Р Е
Ш Е Н И Е
№ / .02.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2377 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В исковата молба ищецът П.Я.П. *** твърди, че е лице с увреждания, като на 25.08.2020 година е паркирал собствения си лек автомобил, обозначен със стикер със знак Д21, в гр. Варна, на ул. *******, на място обозначено с пътна маркировка със знак Д21. Твърди, че служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна са поставили техническо средство тип „Скоба“ на предната лява гума на моторното превозно средство. Твърди, че е заплатил сумата от 22 лева за освобождаване на превозното средство и за престой от два часа в „Синя зона“. Моли съда да постанови решение, с което да му присъди обезщетение в размер на 22 лева за претърпените имуществени вреди. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
предявения иск. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Община Варна, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт
от 25.08.2020 година на инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“ гр. Варна, спрямо
ищеца е приложена принудителна административна мярка - поставяне на техническо средство
тип „Скоба“ на лек автомобил марка „Шкода“ с регистрационен № В 29 11 КР,
паркиран в гр. Варна, ул. *******
С Решение № 1808/02.12.2020 година, постановено по адм.д. №
2032/2020 година съдът е отменил акта. Решението е влязло в сила на 30.12.2020
година.
Видно от представените писмени
документи жалбоподателят е заплатил сумата от 22 лева за получена услуга
„заскобване“.
Отговорността по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е невиновна, обективна за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от Община Варна – инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община – Варна по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 3, постановено по тълкувателно дело № 3/2004 година на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд на Република България пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения.
Чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България обявява общината за юридическо лице. Като юридическо лице на публичното право, общината развива дейност в обществена полза като обслужва интересите на териториално обособената общност. Тя осъществява държавни функции в областта на местното самоуправление, поради което има двойствено положение, тъй като се подчинява на публичното право при осъществяване на държавни функции, а като носител на субективни права и задължения се подчинява на частноправен режим. Съгласно чл. 51, ал. 3 Закона за общинската собственост общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия. Или общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност на общината. Същото е специализирано звено за управление на общинското имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общинските дейности. Този извод произтича от изричната уредба на чл. 52 от Закона за общинската собственост, определяш правното съдържание на това образувание, както и обема на правомощия, които могат да му бъдат възлагани. Така например ал. 3 на чл. 52 от Закона за общинската собственост указва, че функциите, които могат да бъдат възлагани на общинското предприятие са част от административно-техническото обслужване на населението, като те са и лимитивно изброени в чл. 53 от Закона за общинската собственост. Въпреки обаче изпълнението на тези специфични дейности, общинското предприятие е структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност, нито с правосубектност. Този извод следва от нормата на чл. 54 от Закона за общинската собственост, с който е определено, че това структурно звено се създава, закрива и преобразува по решение на Общинския съвет, като същият орган утвърждава бюджета му и с решението за създаването му, се предоставя определено имущество, но само за управление, като част от общото имущество на общината. Самото общинско предприятие не разполага със свое собствено имущество, различно от това на общината, а самостоятелното имущество е иманентна характеристика на всеки правоспособен правен субект. Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие също се утвърждава от общинския съвет, арг. чл. 54, ал. 2 от Закона за общинската собственост, а с директора на общинското предприятие не се сключва договор за управление, същият се назначава от кмета по трудов договор. Правосубектност на общинското предприятие не може да бъде изведена и от задължителното му вписване в специален регистър при Агенция за вписване регистър БУЛСТАТ (чл. 3, ал. 1, т. 8 Закона за регистър Булстат), тъй като и други неперсонифицирани правни субекти (като гражданското дружество) също се регистрират по БУЛСТАТ. Т.е. от разгледаната правна уредба не може да бъде направен извод за правосубектност на общинското предприятие. Или макар, че са създадени с оглед осъществяване на конкретна дейност на общината, общинските предприятия нямат както бе посочено горе самостоятелност, не са юридически лица, доколкото законова норма не им признава това качество, поради което и не могат самостоятелно да бъдат пасивно легитимирани да отговарят за вреди, поради което ищецът правилно е насочил иска си срещу Община Варна.
Безспорно установено е, че вреда в
имуществената сфера на ищеца е настъпила и тя се изразява в намаляване на
имуществото му със сумата от 22 лева.
Безспорно установено е, че вредата
е настъпила в резултат на наложената принудителна мярка, която е отменена с
влязло в сила съдебно решение.
При безспорно установяване на предпоставките по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините, а именно отменен административен акт, вреда и причинно-следствена връзка между тях предявения иск е основателен в предявения размер от 22 лева.
Предвид направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ищеца следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 610 лева.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ НА П.Я.П., ЕГН ********** *** сумата от 22 (двадесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платена услуга „заскобване“, в резултат на отмяната на Акт от 25.08.2020 година на инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна, отменен с Решение № 1808/02.12.2020 година, постановено по адм.д. № 2032/2020 година по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ НА П.Я.П., ЕГН ********** *** сумата от 610 (шестотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :