№ 551
гр. Враца, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв.К. Б., против
разпореждане № 2600/24.06.2022 г., постановено по гр. дело № 1910/2021 г.
по описа на Районен съд – Враца, с което е върната молбата й с правно
основание чл.248 от ГПК за допълване на решение № 216/15.04.2022 г. по
описа на същия съд, в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че разпореждане №
2242/27.05.2022 г. по гр. дело № 1910/2021 г. не е редовно връчено съгласно
изискването на чл.39, ал.1 от ГПК на посочения от ответника упълномощен
представител по делото. По същество се твърди, че молбата с правно
основание чл.248 от ГПК е подадена лично от адв.Б., като самостоятелен
молител, тъй като се касае до правото й като адвокат да получи
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие
при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, а не до
правото на страната на разноски, поради което не е необходимо
упълномощаване за депозирането й.
Посочва, че въз основа на пълномощно по заповедното производство,
в качеството си на процесуален представител на Д. И. А., адв.Б. е депозирала
възражение по чл.414 от ГПК. Излага съображения, че при условията на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатското възнаграждение
1
следва да се присъжда и дължи пряко на адвоката – титуляр на субективното
право, като се позовава на практика на ВКС. Счита за неправилни указанията
на първоинстанционния съд за представяне на пълномощно за депозиране на
молбата по чл.248 от ГПК, доколкото такова не е необходимо, а дори е
налично в кориците на делото.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С уточнителна молба вх.№ 13020/09.09.2022 г. адв.Б. е посочила, че
депозира частна жалба вх.№ 10529/15.07.2022 г. в лично качество, с оглед
присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, а не в
качеството й на пълномощник на Д. А., поради което и към нея не е
представено пълномощно, доколкото същото не е необходимо.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК „ОТП Факторинг България“ ЕАД-
гр.София е подало писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Излагат се съображения, че в посочения срок не са изпълнени
указанията на съда, поради което молбата по чл.248 ГПК правилно е върната.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена
против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе
предвид следното от фактическа страна:
Районен съд-Враца е бил сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от „Банка ДСК“ ЕАД-
гр.София, чието вземане е било цедирано на „ОТП Факторинг България“
ЕООД-гр.София (понастоящем ЕАД), против длъжника Д. И. А. от гр.Враца,
за следните суми: 3351,08 лева - главница по договор за банков кредит; 627,75
лева - лихва за забава периода от 11.03.2010 г. до 27.05.2011 г.; 306,41 лева -
санкционираща лихва за периода от 18.04.2010 до 27.05.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 28.05.2011 г. до изплащането на вземането и направените
разноски в заповедното производство от 353,70 лв., вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр. дело № 2560/2011 г. по
описа на РС-Враца. Приемайки че са налице предпоставките на чл.417 и
чл.418 от ГПК, районният съд е издал заповед № 1721/31.05.2011 г. за
2
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист от 03.06.2011 г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Д. И. А., чрез адв.К. Б., е
подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането, за което е издадена
заповедта, което е прието от съда. Към възражението по чл.414 ГПК е
приложен договор за правна защита и съдействие от 16.02.2021 г. с уговорена
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ведно с
адвокатско пълномощно за адв.Б..
По повод на подаденото възражение и с оглед дадени от съда указания
по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечния срок „ОТП Факторинг България“
ЕАД-гр.София е подало пред Районен съд-Плевен искова молба по чл.422 от
ГПК срещу Д. И. А. от гр.Враца за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумите по издадената заповед № 1721/31.05.2011 г. за
изпълнение по чл.417 от ГПК, и да й бъдат присъдени сторените разноски по
заповедното и исковото производство. Образувано е гр. дело № 2253/2021 г.
по описа на Районен съд-Плевен, което е прекратено с определение №
815/07.04.2021 г. и производството е изпратено по подсъдност на Районен
съд-Враца, където е установено, че се намира настоящият адрес на
ответницата-потребител.
След препращането пред РС-Враца е образувано гр.дело №1910/2021г.,
в развилото се производство по което ответницата Д. И. А. е била
представлявана от друг адвокат-адв.Н. И..
С решение № 216/15.04.2022 г., постановено от Районен съд-Враца по
гр. дело № 1910/2021 г., съдът е признал за установено, че Д. И. А. с ЕГН
**********, дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *** и със
седалище гр.София, в качеството му на частен правоприемник на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 2443,72 лева, представляваща падежиралите
вноски за главница, по договор за банков кредит от 03.02.2010 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2011 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 1721/31.05.2011 г. по чл.417 ГПК по ч.гр. д. № 2560/2011 г.
по описа на РС-Враца, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 2 443,72 лева до пълния предявен размер от 3 351,08 лева.
С горепосоченото решение са отхвърлени изцяло исковете с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД,
3
предявени за сумата от 627,75 лева – лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 11.03.2010 г. до 27.05.2011 г. и за сумата от 306,41
лева – санкционираща лихва, начислена върху главницата за периода от
18.04.2010 г. до 27.05.2011 г., като погасени по давност. Присъдени са в полза
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сторените от дружеството разноски по
заповедното и по исковото производството разноски. На адв.Н. И., като
пълномощник на ответницата Д. А., е присъдено адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
След постановяване на решението, по делото е постъпила молба с вх.
№ 7588/06.05.2022 г. от адв.К. Б., за допълване на същото на осн. чл.248 от
ГПК, в частта за разноските по заповедното производство. Посочено е, че
съдът не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за заповедното
производство. Поискано е в полза на адв.Б. да бъде определено и присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 214,87 лева, изчислено съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, като се излагат доводи, че са
налице необходимите предпоставки за това.
С разпореждане № 2242/27.05.2022 г. първоинстанционният съд е
оставил без движение така подадената молба по чл.248 от ГПК и е указал на
Д. И. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно в
полза на адв.К. Б. с предхождаща дата или с писмена молба да потвърди
извършените от последната действия.
С обжалваното разпореждане № 2600/24.06.2022 г. РС-Враца е върнал
подадената от адв.К. Б. на 26.05.2022 г. молба за допълване по реда на чл.248
от ГПК на постановеното решение по делото, в частта за разноските.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената
частна жалба за основателна.
В действащия ГПК е предвидена възможност в сроковете по чл.248,
ал.1 страната да поиска от съда постановил акта да го допълни или измени в
частта му за разноските. В случая РС-Враца е бил сезиран с молба по чл.248,
ал.1 от ГПК и с разпореждане № 2600/24.06.2022 г., съдът е върнал молбата
за допълване на определението в частта за разноските. За да постанови този
резултат, съставът на Районен съд – Враца е приел, че молбата е подписана от
4
адв.Б., която не разполага с пълномощно по делото за депозиране на същата, а
така констатираните нередовности не са отстранени от Д. А. в предоставения
й от съда срок.
Този извод на съда е неправилен.
В мотивите по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа
възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски
за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатските възнаграждения. Тези мотиви изрично са
основани и се извеждат от общия принцип, че компетентността на съда по
въпроса за разноските произтича от разпоредбата на чл.81 от ГПК, според
която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася по искането за разноски. Пропускът на съда да се
произнесе по разноските е отстраним с молба на страната по реда на чл.248
ГПК.
В процесния случай в заповедното производство ответницата е била
представлявана от адв.Б., чрез която е депозирала възражение по чл.414 от
ГПК, а в образуваното въз основа на него исковото производство е
представлявана от друг адвокат.
Първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка за
нередовност на подадената от страната молба по чл.248 от ГПК, в резултат от
което е дал и незаконосъобразни указания до страната за представяне на
пълномощно по гр.д. № 1910/2022 г. по описа на РС-Враца. Видно от
материалите по ч.гр.д. № 2560/2011 г. по описа на РС-Враца, адв.Б. разполага
с пълномощно по заповедното производство, а правната помощ, която е
оказала е била безплатна, в условията на чл.38, ал.1, т.2 от закона за
адвокатурата. По тази причина в случая се касае за искане да се присъди
възнаграждение на адв.Б. за безплатно оказана адвокатска помощ на
ответницата като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
и това обстоятелство изрично е отразено в договора за правна защита и
5
съдействие от 16.02.2021 г., приложен в заповедното дело.
Предпоставките и реда за определяне на адвокатското възнаграждение
в тази хипотеза са уредени от посочените специални норми. Нормата на
чл.38, ал.2 от ЗА е недвусмислена и според нея в случаите на оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, а размерът му се
определя от съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следователно адвокатът, а не
страната, която го е упълномощила, е легитимиран да сезира съда с искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение и съответната сума се присъжда в
негова полза. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично
упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото
страна, нито изходящо от нея изявление. Правото на адвокатско
възнаграждение, на което кореспондира задължението на неоснователно
предизвикалата правния спор страна, е притезателно субективно право. То
може да бъде предявено пред съд само от титуляра му (чл.26, ал.2 ГПК), тъй
като ЗА не предвижда изключение от общата забрана да се търси защита на
чужди права – Определение № 103 от 23.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
626/2017 г., IV г. о., ГК.
По така изложените съображения, районният съд се явява надлежно
сезиран с молбата по чл.248 от ГПК, и като краен резултат неправилно и в
нарушение на чл.81 от ГПК е отказал да се произнесе по нея.
Обсъденото обосновава извода за основателност на частната жалба и
отмяна на атакуваното с нея разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Делото следва да бъде върнато на РС-Враца за
произнасяне по същество по молба с вх.№ 7588/26.05.2022 г. за допълване на
постановеното решение в частта му за разноските, с оглед мотивите на
настоящото определение.
На адв.Б. следва да бъдат присъдени и направените разноски за
заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2600 от 24.06.2022 г., постановено по гр.
6
дело № 1910/2021 г. по описа на Районен съд-Враца.
ВРЪЩА гр. дело № 1910/2021 г. на Районен съд-Враца за разглеждане
и произнасяне по реда на чл.248 от ГПК по направеното от адв.К. И. Б. искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр. дело №
2560/2011 г. по описа на РС-Враца на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, обективирано в
молба вх.№ 7588/26.05.2022 г.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, да заплати на адвокат К. И. Б. от АК-София,
със съдебен адрес: гр.***, направените в настоящото въззивно производство
разноски в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7