РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Радомир, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200312 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С наказателно постановление №. /06.06.2023г. началник сектор към ОДМВР-
Перник, „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя П. И. П., с ЕГН:********** от гр.С.,
жк.»Л.» , бл.., вх.., ет.. , ап.. административно наказание глоба в размер на 600 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.182, ал.5,
вр.ал.2, т.4 ЗДвП.
Недоволен от така наложената му наказание П. чрез адвокат-пълномощника си,
адв.И. М. от ПАК, по подробно изложени във въззивната жалба съображения и правни
доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Сочат се допуснати
съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на
въззивника поради изтичане на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. По същество се
развиват доводи, че неправилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като същият не извършил нарушения по ЗДвП в
условията на „системност“ по смисъла на параграф 6, т.62 от същия закон. На основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН се претендират направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник редовно и своевременно призована, не
1
изпраща представител и с писмено становище моли за потвърждаване на атакуваното НП,
като се прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски в
случай, че бъдат претенедирани такива.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН серия AД ./30.01.2023г. е описано от фактическа страна, че на 07.10.2022 в
гр.Радомир в 13:52 часа в община Радомир по път ППІ-6, местност „Арбанас“, с посока към
гр.Радомир жалбоподателят П. П. е управлявал лек автомобил Джип „П.“, с рег.№ СВ . СК,
негова собственост, като в района на км.71+100 се е движил със скорост 125 км/ч при
максимално разрешена скорост 90 км/ч, валидна за извън населено място като нарушението
е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S1, с №120сс88, с фиксирани дата
,час и регистрационен номер, в снимков материал №......След приспадане на -3% в полза на
водача е установена наказуемата скорост от 121 км/ч., а именно с превишение от 31 км/ч.,
като е посочено, че след справка в Информационната система на КАТ е установено , че това
нарушение е извършено в условията на „системност „ по смисъла на параграф 6, т.62 от
ДР на ЗДвП, три и повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първия
електронен фиш серия К №...., връчен на 24.02.2022г., влязъл в сила на 11.03.2022г. и ЕФ
серия К №...., връчен на 24.02.2022г., влязъл в сила на 11.03.2022г.
Младши автоконтроьор“ Р. М. , в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания
АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта е свидетелят Р. А., също
„мл.автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР –Перник. АУАН е връчен на
жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Имам
възражения“
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН, както
ипостъпилото от П. писмено възражение административно-наказващия орган е издал
атакуваното в настоящето производство №.../06.06.2023г. ,като със същото е наложил на
жалбоподателя П. И. П., административно наказание глоба в размер на 600 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.182, ал.5, вр.ал.2, т.4
2
ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните по
делото свидетели М. и А..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва
да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършените нарушения и авторството им, като както в АУАН, така и в НП са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник сектор към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че е налице допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение, тъй като АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението.В случая настоящият състав намира за
основателни одводите на адвокат-защитинка на въззивника, че АУАН е издаден след
изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН . Съгласно тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по
тълк.д.№1/2014г. сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността се прилага служебно
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца. Давността
погасява наказателната отговорност, което прави на свой ред наказателното производство
недопустимо.С изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализиране на отговорността.
В случая на 07.10.2022г. жалбоподателят П. е извършил последното си нарушение по
ЗДвП по чл.21, ал.2 ЗДвП , видно от приложената по делото снимка №.../....., на която е
отразено дата на запис и час на извършване на адм.нарушение: на 07.10.2022г. от 13:52:24
часа т.е от този момент на АНО е бил известен нарушителя, и от този момент е започнал да
тече тримесечния срок от чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който е изтекъл на
07.01.2023г. , като процесният АУАН серия АД №... е издаден едва на 30.01.2023г.т.е след
изтичане на тримесечния давностен срок.
3
Предвид гореизложеното е налице допуснато съществено процесуално нарушение от
АНО при съставяне на АУАН въз основа , на който е издадено и обжалваното НП, което е
от типа на съществените такива, водещи всякога водят до отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
За правна изчерпателност по същество на правния спор , касателно другите
останалите правни доводи на адв.М., то съдът намира за основателно твърдението, че АНО
с оглед представените в АНП писмени доказателства не е доказал извършено от П.
адм.нарушение по чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 ЗДвП.Съгласно параграф 6 от ДР на ЗДвП, за да
се приеме едно нарушение по този закон като „системно“ , то същото следва да бъде
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение. В случая е отбелязано от АНО в НП, че П. е наказан
за това, че системно е нарушавал ЗДвП, поради факта, че като водач системно е
превишавал разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч. Видно
обаче от посочените електронни фишове, с които е санкциониран П. през посочения
едногодишен срок, то с ЕФ серия К №.. П. е наказан за извършено адм.нарушение по чл.21,
ал.1 ЗДвП за превишаване на максимално допустимата скорост в населено място т.е няма
„системност“ по смисъла на закона. Освен това за пълнота като доказателство за издаване на
съответните ЕФ, наказанията наложени с тях, датата на връчване и влизането им в сила АНО
е представил Справка/Картон на водач от Информационната си система, като липсват
писмени доказателства доказващи фактите и обстоятелствата отразени в същата. За да се
докаже, че деянието е осъществено при условията на системност т. е. че процесното деяние
е поне третото извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя са били наложени наказания
за същото по вид нарушение, като в тази връзка е било необходимо да бъдат представени
надлежни писмени доказателства, годни да удостоверят този факт. Характерно за писмените
доказателства (документи) е че представляват конкретно изрично писмено изявление,
направено от определено лице, което закрепва трайно информация за съществуването на
определени факти с правно значение. В случая, в представената справка не фигурира
подпис, поради което за съда не съществува яснота кое е лицето, което я е
изготвило.Справката установява единствено факта на вписването на определени факти в
информационната система. Фактите посочени в същата справка е напълно възможно да са
осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат
доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Вписвания в
информационната система на органа не могат да заместят надлежното удостоверяване за
датата на влизане в сила на определен акт.
ПО РАЗНОСКИТЕ :
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
4
на адв.М. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на П. сумата от 400 лева
направени разноски по делото, като посочената сума за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева следва да бъде намалена до минималния размер предвиден в чл.18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 400 лева. В тази връзка е направено възражението от
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а и с оглед
фактическата и правна сложност на делото и разглеждането, и решаването на правния спор
в едно с.з., то следва да бъдат присъдени на жалбоподателя разноски в размер на 400 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../06.06.2023г., с което началник
сектор към ОДМВР-Перник, „Пътна полиция“ е наложил на П. И. П., с ЕГН:********** от
гр.С., жк.»Л.» , бл.., вх.., ет.. , ап.. административно наказание глоба в размер на 600 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.182, ал.5,
вр.ал.2, т.4 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. П., с ЕГН:********** от гр.С., жк.»Л.» , бл.., вх.., ет.. , ап.. сумата от
400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5