Р Е Ш Е Н И Е

.......06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА 

                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                           МАРИЯ БОГДАНОВА 

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гражданско дело №  547  по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 10.10.2017г. по гр.д. № 613/2017г. на СРС, 120 с-в е осъдено „Б.В.И.Г.“ АД да заплати  на Б.А. Б.на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ сумата 360. 04 лв. – обезщетение за настъпили имуществени вреди вследствие от ПТП от 09.05.2016г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 423. 58 лв., като неоснователен.

Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната част, с оплаквания за необоснованост и неправилност. Поддържа, че СРС неправилно е приел за частично основателно възражението за съпричиняване, като е приел 15 % принос за ищеца. Твърди, че в срока за отговора ответникът не е релевирал възражение за съпричиняване с доводи, че поради движение на пострадалия с превишена скорост за последния са възникнали по-голям обем вреди, а с доводи, че превишената скорост на пострадалия обективно е довела до настпъпване на процесното ПТП. Сочи, че съгласно заключението на приетата САТЕ, ударът за ищеца – мотоциклетист е бил непредовратим и при управление на мотоциклета с позволената скорост от 50 км/ч, поради което не са налице негови действие в причинно –следствена връзка с ПТП. В хода на устните прения пледира, че е налице сила на присъдено нещо относно липсата на съпричиняване от пострадалия, съгласно разрешен между същите страни спор за причинени му други имуществени вреди от същото ПТП, с решение по гр.д. № 50945/2016г. на СРС, 65 с-в. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи изцяло иска, с присъждане на разноски.

Въззивникът – ответник обжалва решението в частта за уважаване на иска над сумата 211. 79 лв. до пълния присъден размер от 360. 04 лв.Твърди, че СРС неправилно е определил процента съпричиняване и същият следва да бъде определен на 50 %, тъй като ПТП е било предовратимо за ищеца. Поддържа, че СРС неправилно е възприел заключението на приетата САТЕ, съгласно което опасността за мотоциклетиста е възникнала в момента, в който управлявания от виновния водач автомобил е навлязъл в кръстовището, а не в момента на пресичане на двойната непрекъсната линия, както е приел СРС. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска за разликата над 211. 79 лв., като съобрази 50 % съпричиняване.

Всяка от страните е депозирала писмен отговор на жалбата на насрещната страна, с който я оспорва.

   Решението в частта за уважаване на иска до размера на сумата 211. 79 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

При служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

По същество жалбата на ищеца е основателна, а на ответника - неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.05.2016г. в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Букет“ и бул. „Никола Петков“ между лек автомобил марка Фолскваген“, модел Голф, рег. № ******, управлявано от Ц.Ц.и МПС, мотоциклет марка Хонда, модел ЦБР, рег. № СА2029В, управляван от ищеца, за което е бил съставен констативен протокол № 382/09.05.2016г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

С обжалваното решение СРС е приел, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена скорост – над 80 км/ч, като по този начин е допринесъл за по-висок интензитет на настъпилите вреди.

 Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ , увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ, е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

 В случая предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, установени от първоинстанционния съд, са безспорни пред настоящата инстанция, пред която не е променена установената по делото фактическа обстановка, а е нилацие и сила на присъдено нещо относно правопораждащия фактически състав, с оглед уважената част на иска. Претендираните имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, са доказани в пълен размер.

   Пред настоящата инстанция е спорен въпроса само относно възражението за съпричиняване.

   С представеното от въззивника – ищец във въззивното производство решение по гр.д. № 50945/2016г. на СРС, 65 с-в, в сила от 24.04.2018г., е уважен предявения от ищеца срещу ответника иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи разходи за лечение, но по фактури, различни от процесните по настоящото дело. В мотивите на влязлото в сила решение е прието, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, като са объдени констатации на вещото лице, които са абсолютно идентични с констатациите на приетата по настоящото дело САТЕ, а именно: процесното ПТП е причинено по вина на водача на лек автомобил Фолкваген Голф, предприел забранена маневра ляв завой и навлизането му в платното за движение, без да изчака преминаването на намиращия се от дясно мотоциклет, управляван от ищеца. Ищецът се е движил със скорост 82. 19 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч, но ударът е бил непредовратим дори и при движение със скорост 50 км/ч в момента, в  който лекият автомобил е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета.

                С оглед горното, е налице сила на присъдено нещо относно релевантните за възникването на спорното право факти, включително и относно механизма на настъпване на ПТП и липсата на съпричиняване от страна на ищеца - в същия смисъл и мотивите на ТР № 3/2019г. по т.д. № 3/2016г. на ВКС, ОСГК относно силата на присъдено нещо по предявен частичен иск, които намира съответно приложение. Предметът на двете дела – горецитираното и настоящото, е различен само с оглед различните имуществени вреди, които са предмет на обезщетяване, но правопораждащите право на застрахователно обезщетение факти, включително и относно механизма на ПТП, респ. наличието на съпричиняване, са идентични и се обхващат от силата на присъдено нещо по приключилото горецитирано дело. Доводите на въззивника – ищец в тази връзка са основателни. Извън горното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказано съпричиняване, което обективно да е в причинно –следствена връзка с настъпилия резултат, тъй като вещото лице изрично дава извод, че ударът би бил непредовратим и при управление на мотоциклета с разрешената скорост от 50 км/ч. Неоснователни са доводите на въззивника – ответник, че е налице съпричиняване, тъй като опасността следва да се преценява от момента, в който виновният водач на автомобила е навлязъл в кръстовището, а не от момента на навлизане в лентата за движение на другия участник. При преценка вината на всеки участник в движението не се съобразява противоправно поведение на другите участници, поради което не може да се приеме тезата, че мотоциклетистът е следвало да съобрази, че водачът на лек автомобил Фолксваген Голф ще предприеме неразрешена маневра, за да задейства спирачната уредба още при навлизането му в кръстовището. Към релевантния момент на навлизане на автомобила в лентата за движение на мотоциклетиста, ударът е бил непредовратим за последния, поради което не е налице съпричиняване.

С оглед изложеното, въззивният съд следва да отмени решението в обжалваната от ищеца част, с която искът е отхвърлен за разликата над 360. 04 лв. до пълния предявен размер от 423. 58 лв. и постанови ново, с което уважи иска до пълния присъден размер и да потвърди решението в останалата обжалвана част за уважаване на иска.

С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в размер общо на 325 лв., както и сумата 123. 75 лв. – допълнително разноски за СРС до пълния им доказан размер.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 10.10.2017г. по гр.д. № 613/2017г. на СРС, 120 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от Б.А.Б. срещу Б.В.И.Г.“ АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за разликата над  360. 04 лв. до пълния предявен размер от 423. 58 лв., както и в частта, с която е осъден Б.А.Б. да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД сумата 53. 25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати на Б.А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, сумата 63. 54 лв. – допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение от ПТП, настъ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          пило на 09.05.2016г. в гр. София, ведно със законната лихва от 09.05.2016г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 325 лв. – разноски за СГС и сумата 123. 75 лв. – допълнително разноски за СРС.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.10.2017г. по гр.д. № 613/2017г. на СРС, 120 с-в в останалата част.

Решението не  подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           

                                                                                       2. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение от 10.10.2017г. по гр.д. № 613/2017г. на СРС, 120 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от Б.А.Б. срещу Б.В.И.Г.“ АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за разликата над  360. 04 лв. до пълния предявен размер от 423. 58 лв., както и в частта, с която е осъден Б.А.Б. да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД сумата 53. 25 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,  да заплати на Б.А.Б., на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, сумата 63. 54 лв. – допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение от ПТП,настъ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          пило на 09.05.2016г. в гр. София, ведно със законната лихва от 09.05.2016г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 325 лв. – разноски за СГС и сумата 123. 75 лв. – допълнително разноски за СРС. ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.10.2017г. по гр.д. № 613/2017г. на СРС, 120 с-в в останалата част.