О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№627
гр. Пловдив, 19.11.2015г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІII граждански състав, в закрито заседание
на 19.11.2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно частно – търговско дело № 646/2015 г., намира следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. №8197/02.09.2015г. от едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С* Х*в“ – гр. Х*, ул. „М*“ №16, ЕИК* против Определение № 728 от 19.08.2015г., постановено по гр.д. № 411/2015 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е прекратено производството по делото поради местна неподсъдност на спора пред Хасковски окръжен съд и е разпоредено след влизане на определението в сила делото да се изпрати на надлежния съд - СГС. Жалбоподателят едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С* Х*“ – гр. Х* моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно - по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба В.а.с. *** изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде оставена без уважение.
Ответникът по частната жалба НАП – гр. С* не изразява становище по частната жалба.
Пловдивският апелативен съд като провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с изложените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира за установено следното:
С определение № 728 от 19.08.2015г., постановено по гр.д. № 411/2015 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е прекратено производството по делото поради местна неподсъдност на спора пред Хасковски окръжен съд и е разпоредено след влизане на определението в сила делото да се изпрати на надлежния съд - СГС.
Предмет на предявената искова молба от настоящия жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство е искане за солидарно осъждане на ответниците В.а.с. *** и Н* а* за п*-гр. С* за сумата 42 824.24 лева - обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, представляващи признат, но реално невъзстановен данъчен кредит, поради издаване на РА № **********/20.08.2010г., потвърден с решение № 778/25.10.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“-гр.П*, главница за ДДС и лихви, жалбата срещу което е отхвърлена с окончателно Решение №6702/16.05.2013г. на ВАС по адм. дело №9908/2012г., лихвите върху посочената сума, считано от 16.09.2010г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 27 500 лева, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, лихвите върху сумата 50 000 лева, считано от датата на постановяване на ревизионния акт до датата на подаване на исковата молба в размер на 24 601.78 лева, ведно с лихвите върху главниците от предявяване на иска до окончателното плащане на обезщетението. Твърди се /т.7.8. от исковата молба/, че претърпените вреди са пряка последица от нарушение на правото на ЕС, за което са солидарно отговорни НАП с издаване на РА № **********/20.08.2010г., потвърден с решение № 778/25.10.2010 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“-гр.П, и В с постановяването на Решение №6702/16.05.2013г. на ВАС по адм. дело №9908/2012г. Като правно основание на иска ищецът посочва разпоредбите на чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз и чл. 7 от Конституцията на Република България във връзка със ЗОДОВ.
По тази искова молба са постъпили писмени отговори от ответниците. В отговора си В.а.с. *** прави възражение за неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Хасково, като счита, че искът съгласно разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ГПК следва да се разгледа от компетентния съд съобразно местната и родова подсъдност, а именно СГС. Прави искане за прекратяване на делото и изпращане на компетентния съд - СГС. Изразява се становище за недопустимост на иска, предявен в условията на пасивно другарство между ВАС и НАП, без да са налице предпоставките по чл.215 предл. 2-ро от ГПК. Изразява становище и за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска като счита, че в производството не намират приложение разпоредбите на ЗОДОВ, а приложими са нормите на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Изложени са съображения и за неоснователност на иска.
С отговора на исковата молба НАП-гр. С заявява становище, че предявеният от ищеца иск – ако се приеме, че е по реда на ЗОДОВ - е подведомствен не на гражданския, а на административния съд. Ако се счете, че компетентен е гражданския съд, то счита, че исковата молба е нередовна, поради невнасяне на дължимата държавна такса. Изразено е становище за недопустимост на исковата претенция, евентуално за нейна неоснователност.
Първоинстанционния съд, чийто акт е предмет на настоящата жалба, е приел, че компетентен да разгледа спора е гражданския съд по реда на ЗОДОВ, тъй като се претендира отговорност от дейността на ВАС по осъществяване на инстанционен контрол върху законосъобразността на съдебните актове, постановени по жалби срещу РА на данъчните органи, която е правораздавателна дейност. Със същото определение приема за основателно направеното от ВАС възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС - Хасково, поради което постановява производството пред ОС - Хасково да се прекрати, а делото да се изпрати за разглеждане на надлежния съд - СГС - съгласно чл. 108, ал.1 от ГПК.
В частната жалба на едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б*– С*Х*“ – гр. Х*са изложени съображения за неправилност на определението, тъй като в конкретния случай е приложим процедурният ред на ЗОДОВ, който /чл.7 от закона/ предвижда компетентност за разглеждане на споровете на съда по мястото на седалището на юридическото лице – ищец, т.е. не следва да бъдат прилагани общите разпоредби на чл. 108, ал.1 от ГПК. С жалбата се заявява искане за отправяне на преюдициално запитване в случай, че ПАС изпитва съмнения относно обхвата на приложимостта на ЗОДОВ в конкретния случай и допустимостта на предявяване на искове по неговия процесуален ред, основаващи се на материални права, различни от визираните в чл. 1 и чл. 2 от този закон, но произтичащи пряко от правото на ЕС, като в такъв случай съдът следва да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуването на принципите за лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита, съдържащо следния въпрос: „Принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита следва ли да се тълкуват като допускащи, в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, да не бъде приложен националноправният процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от националния съд по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, като вместо това бъде делото бъде изпратено за разглеждане на съда по мястото на седалището на ответния държавен орган?“.
Писмен отговор по тази частна жалба е подаден от единия от ответниците – ВАС-гр. С. С него се твърди, че нормата на чл.108 ал.1 от ГПК е императивна и същата е приложимата за разглеждане на правния спор. В тази връзка се позовава на практиката на СЕС, според която в компетенцията на вътрешния правен ред на всяка държава-членка е да определи съда и процесуалните правила, приложими по отношение на жалби с цел гарантиране правата, които частноправните субекти черпят от общностния правен ред. С отговора се твърди, че аналогичното по вътрешния правов ред правно средство за реализация на иска е производството по чл. 45 и сл. от ЗЗД, а не са налице сходства с производството по ЗОДОВ, така че то да бъде определено като аналогично вътрешноправно средство. Посочено е, че ЗОДОВ е закон с ограничен материален обхват, чието разширително тълкуване е незаконосъобразно. Посочено е, че с нормите на чл. 45 и сл. от ЗЗД са с универсален обхват, които националният законодател е въвел като средство за възстановяване и обезщетяване на причинени вреди, чрез които всяко лице да може да реализира претенцията си за вреди от действия на съответен публично-правен орган. Изразява становище, че искането за отправяне на преюдициално запитване е недопустимо, евентуално неоснователно, тъй като СЕС не е компетентен да определи съответния национален процедурен ред, а и вече се е произнасял, че в компетенциите и правомощията на държавите-членки е да определят процедурния ред за реализиране на отговорността за вреди от нарушение на правото на ЕС, изхождайки от държавното си устройство и разпределението на компетенциите в държавата. Счита за парадоксално да се иска СЕС да прави анализ и съпоставка с предметния обхват на защитата по ЗЗД и ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Възражението за неподсъдност на делото съгласно нормата на чл. 119, ал.3 от ГПК извън случаите, посочени в разпоредбите на ал.1 и 2 на чл. 119 от ГПК, може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая е безспорно, че от страна на ответника ВАС – гр. С* и от страна на ответника НАП – гр. С* са заявени възражения за неподсъдност на спора пред ОС - Хасково, като ответникът ВАС-гр. С* претендира компетентен съд да го разгледа да е СГС, а ответникът НАП-гр. С* претендира компетентен да го разгледа да е Административен съд – гр. София – ако се приеме, че реда е по ЗОДОВ. Ищецът едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С*Х*“ – гр. Х* претендира спорът да е подсъден на Окръжен съд – гр. Хасково.
Принципно положение е, че съгласно специалната норма на чл. 128, ал.1, т.5 от АПК исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия исков ред и са подведомствени на административните съдилища, като по аргумент от противното исковете за обезщетения за вреди, които не са породени от неправомерно развитие на административни правоотношения, се разглеждат от общите граждански съдилища по реда на ГПК. В случая ищецът не предявява иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган и негови длъжностни лица, които вреди да са породени от неправомерно развитие на административни правоотношения. Предявен е иск, който се основава на нормата на чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз, като се претендира ангажиране на отговорността на Държавата Република България за причинени на едноличния търговец - ищец вреди вследствие нарушение на правото на ЕС, за което нарушение се твърди да са солидарно отговорни ответникът НАП с издаването на посочен ревизионен акт, потвърден по административен ред, и ответникът ВАС с постановяването на решение в касационното производство по спора по обжалването на същия ревизионен акт. Безспорно е, че посоченият в исковата молба ревизионен акт е влязъл в сила след потвърждаването му с решението на ВАС и не е отменен, както и че решение на ВАС е влязло в сила и не е отменено. При тези обстоятелства не може да бъде споделено становището ответника НАП-гр. С, изразено в писмения отговор, че спорът е подсъден на административен съд.
Безспорно е, че отговорността на Държавата Република България като държава-членка на ЕС по начало може да бъде ангажирана при допуснато нарушение на правото на ЕС. Съгласно решението на СЕС от 30.09.2003 г. по делото С-224/01 Г* К* срещу Република А* принципът за отговорност на държавата, присъщ за правния ред на Общността, трябва да се прилага по отношение на решения на националните съдилища от последна инстанция и страните-членки трябва да дадат възможност на засегнатите да разчитат на този принцип, като им предоставят подходящо право за действие и приложението на този принцип не може да се компрометира от липсата на компетентен съд. Съгласно същото решение според установената съдебна практика при липса на законодателство на Общността вътрешният правен ред на всяка страна-членка трябва да определи компетентни съдилища и да установи подробни процедурни правила, предназначени за пълно гарантиране на правата, които индивидите черпят от правото на Общността, като страните-членки трябва да гарантират във всеки случай, че тези права са ефективно защитени и СЕС не трябва да участва в разрешаването на въпроси за юрисдикция, които могат да възникнат в националната съдебна система от класифицирането на определени правни положения на основата на правото на Общността, а правната система на всяка от страните-членки е длъжна да определи съда, компетентен да правораздава по спорове, свързани с такива обезщетения. В решението е посочено още, че при възникване на правото на компенсиране непосредствено от правото на Общността, когато условията за това са налице, държавата трябва да извърши обезщетението на причинените загуби и щети на основата на отговорността, предвидена в националния закон при положение, че условията за компенсирането на загуби и щети, предвидени в националното законодателство, не са по-неблагоприятни от тези, свързани с подобни вътрешни искове и не са структурирани така, че получаването на обезщетение да е практически невъзможно или изключително трудно, като правните системи на всяка от страните-членки трябва да определят съда, компетентен да решава спорове, свързани с такова обезщетение. В решението на Съда от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6/90 и С-9/90 (Francovich, Bonifaci и др. против Италианската република) също е посочено, че държавата следва да поправи в рамките на националното право относно отговорността последиците от причинената вреда, като при липса на общностна правна уредба във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се уредят процедурните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от общностното право. След като СЕС не участва в разрешаването на въпроси за юрисдикция, които могат да възникнат в националната съдебна система от класифицирането на определени правни положения на основата на правото на правото на Общността при претенция за реализиране на отговорността на държава-членка, то неоснователно от жалбоподателя едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С* Х*“ – гр. Х* се заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с въпрос относно тълкуване на принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита в насока дали те допускат в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС да не бъде приложен националноправният процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от националния съд по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, като вместо това делото бъде изпратено за разглеждане от съд по мястото на седалището на ответния държавен орган. Искането следва да бъде оставено без уважение. След като именно правните системи на всяка от страните-членки трябва да определят съда, компетентен да решава спорове, свързани с такова обезщетение, следва да се установи от българския съд и кой съд се явява компетентен да разгледа спора. В българската правна система отговорността на Държавата може да се реализира чрез два способа – по общия ред на чл. 49 от ЗЗД и по специалния ред на ЗОДОВ. Специалният ред по ЗОДОВ е приложим в случаите, които са конкретно уредени с разпоредбите на чл. 1, чл. 2, чл. 2а и чл.2б от същия закон, като в случая се спори относно приложимостта при разглеждането на спора само на процедурния ред на ЗОДОВ и конкретно на нормата на чл. 7 от ЗОДОВ, предвиждащ компетентност за разглеждане на споровете за съда по мястото на седалището на юридическото лице, като е безспорно, че материалноправните предпоставки за прилагането на ЗОДОВ не са налице. Разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ предвижда искът за обезщетение да се предяви пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 или чл. 2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Органите по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ са държавата и общините, които отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК от административните съдилища. Органите по чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ са правозащитни органи, като държавата отговаря за вреди, причинени само на граждани, от разследващите органи, прокуратурата или съда при изрично посочени в нормата хипотези и исковете се разглеждат по реда, установен в ГПК от гражданските съдилища. Нормите на чл. 1 и на чл. 2 от ЗОДОВ не уреждат отговорност на администрация или съдебни органи на държвата-членка на ЕС за нарушение на правото на ЕС. Безспорно е, че за обезщетение съгласно нормата на чл. 1 от ЗОДОВ може да бъде претендирано от юридически лица за вреди от незаконни актове на администрацията след тяхната отмяна по съответния ред. Безспорно е, че за обезщетение съгласно нормата на чл. 2 от ЗОДОВ за вреди от дейност на съда не може да бъде претендирано от юридически лица, а само от граждани, и при настъпване на определени факти. Отговорността на държавата, установена със специалните разпоредби на ЗОДОВ, е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД, която отговорност е също гаранционно обезпечителна. Нормата на чл. 49 от ЗЗД разпорежда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В хипотезата на чл. 49 от ЗЗД отговорността не е поставена в зависимост от строго уредени предпоставки и няма ограничение както за правните субекти, които могат да претендират за нейното наличие (претенции могат да предявяват както граждани, така и юридически лица), така и за правните субекти, срещу които могат да бъдат насочени претенциите, като правният ред за реализирането на отговорността е гражданскоправният. Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД се прилага от правозащитните органи в един дълъг период и за значителен брой случаи, без да има основания да се счита, че тя не създава за ищците ефективна защита, включително и от гледна точка на реда за разглеждане на споровете (гражданскоправен, а не административен), съответно, и от гледна точка на компетентните граждански (а не административни) съдилища, чиято местна компетентност се определя съгласно нормите на ГПК. При исковете по чл. 49 от ЗЗД пасивно легитимиран е съответният държавен орган, като в случая ищецът е насочил претенцията си солидарно именно към двамата ответници ВАС-гр. С* и НАП-гр. С*. Ищецът е едноличен търговец и няма логични основания да се счита, че за него поради причини на икономически или фактически затруднения получаването на обезщетение ще е практически невъзможно или изключително трудно при разглеждане на спора не от съд по неговото седалище, а от друг съд в държавата, в случая СГС, находящ се в гр. С*. Неоснователно е при тези обстоятелствата становището на жалбоподателя едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С* Х*“ – гр. Х*, че в случая следва да се прилага процедурният ред на ЗОДОВ (без да са налице материалноправните предпоставки за неговото приложение), предвиждащ компетентност за разглеждане на споровете на съда по мястото на седалището на едноличния търговец - ищец, и конкретно разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, като спорът се разгледа от съда по седалището на този ищец в гр. Х*, т.е. от Окръжен съд- гр. Хасково. След като не е налице някоя от хипотезите на ЗОДОВ, особената подсъдност, предвидена в чл.7 от този закон, не важи и подсъдността се определя по общия ред. Не е допустимо подсъдността по чл.7 от ЗОДОВ да се прилага по аналогия, тъй като няма празнота в процесуалния закон. Установява се, че приложимата разпоредба за определяне на съда, компетентен да разгледа спора, е нормата на чл. 108, ал.1, изр.1 от ГПК. Тъй като и двамата ответници са юридически лица със седалище ***, то компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд, както правилно е приел окръжният съд с обжалваното определение. В този смисъл е и съдебната практика – на Апелативен съд – Пловдив – Определение от 22.07.2014г. по ч. гр.д. №848/2014г. и на ВКС - Определение №742 от 13.10.2014г. на ВКС по ч. гр.д. №5651/2014г.
Ето защо постановеното от окръжния съд определение се явява правилно. Жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.
От страна на ответника по подадената от едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С* Х*“ – гр. Х* частна жалба ВАС-гр. С* с отговора от 09.10.2015 г. е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 7, ал.1, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед резултата от обжалването и продължаването на производството по спора пред друг съд (СГС) по това искане следва да се поизнесе съдът с оглед изхода на спора по предявения иск.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. №8197/02.09.2015г. на едноличен търговец С* Я* Х* с фирма ЕТ „Б* – С* Х*“ – гр. Х*, ул. „М“ №16, ЕИК*** против Определение № 728 от 19.08.2015г., постановено по гр.д. № 411/2015 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е прекратено производството по делото поради местна неподсъдност на спора пред Хасковски окръжен съд и е разпоредено след влизане на определението в сила делото да се изпрати на надлежния съд - СГС, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателя С Я Х с фирма ЕТ „Б – С Х“ – гр. Х, ул. „М“ №16, ЕИК в частната жалба с вх. №8197/02.09.2015г. искане за отправяне от Апелативен съд – гр. Пловдив на преюдициално запитване до СЕС по посочения в частната жалба въпрос „Принципите на лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита следва ли да се тълкуват като допускащи, в хипотезата на реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, да не бъде приложен националноправният процедурен ред за реализиране отговорността на държавата за вреди, предвиждащ компетентност за разглеждане на спора от националния съд по мястото на седалището на увреденото юридическо лице, като вместо това бъде делото бъде изпратено за разглеждане на съда по мястото на седалището на ответния държавен орган?“, като неоснователно.
Определението подлежи на касационно обжалване
с касационна частна жалба при условията на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: