Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър
Михов
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна –
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас АНД №
1126/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Варна срещу Решение № 446/30.03.2022 г., постановено по НАХД №
20213110203296/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 03-011049/22.05.2019
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за
нарушение на чл.142, ал.4 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ на „Охранителна фирма – Варна“ ООД, ЕИК ********* е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
С жалбата решението на РС – Варна се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК. Сочи се, че санкционираното
търговско дружество безспорно има качеството на работодател, съгласно легалната дефиниция на понятието по т.1 от
§1 на Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда, за работата в него е
въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един
месец
на основание чл. 142,
ал.2 от КТ и утвърдения Правилник за вътрешния трудов ред в предприятието. В
тази връзка намира, че представените с административнонаказателната преписка декларации,
подписани собственоръчно от работника Н.А.Г., категорично навеждат на извод, че
същият е престирал труд в полза на работодателя „Охранителна фирма – Варна“ ООД
повече от 12 часа, поради което извършването на нарушение на чл. 142, ал.2 от КТ от санкционирания работодател е категорично доказано. Счита, че процесното
НП и съставения преди издаването му Акт за установяване на административно
нарушение са съобразени с изискванията за форма и съдържание, установени в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. При провеждане на административнонаказателното
производство са спазени процесуалните правила. От съдържанието на АУАН, както и
от самото НП санкционираният работодател е могъл да разбере за извършване на
какво нарушение се ангажира отговорността му, от което следва извод, че не е
накърнено правото му на защита. На основание изложеното моли касационната
инстанция да отмени решението на ВРС и вместо него да постанови друго, с което
да потвърди НП № 03-011049/22.05.2019 г., и да присъди в полза на касатора
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В съдебно заседание касаторът
– Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, се представлява от ст.
юрисконсулт Б. Н., който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Поддържа се и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Във възражение срещу касационната жалба е
отправено искане за присъждане на сторени разноски.
Ответникът по касация - „Охранителна фирма – Варна“ ООД, се представлява от
адв. К.М., която пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за
оставяне в сила решението на РС – Варна като правилно и законосъобразно. В
допълнение сочи, че между санкционирания работодател и неговия бивш работник Н.Г.,
по сигнал на който е извършена проверка на дружеството, е било образувано
гражданско дело по повод претендирано обезщетение за положен от бившия работник допълнителен труд, който не бил заплатен, но
делото е приключило негативно за Н. Г. доколкото не били установени категорични
данни същият да е полагал извънреден труд, за който да не е получил
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Варна, пледира за оставяне в сила
на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните,
доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено следното:
В Инспекция по труда - Варна постъпил сигнал за неправомерно полагане на
труд, във връзка с който на 28.03.2019 г. e извършена проверка на
Пристанище със специално предназначение „Марианопол“ в
гр. Белослав от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. При
проверката е установено, че „Полимекс груп“ ЕООД е наемател на пристанището. По
силата на договорки между страните в договора за наем, задължение на наемателя
било да осигури нощна охрана на обекта. Във връзка с това за охрана на
пристанището в нощните часове бил сключен договор между „Полимекс груп“ ЕООД и
„Охранителна фирма - Варна“ ООД.
На посочения ден – 28.03.2019 г., служителите на Дирекция „ИТ“ - Варна
посетили обекта три пъти - в 08.10, в 15.10 и в 21.10 часа. И при трите посещения
установявали, че там е лицето Н.Г., който ги посрещал. При посещенията Г.
попълнил три декларации, от съдържанието на които е видно, че той работи към
„Охранителна фирма - Варна“ ООД, с работно време от 07.00 ч. до 07.00 ч., че
един ден работи и два почива. Установено било, че в обекта имало въведено
сумирано изчисляване на работното време.
За това, че на 28.03.2019 г. работната смяна на Н. Г. продължавала повече
от 12 часа, на 09.05.2019 г. срещу „Охранителна фирма - Варна“ ЕООД е съставен
АУАН, в който фактите, установени от проверяващите, са квалифицирани като
нарушение на чл. 142, ал.4 от Кодекса на труда. На 22.05.2019 г., след като се
запознал с цялата административнонаказателна преписка, директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна издал процесното НП № 03-011049/22.05.2019 година.
В него изцяло са възприети изложените в АУАН факти, като и правната
квалификация на деянието. За нарушение на чл.142, ал.4 от КТ и на основание
чл.414, ал.1 от КТ на „Охранителна фирма – Варна“ ООД е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
При постановяване на оспореното решение РС – Варна е приел, че процесното
НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове,
но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Направен е извод, че от начина, по който в НП
е описано изпълнителното деяние, следва че отговорността на работодателя е
ангажирана за допустителство – допуснал лицето да полага труд с обща
продължителност на работната смяна
повече от 12 часа, в нарушение на въведеното в обекта сумирано изчисляване на
работното време. От друга страна в мотивите към НП не са посочени конкретни
факти, които да позволят по категоричен начин да се установи в какво точно се
изразява изпълнителното деяние – дали в допустителство или в друго, дали
нарушението е извършено с действие или чрез бездействие и др. Установил е, че макар
в НП да е посочено, че нарушението е извършено на 28.03.2019 г., от описанието
на фактите, съдържащи се в изложението към НП не става ясно какво точно е
извършил или не е извършил работодателят. В тази връзка съдът е посочил в
мотивите на решението си, че липсата на факти относно съставомерността на
деянието представлява съществено процесуално нарушение доколкото това съществено
ограничава правото на защита на санкционираното лице. Още повече, че според
разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН, допустителството се санкционира само в
предвидените в закона случаи.
Направен е извод за допуснати и други съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалноправните разпоредби. В НП е посочено, че работникът Н. Г.,
във връзка с нарушаване на чиито права е образувано производството, е полагал
труд в полза на работодателя без да са посочени конкретни факти, които да
доказват това, доколкото от събраните в хода на въззивното производство
доказателства е установено, че служителите на „Охранителна фирма – Варна“ ООД,
извършващи охранителна дейност на пристанището, в това число и Н. Г., имали
навик да пребивават там и извън работно време за задоволяване на свои лични нужди
и интереси тъй като на територията на пристанището те отглеждали плодни
дръвчета, други плодове и зеленчуци.
Въз основа на изложеното е направен извод, че налагането на наказание за
нарушение, извършването на което не е безспорно доказано, представлява
нарушение на материалния закон, а тежестта на доказване в такива случаи е
изцяло на административнонаказващия орган.
Мотивиран така, решаващият състав при РС – Варна е постановил решението си,
с което отменил процесното НП № 03-011049/22.05.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна.
Оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от
фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и
задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Административнонаказващият орган е посочил като основание за привличане към
административнонаказателна отговорност на дружеството извършено нарушение на
чл. 142, ал.4 от Кодекса на труда. Текстът на тази разпоредба в актуалната
редакция към датата на установяване на нарушението – 28.03.2019 г. (Изм. - ДВ,
бр. 48 от 2006 г.) гласи, че максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време.
Споделят се изводите на първостепенния съд, че от описанието на фактите в
обстоятелствената част на НП не става ясно каква е конкретната форма на
изпълнителното деяние на санкционирания работодател – допустителство, действие
или бездействие. От друга страна не е категорично доказано, че лицето Н. Г., по
чийто сигнал е инициирана проверката, се е намирало на територията на
пристанище „Марианопол“ именно във връзка с изпълнение на неговите трудови
функции като охранител, а не по друг повод. От събраните по делото
доказателства - Договор от 07.12.2014
г., сключен между „Полимекс груп“ ЕООД и „Охранителна фирма Варна“ ЕООД, както
и от гласните показания на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Г.П.Г.и
П.Е.П.е видно, че охраната на обекта е организирана само за тъмната част от
денонощието, когато пристанището се затваря и не функционира, но не и през
деня. Това поставя под съмнение обстоятелството, че Г. се е намирал в обекта в
8,10 ч. сутринта и в 15,10 ч. следобед именно във връзка с дейността му като
охранител. Обвинителната теза на АНО се разколебава и от обстоятелството, че според
изявление на самия Н. Г., направено в о.с.з. от 29.11.2021 година, той се е
договорил предварително със служители на Дирекция „ИТ“- Варна проверката да се
извърши във време когато той е на пристанището. От данните, че охранителите
често са оставали на територията на пристанището по своя инициатива и за да отглеждат овошки,
плодове и зеленчуци за собствени нужди, както и данните за поведение от страна
на същия служител – Н. Г., несъвместимо с дейността му като охранител, сочат че
при постановяване на въззивното решение съдът правилно е приложил закона, като
правните му изводи напълно кореспондират с доказателствата по делото. Правилни
са изводите, че липсата на описание на всички релевантни факти относно
вмененото нарушение води до съществено
нарушение правото на защита на санкционираното лице, съответно – винаги е
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Предвид горното касационната инстанция намира, че атакуваното решение не
страда от касационни пороци по смисъла на чл. 348 от НПК. Жалбата срещу него е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 и ал.3 вр. чл. 143,
ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Искането
на ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат е основателно. От
представен договор за правна защита и съдействие и фактура № 101/29.06.2022 г. е
видно, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева
и 120 лева ДДС, общо 720 лева, като АД „М., К. и С.“ е регистрирано по ДДС № BG *********. Заплатеното възнаграждение
е над предвидения минимален размер - 510 лева определен с чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но от жалбоподателя не е направено
възражение за прекомерност, поради което основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН
вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. § 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. на
ответника следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 720 лева,
платимо от администрацията към която се числи жалбоподателя – Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 446/30.03.2022 г. по АНД № 3296/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА
–
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна
да заплати в полза на „Охранителна фирма –
Варна“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 720 /седемстотин и
двадесет/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.