РЕШЕНИЕ
№ 12158
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110150784
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД –
за признаване за установени задълженията на ответника, представляващи платено от ищеца
застрахователно обезщетение за вреди по МПС, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало
по застраховка „Каско” на МПС, участвало в реализирано ПТП. Водачът на другото МПС
бил със сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното
дружество. В резултат от пътно-транспортното произшествие (ПТП) настъпили щети по
застрахования при ищеца автомобил. По заведената щета ищецът определил обезщетение,
което било изплатено на увреденото лице. Твърди, че след покана ответникът е заплатил
само част от дължимата сума в размер на 3 873,73 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло
регресния дълг, че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди,
както и че липсва причинно-следствена връзка. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за
имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този
договор; отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да
бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между
1
поведението му и вредите; размера на нанесените вреди; сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и
виновния водач, действащ към датата на ПТП.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК всички факти,
включени във фактическия състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер и
причинно-следствената връзка, са безспорни между страните и съдът ги приема за
установени.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза ищецът, чиято е доказателствената тежест да
докаже причинно-следствената връзка между причинените вреди, чието обезщетяване се
иска и процесното ПТП, не проведе пълно и главно доказване. Вещото лице дава
заключение, че в опис-заключението от последващ оглед от 26.6.2019 г. е цитиран
диагностичен протокол, който не е представен по делото, в който е констатирано
дефектирането на предния централен дистроник в периода на ПТП, поради което приема, че
е възможно да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилия удар. Следва обаче да се
посочи, че дефекта в дистроника е констатиран след повече от 6 м. от настъпване на
процесното ПТП, както и от поправянето на първоначално констатираните вреди. Освен
това, вещото лице посочва, че при дефект на предния дистроник, на арматурното табло на
водача при всяка стартиране на автомобила ще се появява индикация, поради което съдът
приема, че ако увреждането е било в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
то дефектът щеше да бъде деклариран от застрахованото лице при предявяване на
застрахователната претенция към застрахователя по имуществената застраховка.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковата претенция се явява недоказана и
следва да се отхвърли като неоснователна. Неоснователна се явява и акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва, поради неоснователността на главната претенция.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, сторените от последния разноски в размер на 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение и депозит вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление /адрес/, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата
от 4 714,09 лева, представляваща регресно вземане по щета № 10018030133626 за
претърпени вреди при ПТП, настъпило на 3.12.2018 г., ведно със законна лихва за периода
от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 071,23
лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.01.2020 г. до 31.03.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.5.2022
г. по ч. гр. д. 18722/2022 г. по описа на СРС, 124 с-в, като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в /адрес/
да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
сумата от 300.00 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3