Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 708 19.06.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на трети юни две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 252 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и сл.
от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Глобал
металс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул.
„Гарова“ № 15, представлявано от управителя Я.Г.Г., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-560-0339360/01.11.2019 г., издадена
от началника на сектор „Мобилни групи“ в отдел „Оперативни дейности“- Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект- бензиностанция, находяща се в гр. Бургас,
Северна промишлена зона, и е забранен достъпът до обекта за срок от 30 дни.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалноправни
разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и
несъответствие с целта на закона. Оспорват се фактическите констатации на
административния орган и се сочи, че в бензиностанцията не се осъществяват
продажби на гориво, а в нея се зареждат собствени автомобили на дружеството,
поради което при осъществяване на дейността и́ не се генерират задължения
към фиска. Наред с това се сочи, че фактическите констатации на
административния орган не съответстват на съдържащите се в протокола за
извършена проверка, както и че от обстоятелствената част на заповедта не става
ясно в какво се изразява нарушението. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя
доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната
страна в подробно писмено становище заявява становище за неоснователност на
жалбата и моли за нейното отхвърляне. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́
по същество, съдът намира за установено следното:
На 30.10.2019 г. в 14.00 часа е
извършена от служители на ТД на НАП- Бургас проверка в търговски обект-
бензиностанция, находяща се в гр. Бургас, Северна промишлена зона, стопанисвана
от жалбоподателя „Глобал металс“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че в
обекта е монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП тип „Ойс сис-1.0-Д-KL“ WAYNE HELIX MID 107026, с нивомерна система тип FAFNIR-VISY-X, с рег.№ на ФУ в НАП 4220636 от 06.06.2019 г.
Прието е от проверяващите лица, че устройството не отговаря на техническите и
функционални изисквания на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Тези констатации са
отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0339360 от 30.10.2019 г.
На основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е издадена обжалваната
Заповед № ФК-560-0339360/01.11.2019 г., с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект и е забранен достъпът до
обекта за срок от 30 дни. Заповедта е оспорена по административен ред, като с
решение № ГДФК-136/22.11.2019 г., издадено от директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, жалбата е отхвърлена
като неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган- началник на сектор „Мобилни
групи“ в отдел „Оперативни дейности“- Бургас, определен със Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018
г. на главния секретар на НАП да замества началника на отдел „Оперативни
дейности“- Бургас по време на ползван съгласно Заповед № 11239/18.10.2019 г.
платен годишен отпуск. Последният от своя страна е оправомощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП да издава заповеди за
прилагане на ПАМ за запечатване на обект за срок до 30 дни.
Според настоящия съдебен състав
в производството по издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила. В нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК в заповедта не са изложени фактическите основания за
издаването и́, т. е. конкретните факти, които административният орган е
приел, че са налице, за да упражни предоставената му компетентност. Тяхното
описание се изчерпва с констатацията, че търговецът използва в обекта ЕСФП тип „Ойл
сис-1.1-Д-KL“, с ИН: OS002973 и ФП № 58002973, която не отговаря на
изискванията за одобрен тип от 01.04.2019 г., съгласно Наредба № Н-18/2006 г.
Изискванията, чието неизпълнение съставлява основание за налагане на мярката,
не са конкретизирани от административния орган. Функционалните изисквания към
фискалните устройства са подробно регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8,
ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 на Наредба № Н-18/2006 г. Те включват общи
функционални изисквания към фискалните устройства (посочени в т. 1 - т. 14);
изисквания към фискалната памет (посочени в т. 1 - т. 12); изисквания за
изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство
(посочени в т. 1 - т. 7); изисквания към КЛЕН (в 16 точки); специфични изисквания
към електронните системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби
на течни горива (в б. „а“, б. „в“ и б. „г“). Техническите изисквания са
подробно посочени в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 на Наредба №
Н-18/2006 г. и включват: общи технически изисквания (в 15 точки); специфични
технически изисквания към компютърни ЕКАФП (в т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и б.
„г“); специфични изисквания към интегрирана автоматизирана система; специфични
изисквания към фискалните принтери; специфични изисквания към ЕСФП за отчитане
на оборотите от продажби на течни горива (б. „а“ до б. „и“). В обжалваната
заповед липсват констатации за конкретни
нарушения на горните изисквания и в крайна сметка остават неясни
съображенията на административния орган за нейното издаване. Липсата на
фактически констатации относно релевантните за спора обстоятелства засяга
правото на защита на жалбоподателя и препятства съдебната проверка за
материална законосъобразност на оспорения акт, поради което съставлява
отменително основание по чл. 146, т. 3
от АПК.
На следващо място, не са
установени от административния орган обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за издаване на обжалваната заповед, въпреки дадените на същия
указания в този смисъл. В обстоятелствената част на заповедта се съдържа
констатация, че в обекта се използва ЕСФП тип
„Ойл сис-1.1-Д-KL“, с ИН: OS002973 и ФП № 58002973. Тази констатация не е
основана на наличните в преписката писмени доказателства. В протокола за
извършена проверка (на л. 23), съставен на основание чл. 110, ал. 4, изр. 3 от ДОПК и съставляващ официален документ, е отбелязано, че в обекта е монтирано и
въведено в експлоатация друго устройство- ЕСФП тип „Ойс сис-1.0-Д-KL“ WAYNE HELIX MID 107026, с нивомерна система тип
FAFNIR-VISY-X, каквито данни се съдържат и в приложеното по делото свидетелство
за регистрация (на л. 66). Доказателства за използвано в обекта фискално
устройство с данните, отразени в заповедта, няма по делото, поради което съдът
приема, че този факт не е доказан от нейния издател, който носи
доказателствената тежест.
В заповедта се сочи, че срокът
на мярката „е съобразен с характера и целта на наложената ПАМ, а именно:
преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на
приходи и отклонение от данъчно облагане“. Констатации за укриване на приходи
обаче не са направени от административния орган, няма и такива данни по делото.
Поради това съдът приема, че липсват конкретни мотиви, обосноваващи срока на
прилагане на мярката.
На следващо място съдът счита,
че налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели.
Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се налагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за
отстраняване и предотвратяване на вредните последици от тях. В мотивите на обжалваната
заповед се сочи, че когато не се маркират продажбите или те се маркират с
възможност за манипулиране на крайния резултат, би се стигнало до укриване на
приходи от продажби, а това от своя страна би съставлявало „трудно поправима
вреда“. Констатации за неизпълнение от страна на търговеца на задължението му
да отчита посредством ЕСФП извършените продажби обаче не се съдържат в
заповедта, няма и такива данни по делото. Напротив, според съвпадащите
изявления на страните, обектът функционира като ведомствена бензиностанция,
използвана за зареждане с гориво на автомобилите, собственост на жалбоподателя,
и няма данни за извършени в него продажби. Следователно, изводите на
административния орган за умишлено укриване на приходи се основават не на
конкретни факти, а на предположения.
Не са налице и данни за
извършени от търговеца предходни нарушения на изискванията за отчитане на
продажбите, поради което налагането на ПАМ за максималния предвиден от закона
срок от 30 дни не може да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК.
Запечатването на търговския обект за този срок не представлява адекватна на
нарушението мярка, с нея правата и интересите на търговското дружество се
засягат в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава,
в противоречие с нормата на чл. 6, ал. 2
от АПК. С оглед на това съдът приема, че оспорената заповед не е
съобразена с целта на закона и следва да бъде отменена.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените
разноски по делото в размер на 410 лева, съобразно представения списък на
разноските. Доколкото издателят на акта не притежава гражданска правосубектност
и не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е
задължението за разноски, те следва да се възложат върху юридическото лице, в
чиято структура е същият, а именно Националната агенция за приходите.
Мотивиран от горното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-560-0339360/01.11.2019
г., издадена от началника на сектор „Мобилни групи“ в отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект- бензиностанция, находяща се в . Бургас, Северна
промишлена зона, и е забранен достъпът до обекта за срок от 30 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Глобал металс“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 410. 00
(четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: