Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262
22.11.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева-Иванова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 799 по описа на
Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана чрез пълномощник
от М.Г.Д. ***, срещу Решение № 260054/02.07.2021г., постановено по АНД № 14/2021
г. по описа на Районен съд – Харманли.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение
е неправилно. Изводът на съда за извършено от М.Д. нарушение бил неправилен,
тъй като липсвали безспорни доказателства за това. Счита се, че са налице
противоречия в описанието на фактическата обстановка в наказателното
постановление, от една страна, и дадените от свидетелите Я.и Х. показания,
от друга. Не ставало ясно какви действия била предприела Д. – дали излизайки от
реда на паркираните МПС и включвайки се в движението, не пропуснала движещ се с
предимство лек автомобил *** или
извършила неправилно обратен завой, като пресякла пътя на движеща се по *** кола. Сочи
се, че посочените двама свидетели не били преки очевидци на нарушението, а се
отзовали на сигнал. Изтъква се, че в съдебния акт липсвали мотиви за
неприемането на показанията на свидетеля С. и
обясненията на жалбоподателката, които били очевидци на произшествието. На
следващо място, не било изяснено обстоятелството за предприетите от наказаното
лице мерки за безопасност от началния момент на възникване на това му
задължение. В решението на съда не било обсъдено и поведението на другия водач.
Акцент в жалбата се поставя на твърдението за невземане предвид на обясненията
на М.Д. и свидетелските показания на С. С.. Счита се,
че така съдът допуснал съществено процесуално нарушение. Недопустимо било да се
приемат само показанията на полицейските служители.
С оглед на така изложеното се иска отмяна на
атакувания съдебен акт като неправилен. Претендират се разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – Районно управление - Харманли към ОДМВР -
Хасково, не се представлява и не изразява становище по делото.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради следните съображения:
С Решение № 260054/02.07.2021 г.,
постановено по АНД № 14/2021 г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0271-001679 от 19.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР –
Хасково, с което на М.Г.Д. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лева.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, както и
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, без допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
било доказано от обективна и субективна страна. Налице било предприемане на
маневра от страна на жалбоподателката Д., без преди това да се била уверила, че
няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се съобрази с
тяхното положение и скорост на движение. Според съда словесното описание на
нарушението било адекватно на посочената правна норма, като същото било отразено
ясно, точно и в пълнота както в АУАН, така и в НП. Правилно било определено
наложеното наказание за извършеното деяние. Последното не представлявало
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При осъществената касационна проверка
настоящата инстанция намери, че така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В
ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП са изброени различни хипотези на нарушения, сред които
неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението – т. 5.
В случая от съдържанието на АУАН и НП,
както и от събраните по делото гласни доказателства, се установява, че на
14.11.2020 г., в 18:40 часа в гр.****,
като водач на МПС Мерцедес Е320 ЦДИ, с рег.№ Х *** КН, собственост на М. Д. М., касаторката М.Д. е предприела
маневра, създаваща опасност за участниците в движението, която маневра
представлява излизане от реда на паркирани МПС и включване в движението, на път
с предимство.
Следователно деянието, за което е
ангажирана отговорността на касационната жалбоподателка е наказуемо, поради
което НП № 20-0271-001679 от 19.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР –
Хасково, се явява законосъобразно и правилно същото е потвърдено от районния
съд.
Напълно се споделят изводите на
въззивния съд за издаване на АУАН и НП от компетентни органи при спазване на
изискванията за необходимо съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и тези
за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се установява в хода на
административнонаказателната процедура да са били допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, представляващи основание за отмяна на
наказателното постановление.
Правилен е изводът на районния съд за
доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Неоснователни са
доводите, развити в касационната жалба в насока допуснати в хода на съдебното
производство съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна
на атакуваното съдебно решение. Възприемането на показанията на свидетелите Я.и Х. за достоверни и съответно
некредитираните показания на свидетеля С., както и на обясненията на Д., в
конкретната хипотеза, не дава основание на касационната инстанция да счита, че
районният съд е нарушил съдопроизводствените правила в хода на установяването
на обективната истина по случая. Това е така, защото показанията на свидетелите
Я. и Х. съответстват напълно на събраните по делото други доказателства. От
друга страна, свидетелят С. (племенница на касаторката) е посочила при разпита
си в съдебно заседание, че били на кафе с леля си и при тръгването една кола
била засилена срещу тях и някак си се получил удар, след който видели, че на
тяхната кола ѝ няма нищо, и след 5-10 минутен престой си тръгнали. В
същата насока са и обясненията на наказаното лице – Д., като същата добавя, че
усетила удара с друг автомобил при включването в движението. Следователно не се
отрича, както от свидетеля С., така и от жалбоподателката Д., че ПТП е
настъпило при маневра за включване в движение на път с предимство чрез излизане
от реда на паркирани МПС. Същото така, предвид съдържанието на показанията на
св.С. и обясненията на Д. и с оглед останалия доказателствен материал по
делото, преценката за некредитирането им с доверие се явява без правно значение
от гледна точка на твърдението за липса на реализиран състав на административно
нарушение, тъй като такъв явно е бил налице и това не се отрича от извършителя.
В тази връзка съобразяването само на показанията на другите свидетели по делото
не представлява недопустимо процесуално действие от страна на съда и съответно
не е основание за отмяна на съдебния акт на процесуално основание.
Ирелевантно за съставомерността на
нарушението, извършено от касаторката, е поведението на другия водач, доколкото
от всички доказателства по делото се установява по безспорен начин, че
нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е било извършено именно от Д..
Неоснователно се твърди наличие на противоречия
в описанието на фактическата обстановка в НП, от една страна, и дадените от
свидетелите Я. и Х. показания, от друга. Напротив, от наличния по делото
доказателствен материал се стига до единствения възможен извод – извършване на
деяние от касаторката Д., представляващо нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
доколкото, както е описано в НП, а и свидетелите посочват, извършената от Д.
маневра, създаваща опасност за движението - излизане от реда на паркирани МПС и
включване в движението, е била реализирана на път, на който предимство са имали
останалите участници в движението, с които Д. не се е съобразила и така е
настъпило ПТП с материални щети.
По изложените съображения, настоящата
инстанция счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260054/02.07.2021 г., постановено по АНД № 14/2021 г. по описа на
Районен съд – Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0271-001679
от 19.11.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Хасково, с което на М.Г.Д., за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание
чл. 179, ал. 2, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.