РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Смолян, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100575 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****“ ЕООД – П, представлявано от КДМ чрез адв. М е предявил
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 и
ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Ч“ ЕООД, представлявано от Атанас
Стефанов Сабрутев за установяване съществуването на вземането на ищеца по заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 204/2021 г. на СмРС, от които – главен за сумата от
1 909,22 лв., представляваща стойността на доставената ел.енергия и предоставени мрежови
услуги за периода ноември и декември 2017 г. и акцесорен иск за неустойка за забава в
размер на 572,82 лв. за периода 14.01.2018 – 15.02.2021 г.. Претендира за присъждане на
деловодните разноски по заповедното и настоящото производство.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
С постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г. ищецът е придобил чрез
търг вземания на „ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/, включителони вземане срещу ответника.
На 02.08.2016 г. между „ФЕ“ ООД и „Ч“ ЕООД е сключен комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги. По силата на договора „ФЕ“ ООД е продало на ответника активна
нетна електрическа енергия на цена 75 лв. за МВтч; поело за своя сметка небалансите в
потреблението и е предоставило услугата Прогнозиране на потреблението чрез изготвяне на
прогнозни графици за доставка на ел. енергия до обекти на ответника. По силата на
договора ответникът е станал член на балансиращата група, на която координатор е същото
дружество.
За закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите на клиента,
същият дължи на търговеца договореното в Договора възнаграждение, посочено в
съответната фактура, изпратена на клиента и изчислено на база количествата, отчетени
съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. За стойността на
доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в
който е извършена доставка, „ФЕ“ ООД издава фактура на клиента.
Цената по Договора не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или
1
други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми, съгласно Договора се
начисляват отделно във фактурата, която продавачът издава на купувача.
В изпълнение на задълженията си по Договора, „ФЕ“ ООД е продавало и доставяло
електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За месеците ноември и
декември 2017 г. дружеството е доставило на клиента договореното количество
електрическа енергия. Доставената по Договора електрическа енергия е измерена съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда,
предвиден в Договора.
В изпратените на клиента фактури освен стойността на доставената електрическа
енергия, в същите са включени и допълнително начисляваните такси и услуги, в това число
акциз, данък добавена стойност, такса „задължение към обществото", чието заплащане
ответникът също дължи.
Съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената от продавача
електрическа енергия следвало да се извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ
месеца на доставка. Изискуемостта на вземанията за доставена електрическа енергия
настъпва автоматично с изтичане на договорения срок за плащане. Плащане не е извършено,
включително към настоящия момент, респ. ответникът дължи на „****" ЕООД сумата в общ
размер на 1 909,22 лева за доставена по Договора електрическа енергия за месеците ноември
и декември 2017 г., както и на осн. чл. 11, ал. 5 ОУ към договора неустойка за забава върху
главницата в размер на 572,82 лв. за периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Счита, че вземането не е част от прехвърлените такива, доколкото същото не е
съществувало в патримониума на праводателя и респективно в масата на несъстоятелността,
тъй като е било погасено поради извършено прихващане, направено преди откриване на
производството по несъстоятелност.
Относно претендираната сума по фактури за месец ноември и декември 2017 год.
твърди, че има издадената фактура само за месец ноември 2017 г.. По отношение на
претендираната сума по фактура № ********** от 30.11.2017 г. в размер на 1 841,89 лв. с
ДДС, „Ч“ ЕООД надлежно е прихванал дължимата сума по фактура № ********** със
сумата от нанесената вреда, която дружеството е претърпяло вследствие неизпълнението на
задълженията на „ФЕ“ ООД.
Признава факта, че е сключил Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и доставяне на комбинирани услуги с № РЕ 8001192
на 02.08.2016 г. с „ФЕ“ ООД. Съгласно чл. 13 от Договора страните имат право да прекратят
договора с едномесечно предизвестие, след изтичането на минималния му срок. Уговорено е
също, че договорът се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен или по взаимно
съгласие на страните в писмена форма. На 01.12.2017г. „Ч“ ЕООД е уведомено, че от 00:00
часа на 02.12.2017 г. дружеството „ФЕ“ ООД е отстранено от пазара като търговския
доставчик на електрическа енергия, както и че „Ч“ ЕООД ще бъде причислен към доставчик
на електрическа енергия от последна инстанция или в случая „***“ ЕАД. При това
положение съгласно уведомлението от 02.12.2017г. доставяната електрическа енергия за
представляваното от мен дружество се оскъпи в пъти, предвид обстоятелството, че
уговорените цени на услуги и доставка на енергия съгласно сключения с „ФЕ“ ООД договор
от 02.08.2016 г. загубил своето действие. Ответникът бил принуден за задоволяване на
ежедневните си нужди да ползва доставяната електрическа енергия от „***“ ЕАД като
доставчик от последна инстанция, без да има подписан помежду ни договор за
преференциални цени, а начисляваните от „ЕР ЮГ“ ЕАД суми били по стандартна тарифа.
Съгласно получена фактура № ********** от 31.12.2017 г. за отчетения от „***“ ЕАД за
период 02.12.2017 год. до 31.12.2017 год., за 14346,03 кВч общата сума за плащане бе в
размер на 4007,66 лева с ДДС. Съгласно подписания с „ФЕ“ ООД договор за продажба на
електрическа енергия за същото потребление от 14346,03 кВч дружеството „Ч“ ЕООД щяло
да плати сума в размер на 1 966.84 лева. В случая ответникът претърпял вреди, които
възлизат на 2 040,82 лева, която сума представлява горницата върху сумата от 1 966,84 лева,
изразяващи се в разликата на заплатената електрическа енергия по тарифа на „****“ ЕАД.
2
Подписвайки Комбинирания договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и доставяне на комбинирани услуги ответникът считал, че
„ФЕ“ ООД е надежден доставчик на електрическа енергия съобразно клаузите на договора.
Предвид уговорките в същия, за да бъде прекратен едностранно се дължи едномесечно
предизвестие. В случая обаче „ФЕ“ ООД е отстранено от пазара на електрическа енергия,
като всички негови договори за доставка на ел. енергия са прекратени без каквото и да е
предизвестие и без очевидно положена дължима грижа на добрия търговец от страна на
доставчика на електрическа енергия.
Ето защо „Ч“ ЕООД след получаване на фактура за потребление на електрическа
енергия от страна на „****“ ЕАД изпратил изявление за прихващане по смисъла на чл. 104
от ЗЗД на посочения имейл адрес в договора до „ФЕ“ ООД. Съобразно същото се прихващат
взаимно дължимите, изискуеми и ликвидни суми до размера на по-малкото от тях, а именно
дължимата от „Ч“ ЕООД сума в размер на 1 841,89 лв. с ДДС г. по фактура № ********** от
30.11.2017 г. се прихваща от общо дължимата сума в размер на 2 040,82 лв. лева от „ФЕ“
ООД за нанесените имуществени вреди на „Ч“ ЕООД. Така след извършеното прихващане
ответникът счита дължимата сума в размер на 1 841,89 лв. с ДДС по фактура № **********
от 30.11.2017 г. за изцяло погасена.
Така неоснователно се претендира сумата по фактура № ********** от 30.11.2017 г.
в размер на 1 841,89 лв. с ДДС, предвид настъпилият погасителен ефект на прихващането от
05.01.2018 г.. Освен това фактура за месец декември 2017 г. пък изобщо не е представяна за
заплащане на ответника и не е осчетоводена от него и дружеството не е ползвало данъчен
кредит по нея, поради което изцяло оспорва същата, ако такава реално съществува, като
твърдим, че тя не удостоверява реално предоставена електрическа енергия.
Ето защо прави и процесуално възражение за прихващане за сумата по фактура №
********** от 30.11.2017 г. в размер на 1841,89 лв. с ДДС със сумата от нанесената вреда,
която дружеството е претърпяло вследствие неизпълнението на задълженията на „ФЕ“ ООД.
При условията на евентуалност правим възражение за прихващане и по втората
претендирана сума в размер на 67,33 лв. по фактура от месец декември 2017 г..
Прави и възражение за погасяване на претендираните суми по давност по чл. 111, б.
„в” от ЗЗД. Задължението на ответника за исковия период представлява задължение за
периодично плащане по смисъла чл. 111,6. „в” от ЗЗД. Претенцията за лихви е
неоснователна също поради изтекла погасителна давност и поради неоснователност на иска
за главницата.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа
исковете като основателни и моли да бъдат уважени. Оспорват възраженията на ответника
като неоснователни. Претендира за деловодните разноски.
Ответникът се представлява от адв. Р, която моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани по по изложените в отговора на исковата молба и и
пледоарията съображения.
Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
На 02.08.2016 г. между търговеца „ФЕ“ ООД, представляван от ИС, чрез
упълномощеното лице РЧ и клиента „Ч“ ЕООД, представлявано от СС, е сключен
комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE 8001192/02.08.2016 г., по силата на която „ФЕ“
ООД като лицензиран търговец на електрическа енергия се е задължил да продаде на
ответника нетна електрическа енергия при цена 75 лв/МВтч за количествата, отчетени
съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. Договорът е сключен за
минимален срок от една година. С чл. 2 търговецът се е задължил да продаде и осигури
електрическа енергия на разположение на клиента в точките на присъединяване към
съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите му. Преносът на
електрическата енергия до точките на присъединяване на клиента към мрежата се
осъществява и е задължение на съответния оператор или собственик на преносната или
разпределителната мрежа. Клиентът се е задължил да купува и приема активната ел.енергия
в точките на присъединяване към съответната мрежа и да заплаща цената на отчетените
количества електроенергия /чл. 3, ал. 3/, както и цената за поемане на отговорността за
балансирането на потреблението му и известяването на графичи за снабдяването на
обектите му с енергия /чл. 1, ал. 5/. В чл. 10, ал. 1 изрично е посочено, че цената не включва
цени на мрежови услуги, добавки и цени за услуги, както и други задължения, поставени с
3
промяна на законодателството или с решение на компетентния орган. Търговецът начислява
отделно във фактурата такса зазадължения към обществото, акциз и ДДС, както и суми за
мрежови услуги /чл. 10, ал. 3, изр. второ/. Съгласно чл. 10, ал. 4, клиентът заплаща на
съответния оператор на мрежата, към която е присъединен обектът му, цената за ползване на
мрежата и мрежовите услуги. В чл. 11 е договорено, че търговецът издава фактура в
електронен вид и/или на хартия за дължимото плащане за доставената ел. енергия за периода
от първото до последното число на всеки месец, в който е извършена доставката, като
фактурата се издава до 10-то число на месеца, следващ месеца на консумация на ел.енергия.
Съгласно ал. 4 плащането следва да се извърши до 14-то число на месеца, в който фактурата
е изпратена от търговеца на клиента. В чл. 12 са уговорени различни хипотези на
прекратяване на договора – с изтичане на срока, за който е сключен, по взаимно съгласие на
страните; в хипотезите на чл. 13 и чл. 14. Освен това страните имат право да прекратят
договора и с едномесечно предизвестие след изтичане на минималния му срок.
Ищецът не представя фактури за м. ноември и декември 2017 г., въпреки
разпореждането на съда.
На 30.11.2017 г. е издадена фактура № ********** по договора № FE 8001192 от
„ФЕ“ ООД като доставчик с получател „Ч“ ЕООД за сумата от 1 841,89 лв. с ДДС за
разпределение на ел.енергия в периода 01.11.2017 – 30.11.2017 г., с падеж 14.12.2017 г..
На 31.12.2017 г. от „***“ ЕАД е издадена фактура № ********** за доставена ел.
енергия през месец декември 2017 г. на място на потребление – Строителен хипермаркет Ч -
гр. Смолян - общо 14 346,030 кВтч на стойност 4 007,66 лв. с ДДС.
С решение № 1854/14.09.2018 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, т.о. е обявена
неплатежоспособността на „ФЕ“ ООД и е открито производство по несъстоятелност,
назначен е синдик, свикано е първо събрание на кредиторите.
С постановление № 260000/06.01.2021 г. по търг.д. № 3343/2017 г. на СГС на
основание чл. 717 ТЗ на „****“ ЕООД са възложени вземания на „ФЕ“ ООД /в
несъстоятелност/ към клиенти на доставена ел.енергия и допълнителни услуги в общ размер
1 635 182,24 лв., съгласно опис и оценка. В приложената пазарна оценка на вземания
фигурира и вземането към „Ч“ ЕООД в размер на 1 909,22 лв.. От пазарната оценка не може
да се прави извод за вида на вземането и за периода на задължението.
С писмено уведомление, изпратено от ответника на „ФЕ“ ООД на електронната му
поща на 05.01.2018 г., че поради отстраняването на дружеството „ФЕ“ ООД от пазара на
електрическа енергия и причисляването на клиентите му към доставчик от последна
инстанция, считано от 00,00 часа на 02.12.2017 г. ответникът ползва електроенергия от
„****“ ЕАД. В тази връзка за отчетния период 02.12.2017 – 31.12.2017 г. получило фактура
на стойност 4 007,66 лв. с ДДС. Съгласно подписания договор между страните стойността на
доставената енергия в същия период е щяла да възлезе на 1 966,84 лв.. Ответникът е
поканил „ФЕ“ ООД в 7- дневен срок да заплати сумата от 2 040,82 лв., представляваща
горницата на цената на ел.енергия, представляваща причинената му вреда от
неизпълнението на договора от „ФЕ“ ООД. Евентуално, в случай, че „ФЕ“ ООД не плати
горницата, ответникът е направил изявление за прихващане на дължимата сума от 1 841,89
лв. от „Ч“ ЕООД по фактура № **********/30.11.2017 г. с дължимата от „ФЕ“ ООД на
ответника сума от 2 040,82 лв., до размер на по-малката от тях, като след извършване на
прихващането до по-малката сума, дължимата разлика от 198,93 лв. „ФЕ“ ООД следва да
преведе на ответника по посочената сметка в Банка ДСК.
Видно от писмото и приложената към него справка на „****“ ЕАД, в периода
01.11.2017 – 02.12.2017 г. същото е доставило енергия общо 27 271,79 кВтч на ответника на
адреса ул. “***“ № 11, където се намира и сградата на хипермаркета на ответника, от която
13 925,76 кВтч през ноември и 14 346,03 кВтч през декември.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че Фактура №
**********/31.12.2017 г. на обща стойност 4 007,66 лв. е осчетоводена в счетоводството на
ответника „Ч“ ЕООД. По фактурата е извършено плащане на 11.01.2018 г..
Съдът кредитира заключението по СИЕ като обективно и компетентно изготвени.
По ч.гр.д. № 204/2021 г. по описа на Смолянския районен съд, образувано по
заявление, подадено на 15.02.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 160/24.03.2021 г., с която е разпоредено длъжникът „Ч“ ЕООД да заплати на
4
кредитора „****“ ЕООД сумата от 1 909,22 лв. – главница за периода 01.11.2017 –
31.12.2017 г. и 572,82 лв. мораторна лихва за периода 14.01.2018 – 15.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
15.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото – 49,64 лв. за
държавна такса и 363,64 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед, с
Разпореждане № 552/23.04.2021 г. по ч.гр.д. № 204/2021 г. на СмРС, съдът е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по
издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата ДТ и е уведомен за последиците от непредявяването
на иска, а именно, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Разпореждането е получено от заявителя на 10.05.2021 г. и на 02.06.2021 г. е
подадена исковата молба, с която са предявени настоящите искове.
Безспорно се установи наличието на договорно правоотношение между „ФЕ“ ООД
и „Ч“ ЕООД, по което „ФЕ“ ООД като доставчик е доставил ел. енергия на ищеца в периода
от сключването на договора до ноември 2017 г..
През месец ноември 2017 г. „ФЕ“ ООД е доставяло електроенергия на ответника в
изпълнение на договора на стойност 1 841,89 лв. с ДДС по издадената фактура №
**********/30.11.2017 г. – факт неоспорен от ответника и признат извънсъдебно с
уведомлението за прихващане, адресирано до доставчика.
Не се доказва от страна на ищеца през декември 2017 г. „ФЕ“ ООД да е доставяло
електроенергия на обекта на ответника и на каква стойност. Не се доказва и издаването на
фактура за същия месец. Дори и такава фактура да е била издадена, то е липсвало
фактическо основание за издаването поради недоказаност на извършена доставка на
електроенергия.
Обратното, безспорно се установи от справката на „****“, че именно това
дружеството е доставяло през ноември и декември 2017 г. електроенергия на обекта на
ответника – Строителен хипермаркет Ч в гр. Смолян, като доставената през месец декември
електроенергия е на стойност 4 007,66 лв. с ДДС, съгласно издадената фактура №
********** от „*** ЕАД, на което дружество ответникът е платил изцяло стойността на
доставената електроенергия. Считано от 00,00 часа на 02.12.2017 г. до 31.12.2017 г. на
ответника е била доставена електроенергия от „****“ ЕАД, поради отстраняването на „ФЕ“
ООД от пазара на електроенергия. С отстраняването на „ФЕ“ ООД практически същото е
преустановило изпълнението на договора с ответника и реално не му е доставял енергия от
00:00 часа на 01.12. до 00:00 часа на 02.12. декември 2017 г.. Не се представя и
доказателство за прекратяването на договора по надлежния ред – с писмено едномесечно
предизвестие или по друг начин.
Безспорно се установи също, че договорената между „ФЕ“ ООД и ответника цена за
МВтч е по-ниска от тази на „****“ АД. Доставената през м. декември електроенергия от
14 346,03 кВтч се равнява на 14,35 МВтч.. Платената за нея цена е 4 007,66 лв., а в случай, че
беше доставена от „ФЕ“ ООД на договорената цена от 75 лв. на МВтч, то нейната стойност
щеше да бъде 1 076,25 лв. или 1 291,50 лв. с ДДС. При това положение действително
ответникът е претърпял вреда, като е платил по-висока цена за доставената електроенергия
или вредата му възлиза до размера от 2 716,16 лв. – повече от заявената за прихващане сума
от 2 040,82 лв.. Плащайки по-висока цена от цената, която ответникът би платил, в случай,
че ищецът му беше доставил същата енергия, ответникът е претърпял вреди от
неизпълнението на договора от ищеца за доставка на енергия, представляваща разликата
между платената по-висока цена и договорената. По тази причина е възникнало и вземането
на ответника срещу ищеца към момента на извършеното плащане. Не се оспорва от
ответната страна, че разликата в дължимата цена по договора за същото количество
доставена енергия и тази, платена по фактурата, издадена от „ЕВН ЕР“ АД, е в размера на
2 040,82 лв.. Ето защо извършеното погасяване чрез прихващане е основателно и доказано в
5
пълния му размер на по-малката от двете насрещни суми.
Ответникът е направил по надлежния ред изявление за прихващане по смисъла на
чл. 104 ЗЗД, като изявлението е изпратено по електронната поща, посочена в комбинирания
договор и е достигнало до ищеца на 05.01.2018 г. /л. 32/.
В съдебната практика - Решение № 148 от 29.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 79/2009 г.,
ІІ т. о., докладчик Емилия Василева, е прието, че „правният ефект на материалноправното
изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно
прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени.“
Настоящият състав на съда споделя това разрешение за момента на настъпване на
погасителния ефект на прихващането.
В случая изявлението за прихващане е достигнало до ищеца на 05.01.2018 г., поради
което именно към този момент е настъпил и ефектът на прихващането до размера на по-
малкото задължение.
Неправилно е възражението на ищеца, че ответникът не е кредитор на
несъстоятелността, тъй като не е предявил вземанията си преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, поради което и не е легитимиран да прави възражения
за прихващане по чл. 645 ТЗ.
Както се посочи, компенсационният ефект на прихващането е настъпило на
05.01.2018 г., а производството по несъстоятелност на ищеца е открито на 14.09.2018 г..
Именно поради момента на отправяне на изявлението за прихващане, който предхожда
откриването на производството по несъстоятелност на „ФЕ“ ООД, с което е погасено и
вземането му по фактура № **********/30.11.2017 г., за ответника е отпаднал правният
интерес да предяви вземането си за вредите от неизпълнението на договора от „ФЕ“ ООД в
последствие в производството по несъстоятелност, тъй като към последния момент вече не е
имал качеството на кредитор спрямо ищеца. По подобен начин е прието в Решение № 103
от 1.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61323/2016 г., IV г. о., докладчик Димитър Димитров:
„Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се
счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето за
неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. В случаите, когато
отговорността е за забавено изпълнение, то прихващащият ще отговаря за забавата, ако
същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, от
момента на забавата, до момента, в който прихващането е породило действие.“
Следва да се има предвид и обстоятелството, че към 05.01.2018 г., когато „ФЕ“
ЕООД получава от ответника изявлението за прихващането, дружеството има временен
синдик, назначен като обезпечение по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, но не е обявено в
несъстоятелност и не е прекратена дейността му, което е извършено едва към 14.09.2018 г..
Именно поради погасяване на вземането на длъжника с част от вземането на кредитора,
погасената с прихващането част не е била предявена от последния в производството по
несъстоятелност на „ФЕ“ ЕООД. С извършеното прихващане чрез писмено изявление на
едната до другата страна, двете насрещни вземания са се погасили до размера на по-малкото
от тях съгласно чл. 104, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗД. Законът не изисква приемане на изявлението
от другата страна, тъй като прихващането е едностранна сделка.
При това положение вземането на доставчика „ФЕ“ ЕООД вече не е съществувало
към момента на възлагане на вземанията на дружеството в несъстоятелност на ищеца. Ето
защо и същото не е придобило вземане, което вече не е съществувало. Нещо повече, от
представената пазарна оценка на вземанията на „ФЕ“ ЕОО, което е неразделна част от
постановлението за възлагане на вземанията на ищеца, по никакъв начин не могат да се
правят изводи както за вида на вземането, така и от какъв договор е възникнало и съответно
за какъв период се отнася. В този смисъл не е и доказано прехвърлянето на процесното
вземане на ищеца, поради което и същият не се легитимира като негов титуляр.
Ето защо исковете са неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
вземането, тъй като същата за вземането за месец ноември е изтекла на 21.02.2021 г., а за
това за декември на 21.03.2021 г. с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, вр. § 13 ЗР на
ЗИДЗМДВИП, ДВ бр. 34/2020 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено пред съда на
15.02.2021 г..
6
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски. С оглед
изхода от спора на ищеца не се дължат разноски нито за исковото, нито за заповедното
производство.
Ответникът е направил разноски в размер на 590 лв., от които 540 лв. с ДДС за
платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за вещо лице.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени
искове от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****, партер,
офис 4, представлявано от КДМ, с които се иска да бъде признато за установено на
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на „Ч“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул.
„***“ № 11, представлявано от САС, че съществува вземането на ищеца срещу ответника по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 160/24.03.2021 г., издадена
по ч.гр.д. № 204/2021 г. по описа нa Смолянския районен съд, за сумите: 1 909,22 лв.
главница за периода 01.11.2017 – 31.12.2017 г. и 572,82 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода 14.01.2018 – 15.02.2021 г., дължими по Комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и доставяне на
комбинирани услуги с № РЕ 8001192 на 02.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****,
партер, офис 4, представлявано от КДМ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Ч“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „***“ № 11,
представлявано от САС сумата от 590 лв. за направените деловодни разноски, от които от
които 540 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Смолянския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. М и на ответника чрез
адв. Р.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7