№ 74
гр. Бургас, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20212100900129 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от Национална агенция за приходите,
със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез В П.- директор на дирекция
„Държавни вземания“ против “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец
Бургас” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, Спортен
комплекс „Лазур“ с участието на И.И. П. синдик на последното дружество, с която се
претендира да бъде прието за установено, че публичните вземания по наказателно
постановление № 02- 0202491/01.03.2012 г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр.
Бургас в общ размер на 4998,11 лв., от които 2000 лв. - главница и 2998,11 лв. - лихви,
начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена върху главницата от
17.09.2019 г. до окончателното им плащане, както и публичните вземания за държавни
такси, установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за
предявяване с изх. № 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. в размер на 17 524,56 лв., от които 12
154,10 лв. - главници и 5 370,.46 лв. - лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със
законната лихва, начислена върху главниците от 17.09.2019 г. до окончателното им
плащане, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на
кредитори на “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец Бургас” АД, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като обезпечени с наложени по реда на ДОПК запори,
описани в молбата са с поредност - ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ или в
условията на евентуалност в случай, че първата претенция бъде отхвърлена да бъде
установен ред за удовлетворяване на посочените по-горе публични вземания по наказателно
постановление № 02- 0202491/01.03.2012г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр.
Бургас за главница в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 2957 лв., възникнали до датата
на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност, както и за
1
публичните вземания за държавни такси, установени с изпълнителни листове,
индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх. № 24-28-
2191/16#22/18.09.2019 г. за главница в размер на 12 154,10 лв. и лихви в размер на 5 120,56
лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност по чл. 722 ал.1 т.6 ТЗ.
Ищецът Национална агенция за приходите-гр.София твърди, че е кредитор в
производството по несъстоятелност на ответника “Професионален Спортен Футболен Клуб
Черноморец Бургас” АД, в хода на което е постановено решение №79 от 04.07.2019г. по т.д.
№ 480/18г. по описа на Окръжен съд-Бургас и обявена неплатежоспособността на длъжника.
В търговския регистър под №20191120091956 бил обявен допълнителен списък на приетите
вземания на кредиторите на последното дружество, предявени в срока по чл.688 ал.1 ТЗ, в
който били включени публичните вземания, предявени от НАП с молба изх. № 24-28-
2191/16#22/18.09.2019г. Тези вземания обаче били с предвидена поредност на
удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 и 8 ТЗ, поради което и ищецът подал възражение срещу
този ред на вземанията. Последното било оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с аргумент, че не са представени доказателства за наложените
обезпечителни мерки по реда на ДОПК в производството по разглеждане на възраженията
срещу списъка. Според ищеца наличието на предприетите обезпечителни мерки се
установявало от приложените към горната молба за предявяване на вземания постановления
на публичен изпълнител за налагане на такива и потвърждения за вписване в ЦРОЗ,
подробно описани в исковата молба, а именно: постановление изх. №
0079/2011/000125/24.01.2013г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас;
постановление изх. № 0079/2011/000020/10.01.2012г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП - Бургас; постановление изх. № 0919-000413/03.09.2014 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-Бургас и постановление изх. № С 180002-022-
0054558/06.08.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас за
обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу длъжника, с които са наложени
запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и вложени вещи в
трезори на длъжника в различни кредитни институции.
Твърдението за наличие на наложени в полза на ищеца обезпечения мотивирало
правния интерес от предявяване на настоящите претенции за установяване на различен ред
за удовлетворяване на публичните вземания от предвидения в допълнителния списък по
чл.688 ал.1 ТЗ. Представени са писмени доказателства.
В постъпилия от синдика отговор се изразява позиция за неоснователност на
претенцията. Заявява се, че твърденията за наложени запори били несъстоятелни, тъй като
по банковите сметки на длъжника нямало никакви наличности.
Длъжникът в подадения отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и
неподкрепена с доказателства. Вземанията на ищеца не били привилегировани, а НАП не
2
бил кредитор с обезпечено вземане, тъй като по банковите сметки на длъжника липсвали
наличности, а следвало предмета на обезпечението да е съществувал към датата на
предявяване на вземането и включването му в списъка на приетите вземания, за да има
възможност към него да се насочи принудително изпълнение.
Тъй като обезпечено имущество не било налице, нямало как и кредиторът да се счита
за обезпечен, съответно привилегирован. Представени са извлечения от банковите сметки на
дружеството длъжник.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 694 ал. 1 е предпоставен от: наличие на обявен в Търговския регистър
списък на приетите от синдика вземания съгласно чл. 689 ТЗ, както и извършено от
кредитора възразяване срещу списъка на приетите от синдика вземания по чл. 690 ТЗ. По
делото след преценка на допустимостта на предявения иск, на ищеца е указано, че следва да
установи съществуването на твърдяната от него привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, върху
посочените в исковата молба суми от и на заявените от него основания.
След служебна справка по партидата на ответното дружество се потвърждават
твърденията на ищеца, че спрямо „Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец
Бургас” АД е открито производство по несъстоятелност с решение № 79 от 04.07.2019 г. по
т.д. № 480 по описа на Окръжен съд гр.Бургас за 2018г. и е обявена неплатежоспособността
на ответника. Страните не спорят, че ищецът е предявил вземанията си с молба изх. № 24-
28- 2191/16#22/18.09.2019г., след което на 20.11.2019г. в търговския регистър е обявен
списъка на приетите вземания по чл. 688 ал. 1 ТЗ, съставен от синдика И.П.. Против така
изготвения списък е подадено възражение от НАП, с което се оспорва предвидената
поредност на удовлетворяване на публичните вземания по наказателно постановление № 02-
0202491/01.03.2012г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр. Бургас в общ размер
на 4998,11 лв., от които 2000 лв. - главница и 2998,11 лв. - лихви, начислени до 16.09.2019
г., заедно със законната лихва, начислена върху главницата от 17.09.2019 г. до
окончателното им плащане, както и на публичните вземания за държавни такси, установени
с изпълнителни листове, индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх.
№ 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. в размер на 17 524,56 лв., от които 12 154,10 лв.- главници
и 5 370,.46 лв.- лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена
върху главниците от 17.09.2019г. Поискано е за тези вземания да се определи да бъдат
удовлетворени по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. С определение № 260516/02.03.2021г. по т.д. №
480/2018 г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас молбата на ищеца в тази й част не е уважена.
Съдебният акт е обявен в търговския регистър на 02.03.2021г., а исковата молба е предявена
на 17.03.2021г., следователно в срока по чл. 694 ТЗ.
От приложената по делото молба изх. № 24-28-2191/16#22/18.09.2019г., с която
ищецът е предявил вземанията си пред съда по несъстоятелността е видно, че процесните
3
вземания, представляват част от заявените вземания. Изложени са данни за основанията за
възникване на тези задължения, като са посочени и конкретните им размери. Уточнява се от
кредитора, че за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу дружеството-
длъжник, са наложени обезпечителни мерки, а именно: запори върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и че същите са вписани в Централния регистър на
особените залози под № 2017072203226, № 2017072203233 и № 2017072203265 и
2019071201748. Вземанията на ищеца са включени в изготвения и публикуван от синдика
списък като необезпечени.
В случая не се спори за размерите на публичните вземания на НАП, нито по
отношение на обстоятелството, че за същите са наложени обезпечителни мерки, изразяващи
се в запори, надлежно вписани по Закона за особените залози в Централния регистър на
особените залози. Спори се единствено по въпроса за приетата в производството по
несъстоятелност поредност на удовлетворяване, която според ищеца следва да се осъществи
по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
Съдът счита за неоснователно направеното от ответното несъстоятелно дружество
възражение за действието на запора и твърдението, че е налице законово изискване това
действие да е обусловено от наличие на суми по запорираната банкова сметка. Запорът
простира действието си както върху наличните парични средства към момента на налагането
му, така и по отношение на всички следващи постъпления, ограничени до размера, за който
той е наложен. /Решение № 4/ 16.06.2017г. по търг. дело № 3129/ 2015 г., II т.о. на ВКС/.
Съгласно трайно установената практика, наложените запори по реда на ДОПК,
вписани по реда на Закона за особените залози, не създават привилегия за удовлетворяване
на държавата по смисъла на горната разпоредба от Търговския закон. Те представляват по
своя характер обезпечителни мерки, а не обезпечения, каквито са залогът и ипотеката. С
наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника да извършва разпоредителни
действия с определено имущество, като тези действия са непротивопоставими на другите
кредитори (чл. 451 ГПК). Правните последици на обезпечителните мерки и на
обезпеченията са различни. Целта на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на
публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочтително
удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото.
Следва да бъде посочено и обстоятелството, че ДОПК съдържа разпоредба, съгласно
която имущество, върху което преди откриването на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или
срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се
реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК- чл. 193, ал. 1 ДОПК.
Съгласно ал. 2 на цитираната норма, когато получените от реализацията на имуществото по
ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по
4
публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия
ред. Аналогична е и разпоредбата на чл. 724 ал.1 ТЗ, която предвижда, че когато продажната
цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната
лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с
необезпечени вземания.
Разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор
правото на предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, тъй като
вписването на запора има за последица противопоставимост на правата на вписалия го
кредитор на кредитор, вписал последващ залог – чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и целта на
вписването на обезпечителните мерки е да осуети пристъпването към изпълнение от страна
на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Поради изложеното, процесните публични вземания,
обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, не могат да се ползват с привилегията по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност.
В правната доктрина и практика се приема, че публичното вземане, за което по реда
на Закона за особените залози е вписан запор, няма особената привилегия, която се
предоставя на заложния кредитор. Поради това по аргумент от по-силното основание, това
публично вземане не може да се ползва с особена привилегия от първи ред, и когато
удовлетворяването на вземането става чрез осребряване на имущество, предмет на запора, в
рамките на производството по несъстоятелност. От казаното става ясно, че единствено
кредитор на заложена или ипотекирана вещ се ползва с особена превилегия по отношение на
веща, но това не се отнася за възбранена или запорирана вещ. В подкрепа на това разбиране
е и разпоредбата на чл. чл.194 ДОПК, съгласно която с предпочитание преди публичния
взискател се удовлетворяват кредиторите с ипотека, залог и право на задържане, поради
което не може да бъде прието, че нормата на чл.722, ал.,1 т.1 ТЗ преурежда посоченият
начин на удовлетворяване, тъй като при събиране на публични вземания приложими са
разпоредбите на ДОПК и е недопустимо те да бъдат дерогирани и преуредени от друг закон.
Сходни аргументи са изложени и в определение № 519 от 15.11.2019г. по търговско
дело № 515/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, според което в теорията се възприема становище за
необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ в частта,
предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на възбрани по
реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а
вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения
кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително
изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен.
Поради това е заявена позиция, че вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
5
При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на
ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК
осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/.
Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят,
ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо
конкуриращи кредитори /чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и чл. 217 ал. 1 и 3 и чл. 194 ал. 5 ДОПК/.
Обсъдена е и разпоредбата на чл.638 ал. 4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива
мерки след откриване на производството по несъстоятелност, като се обръща внимание и на
регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка
за разпределение по чл. 724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ,
върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.
В определение 252/19.04.2021г. по търговско дело №552/2020 г. на ВКС, I ТО също
са изложени аргументи по отношение на запора и възбраната, вписани по реда на ЗОЗ.
Изтъкнати са доводи, че тези обезпечителни мерки не пораждат привилегия в полза на
обезпечения кредитор за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а се
касае за предимството при конкуренция между различните способи за принудително
изпълнение върху едно и също имущество, като вписването на насочването на изпълнение
по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от
страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
По изложените съображения настоящият съд приема, че за процесните парични
вземания е неприложима нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради което главният, предявен
иск трябва да се отхвърли като неоснователен.
Със заявената в условията на евентуалност претенция е поискано да бъде установен
ред за удовлетворяване на посочените публични вземания по наказателно постановление №
02- 0202491/01.03.2012г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр. Бургас за
главница в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 2957 лв., възникнали до датата на
съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност, както и за публичните
вземания за държавни такси, установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от
т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх. № 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. за главница в
размер на 12 154,10 лв. и лихви в размер на 5 120,56 лв., възникнали до датата на съдебното
решение за откриване производство по несъстоятелност по чл. 722 ал.1 т.6 ТЗ.
Производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ е специфично исково такова,
съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителният иск по чл. 694 ТЗ е
обусловен от развил се вече спор относно вземане на кредитор в производството по
несъстоятелност по реда на чл. 692 ал. 2 и ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е
6
окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по
несъстоятелност.
Видно от представените по делото доказателства, с възражението си по чл. 690 ТЗ,
ищецът кредитор е оспорил съставения от синдика допълнителен списък на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от Търговския закон в следните части: в
частта, относно предвидения ред за удовлетворяване на публично задължение в размер на
сумата от 4998,11 лв., от които 2000 лв.- главница и 2998,11 лв.- лихви по наказателно
постановление, което се твърди да е обезпечено; в частта за вземания в размер на 26 816,29
лева, от които 25 000 лева- главница и 1 316,29 лева- лихви, възникнали преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност; в частта за вземания за
държавни такси в размер на 17 524,56 лева, за които също се твърди да са обезпечени; в
частта за вземанията за лихви, възникнали след датата на решението за откриване на
производство по несъстотелност по отношение на конкретно посочени кредитори.
Отправено е искане, за вземанията за които се твърди, че са обезпечени да бъде определена
поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, за вземанията възникнали преди датата
на откриване на производство по несъстоятелност в общ размер на 26 816,29 лева- да бъде
определена поредност по чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ, а по отношение на вземанията за лихви на
другите кредитори- да бъде определена поредност по чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ.
Поначало молбата за предявяване на вземане следва да съдържа подробна и
изчерпателна индивидуализация на претендираното вземане, същата очертава правните
рамки, в които вземането се претендира в хода на универсалното осребряване и кредиторът
не разполага с правната възможност да променя индивидуализиращите признаци на
претендираното вземане в хода на производството по приемането му, включително в
последващ етап и в производството по чл. 694 ТЗ, независимо дали се цели съдебно
установяване на вземането или отричането му по иск на длъжника или друг кредитор.
Същото се отнася и за предмета на исковото производство по чл.694 ТЗ, който трябва да
съвпада с този на производството по възраженията по чл.692 ал.2 и ал.3 ТЗ по делото по
несъстоятелност, като само това /вземане или привилегия/ което е предмет на възражението
по чл.690 ал.1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ.
Следователно в исковия процес няма как да се въведат нови основания, включително в
условията на евентуалност за съществуване на вземане или привилегия, които не са заявени
в производството по несъстоятелност.
Както вече се посочи в подаденото от ищеца възражение срещу списъка по чл.688
ал.1 ТЗ искане за произнасяне в условията на евентуалност за наличие привилегия по чл.722
ал.1 т.6 ТЗ на процесните вземания на НАП, не е формулирано и няма как да се въведе за
първи път пред исковия съд, след като съдът по несъстоятелността не го е обсъдил и не се е
произнесъл по него в определението си по чл.692 ал.2 и 3 ТЗ. При това положение
предявеният при условията на евентуалност иск е недопустим, тъй като с исковата молба,
ищецът за първи път въвежда искане за установяване на удовлетворяване на процесните
7
вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, поради което производството в тази му част следва да
бъде прекратено.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 694 ал. 7 ТЗ ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата за производството държавна такса,
възлизаща на 80 лева.
Разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани поради липса на искане
и на представени доказателства за реализирането им.
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите, със седалище гр.
София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез В П.- директор на дирекция „Държавни вземания“
иск против “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец Бургас” АД, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, Спортен комплекс „Лазур“ с участието на
И.И. П. синдик на последното дружество, за приемане за установено, че публичните
вземания по наказателно постановление № 02- 0202491/01.03.2012 г., издадено от дирекция
„Инспекция по труда“- гр. Бургас в общ размер на 4998,11 лв., от които 2000 лв. - главница
и 2998,11 лв. - лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена
върху главницата от 17.09.2019 г. до окончателното им плащане, както и публичните
вземания за държавни такси, установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от
т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх. № 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. в размер на
17 524,56 лв., от които 12 154,10 лв. - главници и 5 370,46 лв. - лихви, начислени до
16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена върху главниците от 17.09.2019г. до
окончателното им плащане, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на
приети вземания на кредитори на “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец
Бургас” АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като обезпечени с наложени по реда на
ДОПК запори, описани в молбата са с поредност - ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1
ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения в условията на евентуалност от
Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез
В П.- директор на дирекция „Държавни вземания“ иск против “ПРОФЕСИОНАЛЕН
СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, Спортен комплекс „Лазур“ с участието на синдика
И.И. П. на последното дружество, да бъде установен ред за удовлетворяване на публични
8
вземания по наказателно постановление № 02- 0202491/01.03.2012г., издадено от дирекция
„Инспекция по труда“- гр. Бургас за главница в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 2957
лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност, както и за публичните вземания за държавни такси, установени с
изпълнителни листове, индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх.
№ 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. за главница в размер на 12 154,10 лв. и лихви в размер на
5 120,56 лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност по чл. 722 ал.1 т.6 ТЗ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз
Дондуков“ № 52 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Бургас сумата 80 лв. /осемдесет
лева/, представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл. 694,
ал. 7 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчване препис от него на страните, а в прекратителната му част, имаща характер на
определение с частна жалба в седмичен срок.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9