№ 2323
гр. Пазарджик, 03.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220104349 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищците Б. А. П., Б. П. Б., Ф. А. Б., С. П. С. – редовно призовани, чрез
адв. И. Ц. не се явяват. Не се явява и пълномощникът им адв. Ц., редовно
упълномощен с пълномощно приложено по делото. По делото е постъпила
молба от адв. Ц., като процесуален представител на ищците, в която заявява
становище по даване ход на делото и евентуално по съществото на правния
спор.
Лично в днешното съдебно заседание се явява ответникът И. Х. П. –
редовно призован. Останалите ответници не се явяват.
За ответника И. Х. П., който се явява лично, както и за ответниците Е. Х.
Я., Н. Х. П. И С. Т. се явява адв. Г., редовно призовани. Адвокат Г. е посочен
от АК Пазарджик за особен представител и за ответника С. Б. П..
Ответниците Г. Х. Х. И Й. Х. К., както и ответниците Г. Т. П. И Р. Х. П.
се представляват от адв. М., редовно упълномощена с пълномощно
представено по делото.
АДВ. М.: - Госпожо съдия, представям пълномощно и за ответника П. Х.
П., който също ме е упълномощил да го представлявам по делото.
За ответника П. Х. П., който е нередовно призован за днешното съдебно
заседание, се явява адв. М., с пълномощно днес представено по делото.
За ответницата С. Г. Т. – редовно призована, се явява адв. М. Б. от САК,
1
редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Р. В. Й., със съгласието на родител и законен представител
И. П. Й., редовно призована чрез пълномощника си адв. Б. Д. не се явява.
Представлява се от пълномощника си адв. Д., редовно упълномощена от
преди.
За ответника П. А. Х. и С. Х. И. се явява адв. М. Т., редовно
упълномощена от преди.
Не се явява адв. Б., като особен представител на ответника А. Г. П.,
редовно призован.
За ответниците К. А. Д. и Г. А. Г., редовно призовани, чрез адв. М. П., не
се явяват. Представляват се от адв. П., редовно упълномощена от преди.
Останалите ответници редовно призовани, с изключение на П. Х. П., не
се явяват.
По делото е постъпила молба от адв. Г., в която моли да се даде ход на
делото.
От В. В., като процесуален представител на ответника З. Т. А., е
постъпила молба да се даде ход на делото.
И от адв. М. Т., в качеството й на процесуален представител на
ответника П. А. Х. да се даде ход на делото.
По делото е постъпила молба и от М. С. А., действаща като родител и
законен представител на ответниците Я. Т. А. и Н. Т. А., да се даде ход на
делото.
Постъпила е молба-становище за даване ход на делото и от адв. А. Ч., в
качеството му на пълномощник на ответницата Г. Б. М. и В. Б. В..
АДВ. Г. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: - Да се даде ход на делото. Не възразявам срещу нередовното
призоваване на доверителя ми П. Х. П., който е нередовно призован.
АДВ. Д.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
2
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание с оглед редовното призоваване на
страните и изричното становище на адв.М., че не възразява срещу
нередовното призоваване на доверителя й, като преди даване ход на делото,
счита, че следва да се изплати на назначените от съда особени представители
определеното от съда и внесено от ищците възнаграждение, за процесуално
представителство. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На процесуалните представители на ответниците А. Г. П. и С. Б. П.,
съответно адв. Н. Б. и адв. А. Г. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен
представител в размер на по 500 лева за всеки един от тях, от внесените от
ищцовата страна по делото депозити.
При липсата на процесуална пречка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание 143, ал. 1 пристъпи към изясняване на делото от
фактическа страна.
АДВ. Т.: - Представила съм писмени доказателства, които сочат на
твърденията, които съм изложила в писмен вид относно наличие други имоти,
които смятам, че следва да бъдат включени в делбената маса, и мисля, че е в
интерес на всички наследници на страните да се изчерпят всички имоти. Ние
твърдим, че са на общата наследодателка тези имоти. Твърдя, че те са били
към момента на открИ.е на наследството собственост на общия наследодател.
Изложила съм подробни съображения в писмен вид в този посока. Това, което
искам да кажа е, че към момента на открИ.е на наследството, съм се
поинтересувала и въз основа на съдебното удостоверение, което съдът ми
издаден, съм взела от поземлена комисия данни за имотите, които са включени
и които се водят по разписни листове на общата наследодателка, и от там
смятам, че тези имоти също не трябва да бъдат изключвани от общата делбена
маса, да бъдат включени, но предоставям този, това решение. Оспорваме, че
правото е на Симеон Митов, и твърдя, че е на общата наследодателка. Смятам,
че тези имоти са на общата наследодателка. По отношение на паричните
средства, не мога да посоча такъв размер, на паричните средства, тъй като не
3
ми е предоставен въз основа на писмото, което съм получила, съм посочила
само конкретните данни, които са ми посочени, и Ви моля в случай, че
позволите да ми бъде издадено едно ново съдебно удостоверение в което да
посоча конкретните размери, тъй като такива не са посочени от банката.
Изисква се нарочно съдебно удостоверение, искам да помоля съдът да
прецени доколко – към момента на открИ.е на наследството. В случай, че има
изплащания, съответно, на кого са изплатени парите.
АДВ. М.: - Госпожо съдия, от името на доверителя ми П. Х. П.,
представям и моля да приемете заверено копие на нотариален акт за дарение, с
който той е дарил своите идеални части от процесните имоти на Р. Х. П., която
е също ответник по настоящото производство, като страна по делото.
Поддържам писмения отговор. Считам, че искът е недопустим, както съм
посочила в писмения отговор по изложените съображения в писмения ми
отговор от името на моите доверители. Не възразявам да се включат тези нови
имоти и паричните средства в делбената маса.
АДВ. Д.: – Аз първо искам да взема становище, забелязах, че има една
техническа грешка в т.4 от имотите, не съм запозната дали е отстранена,
вместо 1137, трябва да е 1138 накрая. Също така, не забелязах ново
удостоверение за наследници на наследодателя Н., тъй като както забелязахме
удостоверението за наследници на ц с Н., второто представено по делото, има
добавено едно лице, точка 1.3. г, това лице съответно не е добавено в
удостоверението за наследници на Н., поради което считам, че може би следва
да бъде издадено ново такова, с пълния набор от наследници. Не го оспорвам,
просто искам да го изчистим. На ц имаме две удостоверения. Във второто, на
1.3 имаме представено г, най-отдолу, това го има само в това удостоверение, а
на Н. нямаме 1.3, в смисъл, 1.3. е, в смисъл, че не трябва да се конституират
нови страни, единствено това би довело до заблуждение както съдът, така и
всички нас, при изчисляване на квотите. Тоест, страните са си точни, но в
Удостоверението за наследници на Н. е пропуснато да бъде записан един от
наследниците на ц с Н., а този наследник е г В.а Б., записана под № 1.3 в
удостоверение за наследници на ц с Н. изх. № 39/26.02.2024 г. Пак повтарям,
казвам го с оглед, правилно са конституирани страните, но по някаква
причина, няма да се определят правилно квотите. Ами, ако гледаме това
удостоверение за Наследници за наследниците на Н., и това удостоверение на
ц, която пък е наследник на Н., има разминаване, и затова обръщам внимание,
4
и може би, за да нямаме проблеми след това, би следвало да се допълни
удостоверението за наследници на Н., с името на тази г. По отношение
искането да се добавят нови пет имота в делбената маса, аз се
противопоставям на същото, тъй като посочените, първо не е направено по
съответния ред, няма представени скици, не сме взели становище, и най-вече
това е свързано с наследодатели, които не са – в смисъл това са имоти
възстановени на други наследодатели, а не на общия, от който черпим права
всички останали. По отношение на банкови сметки и извлечения не се
противопоставям да бъдат предмет на делбната маса.
АДВ. П.: - Уважаема госпожо председател, аз поддържам подадения
писмен отговор. Няма да соча други доказателства. По отношение на
направеното искане от адв. Д., предоставям на съда, За правна чистота, мисля,
че няма пречка да бъде задължена страната да представи ново удостоверение
за наследници, за да се видят точно кои са страните, въпреки, че съдът ги е
конституирал. Не възразявам и по направеното искане на адв. Т., да бъдат
внесени, ако има такива и други имоти, защото ако те не бъдат внесени в
делбата тя ще бъде нищожна съобразно представените доказателства, ако е
нужно да се представят и други такива скици и удостоверение за наследници,
допълнително от което да се види дали този наследодател неговите имоти са
свързани с тази делба. Ето защо, Ви моля да допуснете направеното искане да
допуснете направеното искане за допълнителни недвижими имоти, както и
направеното искане, евентуално, за паричните средства.
АДВ. Г.: – Госпожо съдия, искането за включване на допълнителни
имоти в делбената маса имаме изискване имотите да са собственост между
същите страни. Ние към момента нямаме доказателства за това. Те са
възстановени на Симеон Н. Митов, който е родственик на общия наследодател
– той е баща на ц Н., но нямаме доказателства дали собствеността остава
между същите страни, и според мен един от вариантите е да се извърши
отделна делба на тези имоти, ако са собственост на същите страни. Няма да е
допустима делбата, а да се извърши отделна такава. Поддържам отговора на
исковата молба, и нямаме други доказателствени искания. Когато съдът
решава делото, трябва да се вземе предвид второто, по-късно издаденото
удостоверение за наследници. Там се съдържат всички родственици на общия
наследодател, вече, кои от тях са наследници – предоставям на съда, но там,
5
където имаме един родственик повече, това е г. Това удостоверение за
наследници съдържа всички родственици. То беше издадено по искане
страните, които аз представлявам. Те забелязаха, че липсва родственик и
поискаха допълнително да бъде издадено такова удостоверение. Съдът трябва
да се ръководи от това удостоверение.
АДВ. Б.: – Поддържам отговора на исковата молба. Към настоящия
момент няма да соча нови доказателства. По отношение на представеният нот.
акт 144, за дарение, представен е вече по делото, нямам възражения да бъде
приет, но само отбелязвам, че вече е представен. Не възразявам по искането
страните по делото да бъдат установени като тези от второто издадено
удостоверение за наследници. По отношение на искането на адв. Т. за
включване на паричните средства в делбената маса, също не възразявам. По
отношение искането за включване на нови имоти предоставям на съда, но с
оглед факта, че конституираните страни по делото – въобще предметът на
делбата е наследство оставено от общия наследодател ц, ако адв. Т. настоява за
включването на нови имоти, мисля, че следва да представи доказателства, че
тези имоти са собственост на общия наследодател.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба и разяснява нейните
последици, и след като констатира, че не са налице предпоставките за
разрешаване на спора по този ред
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО, В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ.
Предявен е иск за делба за земеделски имоти, с правно основание чл. 34
ЗС.
Подадена е искова молба от Б. А. П., ЕГН **********, от с. ** ЕГН
**********, от с. ** Ф. А. Б., ЕГН **********, от с. ** и С. П. С., ЕГН
**********, от гр. С*, чрез пълномощника им И. Н. Ц., адвокат от АК -
Пазарджик, със съдебен адрес: П**, за адвокати И. Ц. и **, срещу Г. Т. П., ЕГН
**********, от **, П. А. Х., ЕГН **********, от гр. **, ул. „А.ска (Първи
май)” № **, Р. В. Й., ЕГН **********, от гр. ** Е. Х. Я., ЕГН **********, от
**, П. Х. П., ЕГН **********, от гр. Па** Н. Х. П., ЕГН **********, от гр. **,
Й. Х. К., ЕГН **********, от **, И. Х. П., ЕГН **********, от гр. **, С. Х. Т.,
ЕГН **********, от с. **, Р. Х. П., ЕГН **********, от гр. **, Г. Х. Х., ЕГН
**********, от гр. **, С. Г. Т., ЕГН **********, от гр. **, А. Г. П., ЕГН
6
**********, от г** П. Т. А., ЕГН **********, от гр. ** Д. Т. А., ЕГН
**********, от гр. ** З. Т. А.- В.А, ЕГН **********, от г** Н. А. Х., ЕГН
**********, от гр. **9, С. Х. И., ЕГН **********, от гр. Л**, Я. Т. А., ЕГН
**********, от с. ** и Н. Т. А., ЕГН **********, от с. **, като се уточнява, че
последните двама са съответно непълнолетен и малолетен с родител и законен
представител М. С. А., ЕГН **********, от с. **, за делба на недвижими
имоти, в която се твърди, че ищците били в кръга на наследниците на
покойната ц с Н., починала на 01.08.2023 г. Твърди се, че в наследство от нея
са останали следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. **, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: 32** ведно с
находящите се в този имот сграда с идентификатор **.1 със застроена площ 80
кв. м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сграда
с идентификатор **.2 със застроена площ 21 кв. м., на един етаж, с
предназначение: гараж и сграда с идентификатор **.3 със застроена площ 17
кв. м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда.
2. Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. ** Пазарджишка
област, с площ 973 кв. м., адрес: **, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен за жилищни нужди, при
съседи: имоти с идентификатори: **1.1147, **1.1146, **1.1149, **1.1150 и
**1.1287
3. Поземлен имот с идентификатор **1.1139 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 804 кв. м., адрес: с. ** ул. **, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори:
**1.1136,
**1.1138, **1.1151, **1.1140 и **1.1285
4. Поземлен имот с идентификатор **1.1138 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 699 кв. м., адрес: с. ** **, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори:
**1.1136, **1.1139, **1.1285 и **.
5. Поземлен имот с идентификатор 32010.25.43 по КККР на с. **
7
Пазарджишка област, с площ 5 034 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория,
в м. „А**а” при съседи: имоти 32010.25.58, 32010.25.42, 32010.25.72,
32010.25.44
6. Поземлен имот с идентификатор 32010.28.10 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 9 549 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, четвърта
категория, в м. „Кулински ливади” при съседи: имоти 32010.28.34,
32010.28.11, **, 32010.28.55
7. Поземлен имот с идентификатор 32010.24.87 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 5 668 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, е начин на трайно ползване: нива, шеста категория, в
м, „А**а” при съседи: имоти 32010.24.93, 32010.24.94, 32010.24.86,
32010.24.124 и 32010.24.88
8. Поземлен имот с идентификатор 32010.24.78 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 5 021 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, шеста категория, в
м. „А**а” при съседи: имоти 32010.24.205, 32010.24.165, 32010.24.136,
32010.24.77 и 32010.24.124
9. Поземлен имот с идентификатор 32010.23.11 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 8 580 кв. м„ трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, четвърта
категория, в м. „О**а” при съседи: имоти 32010.23.16, 32010.23.21,
32010.23.12 и 32010.23.18
10. Поземлен имот с идентификатор 32010.22.57 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 1 390 кв. м„ трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, пета категория, в
м. „Сай кория” при съседи: имоти 32010.** и 32010.22.1
11. Поземлен имот с идентификатор 32010.14.85 по КККР на с. **
Пазарджишка област, с площ 4 010 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория,
в м. „Долен гелемен”, при съседи: имоти 32010.14.84, 32010.14.113,
32010.14.86 и 32010.14.71.
8
Твърди се, че ищците желаят прекратяване на съсобствеността върху
тези имоти и затова за тях възниквал правният интерес от предявяване на иск
за делба, поради което молят съда да постанови решение, с което да допусне, а
впоследствие и да извърши делба на описаните земеделски имоти. Сочат се
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
С допълнителна молба адв. Ц. отстранил техническа грешка по
възражения на една ответните стани.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Х. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, чрез адв. Р. Н. Р. от АК -
Плевен, със съдебен адрес: гр. ** в който е изразено становище, че
действително ответницата е съсобственик с наследниците на ц с Н. на
изброените в исковата молба недвижими имоти, както и че безспорно е налице
правен интерес у ищеца за завеждане на настоящото дело, поради което искът
се счита за допустим. Твърди се, че същият се явява и основателен с оглед
прекратяване на съсобствеността между посочените в исковата молба
наследници на наследодателя Н.. Моли се съдът да допусне делба на
описаните в исковата молба имоти, останали в наследство от покойната ц с Н..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
от ответниците Г. Т. П., ЕГН ********** от с. **2, Г. Х. Х., ЕГН **********
от гр. Пазарджик у**, Р. Х. П., ЕГН **********, гр. П** Й. Х. К., ЕГН
********** от гр. Пе**3- всички чрез адвокат П. М. от АК – Пазарджик, със
съдебен адрес: гр. **, тел. **, в който е изразено становище, че предявеният
иск е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на
ищците. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Закона за
наследството и Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д. № 3/94г. на
ОСГК на ВС не се допуска наследяване по право на заместване за съребрените
роднини от III до VI степен включително. Твърди се, че разпоредбата на чл.8
ал.4 изр. 2 от ЗН създава правила за подреждането на тези роднини в новия
четвърти ред съгласно принципа, че по-близкият по степен роднина изключва
по-далечния по степен и низходящият на по-близкия по степен изключва по-
далечния по степен роднина. Твърди се още, че в случая ответниците Г. Т. П.,
Е. Х. Я., П. Х. П., Н. Х. П., Й. Х. К., ** Х. Т., Р. Х. П. и Г. Х. Х. са наследници
от 4-та съребрена степен /четвърти ред/ и те изключват правата па ищците и
ответниците, които са от пета и следваща съребрена стенен, както и, че
9
последните се явяват ненадлежни страни по делото. Моли се съдът, ако
приеме доводите, че ищците не притежават активна процесуална легитимация
за завеждане на настоящия иск за делба, да има предвид, че ответниците,
подали настоящия писмен отговор, не желаят производството по делото да
продължи, а същото да се прекрати и да останат съсобственици.
Алтернативно се моли, ако съдът не приеме тези доводи или по друга причина
производството по делото не бъде прекратено, да има предвид следните
съображения по същество на допускане па делбата: На първо място се твърди,
че ответникът П. Х. П. ЕГН ********** от гр. П** е прехвърлил с нотариален
акт за дарение № 144 том II peг. № 4188 дело № 322/2023г. на нотариус Б.
Огнянова с peг. № 721 по регистъра на НК собствените си 1/9 идеални части
от всеки един процесиите имоти по т. 1.11 от ИМ на сестра си Р. Х. П. ЕГН
********** от гр. ** - сънаследник и ответник в производството. Твърди се,
че П. Х. П. следва да бъде изключен на това основание като ответник и
съделител в производството. Изразено е становище, че след уточняване броя
на наследниците в ИМ следва да бъде посочен размерът на дяловете на всеки
от съделителите, с оглед възможността на страните да упражнят правото си по
чл. 342 от ГПК, да възразят против размера па дела на всеки от
сънаследниците. Твърди се, че по отношение на изброените в точки от 1 до 11
делбени имота в ИМ е допусната грешка в изписването на идентификатора на
поземлен имот по т. 4, като посоченият идентификатор ** не съответства на
скицата и описанието, като се сочи, че вероятно се касае за имот е
идентификатор **1.1138. Твърди се, че исковата молба следва да се остави без
движение за уточнение на параметрите на този имот по т.4 от изложението на
ИМ. Относно цитираните в ИМ 4 броя нотариални актове/точки 1-4 от
доказателствата/ се твърди, че същите не са представени като приложения към
исковата молба, или липсват в изпратените до ответниците преписи, поради
което се моли, съдът да разпоредите тяхното представяне, респективно
изпращане на преписи на основание чл. 131 от ГПК. Изложено е становище,
че не се възразява да се приемат приложените към исковата молба писмени
доказателства като относими към спора, като е заявено, че също ще се ползват
от тях. Моли се за даване на възможност, с оглед процесуалната позиция на
страните, да бъдат ангажирани още доказателства, както и в случай на
прекратяване на производството, да бъдат присъдени разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
10
от ответника С. Х. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Паза**, чрез
адв. А. Г., вписан в АК Пазарджик с личен № **********, действащ в
процесуалното качество на адвокат, съдебен адрес гр. **, в която е заявено, че
не се оспорва фактът в исковата молба, че наследството на починалата ц с Н.
включва посочените делбени имоти, както и родствените връзки според
приложените удостоверения за наследници. Допълва се, че наследниците имат
равни квоти. Оспорва се посоченият в ИМ кръг на наследници, като се твърди,
че тримата ищци по ИМ – Б. А. П., Ф. А. Б. и С. П. С., нямали качеството на
наследници на наследодателя ц Н.. Сочи се, че се желае делбата да се извърши
само между действителните наследници, като се моли съдът да счита
настоящото изявление за иск, предявен от ответник по първоначалния иск за
съдебна делба, с който се иска част от посочените от първоначалния ищец
съделители да бъдат изключени от делбата, или съдът да го разгледа като
възражение за липса на активна легитимация на ищец, в този смисъл се сочи
Решение № 200 от 6.V. 1988 г. по гр. д. № 113/88 г., I г. о. Твърди се, че тримата
ищци са изключени от кръга на наследниците на основание чл. 8, ал. 4, изр.
второ от ЗН и родствената им връзка с починалата. Твърди се, че било
безспорно, че починалата не е оставила възходящи от втора и по-горна степен,
братя и сестри или техни низходящи и затова наследяват съребрените
роднини, като при тях, обаче, за разлика от останалите случаи, нямало
заместване на починалите от техните наследници. Твърди се, че „Изрично
наследяване по заместване не е установено“, в този смисъл се сочи ТР № 3 от
30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК. Сочи се, че в решението било прието
още, че законът не допуска конкуренция между различните по степен
съребрени роднини, като по-близките изключват, изместват, по-далечните.
Налице било правило за подреждане за призоваване на към наследяване, при
което тримата ищци (от пета степен) се подреждат след ответника С. Т. (от
четвърта степен). Твърди се, че законът бил дал привилегия при наследяването
на този роднина, който е по-близък родствено до починалия. Сочи се, че ТР
дори давало пример с това, че „...наследяват чичото и лелята, а първият
братовчед, макар и низходящ, няма да наследи.“ Твърди се, че чичото и лелята
са съребрени роднини от трета степен, а първият братовчед е от четвърта, но
примерът можел да бъде даден и с това, че четвъртите по степен съребрени
роднини изключват петите. Твърди се, че в тази хипотеза попадат тримата
ищци, като се посочват конкретните обстоятелства само за първия от тях,
11
които според пълномощника на ответника са относими аналогично и за
останалите. Твърди се, че съгласно Удостоверение № 128/29.09.2023 г.
починалата е имала майка (1. ** Д.), като последната, от своя страна, също е
имала майка, която не е посочена в удостоверението, защото това не е
наследник, но тази майка е общ родоначалник по смисъла на чл. 75, ал. 2 СК и
е от значение за броенето на степените по чл. 8 ЗН. Сочи се, че тази майка -
общ родоначалник е имала син (1.1 Б. Б.), посочен като брат (брат на майката
на починалата), както и, че последният, от своя страна, е имал син (1.1.1 А. Б.).
Сочи се и, че последният, от своя страна, има син (1.1.1.2 Б. П.), настоящият
първи ищец от ИМ. Твърди се, че при събиране на степените на родство от
починалата до общия родоначалник и обратно до ищеца, това са удебелените
връзки (майка + майка + син + син + син), се оказвало, че ищецът е от пета
съребрена степен. Посочва се, че на основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН,
той е бил изключен от настоящия ответник, който е от четвърта степен.
Посочва се, че последното е правен извод, който съдът можел да провери
служебно без отново да се правят горните уточнения. Твърди се, че
аналогично, изключени от наследяване са и много други лица, посочени в
удостоверенията за наследници, предимно с четири или повече цифри,
разделени с точка. Твърди се, че „Наследникът“ 1.2.2.1.1 А. Х. въобще не е
роднина по съребрена линия, а по сватовство, защото нямал общ родоначалник
с починалата. Посочва се, че не са налице основания да бъде поискано
изключването му, както и на други съделители, посочени в ИМ, преди същите
да са дали отговор на ИМ, тъй като с отговора те сами можели да отрекат
качеството си на наследник, при което нямало да дължат разноски, защото не
са дали повод за делото. Оспорва се истинността на Удостоверение №
128/29.09.2023 г. и Удостоверение № 168/17.11.2023 г. за наследници, като се
твърди, че същите включвали лица, които не били наследници, по
съображенията, изложени по-горе. Твърди се, че първото от тях не включва
наследника ** П. Б., починала, оставила свои наследници, като се посочва, че
този факт щял да се докаже с друго удостоверение, което ще бъде представено
до първото съдебно заседание. Формулирани са доказателствени искания.
Моли се съдът да постанови съсобствеността да бъде ликвидирана по способа
на чл. 348 ГПК освен ако в следващите фази не бъде направено искане за
възлагане на конкретни наследствени имоти в общ дял на настоящия ответник.
Моли се съдът да осъди тримата първоначални ищци Б. А. П., Ф. А. Б. и С. П.
12
С. да заплатят солидарно направените разноски за адвокатски хонорар
съгласно списък на разноските, като се излагат доводи относно отговорността
на страните за разноски.
От ответника С. Х. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Паза**,
чрез А. Г., действащ в процесуалното качество на адвокат, съдебен адрес гр.
** е постъпила и молба с приложени доказателства, а именно Удостоверение
за родствени връзки от 19.02.2024 г. от кметството в с. ** общ. Пазарджик,
като се твърди, че в него е посочено, че майката на наследодателя има сестра -
** В.а Б., починала на 10.03.1965 г. Заявено е становище, че ще се ползва от
това удостоверение в производството по оспорване на истинността на
приложеното с исковата молба Удостоверение № 128/29.09.2023 г., като се
твърди, че в последното не е било посочено, че майката на наследодателя има
такава сестра на име ** В.а Б., поради което оспорването на истинността на
Удостоверение № 128/29.09.2023 г. се счита за успешно проведено.
Приложено е и Удостоверение за наследници на ** В.а Б., в което е посочено,
че същата е починала на 10.03.1956 г. Моли се съдът да приеме същите, като
доказателства по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
от ответника Р. В. Й. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. **, със
СЪГЛАСИЕТО НА своята МАЙКА И. П. Й. с ЕГН ********** гр. Пазарджик,
ул. **, подаден чрез пълномощника адвокат Б. Д., със съдебен адрес за
призовки и съобщения гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, кантора 17, в
който, на първо място се моли съдът да оставите исковата молба без
движение, тъй като не са представени цитираните в точки 1,2,3,4 от исковата
молба писмени доказателства - 4 броя нотариални актове. Твърди, че липсата
им я поставя в невъзможност да проследи собствеността на имотите, кои са
техните собственици, квотите за наследяване на съсобствениците и въобще
всички въпроси, свързани с необходимите за коментиране в отговора факти и
обстоятелства. На второ място, без да съм се е запознала с документите за
собственост, е изразено становище, че се счита, че и майката на ответника Р.
Й. – И. П. Й. следва да бъде конституирана като участник по делото, тъй като
и тя се явявала наследник, като се твърди, че това било видно от
представеното удостоверение за наследници. На трето място е заявено, че
искът за делба не се оспорва, но се счита, че едва след отстраняване на
посочените нередовности, следва да й бъде даден нов срок за отговор, в който
13
да изложи становището си по всички въпроси по първата фаза на делбата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Е. Х. Я., ЕГН: **********, постоянен адрес: обл. Паза**, чрез А. Г., вписан
в АК Пазарджик с личен № **********, действащ в процесуалното качество
на адвокат, съдебен адрес гр. **, в който е изразено становище, че не се
оспорва фактът в исковата молба, че наследството на починалата ц с Н.
включва посочените делбени имоти, както и родствените връзки според
приложените удостоверения за наследници. В допълнение се посочва, че
наследниците имат равни квоти. Оспорва се посоченият в ИМ кръг на
наследници, като се твърди, че тримата ищци по ИМ – Б. А. П., Ф. А. Б. и С.
П. С., нямали качеството на наследници на наследодателя ц Н.. Сочи се, че се
желае делбата да се извърши само между действителните наследници, като се
моли съдът да счита настоящото изявление за иск, предявен от ответник по
първоначалния иск за съдебна делба, с който се иска част от посочените от
първоначалния ищец съделители да бъдат изключени от делбата, или съдът да
го разгледа като възражение за липса на активна легитимация на ищец, в този
смисъл се сочи Решение № 200 от 6.V. 1988 г. по гр. д. № 113/88 г., I г. о.
Твърди се, че тримата ищци са изключени от кръга на наследниците на
основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН и родствената им връзка с починалата.
Твърди се, че било безспорно, че починалата не е оставила възходящи от втора
и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи и затова наследяват
съребрените роднини, като при тях, обаче, за разлика от останалите случаи,
нямало заместване на починалите от техните наследници. Твърди се, че
„Изрично наследяване по заместване не е установено“, в този смисъл се сочи
ТР № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК. Сочи се, че в решението
било прието още, че законът не допуска конкуренция между различните по
степен съребрени роднини, като по-близките изключват, изместват, по-
далечните. Налице било правило за подреждане за призоваване на към
наследяване, при което тримата ищци (от пета степен) се подреждат след
ответника подал настоящия отговор (от четвърта степен). Твърди се, че
законът бил дал привилегия при наследяването на този роднина, който е по-
близък родствено до починалия. Сочи се, че ТР дори давало пример с това, че
„...наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма
да наследи.“ Твърди се, че чичото и лелята са съребрени роднини от трета
14
степен, а първият братовчед е от четвърта, но примерът можел да бъде даден и
с това, че четвъртите по степен съребрени роднини изключват петите. Твърди
се, че в тази хипотеза попадат тримата ищци, като се посочват конкретните
обстоятелства само за първия от тях, които според пълномощника на
ответника са относими аналогично и за останалите. Твърди се, че съгласно
Удостоверение № 128/29.09.2023 г. починалата е имала майка (1. ** Д.), като
последната, от своя страна, също е имала майка, която не е посочена в
удостоверението, защото това не е наследник, но тази майка е общ
родоначалник по смисъла на чл. 75, ал. 2 СК и е от значение за броенето на
степените по чл. 8 ЗН. Сочи се, че тази майка - общ родоначалник е имала син
(1.1 Б. Б.), посочен като брат (брат на майката на починалата), както и, че
последният, от своя страна, е имал син (1.1.1 А. Б.). Сочи се и, че последният,
от своя страна, има син (1.1.1.2 Б. П.), настоящият първи ищец от ИМ. Твърди
се, че при събиране на степените на родство от починалата до общия
родоначалник и обратно до ищеца, това са удебелените връзки (майка + майка
+ син + син + син), се оказвало, че ищецът е от пета съребрена степен. Посочва
се, че на основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН, той е бил изключен от
настоящия ответник, който е от четвърта степен. Посочва се, че последното е
правен извод, който съдът можел да провери служебно без отново да се правят
горните уточнения. Твърди се, че аналогично, изключени от наследяване са и
много други лица, посочени в удостоверенията за наследници, предимно с
четири или повече цифри, разделени с точка. Твърди се, че „Наследникът“
1.2.2.1.1 А. Х. въобще не е роднина по съребрена линия, а по сватовство,
защото нямал общ родоначалник с починалата. Посочва се, че не са налице
основания да бъде поискано изключването му, както и на други съделители,
посочени в ИМ, преди същите да са дали отговор на ИМ, тъй като с отговора
те сами можели да отрекат качеството си на наследник, при което нямало да
дължат разноски, защото не са дали повод за делото. Оспорва се истинността
на Удостоверение № 128/29.09.2023 г. и Удостоверение № 168/17.11.2023
г. за наследници, като се твърди, че същите включвали лица, които не били
наследници, по съображенията, изложени по-горе.
Твърди се, че първото от тях не включва наследника ** П. Б., починала,
оставила свои наследници, като се посочва, че този факт щял да се докаже с
друго удостоверение, което ще бъде представено до първото съдебно
заседание. Формулирани са доказателствени искания. Моли се съдът да
15
постанови съсобствеността да бъде ликвидирана по способа на чл. 348 ГПК
освен ако в следващите фази не бъде направено искане за възлагане на
конкретни наследствени имоти в общ дял на настоящия ответник. Моли се
съдът да осъди тримата първоначални ищци Б. А. П., Ф. А. Б. и С. П. С. да
заплатят солидарно направените разноски за адвокатски хонорар съгласно
списък на разноските, като се излагат доводи относно отговорността на
страните за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. Х. П., ЕГН: **********, постоянен адрес: обл. Паза**, чрез А. Г.,
вписан в АК Пазарджик с личен № **********, действащ в процесуалното
качество на адвокат, съдебен адрес гр. **, в който е изразено становище, че не
се оспорва фактът в исковата молба, че наследството на починалата ц с Н.
включва посочените делбени имоти, както и родствените връзки според
приложените удостоверения за наследници. В допълнение се посочва, че
наследниците имат равни квоти. Оспорва се посоченият в ИМ кръг на
наследници, като се твърди, че тримата ищци по ИМ – Б. А. П., Ф. А. Б. и С.
П. С., нямали качеството на наследници на наследодателя ц Н.. Сочи се, че се
желае делбата да се извърши само между действителните наследници, като се
моли съдът да счита настоящото изявление за иск, предявен от ответник по
първоначалния иск за съдебна делба, с който се иска част от посочените от
първоначалния ищец съделители да бъдат изключени от делбата, или съдът да
го разгледа като възражение за липса на активна легитимация на ищец, в този
смисъл се сочи Решение № 200 от 6.V. 1988 г. по гр. д. № 113/88 г., I г. о.
Твърди се, че тримата ищци са изключени от кръга на наследниците на
основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН и родствената им връзка с починалата.
Твърди се, че било безспорно, че починалата не е оставила възходящи от втора
и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи и затова наследяват
съребрените роднини, като при тях, обаче, за разлика от останалите случаи,
нямало заместване на починалите от техните наследници. Твърди се, че
„Изрично наследяване по заместване не е установено“, в този смисъл се сочи
ТР № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК. Сочи се, че в решението
било прието още, че законът не допуска конкуренция между различните по
степен съребрени роднини, като по-близките изключват, изместват, по-
далечните. Налице било правило за подреждане за призоваване на към
наследяване, при което тримата ищци (от пета степен) се подреждат след
16
ответника подал настоящия отговор (от четвърта степен). Твърди се, че
законът бил дал привилегия при наследяването на този роднина, който е по-
близък родствено до починалия. Сочи се, че ТР дори давало пример с това, че
„...наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма
да наследи.“ Твърди се, че чичото и лелята са съребрени роднини от трета
степен, а първият братовчед е от четвърта, но примерът можел да бъде даден и
с това, че четвъртите по степен съребрени роднини изключват петите. Твърди
се, че в тази хипотеза попадат тримата ищци, като се посочват конкретните
обстоятелства само за първия от тях, които според пълномощника на
ответника са относими аналогично и за останалите. Твърди се, че съгласно
Удостоверение № 128/29.09.2023 г. починалата е имала майка (1. ** Д.), като
последната, от своя страна, също е имала майка, която не е посочена в
удостоверението, защото това не е наследник, но тази майка е общ
родоначалник по смисъла на чл. 75, ал. 2 СК и е от значение за броенето на
степените по чл. 8 ЗН. Сочи се, че тази майка - общ родоначалник е имала син
(1.1 Б. Б.), посочен като брат (брат на майката на починалата), както и, че
последният, от своя страна, е имал син (1.1.1 А. Б.). Сочи се и, че последният,
от своя страна, има син (1.1.1.2 Б. П.), настоящият първи ищец от ИМ. Твърди
се, че при събиране на степените на родство от починалата до общия
родоначалник и обратно до ищеца, това са удебелените връзки (майка + майка
+ син + син + син), се оказвало, че ищецът е от пета съребрена степен. Посочва
се, че на основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН, той е бил изключен от
настоящия ответник, който е от четвърта степен. Посочва се, че последното е
правен извод, който съдът можел да провери служебно без отново да се правят
горните уточнения. Твърди се, че аналогично, изключени от наследяване са и
много други лица, посочени в удостоверенията за наследници, предимно с
четири или повече цифри, разделени с точка. Твърди се, че „Наследникът“
1.2.2.1.1 А. Х. въобще не е роднина по съребрена линия, а по сватовство,
защото нямал общ родоначалник с починалата. Посочва се, че не са налице
основания да бъде поискано изключването му, както и на други съделители,
посочени в ИМ, преди същите да са дали отговор на ИМ, тъй като с отговора
те сами можели да отрекат качеството си на наследник, при което нямало да
дължат разноски, защото не са дали повод за делото. Оспорва се истинността
на Удостоверение № 128/29.09.2023 г. и Удостоверение № 168/17.11.2023
г. за наследници, като се твърди, че същите включвали лица, които не били
17
наследници, по съображенията, изложени по-горе.
Твърди се, че първото от тях не включва наследника ** П. Б., починала,
оставила свои наследници, като се посочва, че този факт щял да се докаже с
друго удостоверение, което ще бъде представено до първото съдебно
заседание. Формулирани са доказателствени искания. Моли се съдът да
постанови съсобствеността да бъде ликвидирана по способа на чл. 348 ГПК
освен ако в следващите фази не бъде направено искане за възлагане на
конкретни наследствени имоти в общ дял на настоящия ответник. Моли се
съдът да осъди тримата първоначални ищци Б. А. П., Ф. А. Б. и С. П. С. да
заплатят солидарно направените разноски за адвокатски хонорар съгласно
списък на разноските, като се излагат доводи относно отговорността на
страните за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
от Н. Х. П. ЕГН **********, постоянен адрес: обл. Паза**, чрез адв. А. Г.,
вписан в АК Пазарджик с личен № **********, действащ в процесуалното
качество на адвокат, съдебен адрес гр. **, в който е изразено становище, че не
се оспорва фактът в исковата молба, че наследството на починалата ц с Н.
включва посочените делбени имоти, както и родствените връзки според
приложените удостоверения за наследници. В допълнение се посочва, че
наследниците имат равни квоти. Оспорва се посоченият в ИМ кръг на
наследници, като се твърди, че тримата ищци по ИМ – Б. А. П., Ф. А. Б. и С.
П. С., нямали качеството на наследници на наследодателя ц Н.. Сочи се, че се
желае делбата да се извърши само между действителните наследници, като се
моли съдът да счита настоящото изявление за иск, предявен от ответник по
първоначалния иск за съдебна делба, с който се иска част от посочените от
първоначалния ищец съделители да бъдат изключени от делбата, или съдът да
го разгледа като възражение за липса на активна легитимация на ищец, в този
смисъл се сочи Решение № 200 от 6.V. 1988 г. по гр. д. № 113/88 г., I г. о.
Твърди се, че тримата ищци са изключени от кръга на наследниците на
основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН и родствената им връзка с починалата.
Твърди се, че било безспорно, че починалата не е оставила възходящи от втора
и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи и затова наследяват
съребрените роднини, като при тях, обаче, за разлика от останалите случаи,
нямало заместване на починалите от техните наследници. Твърди се, че
„Изрично наследяване по заместване не е установено“, в този смисъл се сочи
18
ТР № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК. Сочи се, че в решението
било прието още, че законът не допуска конкуренция между различните по
степен съребрени роднини, като по-близките изключват, изместват, по-
далечните. Налице било правило за подреждане за призоваване на към
наследяване, при което тримата ищци (от пета степен) се подреждат след
ответника подал настоящия отговор (от четвърта степен). Твърди се, че
законът бил дал привилегия при наследяването на този роднина, който е по-
близък родствено до починалия. Сочи се, че ТР дори давало пример с това, че
„...наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма
да наследи.“ Твърди се, че чичото и лелята са съребрени роднини от трета
степен, а първият братовчед е от четвърта, но примерът можел да бъде даден и
с това, че четвъртите по степен съребрени роднини изключват петите. Твърди
се, че в тази хипотеза попадат тримата ищци, като се посочват конкретните
обстоятелства само за първия от тях, които според пълномощника на
ответника са относими аналогично и за останалите. Твърди се, че съгласно
Удостоверение № 128/29.09.2023 г. починалата е имала майка (1. ** Д.), като
последната, от своя страна, също е имала майка, която не е посочена в
удостоверението, защото това не е наследник, но тази майка е общ
родоначалник по смисъла на чл. 75, ал. 2 СК и е от значение за броенето на
степените по чл. 8 ЗН. Сочи се, че тази майка - общ родоначалник е имала син
(1.1 Б. Б.), посочен като брат (брат на майката на починалата), както и, че
последният, от своя страна, е имал син (1.1.1 А. Б.). Сочи се и, че последният,
от своя страна, има син (1.1.1.2 Б. П.), настоящият първи ищец от ИМ. Твърди
се, че при събиране на степените на родство от починалата до общия
родоначалник и обратно до ищеца, това са удебелените връзки (майка + майка
+ син + син + син), се оказвало, че ищецът е от пета съребрена степен. Посочва
се, че на основание чл. 8, ал. 4, изр. второ от ЗН, той е бил изключен от
настоящия ответник, който е от четвърта степен. Посочва се, че последното е
правен извод, който съдът можел да провери служебно без отново да се правят
горните уточнения. Твърди се, че аналогично, изключени от наследяване са и
много други лица, посочени в удостоверенията за наследници, предимно с
четири или повече цифри, разделени с точка. Твърди се, че „Наследникът“
1.2.2.1.1 А. Х. въобще не е роднина по съребрена линия, а по сватовство,
защото нямал общ родоначалник с починалата. Посочва се, че не са налице
основания да бъде поискано изключването му, както и на други съделители,
19
посочени в ИМ, преди същите да са дали отговор на ИМ, тъй като с отговора
те сами можели да отрекат качеството си на наследник, при което нямало да
дължат разноски, защото не са дали повод за делото. Оспорва се истинността
на Удостоверение № 128/29.09.2023 г. и Удостоверение № 168/17.11.2023 г. за
наследници, като се твърди, че същите включвали лица, които не били
наследници, по съображенията, изложени по-горе. Твърди се, че първото от
тях не включва наследника ** П. Б., починала, оставила свои наследници, като
се посочва, че този факт щял да се докаже с друго удостоверение, което ще
бъде представено до първото съдебно заседание. Формулирани са
доказателствени искания. Моли се съдът да постанови съсобствеността да
бъде ликвидирана по способа на чл. 348 ГПК освен ако в следващите фази не
бъде направено искане за възлагане на конкретни наследствени имоти в общ
дял на настоящия ответник. Моли се съдът да осъди тримата първоначални
ищци Б. А. П., Ф. А. Б. и С. П. С. да заплатят солидарно направените разноски
за адвокатски хонорар съгласно списък на разноските, като се излагат доводи
относно отговорността на страните за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника З. Т. А. - В.А, с постоянен адрес **, в който се заявява, че искът се
счита за допустим и основателен. Относно петитума на исковата молба, е
изразено становище, че ищците следвало да уточнят дали желаят Съдът да
допусне делба на описаните в молбата 11 бр. недвижими имоти и дали това е
заявената от тях воля за прекратяване на съсобствеността върху тези имоти,
или желаят делба на земеделски имоти, както било записано в последното
изречение преди описа на доказателствата. Изразено е становище по
обстоятелствата, на които се основава искът, като се заявява, че не се оспорват
описаните в исковата молба обстоятелства, че ответникът няма данни за
обстоятелства, различни от тези, съобразно приложените към молбата
доказателства. Нямам възражения срещу иска. Няма да соча доказателства. На
този етап не предявявам доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба С.
Г. Т., с EГН: **********, чрез адв. М. Б. от САК, със съдебен адрес ** в който
се изразява становище, че исковата молба е редовна и допустима. Не се
оспорва обстоятелството, че страните са наследници по закон на ц с Н.,
починала на 01.08.2023 година. Счита се, че представените с исковата молба
писмени доказателства са относими допустими и следва да бъдат приети по
20
делото, не се възразява по приемането им като писмени доказателства, както
не се прави възражение да бъде издадено поисканото от молителя Б. А. П.
съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверения за данъчни оценки на
процесиите имоти. Моли съдът, да й даде възможност, с оглед становищата
на страните в отговор на исковата молба и евентуално представени писмени
доказателства, да вземе становище да посочи и представи нови доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
от П. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „А.ска“ № **, включително и
от А. д Х., ЕГН **********, с адрес гр. **, ул. „А.ска“ № **, който не е
конституиран като ответник, чрез адвокат М. Т. - БАК, със съдебен адрес:
гр. **, ул. „**, в който е изразено становище, че исковата молба се счита за
частично допустима и частично основателна. Твърди се, че частичната
недопустимост произлизала от обстоятелството, че в исковата молба не са
били посочени всички наследници, между които следва да бъде извършена
делбата, като сочи, че на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследяването
делбата, която е извършена без участието на всички сънаследници, е изцяло
нищожна. Твърди, че наследникът, който не е посочен като такъв в исковата
молба е А. д Х., ЕГН **********, вписан под № 1.2.2.1.1 в удостоверение за
наследници с изх. №128/29.09.2023г. Твърди, че качеството на наследник и
съделител в настоящото производство по чл. 341 от ГПК получавал като
преживял съпруг на наследника ** Х. П., поч. на 12.12.2020г., описана под №
1.2,2.1 в удостоверението за наследници, както и, че по този начин А. д Х. и
сина му П. А. Х., описан под № 1.2.2.1.2 в удостоверението за наследници и
посочен в исковата молба като ответник, сформират общ наследствен дял в
размер от 1/12 ид. части от описаните недвижими имоти. Предвид
изложеното, се моли съдът да присъедини като ответник по делото и
наследника А. д Х., ЕГН **********. Изразено е становище, че се допуска, че
е възможно да има пропуснат и друг ответник, във връзка с което моли съдът
да задължи съделителя, инициирал делбата, да посочи всички сънаследници,
тъй като те се явяват задължителни другари в производството.По отношение
частичната неоснователност на предявеният иск за делба, се счита, че същият
е такъв, поради това, че общият наследодател по делото ц с Н., поч. на
01.08.2023г. не е оставила в наследство единствено описаните в исковата
молба недвижими имоти. Твърди се, че същите не са описани в цялост, както и
че съществуват и други недвижими имоти, оставени в наследство на страните,
21
представляващи земеделски земи, находящи се в с. ** общ. Пазарджик. На
следващо място се твърди, че не са изчислени правилно и не са
конкретизирани квотите на имотите. Предвид изложеното, формулира искане
да бъде снабдена със съдебно удостоверение, което да послужи пред
Общинска служба „Земеделие“ - гр. Пазарджик, от което по данни на
починалия наследодател да бъдат предоставени такива и за останалите
недвижими имоти, които следва да бъдат включени в делбената маса, за да
бъде тя пълна. Изразява се становище, че настоящите ответници не възразяват
да бъде извършена делба на описаните недвижими имоти, след включване в
делбената маса и на допълнително посочените такива, при квота от 1/12 ид.
част за двамата общо. Изразено е становище по евентуално направени
доказателствения искания за назначаване и извършване на експертиза по
делото, във връзка с разпределяне на разноските по нея. На следващо място,
се твърди, че следва да се вземе предвид и наличието на авоари в банкови
сметки на починалото лице, както и отказа от страна на банките да
предоставят информация на всеки наследник поотделно за наличните по тях
средства, без съдебно удостоверение. Моли да й бъде предоставена
възможност да представи допълнителни доказателства, след като се запознае
със становището по отговора на исковата молба от останалите съделители.
Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което да допусне делба
между съделителите, в това число посочения с отговора А. д Х., на описаните
в исковата молба недвижими имоти, както и на земеделски земи, находящи се
в с. ** общ. Пазарджик при квоти за двамата ответника: 1/12 ид. част, а за
останалите сънаследници - след посочване на квотите им при правилно
изчисляване от страна на съделителя - инициатор на настоящия процес.
Формулирани са доказателствени искания за издаване на съдебни
удостоверения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
адв. Н. Б., ПзАК в качеството му на особен представител на ответника А. Г.
П., от гр. Монтана, със съдебен адрес: гр. **адв. Б., в който е изложено
становище, че предявеният иск е недопустим, при твърдение, че било видно от
удостоверението за наследници, че Г. Т. П., Е. Х. Я., П. Х. П., Н. Х. П., Й. Х. К.,
И. Х. П., С. Х. Т., Р. Х. П., Г. Х. Х. са наследниците от 4-та съребрена степен
/четвърти ред/ и те изключвали правата на ищците, които са от 5-та съребрена
степен. Следователно било, че липсва активна процесуална легитимация на
22
ищците за завеждане на настоящото производство, и моли делото да бъде
прекратено. Сочи, че следва да бъде съобразено изложеното в Тълкувателно
решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, че както по
предпоставки, така и по последици уредбата, установена в чл. 8, ал. 4, изр. 2
ЗН, е различна от наследяването по право на заместване по чл. 10 ЗН. Текстът
на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за
съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за
подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-
близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението:
и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен
роднина. В този смисъл, с оглед чл.342 от ГПК, е направено възражение
против правото на ищците за участие в делбеното производство. Моли да му
бъде дадена възможност с оглед процесуалната позиция на ищците да
ангажира допълнителни аргументи и доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
от К. А. Д. ЕГН ********** от с. ** ул. „** и Г. А. Г., ЕГН **********, от с. **
ул. „Тридесет и първа“ № 3, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, чрез
пълномощника им адв. М. П., АК – Пазарджик, в който е изразено становище,
че предявеният иск за съдебна делба на процесните недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба е допустим, предявен е пред
компетентния съд и от надлежни страни, които имат правен интерес за
завеждане на делото, и че по съществото си е основателен. Твърди се, че
принципът за реален дял е водещ в делбата, като се посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал.2 от ЗН, всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Твърди се, че за да се спази този принцип,
е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма
имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена,
делбата да се извърши по колена, поради което моли съдът да допусне делбата
по колена, съобразно законовите квоти за всеки един от наследниците.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Б. П. ЕГН **********, адрес гр. П** чрез адв. А. Г., в качеството
му на особен представител на ответника, със съдебен адрес гр. **, в който е
изложено становище, че предявеният иск за делба е допустим. Не се оспорват
въведените с исковата молба твърдения за основанието за възникване на
23
съсобствеността. Моли съдът да допусне делба на процесните недвижими
имоти при права на страните съгласно наследствените им квоти. Твърди, че в
делбеното производство страните имат двойно процесуално качество, а
именно, че те са едновременно ищци и ответници един спрямо друг, поради
което нямат противоречиви интереси, и че техните интереси са да получат
реален дял от съсобствеността, който съответства на квотата им в
наследството, определена съгласно Закона за наследството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
от адв. А. Ч., от АК Пазарджик, в качеството му на пълномощник на ответника
Г. Б. М., от гр. Пазарджик, ул. „Т**, и преупълномощен пълномощник на
ответника В. Б. В., от с. ** със съдебен адрес: в гр. **, е изложено становище,
че искът за делба на процесиите имоти е допустим и основателен, макар и с
непосочени в ИМ дялови квоти за всеки наследник, като на този етап моли
съдът да има в предвид, че настоящите ответници са в готовност да обсъдят с
останалите съделители и извънсъдебно споразумение за подялбата на всички
включени в делбената маса общо 14 броя недвижими имоти, от които четири
броя поземлени имоти в урбанизираната територия на с. ** /един застроен и
три незастроени/, седем броя земеделски земи шест ниви и едно пасище в
землището на с. ** както и три броя сгради - къща, гараж и селскостопанска
сграда в с. ** като заявява, че дяловете на представляваните ответници във
всички горепосочени имоти се продават и могат да бъдат изкупени по пазарни
цени от желаещите страни. Излага се становище, че пълномощникът ще се
ползва от всички допуснати и приети писмени доказателства, както и от
направените доказателствени искания от останалите съделители, като с оглед
процесуалната им позиция отново ще вземе становище и ще ангажира и
допълнителни доказателства и доказателствени искания. В тази връзка, сочи,
че след конституирането на всички страни, до първото по делото съдебно
заседание, ще посочи и дяловите квоти на доверителите си. Моли съдът да
допусне делбата на тези имоти, като в случай на оттегляне на иска срещу тези
страни, прекратяване на делото за делба, срещу която и да е от тях, се
претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и заплатен
адвокатски хонорар.
В своите отговори процесуалните представители на страните, основно
излагат възражения по правилното конституиране на страните, във връзка с
което съдът е събрал допълнителни доказателства и в предходното съдебно
24
заседание са конституирани наследниците на още едно коляно от
наследниците на общата наследодателка, по отношение на които е изпълнена
процедурата по чл. 131 от ГПК, и от част от тези ответници са постъпили
писмени отговори.
Съдът УКАЗВА на всяка една от страните в настоящото производство, че
носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от
нея факти и обстоятелства от които черпи претендираните си права. В тази
връзка, УКАЗВА на страните в делбеното производство, че днес в първото
съдебно заседание, всяка една може да оспори правото на участие на друга
страна в процеса или да поиска попълването на делбеното производство с
нови обекти, които да бъдат включени в делбената маса. В определението си
по-горе, съдът е взел становище, извършил е необходимите процесуални
действия, като е конституирал правилно страните във връзка с по-късно
представено удостоверение за наследници. По отношение възражението
поддържано от адв. Т. за конституиране на още един ответник, а именно
ответникът А. д Х., съдът не се е произнесъл с нарочно определение, но
намира, че страните са правилно конституирани, като в настоящото
производство, както и преди смъртта на А. д Х., така и към един предходен
момент, право да участва в производството по делба има само неговият син П.
А. Х., тъй като само той се явява наследник по закон. По отношение на
направеното възражение във вр. с извършени разпоредителни действия и
представения в днешното съдебно заседание нотариален акт от адв. М., съдът
ще обсъди това доказателство в съдебния акт по същество, при определяне
правата на страните и квотите им в собствеността, и при съобразяване
съответните разпоредби на материалния закон. Във връзка с направеното
искане още с писмения отговор от адв. Т., поддържано в хода на
производството по делото и във връзка с представените писмени
доказателства, съдът намира това искане за попълване на делбената маса с
нови недвижими имоти, за които в днешното съдебно заседание
процесуалният представител твърди, че с част от наследствената маса на
общата наследодателка, съдът намира, че това искане е своевременно
направено, но за да се произнесе с нарочен акт, с който да приеме или да
откаже да приеме като предмет на делото и тези земеделски имоти, съдът
счита, че следва да даде на адв. Т., седмодневен срок, считано от днес, в който
следва да изложи конкретни съображения, поради които счита, че имотите за
25
които са представени доказателства по настоящото дело, към момента на
смъртта на общата наследодателка са се включвали в нейното наследствено
имущество и следва да бъдат предмет на делба в настоящото производство.
Освен това, при липсата на надлежно упълномощен представител на ищцовата
страна, съдът счита, че следва на ищците да се даде възможност след като се
запознаят с тези твърдения да вземат становище и евентуално да изложат
доводи или възражения във връзка с това искане за включване на тези
земеделски имоти в делбената маса. Съдът, след като се запозна с искането на
адв. М. Т. да бъде включена в делбената маса и парични средства, за които се
твърди, че също са се включили в наследството, на първо място намира, че с
оглед необходимостта от извършване на посочените по-горе процесуални
действия, във връзка с изясняване на предмета на настоящия правен спор,
респективно, възможността за включване на нови делбени имоти, не
съществува процесуална пречка и не би се отразило в забавяне на
производството по настоящото дело, ако даде възможност на адв. Т. да
представи данни в тази посока, като същата бъде снабдена с необходимото й
съдебно удостоверение, за което съдът ще даде процесуален срок, с нарочна
молба по делото искането да бъде уточнено. От друга страна, обаче, по
допустимостта на това искане, а именно в делбената маса да бъдат включени
парични суми, а именно заместими, потребими вещи, каквито са паричните
суми, съдът ще се произнесе в следващото съдебно заседание, а едновременно
с произнасянето си по включването на нови делбени имоти. Във всички
случаи тези искания са направени в първото по делото съдебно заседание и са
своевременни, поради което и следва да се даде възможност за уточняване на
основанията за придобитата собственост твърдения за включване в общото
имущество, респективно за становище на ищовата страна и за представяне на
доказателства.
Поради това, и за извършване на съответните процесуални действия, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА, седмодневен срок, считано от днес, на адв. М. Т., с копие за
връчване на съответните страни, да се уточнят посочените по-горе
обстоятелства, респективно да се представят доказателства, респективно да се
подаде молба за издаване на съдебно удостоверение за установяване на
конкретни факти и обстоятелства по делото.
26
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, най-късно до датата на
следващото съдебно заседание, да вземе становище във връзка с направените
искания, като евентуално копие от молбата на адв. Т., при нейното
постъпване, да бъде изпратена на процесуалните представители на страните за
становище.
За произнасяне на съда по включване в делбената маса на ново
имущество, както и във връзка с извършване на посочените процесуални
действия, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.03.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час явяващите, се респективно представлявани днес страни, уведомени
лично, респективно чрез процесуалните си представители.
Ищците, неявяващите се и непредставлявани днес ответници, които са
редовно призовани, се считат за редовно уведомени при условията на чл. 56,
ал. 2 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на същите най-късно до датата на следващото
съдебно заседание да вземат становище по така поставените спорни въпроси.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Т. в седмодневен срок, считано от днес,
да уточни посочените обстоятелства и съответно да подаде молба за издаване
на съдебни удостоверения.
АДВ. Б.: Моля след изготвяне на протокола, копие от него да ми бъде
изпратен на посочения от мен електронен адрес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:21 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
27