№ 4142
гр. София, 25.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20251110103771 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., ЕГН
**********, с адрес в от ******* против Д. А. К..
Твърди се в исковата молба, че на 18.12.2013 година Е. Д. М. е задържан и срещу него
се образува досъдебно производство за грабеж от 12.03.2010 година с пострадал О.Б.,
досъдебно производство номер № 375/2013 година на Главна дирекция Национална
полиция, прокурорска преписка номер № 431/2013 година на специализирана прокуратура.
Ищецът твърди, че е задържан и незаконно обвинен за грабеж срещу пострадалият О.Б. въз
основа на неверни, недобросъвестни, тенденциозни и лъжливи показания на Н.Ц.Г., според
които Е. Д. М. е участвал в извършване на грабеж срещу пострадалия О.Б.. Твърди се, че в
тези показания свидетелят умишлено твърди неистина, лъжесвидетелства и набеждава
ищеца, като му приписва неизвършени престъпления - заплаха с автомат Калашников срещу
пострадалият О.Б.. На 18.12.2013 година е проведен разпит на свидетеля Н.Ц.Г. пред съдия
по дело номер 1599 по описа за 18.12.2013 година на Специализирания наказателен съд, по
досъдебно производство 375 по описа за 2013 година на Главна дирекция Национална
полиция, прокурорска преписка номер 431 по описа за 2013 година на Специализирана
прокуратура. В този разпит пред съдия свидетелят Н.Ц.Г. лъжесвидетелства срещу ищеца и
го уличава в извършване на грабеж на 12.03.2010 година. Показанията на свидетеля Н.Г. са в
противоречие с показанията на пострадалия О.Б..
Твърди се в исковата молба, че ответникът, при изпълнение на служебните си
задължения, е тълкувал произволно и превратно събрания доказателствен материал и се е
позовал на „лъжливите и неверни“ показания на свидетеля Н.Г. и по този начин незаконно
го е „лишил от свобода и го е задържал“ (най-вероятно посредством налагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“). Ищецът твърди, че с горното „противозаконно и
произволно лишаване от свобода“ са нарушени правото му на справедлив процес, правото
му на свобода и сигурност, а ответникът е нарушил разпоредбите на 12 от Закона за
съдебната власт, член 127 алинея 1,2,3,5 от Конституция на Република България, Директива
2012/29 на ЕС, член 2,3,4 5,6 от ДЕС, член 18,20,67,82 §2 точка В от ДФЕС, член
1,3,13,14,17,18 от Европейска Конвенция за защита на правата на човека, член
1,4,20,21,47,51,52,53,54 от Харта основните права на Европейски съюз, член 2,7,10,26 от
Международен пакт за граждански и политически права на Организация на обединените
нации ООН,член 1 от Наказателен кодекс, член 1 от Наказателно-процесуален кодекс.
Ищецът твърди, че в следствие на противоправното поведение е претърпял
1
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, безизходица,
безпокойство, безпомощност, отчаяние, страх, безнадеждност, стрес, депресия, паник атаки,
хипертония, влошено здравословно състояние.
Моли ответникът да му заплати обезщетение, което да репарира тези вреди в размер на
24 999 лв.
При служебна проверка на допустимостта на иска съгласно чл. 130 ГПК съдът приема,
че предявеният иск е недопустим. Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България
(КРБ) „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер“. В исковата молба като обстоятелства, на които се основава исковата претенция,
ищецът е посочил действия на ответника, извършени в рамките на изпълнение на
служебните му задължения като съдия, участващ в състав, разглеждащ въззивно частно
наказателно дело № 242 по описа за 2014 г. на Специализирания апелативен наказателен
съд. Служебно и общо известен е фактът, че в периода от 24.10.2011 г. до 03.10.2017 г.
ответникът Д. К. е заемал длъжността „съдия“ в Специализирания апелативен наказателен
съд.
Действията на ответника, описани в исковата молба и твърдяни от ищеца като
„незаконни, произволни и превратни“ са извършени по конкретно съдебно производство.
Тези действия, без настоящият съдебен състав да може да обсъжда тяхната
законосъобразност, представляват осъществяване на съдебната власт по смисъла на чл. 132
КРБ. Безспорно е, че описаните в исковата молба действия са служебни действия и се
обхващат от хипотезата на чл. 132 КРБ. Поради това не са налице предпоставките на
конституционната норма, при които ответникът да носи гражданска отговорност за
описаните в исковата молба действия- обстоятелствата, посочени като основание на иска, се
включват в предвидения в чл. 132 КРБ функционален имунитет на магистратите.
Конституционно предвиденият имунитет, независимо от неговата форма - наказателна или
гражданска неотговорност и/или неприкосновеност (Решение № 10/1992 г. на
Конституционния съд), винаги представлява процесуална пречка за развитието на делото
чрез неговото образуване и разглеждане. Поради това функционалният имунитет е
абсолютна процесуална пречка спрямо посочения ответник да се провежда съдебно
производство за реализиране на гражданска отговорност (в този смисъл константната
съдебна практика на Върховния касационен съд: Определение № 100/05.03.2009 г. по ч. гр. д.
№ 2308/2008 г. на ВКС-II г. о., Определение № 373/09.07.2009 г. по ч. гр. д. № 310/2009 г. на
ВКС-I г. о., Определение № 307/18.06.2010 г. по ч. гр. д. № 324/2010 г. на ВКС-III г. о.,
Определение № 671/25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 598/2010 г. на ВКС, Определение №
146/17.03.2011 г. по ч. гр. д. № 40/2011 г. на ВКС-IV г. о., Определение № 348/06.06.2011 г. по
ч. гр. д. № 433/2010 г. на ВКС-IV г. о.). При наличието на така констатираната абсолютна
процесуална пречка съдебното производство по предявения против Д. А. К. иск подлежи
служебно на прекратяване като недопустимо.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3771 по описа за 2025 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата връчването
му на страните.
2
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3