№ 3353
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110151369 по описа за 2024 година
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
01.03.2024 г., движейки се по пътя гр. София – гр. Самоков, няколко километра преди
„Трудовака“, приблизително на 3,5 км. от последната спирка на автобуси № 1 и № 4 в с.
Кокаляне, лек автомобил /л.а/ „Тойота Камри“ с рег. № ***, управляван от В. Б., преминал
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие от което
реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/. В резултат от настъпилото събитие по
автомобила били нанесени щети – увредени предна дясна гума и джанта – лята, предна
дясна.
Ищецът твърди, че към датата на реализираното ПТП процесният автомобил бил
застрахован при дружеството по имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана
в застрахователна полица № 4704240250000489, с уговорена клауза „Пълно каско“, поради
което пред застрахователя било подадено искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, въз основа на което била заведена щета № 4704242412695. В тази връзка, с
доклад от 05.03.2024 г., застрахователят одобрил за изплащане застрахователно обезщетение
в размер на 471,08 лв., като встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Излага доводи, че процесното ПТП настъпило на пътен участък, представляващ
част от републиканската пътна мрежа, вследствие от необезопасено и необозначено
препятствие на пътното платно – дълбока дупка, стопанисвано от Агенция „Пътна
инфраструктура“. В тази връзка, счита че ответникът не е изпълнил задълженията си по
поддръжка и обезопасяване на процесния пътен участък, катовследствие от бездействието
му били нанесени щети по застрахованото имущество. Поради изложеното, моли съда да
осъди ответника да заплати в полза на дружество сумата от 471,08 лв., представляваща
1
изплатеното от застрахователя обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез гл. юрк.
Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва осигуряваното от ищеца застрахователно покритие по отношение на
процесния автомобил към датата на събитието. Отбелязва липсата на съставен протокол за
ПТП. Счита, че липсва яснота относно механизма на произшествието и особеностите на
твърдяното препятствие на пътното платно. Излага подробни съображения, с оглед които
счита за недоказано, че изплатеното от застрахователя обезщетение е в съответствие с
приложимите към договора Общи условия. Оспорва твърдението на ищеца, че настъпилото
събитие представлява покрит риск от застрахователя. Ответникът поддържа, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Обективира евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, поради което
неоснователен е наведеният в тази насока довод от ответника. Следователно отговорността
на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти:
1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца за процесното МПС;
2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите
условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия
състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди, причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата
/.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения от
страните в тази част, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД е изплатило застрахователно обезщетение по
щета № ***, в размер на 471,08 лв.
От представения заверен препис на полица за сключена застраховка „автокаско“ със
2
срок на покритие 23.2.2024т.-22.2.2025г., е видно, че съм датата на ПТП – 1.3.2024г.,
ищцовото дружество е сключил застраховка автокаско за л.а. Тойота, модел Камри, с посочен
ДКН № СВ9669АЕ, като застрахованият В. Б. Б. съставлява трето, ползващо се от
застраховката лице. Следователно, първите два елемента – наличие на валидно
застрахователно правоотношение и плащане на обезщетение по него, е безспорно по делото.
Основанието за заплащане е оспорено от ответника, с довод, че мястото не е
установено, поради което и не може да се установи, дали ПТП не е предизвикано от водача,
дали той е съобразил скоростта си с пътните условия, както и дали изобщо имуществените
вреди са причинени по посочения от ищеца начин.
Пред СРС като свидетел беше разпитана Р. Д. Ч. – съпруга на водача, която към
момента на ПТП се е возила в лекия автомобил, на предна седалка до шофьора. Видно от
уведомление за щета, подадено при застрахования – на 5.3.2024г. , свидетелят е вписан
под формата на декларация относно обстоятелствата за ПТП. Преписката е придружена със
заявление, изрисувана скица.
Свидетелят сочи на съда, че със съпруга й били закупили автомобила, като потеглили
по пътя за Самоков, по който често пътували. Съпругът й управлявал автомобила.
Свидетелят сочи, че опитвайки се да избегне дупка на пътното платно, в насрещното платно
имало лек автомобил, което наложило съпругът й да мине през една от дупките. След това
продължил движението, като след няколко метра на таблото на автомобила изписало, че е
налице проблем с дясна предна гума. Спрели лекия автомобил, като установили силно
свистене в предна дясна гума. Дупката била дълбока, с остри ръбове, свидетелката не видяла
означения на пътя, които да сигнализират наличието на дупка. Инцидентът се случил към
17,30 часа, било започнало да притъмнява. Със съпруга й огледали дупката на следващия
ден, когато се прибирали обратно, а по време на ПТП я видели, когато преминали през нея.
Свидетелката сочи, че няма спомен дали преди да навлезе в дупката съпругът й е натиснал
спирачката или не, както и дали пред тях и зад тях е имало автомобили, но сочи,че дупката
била на лек завой. Помни, че движението е изключително интензивно по този път и на
въпрос на съдебния експерт, описва ширина на дупката от около 40 км., сочи , че е дълбока,
както и че разположението й е било по – скоро около средата на пътното платно, в тяхното
платно за движение, при наличието на по едно платно за движение в посока.
Изложеното се потвърждава от вписаното от водача и свидетеля в декларацията до
застрахователя, като, от техническа гледна точка, се потвърждава от изложението на вещото
лице, изготвило съдебно – автотехническата експертиза, и което вещо лице изслуша
показанията на свидетеля. Съдебният експерт посочи на съда, че скоростта на автомобила,
за да е годна да увреди само джантата и гумата на автомобила, но не и окачването му, е била
на 40 километра и повече, но не и 80 км/ч, защото в този случай, биха се увредили и части
от окачването на автомобила. Вещото лице сочи, че дупката е била дълбока поне 10 см., тъй
като асфалтовия слой по стандарт е 10 см.,като сочи, че просветът /клиърънс/ на автомобила
е без значение, защото л.а. е преминал пред дупката с гумата. Вещото лице сочи, че
автомобилът може да мине безпрепятствено без да попадне в дупката, в случай, че същата се
3
намира в средата на платното.
СРС намира, че е доказано твърдението на ищеца, че л.а. Тойота е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Доводите на ответната страна
останаха недоказани по делото. Пред СРС се доказа, че при управлението на л.а. , водачът се
е стараел да избегне дупки, преди да стигне до увредилата автомобила, и, когато е видял
автомобил в насрещното движение, се е прибрал в своето пътно платно, поради което и е
попаднал в процесната, описана от свидетелката дупка. В този смисъл, доводите на защитата
на ответника, че водачът е можел безпрепятствено да премине с двете гуми над дупката,
защото тя се е намирала на средата на пътното платно, са неоснователни, защото преди
попадане във въпросната дупка е имало и други, необезопасени, и необозначени дупки. Не
се доказаха и твърденията на ответника за шофиране с несъобразена или превишена скорост,
доколкото от увредите се установява от вещото лице в разпита му пред съда, че л.а. се е
движел със скорост от над 40 км/„, но не и 80 км/ч, която скорост извън населено място е
разрешена, но не би била съобразена. Неспазването на дистанция, твърдяно от ответната
страна в рамките на хода на устните състезания по спора, е напълно недоказано по делото –
не се установи непосредствено пред л.а. Тойота да се движел друг автомобил, не се събраха
никакви доказателства в тази насока. Относно твърденията, изложени в рамките на устните
състезания, те всъщност целят дискредитиране показанията на свидетеля, които съдът цени,
на основание чл.172 ГПК, ведно с всички останали събрани по делото доказателства, като
при преценка, на основание чл.175 ГПК, на изложеното от свидетеля пред застрахователя, в
писмен вид, се налага извод, че показанията са последователни, и годни да установят
твърденията на ищеца. Обстоятелството, че свидетелката не помни дали пред л.а. или зад
него е имало други ППС, но помни наличието на друго МПС в насрещното движение,
съобразено с изложеното от свидетеля за интензивност на трафика, сочи на опит на
свидетеля да си спомни подробности от инцидента, но и старание да не посочи на съда
обстоятелство, за което не е сигурна. Следователно, при липса на събрани каквито и да е
доказателства за ППС, движещо се непосредствено пред л.а. Тойота, спрямо което ППС л.а.
Тойота да не е спазил дистанция, което да е довело до попадането в дупката, доводите
останаха недоказани по делото. Още повече, че при липса на обозначения на дупките на
пътното платно, от разумния водач не може да се очаква , при интензивен трафик,
задължително да избегне всички дупки. Противното разбиране би означавало да се даде
възможност на ответника, който не е обозначил дупките, да черпи права от собственото си
противоправно поведение. От разпита на свидетеля се установи, че водачът е положил
необходимата грижа, като се е постарал да избегне дупките, по пътните условия, и , в
частност, появата на автомобил в насрещното движение, е принудил водача на л.а. Тойота да
навлезе в дупката.
При условие, че се установи, че целият път е бил осеян с необезопасени дупки, то и
водачът, при липса на други доказателства / например, че се е движел с превишена скорост,
че ПТП е предизвикано от несъобразено разминаване или изпреварване/ за причината за
ПТП, щом се е движел с разрешената скорост, в дясното пътно платно, то и попадането в
4
дупка е единствената доказана причина за спукването на гума.
По делото е безспорно, че пътят, на който е реализирано произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП задължена да осъществява дейностите по
поддържането му е именно ответната Агенция. Агенцията като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30 ЗП по поддържането на републиканските пътища.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 14 ДР към ЗП, "Поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Предвид изложеното искът е основателен. Относно неговия размер. Съгласно
разпоредбата на чл.411 от КЗ, подлежат на възстановяване действително причинените
вреди. Съдът приема показателя средна пазарна цена на стойността на ремонта, доколкото
разпоредбата на чл. 400,ал.2 КЗ предвижда със сумата застрахованият да може към датата
на събитието да се снабди с имущество от същото или по-добро качество, като обективният
критерий е свободният пазар. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта. Конкретните вреди по лекия автомобил се установяват от разпита на
свидетеля. В конкретния случай действителните вреди, в пряка причинна връзка с описания
в декларация за щета и установен от свидетеля механизъм на настъпване на пътно -
транспортното произшествие възлизат, според приетото заключение на АТЕ на 471,74 лева ,
поради което и искът е основателен за пълния му предявен размер. По доводите на
ответника, че платеното обезщетение не съставлява покрит риск, тук е моментът да се
добави, че всички доводи, за липса на събрани доказателства, за основанията, изключващи
застрахователното покритие, от изброените в отговора въз основа ОУ – например, груба
небрежност, то всички твърдения в този смисъл са в тежест на ответника, който не ангажира
доказателства. Относно доводите за изключен риск, поради получаване на увредата от
нормално изхабяване, тук е моментът да се посочи, че л.а. е бил почти нов, до 6 месеца.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват разноски.
Ищецът доказва разноски от 850 лева, от които: 50 лева държавна такса , 400 лева
депозит за АТЕ, и сумата 400 лева адвокатско възнаграждение, като сумата 50 лева по
списъка с разноски не се включва, поради възстановяването й на ищеца.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” , код по регистър БУЛСТАТ ********* с
адрес – гр. София, бул. “Македония” № 3, да заплати ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАС ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано №
5, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, вр. чл.49 и чл.45 от Закона за
задълженията и договорите сумата 471,08 лв заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени вреди на
лек автомобил „ Тойота“, модел Камри, с рег.№ ***, вследствие на ПТП, настъпило на
1.3.2024г. при движение по път София –Самоков, няколко километра преди паметник
„Трудовака“, приблизително 3,5км от последна спирка на автобуси № 1 и 4 в Кокаляне,
който път е част от републиканската пътна мрежа, вследствие на попадане в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно , заедно със законната лихва от 29.8.2024 г. до
окончателното погасяване, както и сторените по делото разноски от 850 лева.
Сумата е платима по банкова сметка BG60STSA9300004747160.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6