Решение по дело №3184/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

 

…………………………….., Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета  година в състав:

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: М. БАХЧЕВАН

 

при секретар Галина Владимирова изслуша докладваното от съдията административно дело № 3184/2019г.

 

 

 

Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/  във връзка с чл.218  от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано във връзка с  жалба на  Н.К.К. и уточняващи молби с вх.№ 1793/05.02.2020г. и с вх.№1971/07.02.2020г., с които се иска прогласяване нищожността на решение №2405-10 по протокол №24/23, 24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет – община Варна, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола“ в частта на УПИ ХХ-818, нанесен с идентификатор 10135.2526.818 в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна и прогласяване нищожността на заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна.  

В жалбата и в двете уточняващи молби с вх. № 1793/05.02.2020г. и с вх.№1971/07.02.2020г. жалбоподателят чрез адв.К.М. изтъкват нищожност на заповедта поради нарушение на чл.16 ал.4 от ЗУТ, тъй като с нея е определена пазарна стойност на ПИ 10135.2526.818 в размер на 145 000 лева и пазарна стойност на неурегулиран поземлен имот 818 също в размер на 145 000 лева, т.е. не е определена пазарна цена на УПИ ХХ-818, която да е не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл.210, като в случая пазарната стойност е определена от независим оценител на недвижими имоти. Смята, че одобряването на ПУП-ПРЗ без решение на комисията по чл.210 от ЗУТ води до нарушение на принципа за неприкосновеност на частната собственост, прогласен в чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България – решение №6/15.07.2013г. на Конституционния съд по конституционно дело №5/2013г. Прави се оплакване, че с оспорения план е нищожен, защото от площта на имота, която е 1000 кв.м, а по документите за собственост е 947 кв.м  се отнемат 276 кв.м, което представлява 29%, т.е. повече от разрешените по чл.16 ал.1 от ЗУТ - 25%. Сочи, че е недопустимо проектирането на улици с план по чл.16 ал.1 от ЗУТ предвид определенията за техническа инфраструктура и социална структура, дадени в §5 т.31 и т.75 от ДР на ЗУТ. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В писмената защита с вх.№ 11753/28.09.2020г. пълномощника на жалбоподателя адв. М. обобщава, че с процесните  план и заповед не е постигната целта по чл.16 ал.1 и ал.4 от ЗУТ, което прави вещно-отчуждителните  действия недопустими съгласно решение №6/15.07.2013г. на Конституционния съд по конституционно дело №5/2013г. и обуславя нищожността им.

Ответната страна – кметът на община Варна в писмена молба с вх.№ 1331/28.01.2020г. и в писмено становище с вх. № 3168/02.03.2020г. чрез юрисконсулт П. Н. изтъква, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.16 ал.5 от ЗУТ при оправомощаване със заповед №2725/05.08.2013г. на кмета на община Варна в  режим на заместване. В заповедта са посочени фактически и правни основания и съответства на плана, поради което е материално законосъобразна. Подчертава, че наведените оплаквания не представляват основания за нищожност, тъй като актът е в писмена форма, не са допуснати толкова съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до липса на волеиязвление или липса на кворум съгласно чл.21 ал.1 т.11 и чл.27 ал.3 от ЗМСМА, освен това актът не е лишен от законова опора, т.е. материално законосъобразен е, което изключва неговата нищожност и е съобразен с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Общински съвет при община Варна не е изразил становище по оспорването.

 

 

Съобщението по чл.218 ал.2 от ЗУТ е обнародвано в Държавен вестник бр.42/12.05.2020г. Предвид наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на заповедта на кмета на общината и решението на общинския съвет, предмет на съдебната проверка е доколко оплакванията му биха довели до обявяване нищожността на двата акта.

Няма съмнение, че решението, с което е одобрен плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт по чл.215 от ЗУТ, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Съдът счита, че такъв се явява и заповедта по чл.16 ал.6 от ЗУТ предвид това, че тя е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, т.е. с нея се създават права и съответно се засягат права – чл.21 ал.1 от АПК, което обуславя  допустимостта  на обжалването ѝ, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение №2405-10  по протокол №24/23, 24, 30.06.2010г. на Общински съвет при Община Варна е  одобрен план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на  кв.”Свети Никола”  гр.Варна на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ. Решението е прието с 32 гласа „да” и нула гласа „против” и „въздържали се”, т.е. с нужния според  чл.27 ал.3 от ЗМСМА кворум за присъствие и за гласуване и в рамките на правомощията по чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА. Решението е прието на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чиято норма овластява общинския съвет да действа като административен орган и да издава решения, които имат белезите на индивидуални административни актове, поради което същия има самостоятелна правосубектност /носител на административни права и задължения/ и се явява компетентен орган.

Във връзка с възражението, че с плана се отнемат повече от 25% от площта на имота, по делото беше приета съдебно-техническа експертиза с вх.№ 9648/10.08.2020г., изготвена от арх. Б.К., според която: Първият кадастрален и регулационен план на курортно предградие „лозята“ е бил одобрен с указ №1681/02.06.1937г., но след 1945г. територията е третирана като земеделска и включена в ТКЗС. С указ №470/08.12.1956г. на МС на НРБ е бил одобрен Генерален градоустройствен план на гр.Варна, в който процесната територия %на кв.“Свети Никола“/ е лира означена в зелени райета като „терен за държавни и общински нужди“, като последното важи за територията северно от улица 8-ма /настоящата/. За територията южно от последната отреждането е било за „жилищно строителство“. През 1977г. е бил изработен КП за територията на местност „Свети Никола“. Със заповед № РД-03-02-46/31.12.1982г. на КТСУ е бил одобрен ОГП на гр.Варна, в който процесната територия е била предвидена за вилна зона. През 1991г. е бил разработен ЗРП на територията, чиято процедура е била прекратена след първото обявяване. Със заповед №Г-170/15.09.1993г. е бил одобрен РП на местност „Свети Никола“ в частта на ж.к. „Бриз“, но имота на жалбоподателя не е попадал в обхвата му. С ТУП от 1998г., който е бил одобрен с решение №1611-5 по протокол №32/27.05.1998г. на Общински съвет – Варна, процесната територия е била регламентирана като зона за обитаване и отдих. Със Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ, територията е била определена като устройствена зона ЖВ /зона за обитаване и вилен отдих/. През м.септември 1999г. е била приета от ЕСУТ при община Врана – концепция /структурна схема/ за устройство на северните приградски територии на Варна, като същата е послужила за задание на изработване на ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола“. С решение на Общински съвет – Варна № 322-4/29.05.2000г. е бил одобрен околовръстен полигон на м. „Свети Никола“  /територия по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с който територията е била включена в строителните граници на гр.Варна. С протокол №49/12-13.12.2002г. на ЕСУТ при община Варна е бил приет ПУП-ПРЗ – предварителен проект, разработен върху неодобрен ПНИ. Със заповед №  РДІ07-7706-203/08.08.2007г., издадена от областния управител на област Варна е бил одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м.“Свети Никола“ – строителни граници по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Кадастралната карта на район „Приморски“, в който попада кв. Свети Никола е била одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директора на АГКК, обнародвана в ДВ бр.100/21.11.2008г. С протокол №7/10.02.2009г. на ЕСУТ на община Варна е бил приет окончателния проект на ПУП-ПРЗ на кв. Свети Никола, който е бил разработен върху кадастралната карта на район „Приморски“ от 2008г. С решение №2405-10 от 23,24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет при община Варна е бил одобрен процесния ПУП-ПРЗ на кв. Свети Никола, като със заповед №КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна е била изменена кадастралната карта и кадастралните регистри в съответствие с уличната регулация на процесния план. От гореизложеното вещото лице е направило извода, че територията, в която попада имота на жалбоподателя до 30.06.2020г. /до одобряване на процесния ПУП-ПРЗ/ не е била урегулирана с одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план и е представлявала  зона за земеделско ползване в строителните граници на гр.Варна. Процесният имот 10135.2526.818 е бил попълнен в кадастралната карта на район „Приморски“ със заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна. Според арх.К. процесния ПУП-ПРЗ на кв.Свети Никола предвижда площта от  947 кв.м на ПИ 10135.2526.818  да бъде намалена на 671 кв.м, т.е. отнемат се 276 кв.м или 29.14% за изграждане на улица без да се засяга съществуващата в него масивна жилищна сграда, която не попада в уличната регулация. При изслужване на заключението в съдебното заседание на 23.09.2020г. вещото лице отбелязва, че предвижданията на плана не засягат нормативно определените отстояния на сградата спрямо уличната регулация и дъното на парцела.

От всички графични извадки на процесния план в частта на УПИ ХХ-818 включително и от приложение №1 от приетата по делото експертиза става ясно, че имота е ъглов и отнетата площ е за уширяване на съществуващите улици, с които граничи   на юг и на запад. Фактът, че тези улица са публична общинска собственост е безспорно установен и не се е оспорвал от жалбоподателя в производството по издаване на заповедта по чл.16 ал.6 от ЗУТ видно от документите в административната преписка и не се оспорва и в настоящото съдебно производство. Възражението, че с план по чл.16 ал.1 от ЗУТ не могат да се отнемат площи за изграждане на улици – публична общинска собственост е неоснователно, тъй като разпоредбата включва, че в разработката на плана се определят площи за изграждане на  техническа инфраструктура – публична собственост. Според определението в § 5 т.31 от ДР на ЗУТ, „Техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Улиците са част от транспортната техническа инфраструктура съгласно правните норми в  глава Четвърта „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ в ЗУТ. Съществуващата възможност за приемане на план за улична регулация по реда на чл.16а от ЗУТ не изключва за уличната регулация да може да бъде приет алтернативно и  план по чл.16 ал.1 от ЗУТ, като разликата между двата плана е, че с първия посочен се определят само регулационните линии на улиците без да се урегулират вътрешните граници на поземлените имоти, т.е. урегулира се само лицето им – границата на имота с уличната регулация. Докато плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ по своята същност е план за регулация и застрояване, т.е. с него са урегулират не само улиците, но и самите частни имоти в т.ч. и техните вътрешни граници и се посочват показатели за застрояване на частните имоти.

Със заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна е определена пазарна стойност на ПИ 10135.2526.818 /преди урегулирането/ в размер на 145 000 лева, и пазарна стойност на урегулирания поземлен имот 818 също в размер на 145 000 лева. Видно от отбелязването на гърба на заповедта, същата е била връчена на Н.К. на 09.08.2013г., и той изрично е записал, че няма възражения по отношение на нея. С молба до община Варна с вх.№ РД13014503ВН от 17.06.2013г. Н.К.К. е поискал за поземлен имот с идентификатор 10135.2526.818 да бъде издадена заповед по чл.16 от ЗУТ, като изрично е посочил, че не е обжалвал ПУП-ПРЗ и по отношение на неговия имот планът е влязъл в сила, уточнил е, че знае каква площ се отнема от имота му, както и е наясно, че отнетата квадратура  става публична общинска собственост. Действително, пазарната стойност на поземления имот преди и след урегулирането му е била определена на 12.04.2013г. от независим оценител, но за същата Н.К. се е съгласил, предвид факта, че я е приложил към молбата си до община Варна с вх.№ РД13014503ВН от 17.06.2013г., която е била разгледана от комисията по чл.210 от ЗУТ на 05.07.2013г.  /в шестмесечния срок на валидност на оценката/ и с решение №6-9 по протокол № 06 оценката  е била приета и е било взето решение да се издаде заповед по чл.16 ал.5 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.16 ал.4 от ЗУТ сочи, че условието пазарната стойност на урегулирания поземлен имот да е не по-малка от тази на имота преди урегулирането му, се доказва с решение на комисия по чл.210 от ЗУТ, което се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва от тях заедно с обжалването на акта за одобряване на подробния устройствен план по чл.16 ал. 1 от ЗУТ. Следователно, разпоредбата не е категорична, че оценката трябва да бъде извършена от самата комисия по чл.210 от ЗУТ, поради което с приемането ѝ от тази комисия, съдът счита, че е изпълнено  изискването по чл.16 ал.4 от ЗУТ. Освен това, самият жалбоподател не я е обжалвал заедно с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ.

Следва да се отбележи, че заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.16 ал.6 от ЗУТ /която позволява и законова делегация/ във връзка със заповед за заместване №2725/05.08.2013г. на кмета на община Варна. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че заповедта по чл.16 ал.6 от ЗУТ съответства на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ в частта на неговия имот и няма данни за обратното. Фактът, че с плана се отнемат 276 кв.м, както е посочено в заповедта за индивидуализиране на новия урегулиран поземлен имот, се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК счита следното от правна страна:

Съгласно правната теория /стр.189-192 от „Административно право на Република България”, Обща част – на проф.д-р Иван Дерменджиев, доц.

д-р Димитър Костов и доц.д-р  Дончо Хрусанов/ нищожен е този административен акт, ако липсва орган, който може да го издаде, или който е издаден от некомпетентен орган или е издаден извън предоставените на даден орган  властнически правомощия /при превратно упражняване на власт в несъответствие с целта на закона/. Освен това, нищожен е и този акт, при който не е спазена установената от закона форма, ако тя е основание за неговата действителност. Нищожен е и този акт, в който се съдържа очевидно за адресата му нарушение или предписва извършването на явно престъпление. Административният акт е нищожен и когато адресатът, към който е отправен не съществува или обектът, до който се отнася липсва. Както и този акт, с който се нарежда на адресата да извърши нещо невъзможно или противоестествено. Следователно, макар и разграничението между нищожен и унищожаем административен акт да е доста трудно поради липса на изрична правна норма за това, то все пак по изложените по-горе съображения и предвид практиката на административните съдилища и на Върховния административен съд не е невъзможно.

Изложените от жалбоподателя оплаквания срещу заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна не представляват основания за нищожност по вече посочените по-горе съображения.  Дори и да се приеме, че оценката е трябвало да бъде извършена от комисията по чл.210 от ЗУТ, неспазването на това условие не води до нищожност на заповедта по чл.16 ал.6 от ЗУТ,  след като в дадения случай Н.К. е знаел предварително за оценката, съгласил се е с нея и не я е обжалвал.  Освен това, самата оценка, макар и извършена от независим оценител е била приета на 05.07.2013г. от комисията по чл.210 от ЗУТ видно от решение №6-9 по протокол № 06, т.е. с приемането ѝ тя вече е станала част от решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, с което е било изпълнено условието по чл.16 ал.4 от ЗУТ.

По въпроса дали  отнемането на 29.14% от площта на имот 818 вместо посочените в чл.16 ал.1 от ЗУТ – 25 %  води до нищожност на плана, съдът излага следните съображения:

Настоящият съд счита, че с плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ, одобрен решение №2405-10 по протокол №24/23, 24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет – община Варна в частта на УПИ ХХ-818 не е било нарушено императивното изискване по чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България, тъй като  отчуждаването на част от имота на жалбоподателя е било  за общински нужди – уширяване на улици - техническа инфраструктура, които са публична общинска собственост  и е станало  въз основа на закон – чл.16 ал.1 от ЗУТ и  това уширяване е било необходимо и не е била налице възможност да  бъде постигнато по друг начин  и  собственика на засегнатия имот е получил   предварително и равностойно обезщетение – урегулиран поземлен имот, чиято пазарна стойност е не по-малка от пазарната му стойност преди урегулирането, в изпълнение на  чл.16 ал. 4 от ЗУТ. Изложеното навежда на заключението, че са били спазени изискванията, посочени в мотивите на решение №6/15.07.2013г. по конституционно дело № 5 от 2013г., макар, че това решение на Конституционния съд (Обн., ДВ, бр. 65 от 23.07.2013 г.)  касае обявяване за противоконституционни разпоредби от  Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, с  които се е допускало отчуждаване преди съдът да се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение по отношение на оспорен от собственика размер на обезщетението. Конституционният съд е подчертал, че когато се обжалва размерът на обезщетението, единствено съдът е органът, който окончателно определя кое е равностойното обезщетение. Правно-вещният ефект на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ е настъпил  след изтичане срока на обжалването му, в който той не е бил обжалван от Н.К.  и съответно плана е влязъл в сила по отношение на неговия имот. Обезщетението по чл.16 ал.4 от ЗУТ – получаването на равностоен урегулиран поземлен имот също не е било обжалвано от собственика и е влязло в сила. Следователно, налице и било предварително обезщетение преди отнемане правото на собственост върху 276 кв.м от ПИ 10135.2526.818, което е било окончателно определено по размер с оценката по чл.16 ал.4 от ЗУТ, която не е била обжалвана, въпреки личното връчване на Н.К. на заповед №062/05.08.2013г., така както е  тълкувана разпоредбата на чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България в цитираното решение на Конституционния съд.

Съдът намира за необходимо да подчертае, че процесния план е  приложен по отношение на регулацията, според правилата на §22 от Заключителните разпоредби на ЗУТ ( ДВ, бр. 49 от 2014 г.) с влизането в сила на административния акт за одобряване му. Тоест, обявяването му за нищожен трябва да се основава на изключително тежки пороци при преценка на надделяващия в случая обществен интерес свързан с уширяване на две улици – публична общинска собственост в силно населен район на гр.Варна. В тази връзка, отнемането на 4% над разрешените от чл.16 ал.1 от ЗУТ - 25 % е основание за унищожаемост на акта, но не  води до нищожността му. Щеше да е налице нарушение на принципа за неприкосновеност на частната собственост по чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България, ако се отнемаше цялата или половината площ на имота или такава площ, която да възпрепятства образуване на имот от останалата квадратура в допустимите по чл.19 от ЗУТ размери и/или ако отнемането е без предварително и равностойно обезщетение, което не се отнася за разглеждания казус, предвид доказаните по делото факти. Нещо повече, според заключението на вещото лице, с предвижданията на плана не се засяга сградата и не се намаляват отстоянията до регулационните линии, както и не се променят устройствените показатели на имота, каквито са били заложени в Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна, приети от МРРБ през 1999г. Несъответствие с целта на закона можеше да се установи, евентуално ако от имота на жалбоподателя се отнемаха площи за изграждане на обекти – частна собственост или за обекти частна общинска собственост различни от обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост, което също не се отнася на настоящия правен спор.

В обобщение, решение №2405-10 по протокол №24/23, 24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет – община Варна и заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност и оспорването им  трябва да бъде  отхвърлено  като неоснователно.

Предвид този изход на делото в полза на община Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Другият ответник не е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но и не е бил представляван от юрисконсулт в хода на съдебното производство.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.4 от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.К.К. за обявяване нищожността на решение №2405-10 по протокол №24/23, 24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет – община Варна, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола“ в частта на УПИ ХХ-818, нанесен с идентификатор 10135.2526.818 в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.К.К. за обявяване нищожността на заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна. 

ОСЪЖДА Н.К.К. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: