение на продажната цена на природния газ
за „Булгаргаз“ ЕАД е разликата между утвърдените от КЕВР с решение №№ Ц-35 от
30.09.2016 г. и Ц-14 от 28.09.2018 г. продажни цени на природния газ в обемни
единици /х/куб.м./за 4-то тримесечие на 2018 г. и 4-то тримесечие на 2016 г.
Представен е протокол от проведено на
25.07.2017 г. заседание на назначена със заповеди на кмета на СО комисия, ва
което е обсъдено получено от ищеца уведомление, че има готовност на поеме
експлоатация на част от автобусните линии – предмет на процесния договор за
обществен превоз, като е прието, че от представените документи изпълнителят
може да обслужва експлоатацията на автобусни линии №№ 12, 90, 117, 118 и 119,
считано от 26.07.2017 г.
Представено е и решение на СОС №
578/28.07.2016 г., с което е одобрен проект за извънсъдебна спогодба между
Столична община и „М.Г.“ ООД, с която се решава окончателно спора, предмет на административно
дело № 11168/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Видно от съдебно удостоверение от 26.01.2021 г., изд.
от Административен съд София-град, II
отделение, 38 състав, по административно дело № 11168/2012 г.,
производството по това дело е било образувано по искова молба на „М.Г.“ ООД, с
която са предявени два основни обективно съединени иска срещу Столична община и
срещу Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 5 115 142 лева, причинени в
периода от 01.11.2010 г. до 01.11.2012 г. от незаконосъобразно бездействие на
ответниците, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № РД-09-3876/07.10.2008 г.
на кмета на Столична община, както и за заплащане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от 01.11.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, като е прекратено с протоколно определение от 05.10.2016 г.
Препис от проведеното на 05.10.2016 г. съдебно заседание по делото също е
представен, като видно от него, протоколното определение за прекратяване на
производството поради отказ от исковете е влязло в сила на 25.10.2016 г.
С писмо изх. № УП-1210/02.04.2021 г.
НСИ уведомява управителя на ищцовото дружество, че не провежда специфични
изследвания за цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава
информация, а разполага с информация за цената на природния газ до крайни небитови и битови клиенти, като информацията се
актуализира два пъти годишно: за първото шестмесечие и за второто шестмесечие
на текущата година. В писмото на НСИ се съдържа и информация за интернет
страницата, от която могат да се правят справки за съответните периоди. Ищецът
представя справка от така посочената в писмото на НСИ интернет страница,
изготвена на 05.05.2021 г., за цените на природния газ за крайни небитови
клиенти, в която цените са посочени в три категории: „цени без всякакви данъци,
такси и ДДС“; „цени без ДДС и други възстановими данъци и такси“ и „цени с
включени всички данъци, такси и ДДС“.
С писмо изх. № УП-5267/20.12.2021 г.
НСИ отговаря на запитването на ищцовото дружество дали в обявявания ежемесечно
инфлационен индекс се включва и цената на природния газ за небитови клиенти и
цената на смазочните материали за небитови клиенти.
По делото е представено Споразумение №
СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г. за уреждане на отношенията между страните по процесния
договор, подписано в изпълнение на Решение № 657 на Столичния общински съвет от
17.12.2020 г. В същото е предвидено на превозвача да бъде изплатена индексация
на възнаграждението на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Договора, в общ размер
на 1 872 739.99 лева, покриваща половината от стойността на натрупаната
инфлация за периода от датата на сключване на договора до 31 декември 2020 г.,
включително. Представено е и Споразумение № СОА21-ДГ56-3734 от 05.10.2021 г.,
подписано в изпълнение на Решение № 542 от 09.09.2021 г. на Столичния общински
съвет, уреждащо заплащането от ответника на сумата 160 000 лева по т. 4.1.2. от
Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г. Представени са преводни
нареждания за заплащане на уговорените с тези споразумения суми от 1 872 739.99
лева и 160 000 лева.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която, като неоспорено от
страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. След
извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружеството, вещото лице прави
необходимите изчисления и посочва, че количеството
закупен природен газ от ищеца за периода м.юли 2017г. – м.декември 2017 г. в гигаджаули е в размер на 44924.219 и в
мегаватчас – 12478.948, като за първото полугодие на 2017г. няма покупки и
потребление на природен газ. Годишното потребление на природен газ от ищеца за
2018 г. е в размер на 28541.0070
мегаватчаса. Вещото лице посочва, че при прилагане на формулата на НСИ,
съгласно която 1 мегаватчас природен газ е равен на 3,6 гигаджаула, се
установява, че потребеният от ищеца природен газ за 2018 г. е 102 747.6252
гигаджаула. Закупеното количество природен газ се равнява на потребеното
количество в размер на 28541.0070 мегаватчаса или 102747.6252 гигаджаула,
съгласно формулата на НСИ /28541.0070 х .,60 = 102747.6252/. Според така
изчисленото количество на потребено годишно количество на природен газ, по
критериите на НСИ ищецът попада в група И4 на потребление. След анализ на обявените в сайта на НСИ данни
за годишното потребление на природен газ в гигаджаули и обявените цени за група
И4 за второ шестмесечие на 2016 г. и първо шестмесечие на 2018 г., вещото лице
изчислява цена за второто шестмесечие на
2016 г. в размер на 8.58 лв., а за първо шестмесечие на 2018 г. в размер на 11.60 лв., съответно заключава,
че цената на природния газ за първото шестмесечие на 2018г. е по-висока от
цената на природния газ за второто шестмесечие на 2016г. по данните на НСИ за
съответната група потребители, съответно за „цени без всякакви данъци, такси и
ДДС“ – разлика с 36.50%; за „цени без
ДДС и други възстановими данъци и такси“ –
разлика с 34.69% и за „цени с включени всички данъци, такси и ДДС“ –
разлика с 34,69%. От направените изчисления вещото лице установява, че
индексираната цена с 2,5% за 1 километър пробег е в размер на 3.075 лв. без ДДС
/3.00 х 102.5%=3.075/, съответно 3.69 лв. с ДДС /3.075 х 120% =3.69/. Размерът
на допълнителното потребление, дължим на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора, върху стойността на вече изплатеното
възнаграждение за превоз за месец февруари 2018г., възлиза на 41394.09
лв., както следва: изминатите километри за м. февруари 2018 г.: 459934.416 км х 3.69 лв.=1697158 лв.
Фактурирано и платено за м. февруари
2018 г. по 3.60 лв. на 1 км =
1655763.91 лв. или остава разлика за доплащане от 41 394.09 лв. /16971458-1655763.91=41394.09/.
В счетоводството на ищеца няма данни за доплащане на сумата от 41394.09 лева.
От обявените на интернет страницата на НОИ, сектор „Околна среда и енергетика“,
данни се установява, че цената на природния газ от крайни небитови клиенти
Група И4 за м. юли 2017г. e 12.9482 лв.
на гигаджаул, съответно цената на природния газ към 26.07.2017г. е 12.9482 лв.
на гигаджаул., а за м. януари 2018г. е 13.1726 лв. на гигаджаул. Следователно
цената на природния газ за месец януари 2018г. е с 1.73%
по-висока от цената на природния газ към 26.07.2017г.
/13.1726:12.9482=101.73%/. При направените изчисления се установява, че
отношението на цената на закупения природен газ през месец януари 2018г. /33.39
лв./ към цената на закупения природен газ през месец август 2017г. /34,89 лв./
е в размер на 95.70%, т.е. първата е по – ниска от втората с 4.30%. Общият
маршрутен пробег по всички линии, предмет на договора за месец януари 2018г. е в размер на
507987.744 км., като платеното възнаграждение от Столична община за този
пробег, след приспадане на санкциите, е в размер на 1 826 449.72 лв. /548
799.45 /авансово плащане/+1 279 956.54 /окончателно плащане на пробега/ -
2 306.27 /санкции/=1 826 449.72/.
При така събраните по делото
доказателства, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по процесния договор, с типичното за договора за
обществен превоз съдържание. Съдът намира за необосновано направеното от
ответника възражение, че договорът не е породил действие, тъй като не се е
сбъднало уговореното в чл. 3, ал. 2 от същия условие /уговорено е, че договорът
влиза в сила от датата на представяне на оригинал на определението за
прекратяване на адм. д. № 11168/2012 г. на АССГ, постановено на основание
направен от ищеца отказ от исковете/. От представените по делото доказателства
се установи, че определението за прекратяване на административното производство,
е постановено в открито съдебно заседание на 05.10.2016 г., като е влязло в
сила на 25.10.2016 г. /преди подписване на процесния договор от 02.12.2016 г./.
Част от съдържанието на това
правоотношение са и предвидените в чл. 5, ал. 4
от договора хипотези за изменение на определената при сключване на договора
цена на километър маршрутен пробег. Спорни между страните по делото са
обстоятелствата дали наличието на проведени преговори и постигнато след тях
съгласие за изменение на договора в тази част са предпоставка за реализиране на
правото на индексация, предвидено в т. 2
от разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, както и кой е началният момент,
към който следва да се съпостави настъпилата промяна в „цената на ГСМ“ с повече
от 20 %.
Съгласно постигнатото от страните в чл.
5, ал. 4, т. 2 от договора съгласие, определената при сключване на договора
цена на километър маршрутен пробег, се променя, когато настъпи промяна в
„цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към
датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие
страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване
промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 %
спрямо уговорената в чл. 5, ал. 1 от договора цена. При непостигане на съгласие
при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се
променя с 2.5 %. Доколкото ответникът твърди, че посочването на датата на
подписване на настоящия договор в този текст се дължи на техническа грешка,
като страните всъщност са имали предвид датата, посочена в чл. 3 от договора, Съдът намира че следва да приложи
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и уговорената от страните клауза следва да се тълкува
във взаимовръзка с останалите клаузи на договора и всяка една от тях в смисъла,
произтичащ от договора, неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността. С оглед това и съобразявайки останалите клаузи на договора, Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че страните са
искали да посочат момент, от който да се следи за промяна на цената на ГСМ,
различен от посочената изрично в текста дата на сключване на договора. Видно от
останалите уговорки на договора, страните си служат и с други понятия, касаещи
действието на договора, като „дата на влизане в сила на договора“, „дата на
въвеждане в експлоатация на линиите – предмет на договора“, съответно страните обвързват настъпването на
различните по характер, уговорени с договора последици, с различни по време
моменти. Следователно няма как да се приеме, че посочването на дата в чл. 5,
ал. 4, различна от уговорената такава в чл. 3 от договора, се дължи на техническа грешка, а не на съзнателно
посочване от страните на дата, която да се различава от уговорената с предходни
клаузи от договора такава /от която ще се дължи изпълнение по договора и която дава начало на уговорения в договора срок/. Ако страните са искали да посочат
начален момент, към който да се преценява промяната в икономическите условия,
идентичен с уговорения в чл. 3 от договора такъв, те нямаше да посочат изрично
като такъв момент датата на сключване на договора, а щяха за препратят към
датата, уговорена в някоя от хипотезите на чл. 3. Освен това, съответно на обичаите
в практиката е за начало на момента, от който да се отчитат настъпилите след
възникване на облигационната връзка промени в икономическите условия, да се
приема датата на сключване на договора, тъй като уговорените от страните с
договора престации са съобразени със съществуващите именно към момента на
сключване на договора икономически условия и ръст на относимите към предмета на
договора цени.
От съдържането на клаузата на чл. 5,
ал. 4 от договора не може да се обоснове извод, че липсата на постигнато от
страните съгласие за изменение на размера на уговорената с договора цена на
маршрутен пробег, след проведени преговори, е пречка да бъде приложен
уговореният изрично процент на такова изменение от 2.5 %. Провеждането на
преговори и постигането на съгласие е предвидена възможност за страните да
изменят първоначално определената цена с повече от уговорения изрично с
договора процент от 2.5 %, като ако такова съгласие не бъде постигнато, то
цената се индексира автоматично с 2.5 %.
За настъпване на условията на чл. 5,
ал. 4, т. 2 от договора, не е необходимо да има едновременно изменение в цената
и на двата посочени в тази клауза елементи /горива и смазочни материали/, тъй
като и двата елемента са относими към формиране на разходите, свързани с дължимата
от ищеца превозвач по договора престация, съответно изменението във всеки един
от тях води до изменение в стойността на тази престация, като съгласно
постигнатото от страните съгласие изменение в тази стойност с повече от 20 %
води автоматично до прилагане на уговорената инфлационна корекция от 2.5 %.
Уговореното от страните изменение на
договора в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора не противоречи на
закона и добрите нрави, тъй като има характер на валоризационна кауза, която
цели да запази еквивалентността в стойността на престациите по време на
уговорения с договора срок от 8 години. От приетото по делото заключение се
установи, че са налице предпоставките за прилагане на тази клауза /от наличните
на интернет страницата на НОИ данни вещото лице заключава, че е налице
изменение в цената на природния газ с повече от 20 %/, съответно дължимото на
ищеца възнаграждение за м. февруари 2018 г. подлежи на индексиране с уговорения
в договора процент от 2.5 %. Така дължимото на ответника допълнително възнаграждение
за този месец, съответно на отчетения за
периода пробег и наложените санкции /ответникът не оспорва отчетения пробег,
тъй като вече е заплатил уговореното с договора възнаграждение, без прилагане
на инфлационния процент/ е в размер на 41394.09 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства, в законоустановените
в ГПК срокове, да е платил на ищеца тази сума. Представените от ответника
споразумения касаят плащане на дължими по чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора суми,
съответно не установяват плащане на процесното задължение. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са се осъществили.
Предвид изложеното предявеният иск за
главницата срещу Столична община се явява основателен, като предвид принципа на
диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде уважен за претендирания от
ищеца размер от 41393 лева.
С оглед извода на Съда за изпадането в
забава на ответника да плати в цялост дължимото на ищеца възнаграждение за
извършен превоз за м. февруари 2018 г.,
основателен се явява и акцесорният иск за законната лихва. Съгласно уговорения
от страните срок за изпълнение на това задължение, възнаграждението е било
дължимо до 14.03.2018 г., съответно от 15.03.2018 г. ответникът е в забава на
плати дължимото възнаграждение от 41393 лева /претендираният от ищеца размер/.
Ответникът дължи заплащане на тази сума, като дължимата законна лихва следва да
се начисли върху тази сума, независимо дали в нея е включен данък добавена
стойност. Размерът на дължимата лихва за забава, определен от съда по реда на
чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор, за периода от 15.03.2018
г. до 12.02.2021 г., възлиза на 12256.93 лева.
Предвид изложеното Съдът намира, че
предявеният иск за законната лихва е основателен и доказан за предявения от
ищеца размер.
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Столична община дължи да възстанови
направените от ищеца разноски, които възлизат на 4746 лева, в това число 2146
лева дължима държавна такса; 2100 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
500 лева заплатено възнаграждение за вещо лице. Ответникът прави искане по чл.
78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на Решение
на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът приема, че при извършването на
тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски
съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. Като критерии за
определяне дали уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е
прекомерно, следва да бъдат взети предвид
фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в
това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните
действия, продължителността на производствата. В случая съдът намира, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 2100 лева за исковото производство не се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото, както и съотнесено с размера
на уговаряни адвокатски възнаграждения по други дела на състава, с идентичен
предмет. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно и
дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат в претендирания от ищеца
размер.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „М.г.“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 41393 /четиридесет и една хиляди триста
деветдесет и три/ лева, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за обществен
превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, осъществен
през м. февруари 2018 г., ведно със законната лихва от 13.02.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „М.г.“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 12256.93 лева /дванадесет хиляди двеста
петдесет и шест лева и 93 ст./, представляваща лихва за забава при плащането на
дължимото възнаграждение по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за м. февруари
2018 г., начислена за периода от 15.03.2018 г. до 12.02.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „М.г.“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 4746
/четири хиляди седемстотин четиридесет и шест/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: