Решение по дело №2951/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 260
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180702951
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 260/16.2.2022г.

гр. Пловдив, 16.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХIII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2951/2021година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Хляб с квас“ ООД с ЕИК *** седалище в гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Г. В. против Решение № 1595 от 04.10.2021г., постановено по АНД № 20215330205037/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №586108-F607248 от 07.07.2021г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП, с което на дружеството касационен жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и понеже наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са подробни съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление и присъждане разноски на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационна жалба ЦУ на НАП в отговор на касационната жалба, депозиран чрез процесуален представител юрк. М., излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не изпраща представител. 

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в обжалваното НП фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което същата е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, потвърдени в хода на производството пред първоинстанционният съд, от негова страна е направен законосъобразен извод за наличие на категорично установено административно нарушение по чл.26, ал.1 т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС от страна на дружеството-жалбоподател. Този извод е законосъобразен, с оглед и изискването на посочения текст фискалната касова бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизити по наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Безспорно е изяснено, че дружеството е издало фискален бон, който не съдържа реквизитите относно наименование, количество и стойност по видове на закупените стоки- 4бр кифли. В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд относно съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването му и авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така, доколкото на практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи на съда относно правната квалификация на установеното нарушение, е дадено коректно, ясно и правно съответно на нормите описание. Видно е, че съдът е направил законосъобразен извод относно правилността на правната квалификация на административното нарушение, като е преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз основа на която е установил и конкретно поведение именно на дружеството - жалбоподател, осъществяващо признаците на административно нарушение. Поради това и възраженията на касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани. Следва да се спомене, че тези възражения са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата срещу наказателното постановление, на които първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. Така в мотивите към първоинстанционното решение изрично е прието, че липсват основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в която връзка са и изложените пред съда обстоятелства. Законосъобразна е оценката на районния съд относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, като правилно е отчетено, че стойността на покупката от 12 лева не е условие за неговото приложение. Направил е законосъобразни изводи за относимата санкционна норма, че приложимата в случая разпоредба е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в разпоредбата на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН, като минималния размер на наказанието е в достатъчен и изискуем обем обсъден като законосъобразен извод за постигане на целите на наказанието. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. При извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1595 от 04.10.2021г., постановено по АНД №20215330205037/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 наказателен състав.

ОСЪЖДА „Хляб с квас“ ООД с ЕИК ***, седалище в гр. Пловдив да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лева /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

1.

2.