О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /30.06.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№642
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.88 ал.3 от АПК и е
образувано по жалба от М.Ю.Г.,***, срещу Решение изх. № ПП-01-44-Р8/19 от 24.02.2020г.
на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което е
оставено без разглеждане като недопустимо подаденото от жалбоподателката на осн.чл.58
ал.3 изр. второ от ЗСВ възражение с вх.№ 799/27.12.2019г. на Районен съд-Варна,
вх.№ 402-8/20.01.2020 г., рег.№ КПП-01-44/19 от 20.01.2020г. на Инспектората
към Висшия съдебен съвет, срещу Акт за резултати от извършена комплексна
планова проверка на Районен съд - Варна по граждански дела, възложена със
Заповед № ПП-01-44/18.06.2019 г. на главния инспектор на ИВСС. За да мотивира
допустимостта на жалбата си, Г. се позовава на общия правен принцип, че на
съдебен контрол подлежи всяко преграждащо пътя на производството произнасяне,
каквото е и оспореното от нея. По същество излага съображения и за нейната
основателност, като настоява за уважаването й чрез отмяна на обжалваното
решение и връщане за разглеждане по същество на възражението й против Акта за
резултати от извършена комплексна проверка на РС – Варна по граждански дела.
Ответната страна не е депозирала отговор по жалбата.
След като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ПП-01-44 от 18.06.2019г. главният
инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е възложил извършване
на комплексна планова проверка на Районен съд-Варна по граждански дела за
периода 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Проверката е приключила със съставянето на
Акт за извършена комплексна планова проверка, съдържащ констатации за работата
на съдия М.Г..
С писмо изх.№ ПП-01-44/19 от 09.12.2019г от главния
инспектор на ИВСС Актът е изпратен на и.ф. административния ръководител –
председател на Районен съд – Варна, където е входиран с рег.№770/12.12.2019г.
Актът е връчен на съдия М.Г. на 23.12.2019г, удостоверено с подписа й в списъка
в табличен вид, съдържаща имената на проверяваните съдии, дата на връчване на
Акта и подпис на съдията, изготвена от РС – Варна към уведомлението на и.ф.
административния ръководител. От приложеното извлечение от входящия регистър на
РС – Варна се установява, че възражението на съдия Г. против този Акт е
входирано с №799 на 27.12.2019г. Същото е приложено по настоящото дело, и в
него се съдържат съображения по същество относно несъгласието на съдията с
констатациите в Акта, касаещи нейната работа в проверявания период.
С писмо изх.№1П-89/16.01.2020г, изпратено на
17.01.2020г и входирано в ИВСС на 20.01.2020г, и.ф. административният
ръководител на РС – Варна е изпратил по главния инспектор списъка на
проверяваните съдии с отбелязване датата на връчване на Акта, възраженията им
против констатациите по него, вкл. и това на съдия М.Г. с изх.№799/27.12.2019г,
извлечение от Протокол на Общото събрание на съдиите от Гражданско отделение
при РС – Варна от 10.01.2020г, и заверено копие на Заповед №5/10.01.2020г на
и.ф. административния ръководител.
С оспореното понастоящем Решение изх. № ПП-01-44-Р8/19
от 24.02.2020г. главният инспектор на
Инспектората към Висшия съдебен съвет е оставил без разглеждане така подаденото
възражение. За да постанови този резултат е приел, че възражението е подадено
след изтичане на 7-дневния преклузивен
срок по чл.58 ал.3 изр. второ от ЗСВ.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
С цитирания чл.58 ал.3 изр. второ ЗСВ е регламентирана
възможност за проверявания магистрат в 7-дневен срок от връчването на акта за
резултатите от проверката на ИВСС да направи възражение пред главния инспектор,
който се произнася по него с мотивирано решение, неподлежащо на обжалване. След
като законодателят специално посочва, че актът на главния инспектор в този
случай е решение, той несъмнено визира произнасяне по същество на заявения пред
дисциплинарния орган спор.
Същевременно специалният закон не урежда хипотеза, в
която главният инспектор преценява възражението като просрочено, съответно – с
какъв акт се произнася той в този случай, за да го остави без разглеждане като
процесуално недопустимо и да прекрати образуваното производство, срок, ред и
процедура за оспорването му. Поради това приложение в конкретния казус следва
да намерят общите правила на АПК.
Разпоредбата на чл.88 ал.3 от АПК регламентира, че
постановеният от по-горестоящия контролен административен орган акт за
прекратяване на производството по жалбата може да се оспори в 7-дневен срок
пред съответния съд, който се произнася с неподлежащо на обжалване определение.
Независимо от наименованието му и макар без нарочен диспозитив за прекратяване
на образуваното по възражението на М.Г. производство по оспорване на Акта за
резултати от извършената проверка, оспореното понастоящем решение на главния
инспектор като по-горестоящ контролен административен орган несъмнено представлява
произнасяне по процесуален въпрос, а не такъв по същество на спора, като пряко
поражда именно това правно действие, поради което принципно подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност именно по реда на чл.88 ал.3 от АПК. Текстът
намира систематичното си място в Дял Втори, Глава Шеста АПК – „Оспорване на
административните актове по административен ред“, поради което за приложимостта
й към процесния случай е необходимо още и актът за резултатите от проверката на
ИВСС да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК, или на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК.
Този извод се налага от чл.81 ал.1 от АПК, с който възможността за обжалване на
административните актове по правилата на Глава Шеста от АПК изрично е ограничена
до индивидуалните и общите административни актове.
Съгласно легалната дефиниция на чл.21 ал.1 от АПК
индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното
с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт. В настоящия казус Актът за резултатите от извършената
комплексна планова проверка на РС – Варна по граждански дела завършва
процедура, възложена със заповед на главния инспектор ИВСС и изготвена от овластен
по силата на чл.56 ал.2 от специалния ЗСВ инспектор, подпомаган от поименно
посочени в заповедта по чл.58 ал.1 от ЗСВ експерти. Актът е изготвен в писмен
вид и съдържа констатациите в хода на възложената от компетентния административен
орган проверка, съответно – препоръки за отстраняване на нередности и срок за
изпълнението им, т.е. представлява изрично волеизявление на овластен орган. Със
него несъмнено се засяга правната сфера на магистрата, тъй като съгл.чл.198 от ЗСВ
резултатите от проверките на ИВСС представляват един от няколкото нормативно
предвидени показателя, които следва да се вземат предвид при атестирането на
магистратите (този по чл. 198 ал. 2 т. 3 ЗСВ). Същевременно актът за
резултатите от проверките на ИВСС не подлежи на оспорване от съответния
магистрат нито в производството по атестирането му, уредено в глава Девета,
раздел ІV от ЗСВ, нито при кариерното му израстване, нито в евентуално производство
по ангажиране на дисциплинарната му отговорност – съгл.чл.205 ал.5 от ЗСВ, чл.191а
ал.3 и чл.193 ал.8 от ЗСВ, съотв. чл.314 ал.4 или чл.320 ал.3 от ЗСВ във всички
тези случаи на оспорване подлежи само решението на съответната колегия на ВСС.
Най-силният аргумент в подкрепа на тезата, че Актът за резултатите от
проверката на ИВСС представлява ИАА обаче е фактът, че с чл.58 ал.3 изр. второ
от ЗСВ законодателят изрично е предвидил възможността този Акт да бъде обжалван
по административен ред пред по-горестоящия контролен административен орган, а проверката
за законосъобразност на един акт е мислима и допустима единствено в случай, че
той засяга законните права и интереси на адресата си. В конкретния казус това
негативно за атестацията на жалбоподателката засягане се извежда от
съдържанието на възражението й против Акта, т.е. и това основание за
допустимост на производството по чл.88 ал.3 от АПК е изпълнено.
Не на последно място – жалбата е депозирана от
легитимиран правен субект – адресат на оспореното решение от 24.02.2020г, при
наличие на правен интерес, и в законоустановения 7-дневен срок от връчването му
на 27.02.2020г, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Съгл. чл.58 ал.3 от ЗСВ актът за резултатите от
проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както
и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, и те
могат в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги
представят на главния инспектор, който постановява мотивирано решение по
направените възражения. От граматическото тълкуване на текста следва извод, че
издателят на акта го връчва по отделно и на проверявания съдия, и на
административния му ръководител, и всеки от тях има самостоятелно право да го
оспори пред главния инспектор на ИВСС.
В идентичен смисъл са хипотезите на чл.58 ал.1 и ал.2
от Правилника за дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на
експертите. Последващите алинеи уреждат удостоверяването на връчването, както
следва: Получаването на акта се удостоверява с писмен документ от съответния
орган на съдебната власт (ал.3), който на свой ред връчва акта на всеки съдия,
прокурор, следовател, удостоверявайки ги го със съответен документ, и уведомява
за това ИВСС (аргумент от ал.4). Съгл. ал.5 на чл.58 от Правилника, в 7-дневен
срок от датата на връчване на акта съдията може да направи възражение пред
главния инспектор.
Датата и начина на връчване на Акта за резултати от
извършена комплексна планова проверка на Районен съд - Варна по граждански дела
на съдия Г. от административния й ръководител – 23.12.2019г, е удостоверена по
реда на чл.58 ал.4 от Правилника за дейността на ИВСС и за дейността на
администрацията и на експертите, и е безспорна между страните. С оспореното си
решение горестоящият административен орган приема също, че възражението й е
подадено на 27.12.2019г до главния инспектор на ИВСС чрез административния
ръководител – председател на РС- Варна, и е изпратено по пощата на 17.01.2020г
от последния. При тези данни решаващият
орган е счел, че срокът за оспорване на акта е изтекъл за жалбоподателката на
30.12.2019г (присъствен ден), респективно – че подаването на възражението след
тази дата е извън срока по чл.58 ал.3 изр.2 от ЗСВ. В тази връзка е посочил, че
според посочената норма възражението се подава до главния инспектор на ИВСС, и
тя не може да се тълкува разширително за да се приеме, че срокът е спазен с
подаване на възражението в срок до административния ръководител на съда. С тези
съображения я приел, че възражението на М.Г. е недопустимо, и го е оставил без
разглеждане.
Така достигнатия правен извод на решаващия орган е
несподеляем поради несъответствието му на наличните доказателства по делото.
От съдържанието на възражение вх.№799/27.12.2019г явства,
че то е адресирано конкретно и единствено до главния инспектор на ИВСС,
обръщението към адресата е „Уважаема г-жо главен инспектор“, формулираното
искане е с предмет упражняване на правомощията на точно този административен
орган за изменение на една от констатациите в Акта, отнасяща се до работата на М.Г..
Сред данните по делото и главно от съдържанието на възражението липсва
фактическо и правно основание да се приеме, че същото е адресирано до
административния ръководител на жалбоподателката – председателя на РС – Варна, както
е счел издателят на оспорения ИАА, но дори и в този случай в хипотезата на
чл.31 ал.3 от АПК възражението би било редовно предявено, след като сезираният
некомпетентен орган изпълни задължението си да го препрати на компетентния
такъв.
На следващо място следва да бъде подчертано, че чл.58
ал.3 от ЗСВ предвижда, че възражението следва да бъде адресирано до главния
инспектор (както е в настоящия случай), но не забранява изпращането му да стане
чрез административния ръководител. Нещо повече – след като с чл.58 ал.4 от
Правилника за дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на
експертите е изрично предвидено, че актът се връчва на проверявания съдия от
административния му ръководител, спазването на правилата на административното
производство (каквото несъмнено е и настоящото) предполагат подаване на
възражението именно чрез връчителя до адресата му, както е постъпила и
жалбоподателката.
Не на последно място от доказателствата по делото е
видно и между страните е безспорно, че Актът е връчен на съдия Г. на
23.12.2019г, а възражението по констатациите му, адресирано до главния
инспектор на ИВСС, е входирано в деловодството на РС – Варна на 27.12.2019г,
т.е. 4 дни след връчването, или в рамките на установения с чл.58 ал.5 от ЗСВ 7-дневен
срок. Именно тези факти са релевантни при преценката за спазване на срока, а не
по-късната дата на изпращане на възражението от административния ръководител на
жалбоподателката до адресата му – главния инспектор на ИВСС, най-малкото защото
този факт е извън нейните обективни възможности за въздействие.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че
оспореното решение, с което е оставено без разглеждане като недопустимо
възражението на М.Г. против Акта за резултати от извършената проверка на РС –
Варна по граждански дела, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, след
което делото следва да бъде върнато като преписка на горестоящия
административен орган със задължителни указания за произнасяне на решение по
същество по допустимото възражение на жалбоподателката.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.88 ал.3 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение изх.№ ПП-01-44-Р8/19 от 24.02.2020г на
главния инспектор на ИВСС, и
ВРЪЩА делото като преписка
на главния инспектор на ИВСС за произнасяне по същество по допустимото
възражение с вх.№ 799/27.12.2019г. на Районен съд-Варна, вх.№ 402-8/20.01.2020
г., рег.№ КПП-01-44/19 от 20.01.2020г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет,
от М.Ю.Г. ***, срещу Акт за резултати от извършена комплексна планова проверка
на Районен съд - Варна по граждански дела, възложена със Заповед №
ПП-01-44/18.06.2019г. на главния инспектор на ИВСС.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: