Р Е Ш Е Н И
Е № 155
11.11.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, търговска колегия,в открито
заседание проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ИВАНКА ИЛИНОВА
изслуша
докладваното от съдията т. дело №278 по описа на съда за 2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от И.Д.Й., ЕГН **********,
адрес: *** и М.Я.Й., ЕГН **********,*** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,район „Лозенец",
бул. "Джеймс Баучър" № 87, представлявано от С.С.П..Твърди се в
исковата молба,че на 06.03.2017 г. около 15:40 часа, на главен път 1-8 при км
201+460, между селата и , област , при управление на МПС марка „", модел „"
с ДК номер в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 0.93 промила),
движейки се в посока от град към град , А. В. , нарушавайки правилата за движение по
Закона за движение по пътищата, по непредпазливост е осъществил ПТП и е
причинил смъртта на пътника до себе си: Д. И Д., ЕГН ********** ***.
Обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,съобразно
изложеното в исковата молба са следните: На 06.03.2017г. около 15:43 часа на
главен път 1-8, между селата и , област Пазарджик, се движил лек автомобил
марка „О", модел „К" с ДК номер , собственост на Е.Г.В. ***,
управляван от А. В В.,***. Движението се осъществявало в светлата част на
денонощието по суха пътна настилка, асфалт в добро състояние. Водачът А. В.,
управлявал МПС, след употребата на алкохол - 0.93 промила съдържание на алкохол
в кръвта и след употребата на наркоточни вещества, със скорост 140 км/час, като
при навлизане в завой, при км 201+460, поради несъобразената скорост, се отклонил
в съседната пътна лента за насрещно движение и се е блъснал в насрещно
правомерно движещ се автобус „" с ДК , управляван от Ф Й Н.А. В В. е
нарушил правилата за движение,като е управлявал лекия автомобил под въздействие
на алкохол и със скорост от 140 км/ч, при разрешена такава извън населено място
за МПС от категория „В" от 90 км/ч, вследствие на което е причинил по
непредпазливост смъртта на пътника Д. И Д., ЕГН ********** ***.
По случая е съставен протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.03.2017 г. по описа на РУ"Полиция" - гр.
Пазарджик.
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №1006р-2584 от 09.03.2017г. по описа на ОД на МВР - гр. Пазарджик.
Образувано ДП № 262/2017 г. по описа на
РУ"Полиция" - гр. Пазарджик и пр.пр.№ 01535/2017 г. по описа на
Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик.
Лекият автомобил-марка „",модел „" с ДК № ,при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка
„ГО" в ЗД "БУЛ ИНС" АД, полица № BG/02/116000881765, сключена на
18.03.2016 г., валидна от 20.03.2016 г. - до 19.03.2017 г., което ангажира
отговорността на ЗД "БУЛ ИНС" АД за обезщетяване на причинените,в
следствие на ПТП,неимуществени вреди на родителите на Д. И Д. - М.Я.Й. - майка и
И.Д.Й. -баща.
Синът на И.Д.Й. и М. Я.Й., към датата на пътно -
транспортното произшествие е бил само на години. Загубата се е отразила особено
тежко на родителите. Отношенията им са били отношения на привързаност и обич.
Загубата на сина е непрежалима за родителите. Няма нищо по-тежко за родител,
синът му да си отиде преди него и то внезапно, при такива трагични
обстоятелства. От деня на смъртта му И.Д.Й. и М. Я.Й. не намират никаква радост
и никакъв смисъл в живота.
Ищците не постигнали споразумение с ответника относно
размера на обезщетението.На всеки един от тях ЗД „Бул Инс" АД изплатил
обезщетение в размер на по 20 000 /двадесет хиляди/ лева за претърпените
неимуществени вреди.
Предвид
изложените обстоятелства,съдът е сезиран с искане да постанови решение,с
което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал.1, чл.
498, ал.З от КЗ, чл.45, чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищците
застрахователно обезщетение в размер на 100 000.00 /сто хиляди/ лева за всеки
един от тях по отделно, за неимуществени вреди, претърпени вследствие
непозволено увреждане - виновно причиняване на смъртта на сина им Д. И Д. от
водача А. В В., на лек автомобил марка „", модел „" с ДК номер ,като
към датата на събитието -06.03.2017г.автомобилът има активна застраховка
«Гражданска отговорност» на автомобилистите при ответника - полица №
BG/02/116000881765,сключена на 18.03.2016 г.,валидна от 20.03.2016г.- до
19.03.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от деня на
увреждането-06.03.2017г.до окончателното изплащане на обезщетението.Претендират
присъждане на направените разноски по
делото .
Представят
писмени доказателства и формулират доказателствени искания.
В отговора на
исковата молба ответника ответната
страна поддържа,че размера на иска е завишен като счита ,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Оспорва
наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-противоправно
деяние,вина и връзка между деянието и настъпилите вреди.Твърди ,че автобуса се
е движел с несъобразена скорост.Твърди,че пострадалия е съпричинил вредоносния
резултат,тъй като е знаел,че водача на автомобила ,в който се качва е употребил
алкохол.Евентуално поддържа,че вредите за пострадалия са настъпили в хипотезата
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Оспорва размер на предявените
искове като завишен.
Оспорва иска за лихви,тъй като главните искове са неоснователни.Твърди,че лихвата се дължи
най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
застрахователя.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.
Допълнителна искова молба не е депозирана.
В последното по делото съдебно заседание по реда на
чл.214 от ГПК по искане на ищците съдът е допуснал увеличение на размера на
предявените искове от 100000,00лв./погрешно отразено в протокола 120 000,00лв./
на 150 000,00лв.
Като
разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се
произнесе от фактическа страна Окръжния съд
прие за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори ,а се установява и от
представените по делото доказателства,че на 06.03.2017г.при пътен инцидент е
загинал сина на страните по делото Д. Д..Не се спори,че участници в ПТП са л.а.,рег.№,управляван
от А. В В. и автобус „“ с рег.№.Синът на ищците е пътувал в лекия автомобил,за
който има валидно сключена застраховка гражданска отговорност с ответното
дружество.Няма спор,че Д. Д. е починал именно и само вследствие уврежданията,които е получил в резултат на
ПТП-то.
От експертното заключение,изготвено
от д-р П.М. по допуснатата по делото Съдебно медицинска експертиза,което съдът
цени и кредитира като доказателство по делото,се установява,че водача на лекия автомобил ,в който е пътувал
сина на ищците по делото е шофирал след употреба на алкохол при концентрация в
кръвта 0,93 промила ,или в състояние на лека степен на алкохолно опиване.По
отношение на Д. Д. експерта дава заключение,че причината за смъртта му е тежка
съчетана травма на главата,гръдния кош,корема и крайниците.Д. Д. е бил в
състояние на субклинична степен на алкохолно опиване и концентрация на алкохол
в кръвта 0,46 промила.И Д. Д.,и водача на автомобила А. В. са били със
съдържание на морфин в кръвта,което може да се дължи на употреба на наркотичния
аналгетик морфин,а така също и на негови производни.В кръвната проба на А. В. е
открито и съдържание на метадон.Експерта установява,че не може да се определи
влиянието на употребения наркотик върху поведението на водача и пътника,но
отбелязва,че действието на наркотиците по принцип се засилва от употребата на
алкохол.
Относно въздействието на алкохола
върху поведението и реакциите на водача на л.а.,експерта поддържа,че при
концентрация на алкохол в кръвта над 0,90 до 2,5 промила се наблюдава
възбуда,намалено внимание,емоционална лабилност,говорливост,снижение на
задържаните процеси,загуба на критичност,нарушения в паметта и в способността
за съсредоточаване,нарушение на възприятията и забавено време на
реакция,мускулна дискоординация.
В това състояние водача на лекия
автомобил е бил затруднен да възприема ситуацията на пътя и съответно да избере
подходящата скорост на движение.Вещото лице отчита прояви на
възбуда,емоционална лабилност,проблеми със съсредоточаването и времето за
реакция.
Експерта установява,че пострадалия Д. Д. е могъл да
възприеме състоянието на водача като лице употребило алкохол,както поради
описаните по-горе признаци ,така и поради усещането за мирис на алкохол,което
става при концентрация в кръвта над 0,5 промила.
По делото е допусната
съдебна-автотехническа експертиза,по която е изготвено експертно
заключение,прието от съда като доказателство по делото като компетентно и
неоспорено от страните.Установява се,че дете МПС участвали в инцидента са били
технически изправни.Лекия автомобил,в който е пътувал сина на ищците ,се е
движел в посока гр. със скорост 130-140 км./ч.Насрещно движещия се автобус е
бил със скорост 92-94км./ч.Скоростта е определена към момента на удара.Причината
за пътния инцидент според експерта е навлизането на лекия автомобил в лентата
за насрещно движение при десен завой,което се дължи на високата скорост на
движение .Установена е следа от спирачен път на автобуса и липсата такава от
лекия автомобил.Вещото лице заключава,че лекия автомобил на практика се е
движел безконтролно по пътя с висока скорост.Изразено е експертно становище,че
при движение в рамките на максимално разрешената скорост за съответния пътен
участък до 90км./ч.и при нормално психофизическо състояние на водача на лекия
автомобил,същия е би могло да бъде овладян и да следва правата на завоя,без да
навлиза в насрещната лента за движение.От гледна точка на автобуса,лекия
автомобил „“ е попадал в опасната зона за спиране,определена от момента на
видимото за водача на автобуса навлизане на автомобила в лентата за насрещно
движение до момента на удара. Вещото лице не е открило данни за това дали
пътниците в лекия автомобил са били с поставени предпазни колани,но дава
заключение,че с оглед на конкретния механизъм на сблъсъка и тоталното смачкване
на горната част на автомобила в горната
част,дори и поставени предпазните колани не биха могли да намалят степента на
нараняване на който и да е от пътниците и да предотвратят фаталните за живота
им травматични увреждания.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Г. А.-племенник на
ищцата М. Й. ,се установява,че семействата им са много близки.Общувал с
братовчедите си-тримата сина на ищцата.Установява,че двамата ищци като родители
на починалия Д.,страдат много след смъртта му-постоянно плачат,затворени са в
себе си,променени,а бащата имал и проблеми със сърцето.Връзката им с Д. била
много силна-живели в един дом,работели заедно.Д. бил много добро момче.Живеел
на семейни начала без брак,нямал дете.Не употребявал алкохол с изключение на празници когато можел да пийне една две
бири.За шофьора на автомобила А.,свидетеля
установява,че никога не употребявал алкохол.Не знае дали двамата с Д.
употребявали наркотици.В деня на инцидента,по сведение на баща си,с когото Д.
работел в магазин,свидетелят установява,че Д. не отишъл на работа.Бил в
магазина ,официално облечен и към 15,00ч.оттам минал А. и двамата тръгнали с
колата,без да кажат къде отиват.Свидетелят заявява,че А. не бил пиян,като
говори от свое име,но от показанията му като цяло става ясно,че той не е
присъствал в магазина,откъдето двамата са тръгнали заедно с колата.Свидетелят
заявява,че бил на работа,а така също и че във въпросния магазин работели Д. и
баща му,а не той самия.При това положение съдът приема,че в тази част
показанията на свидетеля са или голословни или се базират на непреки лични
впечатления,придобити въз основа на казаното от баща му и не могат да бъдат кредитирани
от съда безкритично,а напротив следва да бъдат обсъдени в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства.
Като свидетел е разпитана по
делото С А.а,която е съпруга на
племенник на ищцата.Познава семейството на ищците и установява,че двамата много
тежко понесли смъртта на сина си.И двамата се разболели-майката започнала да
вдига кръвно,а бащата даже бил в болница.Виждат ги всеки ден,посещават ги,за да
ги подкрепят и да им помага.Двамата ищци живеят с другите си двама синове,които
имат семейства и деца.Живеят заедно със синовете,снахите и петте си
внучета,които са малки-всички под 5 годишна възраст.Двамата ищци били весели
хора,а след смъртта на Д. много се променили.Не са преодолели мъката от
загубата на сина си.
Разпитаната
св.Е.В.-ангажирана от ответната страна,майка на А. В.-водача на лекия автомобил
,в който пътувал сина на ищците и също загинал при катастрофата,установява,че в
деня на инцидента до 9,00ч.сутринта била с А.-двамата пили кафе и се уговорили А.
да довърши започнат на къщата ремонт заедно с други момчета.Свидетелката
тръгнала за работа,а А. тръгнал с колата към центъра ,за да пие кафе,както
всяка сутрин.Към 16,30ч.на свидетелката се обадили по телефона и й съобщили за
катастрофата.Тя мислела,че сина й е у дома си и работи.Не знае къде е ходил
през деня.Сутринта говорил по телефона.Установява,че сина й по принцип не
употребявал алкохол освен на Нова година.Не знае дали в деня на катастрофата е
употребил алкохол.Показания в същия смисъл дава и св.В.-баща на А. В.,а
именно,че сина му по принцип не употребява алкохол и че в деня на катастрофата излязъл
от дома си за работа към 07,30ч.както всяка сутрин.
При така изложената и приета за
установена по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът приема,че предявените субективно съединени искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Отговорността на застрахователя в
хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционална на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. В случая ищците са избрали
да защитят накърнените си права чрез
прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ.
По силата на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността
на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане
е вредата.Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с
противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните
елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е
гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото
застраховане.
Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се
установява от заключението на вещото
лице .Установено е по безспорен и категоричен начин противоправно поведение на
водача на застрахованото МПС-шофиране с превишена скорост ,а именно около
50км./ч.над максимално разрешената и след употреба на алкохол и наркотични
вещества.Установява се,че единствената причина за пътния инцидент са действията
на водача на лекия автомобил.Смъртта на сина на ищците е в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с пътно транспортното произшествие.Поведението
на причинителя на вредата е виновно. Според
чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във
всички случаи на непозволено увреждане.В настоящия случай вината на водача се
установява от събраните по настоящото дело доказателства.Предвид това
отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от
застрахователя-ответното дружество.
Неимуществените вреди причинени на двата ищци
вследствие смъртта на сина им се изразяват в мъка и страдание от загубата на
един от най-близките хода,син,с когото двамата ищци са изградили дълбока и
силна връзка.В резултата на тежката загуба двамата ищци са станали
затворени,променили са отношението си към живота като цяло.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и
според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. В настоящия случай като допълнение към
горното следва да се отчете,че мъката на родителите е още по-голяма предвид
младата възраст на сина им-само на години. При това положение съдът приема,че в
полза на ищците следва да бъде определено обезщетение в размер на по 140000,00лв.
За разликата до 150000,00лв.,след увеличението по реда на чл.214 от ГПК,исковите претенции се явяват неоснователни.Действително мъката и болката на
родител загубил дете е огромна и непреходна,но известна утеха за ищците в случая
представлява факта,че имат още двама
сина,с които живеят в една къща заедно с техните семейства.Също така не се
установи по категоричен начин,че тежката загуба е довела до сериозни и трайни
здравословни проблеми у ищците.Показанията на свидетелите,че ищцата започнала
да вдига кръвно,а ищеца имал сърдечни проблеми,заради които бил в болница,са
твърде общи и не са подкрепени от писмени доказателства,позволяващи на съда да
направи категоричен извод ,че са налице здравословни проблеми,за техния
характер,тежест и по какъв начин се отразяват на ищците,а още по-малко за
връзката им със смъртта н сина им.
Ответната страна е направила
възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение заради
съпричиняване от страна на сина на ищците на вредоносния за тях резултат.В
случая съдът приема,че е установено допринасяне на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и
искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е основателно. Основание
за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият
е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато
освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка Принос е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г.по
т.дело№762/2010г.-IIт.о.ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. -
IIт.о. ВКС). В случая е установено,че водача на автомобила е шофирал след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0,93промила и в такова състояние
според заключението на вещото лице д-р П.М. са били налице видими признаци на
влиянието на алкохола върху поведението на водача,които пътника до него-Д. Д.,
е можел да възприеме.Освен това пътника е можел да установи употребата на
алкохол от водача и заради мириса на алкохол,който вещото лице установява,че е
налице при концентрация над 0,50 промила.Тъй като и двамата са употребили
алкохол и наркотични вещества,логично е във висока степен на вероятност да се
предположи,че по време на употребата двамата са били заедно,т.е.това е още едно
съображение в подкрепа на извода на съда,че Д. Д. е знаел,че водача е под
въздействие на алкохол и наркотици.Съдът не кредитира показанията на св.Г. А. в
частта,в която свидетелят твърди,че А. е взел Д. от магазина,в който Д. работел
заедно с бащата на свидетеля и А. не бил пиян,на първо място защото показанията
на свидетеля са не съвсем ясни и донякъде вътрешно противоречиви.Същите са
дадени както от първо лице ,така и като да преразказват думи на бащата на
свидетеля едновременно.Именно за това заключението на свидетеля ,че А. не е бил пиян,не е ясно дали е
направено на база лични наблюдения, или на база разказ на друго лице.В крайна
сметка взетата кръвна проба от А. по
обективен и категоричен начин доказва именно обратното,а конкретно установеното
съдържание на алкохол в кръвта мотивира съда да приеме,че Д. е можел да
установи употребата на алкохол,признаците на която са още по-силно изразени
заради съчетанието с наркотици,дори и двамата да не са били заедно преди
отпътуването за гр.. В съответствие с изразеното от ОСТК на ВКС в т.7 от ТР №1
от 23.12.2015г.по т.д.№1/2014г.,съдът приема,че поведението на сина на ищците
е рисково и същото се изразява в
направен от него свободен и съзнателен избор,немотивиран от външна необходимост,да
предприеме пътуване в моторно превозно средство с водач,употребил
алкохол, както и че е налице знание за
този факт, или възможност за
узнаването
му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на
предвидим
и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.Степента
на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай.В настоящия
случай съдът приема,че степента на
съпричиняване на увреждането на пострадалия Д. е изключително висока и се равнява на 50%.
При това положение дължимото на
ищците обезщетение в размер на по 140000,00лв.следа да бъде намалено
наполовина.Ответното дружество дължи обезщетение на веси един от ищците в
размер на по 70000,00лв..Тъй като ответникът е заплатил обезщетение в размер на
по 20000,00лв.на всеки един от ищците,то с решението застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетение на всеки един от ищците
в размер на по 50000,00лв.
Върху главницата следва да бъде присъдена в тежест на
ответника и законната лихва ,считано от 13.07.2017г.,когато е заведена
претенцията на ищците за заплащане на застрахователно обезщетение ,до
окончателното й изплащане. Според чл.429,
ал.2 КЗ, в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане,както и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.Съгласно
ал.3 на същия текст, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна,но не и от деня на увреждането,както е поискано в
исковата молба.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да поеме държавната такса за разглеждане на спора в размер
на 4000,00 лв., съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК. Таксата следва да се внесе по сметката на Окръжен съд – Пазарджик.
Двете страни претендират присъждане на деловодни
разноски ,както следва:ищците по 3530,00лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение,а ответника – 7636,00лв.,от които 1100,00лв.изплатено
възнаграждение на вещи лица и 6636,00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 5530,00лв.и начислен и изплатен
ДДС в размер на 1106,00лв.Всяка от страните прави възнаграждение за
прекомерност на заплатеното и претендирано от другата страна адвокатско
възнаграждение.Ответната страна възразява по основателността на искането на
ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение като изтъква,че тези по чл.38
ал.2 от ЗА не подлежат на присъждане в тежест на другата страна.
Всеки един от ищците по делото е направил деловодни
разноски в размер на 3530,00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение,които съдът
приема,че действително е изплатено предвид представените в последното съдебно
заседание договори за защита и правно съдействие,в които е отразено,че сумата е
изплатена напълно и в брой.Така уговореното и изплатено от ищците адвокатско
възнаграждение и под минималния размер определен в чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения предвид размера
на иска след увеличението по реда на чл.214 от ГПК от 150000,00лв.
Същото се отнася и за ответната страна-представени са
доказателства за сторени разноски в размер на 7736,00лв.,от които заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 6636,00лв.Адвокатското
възнаграждение без ДДС от 5530,00лв.за защита по двата субективно съединени
искови претенции е под минималния размер по Наредбата от 4530,00лв.за всеки
един от исковете.
Поради горното възраженията на страните за
прекомерност и исканията им за намаляване на подлежащите на присъждане
адвокатски възнаграждения са неоснователни.
При това положение и с оглед изхода на делото всеки
един от ищците има право на разноски в размер на 1176,67лв.Ответника има право
на разноски против всеки един от ищците в размер на 2578,67лв.Или определяйки
разноските по компенсация съдът ще следва да осъди всеки едни от ищците да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1402,00лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София,район „Лозенец", бул. "Джеймс
Баучър" № 87, представлявано от С.С.П.
да заплати на основание чл.432 от КЗ на всеки един от ищците И.Д.Й., ЕГН **********, адрес: *** и М.Я.Й.,
ЕГН **********,*** обезщетение за
претъряни неимуществени вреди в размер на по 50000,00лв.вследствие смъртта на
сина им Д. И Д. починал вследствие на ПТП от 06.03.2017г.,виновно причинено от А.
В В. при управление на МПС лек автомобил марка ,модел с ДКН със
валидно сключена застраховка ГО при ответника-застрахователна полица № от
20.03.2016г.ведно със законната лихва,считано от 13.07.2017г.до окончателното й
изплащане като за разликата над 50000,00лв.до претендираните 150000,000лв.ОТХВЪРЛЯ двата иска като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД,
ЕИК ********* да заплати ДТ по делото по
сметка на ПОС в размер на 4000,00лв.
ОСЪЖДА
всеки един от ищците И.Д.Й., ЕГН ********** и М.Я.Й., ЕГН ********** да
заплатят деловодни разноски в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС"
АД в размер на по 1402,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ПАС в дву седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: