Мотиви по АНД № 145/2019 г. по
описа на Районен съд Своге
Производството е образувано по внесено от
РП Своге постановление от 16.07.2019 г.,
С което се предлага обвиняемия Д.В.Г., ЕГН **********,
роден на *** ***, постоянен адрес:***, .., български гражданин, със средно
специално образование, неженен, работи като …, неосъждан,
Да бъде
освободен от наказателна отговорност, чрез налагане на административно
наказание, по реда на чл. 78а от НК, за това че:
На 26.06.2018 г. около 06:35 часа в
землището на с. Томпсън, общ. Своге, Софийска област, по главен път 11-16
/София-Мездра/, на км. 60 + 600, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „Ситроен", модел "Ксара Пикасо", с peг. № …,
с посока на движение от гр. Мездра към гр. София, е нарушил правилата за по
пътищата посочени в ЗДвП, а именно:
- чл. 5, ал. 1 т. 1 - „Всеки участник в
движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди"
- чл. 5, ал. 2 т. 4 - „Водачът на моторното
превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение "
- чл. 8, ал. 1 - „Водачите на пътни
превозни средства използват дясната половина на пътя по посоката на движението
си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
нещо друго
- чл. 16, ал. 1 - „На водачите на пътни
превозни средства е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне ".
- чл. 20, ал. 1 - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"
- чл. 20, ал. 2 - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението",
в резултат на което в следствие на
навлизане на лек автомобил, марка "Ситроен", модел "Ксара
Пикасо", с peг. № …, в полуплатното - лентата за насрещно движение, е
осъществил челен, извънцентрален (кос) удар, с предна габаритна страна вляво
върху предна габаритна страна вляво с товарен автомобил, марка „Пежо", мoдeл
„508" с peг. № …, управляван от А. К.К. от гр. С. и по непредпазливост му
е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четвърта предходилна
кост на десния крак в областта под главичката в дисталния край на костта и луксация
на метатарзофалангеалната става /ставата между предходилната кост и фалангата
на пръста/, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за повече от 30 дни /1,5-2 месеца/, престъпление по чл.
343, ал. 1, б. "б", пр. 2-ро, във вр. с чл. 34 2 ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл. 376 – 378 НПК.
В съдебно
заседание РП Костинброд не изпраща представител.
Обвиняемият,
редовно призован се явява в съдебното заседание. Явява се и упълномощения
защитник – адвокат П.Я.
В хода на
съдебното следствие не са събирани допълнителни доказателства, като на
основание чл. 283 от НПК са приобщени писмените такива, събрани в хода на
досъдебното производство.
Обвиняемия Г.
дава кратки обяснения в хода на съдебното следствие, като посочва, че
произшествието е настъпило поради навлизане в насрещната лента за движение от
негова страна. Обяснява това свое действие с неразположението си – главоболие и
недоспиване, поради което автомобилът, управляван от него е навлязъл в
насрещната лента, където е настъпил удара с втория автомобил.
В хода на
съдебните прения и при упражняване правото си последна дума заявява, че е виновен за настъпилото ПТП, като иска
налагане на минимално наказание.
В хода на съдебните прения упълномощения
защитник – адвокат Я. иска признаване на обвиняемия за невиновен, като твърди,
че обвиняемия не бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
вредоносните последици и извършването на ПТП, поради което счита, че е налице
случайно деяние. Алтернативно иска определяне на минимално наказание и да не
бъде налагано, кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“. За минимален размер на наказанието
„глоба“ изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно
минало, липсата на предходни нарушения, младата му възраст и трудовата му
ангажираност. Изтъква също така и обстоятелството, че обвиняемия осъществява трудова дейност, изискваща
управление на автомобил, поради което иска да ме бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание.
След преценка
на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства,
прочетени и приобщени по реда на НПК в съдебното следствие съдът намира за
установени следните фактически обстоятелства:
Обвиняемия Г.
е правоспособен водач на МПС от 2004 г., когато му е издадено свидетелство за
управление, категория „В“, като няма отразени никакви нарушения на правилата за
движение по пътищата, за което да е бил санкциониран. Обвиняемият Г. е
неосъждат, като работи на длъжност ….
На 26.06.2018
г., около 06:35 часа обв. Г. е управлявал лек автомобил марка/модел „Ксара Пикасо", с peг. № … по първокласен
път II-16 София-Мездра,
като се е движел в посока от гр. София, към гр. Мездра. В района на км. 60 +
600, намиращ се в землището на с. Томпсън, общ. Своге, Софийска област,
автомобилът, управляван от обв. Г. се е движел със скорост около 50 км.ч.
В същото
време, но в обратна посока – към гр. София, се е движел товарен автомобил
марка/модел „Пежо 508“, peг. № …, управляван от свидетеля А. К. К. със скорост
около 43 км.ч.
В района на км.
60 + 600 от път II-16 София-Мездра, пътят е с двупосочно движение, с по една
лента за движение във всяка посока, съответно 4.23 м. за движение към гр. София
и 3.64 м. за движение към гр. Мездра. Лентите за движение в двете посоки са
очертани от пътна маркировка, която в конкретния участък е от вида „Единична,
непрекъсната линия“ М1.
При движението
с посочената скорост, в посоченият участък, без да са налице каквито и да е
било препятствия по платното за движение автомобилът, управляван от обв. Г. се
е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се е ударил челно в
автомобилът, управляван от св. К. Ударът е настъпил по ширина на платното за
движение на 5.50-6.50 метра вляво от десния край на пътното покритие, считано
спрямо посоката на огледа – към гр. Своге/Мездра, тоест изцяло в лентата за
движение в посока гр. София, в която се е движел товарният автомобил „Пежо“, управляван
от св. К. Отстоянието на двата автомобила от мястото на удара е съответно за
обв. Г. около 50 метра, считано от момента, в който е имал възможност да
възприеме наличие на автомобил в насрещната лента за движение, докато за св. К.
е около 7 метра в момента, в който е възприел навлизането на насрещния
автомобил в неговата лента за движение. При такова отстояние и опасни зони за
спиране при конкретните пътни условия и скорост на движение на двата автомобила
– 34 метра за обв. Г. и 28 метра за св. К., ударът е бил предотвратим
единствено при ненавлизане в насрещната лента за движение на автомобилът
„Ситроен“, управляван от обв. Г..
При удара са
настъпили значителни деформации в предните части и на двата автомобила, които
са останали на място, в непосредствена близост един до друг. Както обв. Г.,
така и св. К., пътуващи сами в автомобилите са излезли самостоятелно от
автомобилите, след което са били откарани от автомобил за спешна медицинска
помощ в гр. София, където са извършени химически изследвания за съдържание на
алкохол в кръвта им, резултатите от които са отрицателни и за двамата водачи.
На мястото на удара са пристигнали и служители на РУ на МВР Своге, в момент,
когато и двамата водачи са били откарани за гр. София, което е наложило
проверката за употребен алкохол с техническо средство, да бъде извършена в
медицинските заведения в гр. София.
Вследствие на
удара между двата автомобила на св. А. К. К. са причинени няколко отделни
наранявания, както следва: - Контузия на гръдния кош и корема изразяващо се в
ивицести кръвонасдднаия в областта на гърдите и корема, представляващо увреждане,
довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота; - Охлузвания с
петнист характер и кръвонасядане по лицето, причинили му болка и страдания,
както и Счупване на четвърта преходилна кост на десния крак в областта под
главичката в дисталния край на костта и луксация на метатарзофалангеалната
става /ставата между предходилната кост и фалангата на пръста/, довело до трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца.
Описаните
фактически обстоятелства се установиха без никакви противоречия от
осъществените процесуално следствени действия в хода на ДП, а именно:
-
Гласни: от показанията на свидетелите А. К. К. /л. 30-31/,
С. С. Я. /л. 33/, Ц. Л. Г. /л. 34/, И. Д. И., както и от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на
съдбното следствие;
-
Експертни заключения: от заключения на вещите лица по
извършените съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи;
-
Писмени: протокол за оглед на местопроизшествие /л. 12-13/,
протоколи за химическо изследване /л. 49 и чл. 54/, справка за нарушител/водач,
/л. 46/ и справка за съдимост /л. 45/.
При описаните
по-горе факти може да се направи извод, че обв. Г. е осъществил признаците на
престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, съответно е внесено
предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
На 26.06.2018
г., около 06:35 часа, обв. Г. е управлявал лек автомобил марка/модел „Ксара Пикасо", с peг. № … по
първокласен път II-16 София-Мездра, като е нарушил правилата за движение,
вследствие на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие, при което е
причинена средна телесна повреда на А. К. К., изразяваща се в трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между предизвиканото произшествие и причиненото
телесно увреждане на А. К.К., каквато връзка е налице също така и между
извършените от обв. Г. нарушения на правилата за движение и настъпилото
произшествие.
Навлизането на
автомобила, управляван от обв Г. лентата за насрещно движение представлява
нарушение на разпоредбите на чл. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „На водачите на
пътни превозни средства е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне ", както и на чл. 5, ал. 1 т. 1 ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди". Вследствие на субективни
действия на обв. Г., управляваният от него автомобил е навлязъл в лентата за
насрещно движение, без да е налице препятствие по пътя, което да изисква и
обуславя такова поведение, поради което извършеното е нарушение на цитираната
разпоредба от чл. 16 от ЗДвП, изрично забраняваща навлизане в насрещната лента
за движение. Нарушено е също така и общото изискване от чл. 5 от ЗДвП за
безопасно и непоставящо в опасност поведение на водачите на моторно превозни
средства, като макар и тази норма да установява общо правило за поведение и в
конкретния случай да е налице и нарушение на специална норма – чл. 16, то е
налице нарушение е на цитираното общо правило, като може да се направи извод за
наличие на причинно-следствена връзка между извършените нарушения и настъпилият
вреден резултат – настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което на
друг участник в движението е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, след като обв.
Г. не е желал настъпването на вредните последици – настъпването на пътно-транспортното
произшествие, респективно причинената на св. К. травма, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, след като е извършил действия по навлизане в лентата за
насрещно движение, където в този момент се е намирал правомерно движещият се
автомобил „Пежо“, управляван от св. А. К. К., съответно е създадена пряка и
непредотвратима опасност от настъпване на удар между двете превозни средства.
Съзнателното навлизане в лентата за насрещно движение дава основание на съда да
не споделя твърдението на защитата, че е налице случайно деяние, тъй като
такова поведение, извършено при условия и видимост, позволяващи да се възприеме
наличието на насрещно-движещ се автомобил са обстоятелства, които изключват
признаците на случайното деяние – несъзнаване и липса на задължение за това, че
може да настъпи произшествие и да бъдат увредени останалите участници в
движението.
Предвид това
съдът намира, че обв. Г. следва да бъде признат за виновен за това, че на 26.06.2018
г., около 06:35 часа, е управлявал лек автомобил марка/модел „Ксара Пикасо", с peг. № … по първокласен
път II-16 София-Мездра,, като в района на км. 60+600, в землището на с.
Томпсън, общ. Своге е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1 и чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на А.К.К., изразяваща се в трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца.
При
извършената преценка на доказателствата по делото и повдигнатото обвинение на Д.В.Г.,
съдът счита, че за останалите нарушения на правилата за движение, вменени му в
отговорност, следва да бъде постановен оправдателен съдебен акт, предвид
следното:
Няма
доказателства за извършвани от обв. Г. маневри, изразяващи се последователно
преминаване в лентите за движение, поради което не може да се направи извод за
осъществяване на нарушението по чл. 5, ал. 2 т. 4 от ЗДвП - „Водачът на
моторното превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение ".
Идентичен
извод може да се направи и по отношение на останалите нарушения, а именно:
-
По чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства използват дясната половина на пътя по посоката на движението си, освен
в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго“,
след като няма доказателства обв. Г. да е използвал лявата половина от платното
за движение в посоката си на движение, а доказателствата по делото сочат
използване на дясната половина от платното за движение и навлизане в насрещната
лента за движение в района на произшествието;
-
По чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват",
след като няма доказателства, а също така и данни за загубен контрол над
управляваното моторно превозно средство от обв. Г.;
-
По чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",
след като доказателствата по делото сочат, че причина на произшествието е не
движението с несъобразена скорост, а навлизането в лентата за насрещно
движение. Няма също така и доказателства за неизпълнение на задължението за
намаляване на скоростта и спиране при възникване опасност за движението, след
като произшествието е непредотвратимо чрез аварийно спиране от страна на обв. Г.,
в каквато насока може да се възприеме без съмнение, че единствената възможност
за предотвратяване на произшествието би било поведение на обвиняемото лице, при
което да не насочва управлявания автомобил в лентата за насрещно движение.
Поради това
обв. Г. следва да бъде оправдан по обвинението за извършване на посочените
нарушения на чл. 5, ал. 2 т. 4, на чл. 8, ал. 1, на чл. 20, ал. 1 е ня чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира,
че са налице основанията за прилагане на института на чл. 78а от НК –
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание –
глоба, след като деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, за
извършеното престъпление се предвижда наказание до три години лишаване от свобода
или пробация, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, а така също
с престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване
в наказателното производство и елемент от обективните признаци на престъпното
деяние.
Съдът счита,
че следва да определи размера на административното
наказание „глоба“ в минимален размер, а именно 1000 лева, отчитайки като
смекчаващи отговорността обстоятелства преди всичко липсата на предходни
осъждания на обвиняемия, получаваните доходи и преди всичко направеното
самопризнание и изразеното съжаление. Без съмнение обвиняемия съзнава
противоправния характер на извършеното, след като както признанието и
съжалението, изразени в хода на съдебното следствие, а така също и в хода на
ДП, така и констатираното в с.з. заекване в отделни моменти на напрежение
показват много ниската степен на обществена опасност на дееца и възможността
целите на наказанието да бъдат постигнати при налагане на минимално,
предвиденото административно наказание.
Следва да бъде
отбелязано също така, че по делото не се установиха обстоятелства отегчаващи
отговорността, поради което възможното административно наказание следва да бъде
определено в минимален размер.
Съдът намира,
че на основание чл. 78а, ал. 4 от НК следва да не налага възможното наказание по
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, предвидено за извършеното деяние на основание чл.
343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК. Налице е възможност за налагане
или не на такова допълнително наказание, като в конкретния случай превесът на смекчаващи
отговорността обстоятелства дава основание на съда да счита, че лишаването на
обвиняемия от право да управлява моторно превозно средство няма да изиграе
своята допълнителна роля при изпълнение на целите на наказанието по чл. 36, ал.
1 от НК. В тази насока съдът отчита и примерното поведение на обв. Г. като
правоспособен водач на моторно превозно средство, след като през значителния
период от време – от 2004 г., до настоящия момент същият не е извършил нито едно
нарушение на правилата за движение, за което да бъде санкциониран от
контролните органи, поради което евентуалното налагане на такова наказание би
било излишно и прекомерно санкциониране.
Предвид
признаването на обвиняемия Г. за виновен в извършване на престъпното деяние, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на
обвиняемия следва да бъде възложено заплащане на разноските, направени в хода
на досъдебното производство, а именно да заплати по сметка на ОД на МВР София сумата
от 461.25 лева.
По изложените
съображения, съдът постанови решението си и изготви мотивите към него.
Мотивите са
изготвени на 14.10.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: